Биодинамичното земеделие

Рудолф Щайнер:

„Човечеството няма друг избор, освен или отново да научи нещо от най-разнообразните области на природното творение, от цялото мироздание, или да остави и природата, и човешкия живот, да отмре, да дегенерира.“

„Днес не е възможно вече човек само да се наслаждава на Природата. Тя изисква нещо от човека – опознаването на нейните духовни основи.“

В началото на двайсетте години на 20-ти век група от практикуващи земеделци, разтревожени от влошаването на състоянието на почвата, потърсили съвета на д-р Рудолф Щайнер, за да им препоръча методи, които да влеят нови сили в умиращото земеделие под влиянието на химическата промишленост. Фундаменталните принципи на биодинамичното земеделие и градинарство свързват земните процеси в растителното и животинското царство към тази на целия Космос. Идеите на Щайнер са изложени в цикъл лекции проведени в Кобервиц, Германия. Този подход е в процес на развитие в много части на света от възникването му до ден днешен. Д-р Еренфрийд Файфър, който работи ръка за ръка с д-р Щайнер по време на формиращия период, прокарва идеите за биодинамично земеделие в Щатите през трийсетте години на 20-ти век. През 1938 е основана и „Асоциацията по биодинамично земеделие и градинарство”.

Биодинамичният подход се проявява в качеството на продукцията, в здравето на земята и добитъка и предпазването от проблеми с околната среда, породени модерните селскостопански методи. Какво точно представлява биодинамичният подход обаче? Какво го различава от други земеделски практики и техиники?

По същество, биодинамичното земеделие и градинарство счита почвата и фермата за живи организми. То приема грижата за подпомагането на почвата като основна необходимост, като се цели почвата да бъде съхранена и за идните поколения. Също така биодинамичното земеделие смята фермата за вярна на същността си, ако може да бъде приета за отделна единица, самостоятелна индивидуалност. Всичко започва с идеалната концепция за необходимостта от самодостатъчност на фермата, която може да се превърне в развиваща се и прогресираща индивидуалност, ако грижата за удължаването на живота на почвата се превърне в приоритет.

Поддържането на състоянието на почвата е от съществено значение за предпазването й от ерозия и за създаването, подобряването и подпомагането на съдържанието на хумус. Резулататът е фина и ронлива структура, съдържаща необходимите органични колоиди. По този начин се стимулира произвеждането на висококачествена култура, което довежда да по-качествен фураж за добитъка и по-хубава храна за човека.

Подобрението на почвата се постига именно чрез подходяща грижа: прилагането на достатъчно органична тор и компост във възможно най-доброто състояние на ферментация; чрез подходящо редуване на културите и обработване на почвата; чрез предпазни мерки като защита срещу вятър, покриване на културите, зелено торене и използването на разнообразни култури вместо монокултури; и чрез употребата на смесени култури, така че растенията да могат взаимно да си помагат и подкрепят.

Оборската тор и компостът са най-ценните торове. Те съдържат органичен материал, с който бактериите в почвата и земните червеи могат да се хранят и после да съживяват почвата. Те съдържат и колоиди, които абсорбират влагата и минералните разтвори в земята, образуват рохкава структура и елиминират опасността от ерозия. Внимателното съхранение на торта в купчини покрити с пръст, както препоръчва и биодинамичният метод, до голяма степен предотвратява загубата на азот и спомага за достигането на точното ниво на ферментация на органичната материя (което освен че отнема много време, изисква и подходящи биодинамични препарати и техники на специфично третиране на купчините тор и компостните материали).

За да се поддържа почвата плодородна е необходимо редуване на културите, като култури, които изтощават почвата (например, царевица и картофи в полето и зеле и карфиол в градината) се сменят с възстановяващи почвата култури като членове на бобовото семейство (грах, боб, детелина и други). Също така култури с дълбоки корени трябва да се редуват с култури с плитки корени и култури, които изискват торене да се заместват с такива, които нямат нужда от тор.

Правилното обработване на почвата се състои главно в информираност относно точното време и точната дълбочина на оране, бране и прочие. Единствено внимателна практика, комбинирана с изследвания като почвени профили могат да доведат до максимална ефикасност при обработване на почвата.

Биодинамичното земеделие е начин на живот, труд и връзка с природата и виждане за агрокултура, водена от разумни практики и съзнание за уникалността на всеки район.

Рудолф Щайнер представя научното понятие, което заявява, че можем да знаем неща, които надхвърлят това, което може да бъде измерено и калкулирано. Селскостопански решения относно кое е здравословно и къде , кога и как трябва да се извърши, са най-успешни, когато са подкрепени от конкретна мъдрост, придобита посредством внимателни наблюдения и опит. Важното е да съумеем да съчетаем принципното и концептуалното с духовното и съзнателно съществуване, подчинено на принципите, които задвижват самия живот.

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия: