Алелопатия

Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали оказват върху целевите организми благотворно или вредно въздействие. Алелохимикалите с отрицателни ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.

Алелопатията е включена в устойчивото земеделие и в много части от хилядолетия тя се използва в земеделската практика при контрола на плевелите и при смесеното отглеждане на култури.

Съвместното отглеждане притежава редица предимства, които го превръщат във все по-популярен метод за земеделие. Поради по-богатото видово разнообразие то позволява максимално да се използват наличните природни ресурси и да се получават по-сигурни добиви, да се използва положителното взаимодействие между културите и да се намали ерозията на почвата.

Взаимоотношенията между компонентите на съвместните посеви засягат всички страни от жизнената дейност на растенията. Те започват още на етап покълнване на семената. Например установено е отрицателно влияние на възрастни растения от овес върху покълнващи семена на грах; както и положително влияние на фасул върху царевица.

При съвместни посеви от земеделски култури се променя положението и дълбочината на залагане на кореновата система при участващите растения в сравнение с чисти посеви от тях. Основната маса (75-90%) от корените на ечемика и сераделата в чисти и съвместни посеви е съсредоточена в орния хоризонт. Кореновата система на двете култури в съвместен посев обаче се развива по-дълбоко, отколкото в чист и корените се разпределят по-равномерно. При ечемика кореновата система в съвместен посев е по-мощна, отколкото в чист, докато при сераделата положението е обратно. Това дава възможност растенията да използват по-пълно запаса от влага и хранителни вещества в отделните почвени хоризонтали. Заемането на различни нива в почвата от отделните компоненти осигурява съществено предимство на съвместните култури и дава възможност да се използва цялата дълбочина на обработваемия хоризонт.

Положителното взаимодействие между земеделски култури в съвместни посеви се обуславя в значителна степен от различните срокове и различната активност на поглъщане на хранителните вещества от тяхната коренова система. Особено благоприятно се развиват онези растения, при които минимумът и максимумът на поглъщане на елементите на минералното хранене са в различни етапи от вегетационния период.

В съвместни посеви на лупина с овес поглъщането на хранителните вещества от почвата се извършва 15-20% по-интензивно, отколкото в чисти посеви от тези култури. Чрез белязан фосфор е доказано, че лупината до известна степен подхранва овеса, поради което в съвместни посеви с бобови култури овесът расте значително по-добре и дава много по-добър добив, отколкото в чист посев.

Картофите, отглеждани в междуредията на ябълкови градини, оказват отрицателно влияние върху съдържанието на общия азот в кората на клоните, понижава се количеството на остатъчните белтъчини, увеличава се съдържанието на албумините. В резултат на това отслабва растежът на леторастите и се влошава вкусът на плодовете.

В условия на съвместен посев са установени съществени изменения в съдържанието на хлорофил в листа от царевица под влияние на съвместно отглежданите едногодишни бобови култури. Това оказва съществено въздействие върху интензивността на фотосинтезата и продуктивността на царевицата.

Има много примери за продуктивни комбинации между различни партньори. Добри изпитани комбинации се формират от един бобов вид и един или повече небобови. Поради наличието на симбиотични бактерии в корените им, бобовите растения са способни да фиксират и използват азота от почвения въздух. Тъй като сами се снабдяват с този обикновено недостигащ в почвата хранителен елемент, бобовите видове оставят намиращите се в почвата азотни съединения за използване от съседните, неспособни да фиксират азота, растения. Освен това, след минерализиране на бобовите растителни остатъци, фиксираният азот остава за използване в почвата. По тази причина върху почви, бедни на азот, съвместните посеви от детелина и житни треви дават по-високи добиви. При такива условия небобовият компонент на съвместните култури има много по-високо съдържание на протеин, отколкото в чиста култура. Поради това съвместната култура от житни треви и детелина ще бъде предпочитана като фураж пред чистата житна или чистата детелинова, която дори може да причини засоляване на почвата. Традиционни комбинации от този тип за нашата страна са фиево- овесените или грахово-овесените фуражни смески.

В много райони на света се използва този принцип, като са създадени високопродуктивни съвместни посеви. Пример за такива са смесите от каучук и фъстъци (Малайзия), захарна тръстика и соя (Индия), житни растения и фасул (Гърция).

Ако компонентите се различават по времето, в което се нуждаят от хранителни елементи, от светлина или от останалите ресурси на средата, съвместните култури могат да използват по-ефективно благоприятните условия. В повече от половината опити със смеси от ранни и късни картофи във Вагенинген (Холандия) добивите са по-високи, понякога с над 50%.

