Бих искал да разгледам накратко един въпрос, който според мен неоснователно се представя като „лесно решение“ и бързо печели последователи заради това
Бих искал да разгледам накратко един въпрос, който според мен неоснователно се представя като „лесно решение“ и бързо печели последователи заради това, но не съм убеден, че е наистина разумен. Моят опит засега е твърде малък, затова споделям размишления, а не факти, и бих се радвал просто да ги имате предвид. Ако греша някъде – ще се радвам да получа аргументирана обратна връзка и съм готов да се коригирам.
Мнозина ни убеждават, че Природата е гениална и по-добре знае от нас какво е най-разумно. Това действително е така. Обаче от този факт, мнозина, без много да му мислят, си вадят заключението: „Значи е лошо да подрязваме дръвчетата.“ Само че те пропускат, че много често Природата следва съвсем различни планове и цели от нашите.
Всеки растителен вид (който се ръководи от една мъдра групова душа) се стреми преди всичко да се възпроизвежда, разпространява и оцелява през вековете. А дали ще са му вкусни и големи плодовете далеч не му е пръв приоритет. По същата причина дръвчетата първоначално израстват като храст, а едва по-късно растението придобива формата и скелетът на дърво. Ако се замислим защо това се случва, не е трудно да се досетим, че чрез страничните клони дървото пази своето стъбло от животни (елените и други тревопасни), които се хранят с дървесната кора.
Друг проблем е, че дърветата, оставени да растат буйно, следват втора своя цел – да народят колкото се може повече плодове, и съответно повече семена. Обаче те разполагат с ограничени ресурси – минерали, вода и слънчева светлина. Затова прекомерното увеличаване на количество винаги е свързано с понижаване на качеството – например многобройни малки плодчета или т.нар. алтернативно плододаване, при което след всяка реколта следва една „пропусната“ година, тъй като предходната не са останали сили на дървото да заложи необходимите пъпки.
И обратното – ако клоните бъдат доведени до един разумен брой, ще позволим на дървото да дава здрави, големи, висококачествени плодове, тъй като в този случай то ще има изобилна енергия да се погрижи за всеки поотделно.
Трети проблем е, че дърветата, оставени на произвола на Природата, изобщо не се съобразяват с факта, че един ден някой човек може да поиска да се катери по тях и да бере плодове, и в резултат на това често много клони остават буквално недостъпни. Вярвам, че който (като мен) се е катерил доста по диви и неоформени дървета, знае какво незабравимо преживяване е.
Когато обаче отглеждаме дръвчета на място, където не се разхождат свободно тревопасни животни, и възнамеряваме да берем тяхната реколта от здрави и качествени плодове без големи усилия, е много по-разумно да помогнем на дръвчето да придобие такава форма, каквато ще спомогне за осъществяването на тази цел. Законът, според който за да дадем обилен плод, са ни потребни и малко страдания, които ни дават подтик, не важи само за хората.
Подкрепям идеята си с цитат от книгата „Необикновения живот на Учителя“ от Влад Пашов:
„Е.М. минавал веднъж покрай оградата на Изгрева и видял Учителя с ножица в ръка да обрязва дръвчетата. От двора го попитал: ‘Знаеш ли да кастриш и да режеш дръвчетата с ножици?’…“
Според мен този пример е повече от красноречив за отношението на Учителя по този въпрос. А ето и един откъс от негова беседа:
„Жалка картина представя рязането на лозите! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче, отидете ли на някое лозе през лятото, ще видите, че всяка пръчка е облечена в красива премяна и на нея висят по няколко узрели грозда. Една картина представя лозето на пролет, а съвсем друга – в края на лятото.“
На друго място обаче Учителя дава следното наставление:
„Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клони на дърветата, да ги направят високостеблени Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените.“
Интересен въпрос е това, и особено важен за идните години на все по-несигурни реколти (заради катаклизмите и изнемогващата природа) и все по-голям глад по ред други причини.
По сходен начин стои и въпроса с необходимостта от облагородяване на дръвчетата. Там отново нашите цели и тези на Природата се различават:
Овощните дръвчета, лозички и др. – всичко на пазара което се продава е изкуствена междусортова и междувидова кръстоска. Ако се насади една лоза от семка, тя няма да има нищо общо с лозата от която е взета семката. Ако от поникналата лоза, пак се вземе семка и поникне, новата лоза пак няма да има общо със старата лоза. Защо става така? – защото лозата се изчиства от изкуствената кръстоска, за да се върне в естествения си вид.
Същото е и с дръвчетата – ако от хибридна ябълка се вземе семка и поникне дърво – новата ябълка се различава от старата и така с поколенията докато се изчисти и възвърне естественото си състояние, преди изкуствената кръстоска предизвикана от човека.
Затова намесата на човека често е желателна и, ако той е разумен, ще подпомогне живота в природата и допринесе за един по-добър свят.
COMMENTS