Думата „Пермакултура“ произлиза от английското „permaculture“ (permanent agriculture, сиреч вечно/устойчиво земеделие) и представя приложна наука за д
Думата „Пермакултура“ произлиза от английското „permaculture“ (permanent agriculture, сиреч вечно/устойчиво земеделие) и представя приложна наука за дизайн на земеделски системи, наподобяващи максимално работата на Природата.
Пермакултурата се основава на екологични и биологични принципи, като се стреми да доведе до максимални резултати с минимални усилия. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб – от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.
В пермакултурното стопанство преимуществено се използват възобновяеми ресурси вместо изкопаеми горива, а в градината се набляга на разнообразие от растителни видове, за да може системата да бъде по-продуктивна и по-издръжлива на неблагоприятни явления.
Пермакултурата цели развиване на умения, увереност и въображение, които да направят хората способни да намерят творчески решения на глобалните и локалните проблеми.
Пермакултурата е система за проектиране на устойчива човешка среда. Тя вдъхновява работенето задружно с природата вместо против нея. Пермакултурата е свързана с продължително и обмислено наблюдение, вместо продължителна и необмислена работа.
Уникалното на тази система е не просто включването в дизайна на стопанството на компоненти щадящи природата (например соларни панели, биологично земеделие, къща от сламени бали), а свързването им в хармонично цяло, което ползва за модел принципите за взаимносвързаност на природната екосистема, където отпадъци не съществуват, тъй като резултатите от всеки един процес представляват ресурс за друг процес.
Това което разделя Пермакултурата от останалите подходи за природосъобразно развитие, е че тя е не само модел или техника, а разбираем, научен подход за дизайн на човешки местообитания. Всеки обект – дали дом, училище, клиника, бизнес, ферма или село, има уникален набор от елементи на дизайна. Но докато към всеки обект се подхожда по уникален и съобразен с неговите елементи, пермакултурният дизайн е винаги базиран на 3 основни ценности или принципи, или „Пермакултурна етика“.
Грижа за земята – Грижата за всички живи системи трябва да продължи и да се увеличи.
Грижа за хората – Осигуряване на достъп до всички ресурси, нужни за човешкото съществуване.
Fair Share – ограничаване на потреблението, особено на това на природните ресурси и работа за да може всеки да има достъп до основните житейски нужди – чиста вода, чист въздух, храна, подслон, осмислена работа и социални контакти.
В България доста от принципите и методите на пермакултурата се практикуват, но не като самостоятелна дисциплина и стратегия за изграждане на цялостни системи, а като отделни методи на работа.
* * *
Пермакултурата действително е крачка напред от традиционното земеделие, но в сравнение с нея биодинамиката е цял Космос, тъй като се основава на дълбоки духовни прозрения, които не могат да бъдат проумяни (камо ли пък открити) чрез съвременното материалистично мислене.
Друг проблем на пермакултурата е, че тя се стреми не толкова към максимални резултати, а към минимални или никакви усилия след нейното създаване, а не в максимално оползотворяване на обработваемите земи. А във времена, в които е все по-трудно човечеството да бъде изхранено, и когато очевидно има повече хора, отколкото храна, според мен е по-разумно тези хора да се впрегнат да работят, за да има храна за всички, а не да търсим начини да работят по-малко в замяна на посредствена реколта.
Защото Природата е нещо живо. И никой не може да ме убеди, че при едни и същи условия, ако имаме две групи с дръвчета и аз обръщам внимание само на едните, дори и просто да ги наглеждам и поливам, те няма да се развиват много по-добре. Без дори да намесвам факта, че тази работа дава здраве повече от почти всички възможни занимания на Земята.
***
Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия:
COMMENTS