За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации от култури за съвместни посеви са: царевица със соя, фасул или жълта лупина; грах с ечемик; овес с фий. Като компоненти на смесените посеви с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно с царевица и сорго.

Стара практика в българското градинарство е и съвместното отглеждане на зеленчуци. Пипер е разсаждан във фитарии, а моркови или магданоз се сеят по тировете. Възможни са и други съчетания – лук (каба), краставици или пипер във фитарии, а кръмно цвекло или чубрица по тировете на лехите и вадите. Правят се комбинации от моркови, репички и магданоз, като репичките се прибират преди да са започнали да угнетяват развитието на морковите и магданоза. Между засадените през есента марули може да се засее лук или чесън за зелено, които се прибират преди марулите да завият глави. Между ранното зеле се засажда салата, която се прибира преди него. Между късното зеле се засява късен фасул или грах. Още по-добре е 15-20 дни преди зелето. Между краставиците може да се засеят царевица, обикновен или вейков фасул.

Алелопатично взаимно влияние е установено не само между различни растителни видове, но и между различни сортове на един и същи вид. Значителното повишаване на добива в смеси от различни сортове ориз в Индия навежда на мисълта, че единият сорт вероятно стимулира растежа на другия със съдействието на някои подпомагащи растежа субстанции, които се транспортират от единия растителен компонент към другия.

Редуциращото влияние на съвместните култури върху намножаването на определени болести и неприятели може да се дължи на различни ефекти:

Ефект на „мухоловката“: Тъй като много вредители и болестотворни микроорганизми са се специализирали да нападат само едно растение или малка група от растения-гостоприемници, индивидите от другите растителни видове в съвместните култури образуват потенциални буферни бариери, ограничаващи придвижването на вредителите. Насекомните вредители в определен стадий от жизнения си цикъл обикновено се разпръскват, за да колонизират нови растения-гостоприемници и в този момент те слабо разпознават собствените си хранителни растения, за да се насочат към тях.

Спорите на повечето гъбни болести пасивно се разнасят от вятъра и дъждовните капки, поради което случайно колонизират нови растения- гостоприемници. В зависимост от разпределението на растителните видове в съвместните култури, част от разпръскващия се инокулум ще попадне и върху растенията, които не са гостоприемници. Тази част от инокулума ще отпадне от популацията на фитопатогените, а това в крайна сметка ще редуцира степента на нападение в съвместните култури от чувствителни и устойчиви видове.

Компенсационни ефекти: Когато една култура се нападне от вредители по време на интензивния растеж, повредените растения са по-слабо конкурентни по отношение на растежните фактори. Съгласно закона за съхранение на биомасата растенията, заобиколени от болни индивиди, продуцират повече от обичайното и до известна степен компенсират намалените добиви от нападнатите растения. Поради това съвместен посев от видове, различаващи се по чувствителността си към болести и неприятели, като цяло може да има по-висока и по-стабилна продуктивност, отколкото в чиста култура, ако през отделните сезони условията са благоприятствали развитието на различни вредители.

Микроефекти на средата: Наличието на съпътстващи растения създава специфична микросреда за чувствителната култура, която е различна от тази в чиста култура. Новата екологична обстановка може да въздейства на взаимоотношенията гостоприемник-паразит по следните начини:

Въздействие върху потенциално нападнатото растение, променящо неговата чувствителност: Например, бананова култура под по-високи дървета в Малайзия по-слабо се напада от най-опасните болести, причиняващи петносване по листата; листата на кафе, отглеждано под засенчващи дървета в Индонезия, по-слабо се атакуват от щитоносните въшки.

Въздействие директно върху нападащия организъм: Например там, където се отглеждат широколистни дървета в смърчови насаждения, по-високата влажност (или вероятно по-високата температура) на въздуха е неподходяща за развитието на смърчовия пъпкояд; какаото под засенчващи дървета в Гана се напада по-слабо от имела, защото този паразит изисква висока интензивност на светлина за развитието си; ароматът на лук предпазва морковите от кореновите мухи, като им пречи да ги намират, ако са засяти между лука; безосилестата пшеница може да бъде защитена от птици посредством смесването й с осилест сорт.

Въздействие върху популациите на естествените врагове на вредителите. Например, във Филипините царевичният стъблопробивач има по-малка плътност в смесени култури от царевица и фъстъци, тъй като паяците които се хранят с него, са в по-голямо количество в тези посеви, отколкото в чисти царевични култури; цитрусови дървета при засенчване формират листа с по-тънка кутикула, която позволява листоминиращите насекоми да бъдат достигнати по-лесно от паразитните оси; касисовите храсти, отглеждани в калифорнийските лозя, представляват алтернативни гостоприемници за паразитите по лозата; гречката (елдата), отглеждана между бакла, привлича сирфидните мухи, които се хранят с бобовата листна въшка.

В тропиците, където вредителите причиняват сериозни щети на културите, лесовъдите и земеделците отдавна са установили, че отглеждани в чисти култури, растенията много повече се повреждат, отколкото ако са разпръснати между индивидите от друг растителен вид. Съобразно с това, в Бразилия местното каучуково дърво не може да се отглежда в чиста култура и е в състояние да оцелява само при ниво на нападение от вредители, каквото се наблюдава в естествените смесени гори.

Многолинейни сортови смеси се използват като специално средство за увеличаване на генетичната хетерогенност на посева и забавяне на расообразувателните процеси при фитопатогенните популации, особено сред причинителите на ръждите по културните растения.

За да бъдат биологично полезни, смесените компоненти трябва да се подбират внимателно. За съжаление, взаимодействията между растенията, животите и микроорганизмите в културните посеви са толкова трудно уловими и специфични за конкретните месторастения, че сегашните познания само насочват към различни нови комбинации от култури или сортове, които да бъдат изпитвани. Ако бъдат преодоляни техническите трудности по отглеждане на съвместните култури, разнообразието от растителни видове в една или друга форма ще помогне за защитата им от болести и неприятели.

Съществуват редица утвърдили се в практиката комбинации от съвместно отглеждани култури, които взаимно се защитават при нападаният болести и неприятели:

Босилекът в съвместна култура със зеле ограничава плътността на листните въшки, дървениците, зелевия молец и други неприятели.

Валерианата, отглеждана под короната на овощни дървета, помага за отблъскване на вредителите по тях. Стръкове от растението може да се поставят периодично и в короната на дърветата.

Вратигата и пелинът като плевелни растения отпъждат пеперудите на плодовите червеи по овощните дървета.

Доматите, разсадени в тютюневи ниви, ограничават намножаването на листните въшки. Засадени между редове от цариградско грозде, те го запазват от нападение на листни оси, листоминиращи молци и огневка. При съвместни посеви със зеле доматите намаляват нападението от зелевата бълха (Phyllotreta cruciferae).

Високоефективна комбинация, осигуряваща взаимна полза по отношение защитата от вредители, е тази от домати и аспержи (аспарагус), като доматите са защитавани от паразитни нематоди, а аспержите – от аспержовия бръмбар.

Калина или шизандра, отглеждани съвместно с череши, сливи, ябълки, круши, френско и цариградско грозде, ги запазват от вредители, като в същото време повишават общата им продуктивност.

Копърът отпъжда голяма част от насекомните неприятели по зеленчуковите култури, ако се засее между лехите.

Кориандърът със силната си миризма пропъжда мишевидните гризачи от зеленчуковите градини; при засяване в пристволните кръгове на овощните дървета отпъжда гризачите. Отрязаните наесен стъбла могат да се използват със същата цел за запазване на земеделските продукти в периода на съхранение.

Лайката, развиваща се около ствола на ябълкови дървета, ги предпазва от повреди на ябълковия плодов червей. Тя защитава зелето от листогризещи гъсеници. Препоръчва се разхвърляне на цветове или стръкове от лайка в помещения, където се съхраняват хранителни продукти – кухни, килери и мазета, тъй като те имат силно изразен репелентен ефект по отношение на полевката.

Лукът, засаден като предзимна култура на редове или на групи между ягоди и черно френско грозде, ограничава плътността на пъпковия акар. Той е в състояние да предпазва цвеклото от цвеклова муха. При смесени посеви от лук, домати, краставици и картофи се намаляват пораженията от паяжинообразуващи акари и други вредни насекоми.

Магданозът, засят под лози, проявява силно оздравяващо действие при нападение от лозовата филоксера. Болните растения образуват много нови повърхностни корени, без да проявяват каквито и да е признаци на угнетяване.

Ментата, засадена съвместно със зеле, дини и пъпеши, ограничава нападението от листни въшки и листогризещи гъсеници.

Ментата и тревистият бъз имат силно изразен репелентен ефект по отношение на огневката, нападаща цариградското и френското грозде.

Морковите намаляват повредите по лука от лукова муха.

Невенът, засят между овощни дървета или зеленчуци, пропъжда листните въшки и листогризещите гъсеници.

Невенът и цикорията успешно защитават лука и чесъна от нематоди.

Петуния. Листата и са токсични за прасковената листна въшка и някои дребни гъсеници поради отделяните от трихомите и лепливи отровни вещества, в които се съдържат алкалоиди, подобни на тези в тютюневите листа.

Рицинът, известен с народното име кърлеж, има добре известно репелентно действие. В редица краища на страната той се използва за отпъждане на поповото прасе и къртиците и за намаляване на повредите от тах.

Синапът и гречихата (елдата) имат силно репелентно действие. В години с масово намножаване на мишевидни гризачи се препоръчва засяването им на ивици около застрашените участъци.

Тагетесът издава остра характерна миризма, която отпъжда ягодовите хоботници. Листата на това декоративно растение при откъсване имат висок репелентен ефект и по отношение на много листни въшки и гъсеници. Ако периодично се откъсват листа на тагетес и се поставят в короната на овощни дървета, където има вредители, те не само ги отпъждат, но поради инсектицидните им свойства са в състояние и да ги убият. Особено изразени репелентни свойства има тагетесът спрямо нематодите, като е в състояние да очиства силно нападнати площи.

Тагетесът и невенът, засети между зеле, отпъждат зелевата въшка, зелевата и морковената муха и белите зелеви пеперуди.

Черният бъз съдържа в стъблата си алкалоиди и гликозиди, отделящи киселина, на която вероятно се дължи силното му репелентно действие спрямо насекоми. Неговите стъбла се използват за завиване ствола на овощните дървета срещу мишки. Препоръчва се засаждането му около дворните и вилни места за ограничаване намножаването на плодовите червеи по ябълката и сливата, на огневката, пъпковия акар и педомерките по царското грозде.

Чесънът отпъжда кръстоцветните бълхи по зелето. Във Франция чесън се разхвърля между лозите, за да се намали нападението от вредители. Миризмата на чесъна отпъжда голите охлюви от ягодови насаждения.

Яворът има силна фитонцидна способност. Овощни дървета, намиращи се в съседство с явор, се нападат по-слабо от ябълковия плодов червей.

Съвместни култури, привличащи полезни насекоми, които ограничават намножаването на вредните насекоми:

Вратигата и седефчето привличат полезните насекоми като калинки, златоочици и сирфидни мухи със своите цветове, от които се дохранват с по-лен и нектар.

Копърът със своите жълти цветове привлича полезни хищници (калинки, златоочици и сирфидни мухи). Една сирфидна муха изяжда 1200 листни въшки.

Пащарнакът засят между зеле, привлича хищните насекоми, които унищожават вредните листогризещи гъсеници.

Съвместни култури, привличащи птици, които ограничават намножаването на вредните насекоми:

Наличието около културните посеви на съпътстваща растителност от върби и цъфтящи растения от дървовиден и тревист бъз, градински чай зърнастец, копър, лайка, латинка, пореч има висок атрактивен ефект по отношение на птиците.

Съвместни култури с редуциращ ефект по отношение на болестите по растенията:

Делфиниумът (ралицата) при съвместно отглеждане с гладиоли редуцира нападението от причинителя на фузарийното увяхване.

Жълтата акация в съвместни посеви задържа развитието на кореновото гниене при белия бор, което е три пъти по-малко в сравнение с чистите насаждения.

Лободата и лападът като плевелни растения имат точно обратния ефект и благоприятстват развитието на картофената мана по доматите и картофите.

Лукът, чесънът и ряпата угнетяват прерастването на спорите на маната и развитието на причинителя на черното гниене (цевната бактериоза) позелето.

Лукът и чесънът при предзимно засаждане на редове или на групи ограничават развитието на сивото гниене и на брашнестата мана по ягодата.

Настурцията и многогодишният флокс имат фунгицидно и фунгистатично действие по отношение на фузариозата по астрите. Висок биологичен ефект проявяват живите и неповредените растения, въпреки че положителни резултати са получени и при отглеждане на тези култури като предшественици.

Петунията и конопът, засадени съвместно с астри, намаляват степента на нападението им от фузариоза с 5-15%, докато 50% от растенията в контролните парцелки загиват.

Цвеклото, морковите, копърът, магданозът, зелето и салатата при съвместно отглеждане задържат развитието на картофената мана по доматите и картофите.

Флоксът и чесънът отделят в околната среда вещества, които ограничават развитието на фузариозата по астрите.

Чесънът ограничава нападението от гъбни болести и особено от брашнеста мана по розата, ако се засади между храстите.

Чесънът и хрянът, отглеждани в съседство с листни и други зеленчуци, повишават значително съдържанието на витамин С в тях.

Ябълките, отглеждани в съседство с малини, така че клоните им да се допират, защитават малините от сиво гниене, а малините защитават ябълките от струпясване.

***

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия: