Значението на собствено-произведената храна

Учителя:

„Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява.“

 

„Ако житото е отгледано с песни, с радост и любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека. Този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба. Който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър човек.“

 

„Каквото човек е пипнал с ръката си, напълно прилича на него. Житото на разумния човек е хранително, едро, доброкачествено.“

 

„Как може да се подобри благосъстоянието на един народ ? – Чрез усилване производството. На първо място стои увеличаване производството на зърнени храни.

 

„При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото.“

„Всеки, който може да отгледа два житни класа там, където по-рано е расъл само един, е заслужил повече пред човечеството и оказва по-голяма заслуга на своята страна от всички политици взети заедно.“

Джонатан Суифт

 

„Никоя нация не може да постигне благоденствие, докато не осъзнае, че да се оре земята е занятие също така достойно, както и писането на поеми.“

Дж. Вашингтон

След всичко казано дотук, може би не е нужно да изяснявам колко много ще зависи след едно десетилетия от това дали човек може да си отгледа храната или не. Т.е. дали има семена, знания и място за тази цел. Разбира се, ако се сформират общоности и доброволчески групи, които засадят плодни дръвчета из цялата страна, този проблем в голяма степен ще бъде разрешен, но за момента положението никак не е розово.

От друга страна, проблемът с качеството на храната, с ГМО, което смело навлиза във почти всичко, което се продава в магазините – под формата на животински продукти (голяма част от фуражите са ГМО) и на много други продукти, които съдържат соев лецитин, царевично нишесте, глюкозо-фруктозен сироп, растителни мазнини и т.н.

Освен това храната, която човек сам отглежда, приема от неговата енергия и така растенията изработват точно тези вещества, които са полезни именно за този градинар – т.е. ако човек има определен болен орган, растенията в двора му ще бъдат лекарства за него в най-висша степен.

Също така основната работа в градината е напролет, а тогава в цялата Природа бликат мощни животворни енергии, които според мен са по-лечебни и облагородяващи дори и от храната, която по-късно ще отгледаме.

За съжаление, обаче, в наши дни – точно както и с медицината и с образованието – земеделието е опорочено до неузнаваемост. Земята от година на година става по-отровена и по-неспособна да произвежда храна, още по-малко пък здравословна.

Всичко, което нашите баби и дядовци са правили, днес се счита за суеверие и проблемите се „решават“ с химия. Един прост пример – в стари времена са считали хората, които садят семена на новолуние, за ненормални, тъй като растежните и размножителните процеси в растителното царство са пряко свързани с пълнолунието и ако не посадим семената 2-3 дни преди това събитие, те израстват слабо и са по-податливи към заболявания и вредители.

Щайнер казва:

„За дадена местност на Земята обаче това става, само когато там е пълнолуние. Ако там е новолуние, тази местност не се радва на благодатното лунно въздействие. По време на новолуние в растенията се запазва само онова, което те са поели по време на пълнолунието. Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната.“

Друг пример е, че един брат от близкото село, до което живея, и който отглежда крави, ми разказа наскоро как тори с амониева селитра ливадата, която използва за сено. А огромните купчини естествен тор, който според Щайнер е мощно лекарство за почвата, си стоят край пътя и все по-малко някой им обръща внимание.

В същото планинско село се оказа, че само няколко семейства (от общо 500-600 жители) са запазили местните сортове картофи, а почти всички други през 3-4 години си купуват нови, понеже се израждат. Защо ли?

Същото е и положението със семената. Изобщо положението е трагично, пропагандата е достигнала навсякъде и е нужна много сериозна просветна дейност подкрепена с личен пример, за да проумеят поне някои хора колко са се отдалечили от Истината. А успоредно с това и колко хиляди тонове химия ежегодно се излива в земята, която после обратно се връща при нас.

***

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия: