Хомеопатия

Учителя:

„Лекувайте се по хомеопатичен начин. Това е нов метод в медицината. Като го прилагате, ще видите, какви чудеса стават с малките дози. Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите. Хомеопатията си служи с крайно малки величини. Например, едно крайно малко число от килограма на дадено вещество, единица с 60 нули накрая, може да произведе голямо въздействие върху човешкия организъм. Достатъчно е болният да вземе само една капка от тази крайно разредена материя, и веднага да оздравее. В тази капка е вложена Божествена енергия.“

 

„… Други лекари си служат с алопатия, със силни дози. Те казват: „Отрова с отрова се лекува“. А при хомеопатията методите са подобни на тия на Любовта. Досега всички хора са били алопати. Време е да минат към хомеопатия – от силни към слаби дози.“

 

„Има два начина за лекуване. Единият е хомеопатичен, другият е алопатичен. Хомеопатичният начин е по-възможност с по-малко горчивини. Алопатичният с големи горчивини лекува. Допуснете, че имате едно шише, което събира едно кило. Турите една капка от едно лечебно растение. Имате друго шише от едно кило. И в него турите една капка от първото шише. Това е второто деление. Вземете една капка от второто шише и я наливате в третото шише, пълно с вода. Това е третото деление. Една капка от третото шише наливате в четвъртото и така имате четвърто, десето и т.н. Дойде един лекар, който лекува по хомеопатичен начин и ще даде една малка доза от едно от тия деления. Вие може да мислите, че не действува. Тия малките дози произвеждат своите резултати. Онзи, който разбира, ще разбере, че има някаква сила. Невежите хора разбират видимите работи, мислят само туй, което се вижда, което се усеща.“

Рудолф Щайнер:

„В съвременния свят срещаме едновременно алопати и хомеопати. Алопатите лекуват алопатично, а хомеопатите — хомеопатично. Да, но в действителност много болести не могат да се излекуват хомеопатично, много от тях трябва да се лекуват алопатично. Лекарствата трябва да се изготвят различно. Човек не бива да е фанатик, който се кълне само в едно нещо, а трябва да предписва лекарствата, като изхожда от пълно познание — веднъж така, веднъж инак. Антропософията не се хваща за думите — алопатично или хомеопатично, — а изучава въпроса и казва: Алопатите като цяло работят върху стомаха, червата, бъбреците; там имат успех. Хомеопатията има успех, когато източникът на заболяването е в главата, както е при инфлуенцата. Редица болести имат произход в главата. Трябва да се знае как нещата действително се случват в природата. Хората днес се вкопчват за думи, защото нямат истинско познание. Идеализирането на думи винаги се случва, когато вече няма разбиране за нещата.

Разбира се, не е лесно да се стигне до истината, тъй като алопатите казват: Често съм лекувал това и онова… И хомеопатите казват: Често съм лекувал това и онова… Естествено, те винаги „забравят“ болестите, които не са излекували!

Но да вземем един човек като професор Вирхов от Берлин, доктор и професор, когото определено можем да посочим като непоклатим привърженик на съвременната медицина и когото определят като либерал в „партията на свободомислещите“. Все пак, що се отнася до лекарствата, той се почувства длъжен да признае: „Когато някой лекар от нашия модерен медицински свят заяви, че е излекувал сто човека, истината всъщност е, че 50 от тях щяха да се излекуват и без него, а 20 процента щяха да се оправят и ако беше използвал доста различни лекарства. Така че 70 процента от изцеленията не са заслуга на модерната медицина. В най-добрия случай са 30 процента.“ Това е пресметнал Вирхов, а той е с двата крака в съвременната медицина.“

„Болестта възниква в резултат на влияния, които действат подобно на лечебните средства. Болестното състояние се отстранява чрез средства, които причиняват прояви, подобни на него.“

Хипократ

„… сега вярвам по-ревностно в учението на чудодейния лекар, след като усетих и продължавам да чувствам въздействието на минималния прием така добре.“

Гьоте за своя съвременик Самуел Ханеман (откривателят на хомеопатията), в писмо от 02.09.1820 г.

 

„Хомеопатията…. лекува по-голям процент от случаите, от който и да е друг метод на лечение и е без съмнение по-безопасна, по-икономична и най-цялостната медицинска наука.“

Махатма Ганди

* * *

Хомеопатията е ефикасна научна система за лечение, която се основава на естествените тенденции на тялото да се самоизлекува. Тя приема, че всички симптоми в състояние на болест са израз на дисхармония на целия организъм. Трябва да се лекува не болестта сама по себе си, а болния човек във всички негови аспекти – психика, емоции и физическо тяло. Хомеопатията съществува повече от 200 години, неин основоположник е немският лекар Самуел Ханеман (1755 – 1843). Тя почива на същите физични закони и биологически принципи, на които се основават другите явления в природата и света, който ни заобикаля.

Основният принцип на хомеопатията се нарича Закон на подобието –„Подобно се лекува с подобно” (Хипократ). На практика това означава следното: когато здрав човек приеме дадено вещество, той може да получи отрицателни симптоми. Един болен – човек, страдащ от същите симптоми ще бъде излекуван с хомеопатично лекарство, приготвено от това вещество.

Хомеопатът по време на преглед взима предвид емоционалното и психичното здраве на пациента, защото в хомеопатията не се предписват лекарства конкретно за мигрена или астма, а се анализира цялостното състояние на организма. Твърди се, че хомеопатичните лекарства не могат да предизвикат странични ефекти и към тях не се привиква. Склонен съм да вярвам, но нямам опит с тях – за мен от години по-добър метод от „вяра, пост и молитва“ не може да има. Но, всъщност, ако човек води разумен, природосъобразен, чист и свят живот и пости поне един ден месечно, рядко (да не казвам никога) му се налага да мисли по въпросите за лечебните средства.

Самите хомеопатични лекарства се приготвят по специална технология чрез многокртни разреждания и всеки може да си ги направи сам, ако е запознат с тази наука. Те стимулират собствените защитни сили на човека.

Нека да разгледаме един пример от ежедневието, за да стане всичко по-ясно.

Когато човек чисти лук той усеща сърбеж в носа, на очите му залютява и му потичат сълзи. След това той започва да киха и от носа му потича обилна и водниста секреция.

Виждали ли сме хора, които не са белили лук, а имат подобни оплаквания? Ами да! Поне веднъж сме срещали някой болен от сенна хрема. Той постоянно киха, от носа му тече водниста течност, очите му са зачервени и пълни със сълзи. Не прилича ли на човек, току що обелил една-две глави лук? Е, от обикновения кромид лук се приготвя хомеопатичното лекарство Allium cepa, което е много ефективно при някои случаи на сенна хрема, а именно, когато оплакванията на болния приличат много на оплакванията, които получава някой здрав човек, когато чисти лук.)

Лекарят-хомеопат е този, който след завършване на медицина е допълнил обучението си чрез задълбочено изучаване на хомеопатията.

Хомеопатичното лечение обаче не изключва използуването на други терапевтични методи или медицински концепции. По този начин хомеопатията дава възможност на всеки лекар да разшири своите терапевтични възможности.

Вярно е, първия път може да останете изненадани от въпросите, които лекарят ще Ви зададе. Те могат да Ви се сторят без връзка с болестта.

Но всъщност, за да може да определи най-подходящите лекарства лекарят ще търси едновременно с необходимите симптоми за диагностика на съответното заболяване индивидуалните особености на неговото протичане във всеки конкретен случай. Той ще се постарае да определи точния вид на уврежданията, тяхната локализация, усещанията, които имате, промяната в поведението и др.

Прилагайки този подход, лекарят ще предложи на всеки пациент индивидуален начин на лечение.

Хомеопатичните медикаменти се приготвят от растения, минерали и животински продукти. Те преминават специална обработка при която изходното вещество, наречено тинктура майка се разрежда многократно. Този процес се нарича динамизация, защото е установено, че (обратно на очакванията) вместо лечебните свойства да намаляват при специалното разреждане, те се увеличават. Намаляват само потенциалните странични ефекти.

Хомеопатията може да се използва безвредно също и по време на бременност, като помага и в хода на раждането и в следродовия период. Тя е напълно приложима дори и за бебета, ако може да бъде определено заболяването.

Но тъй като не всяко състояние е подходящо за самостоятелно хомеопатично лечение, само опитният лекар може да прецени докъде се простират възможностите на хомеопатията и кога е необходимо комбиниране с конвенционално лечение. С други думи – хомеопатията е безопасна, но не всички хомеопати са такива.

Например животозастрашаващите остри заболявания, острите хирургични състояния, тежките хронични заболявания, към които спадат раковите заболявания, епилепсията, множествената склероза и други не могат да бъдат лекувани с хомеопатия. В тези случаи, хомеопатичните лекарства могат да бъдат предписвани само като допълнение към цялостната лечебна програма.

И няколко думи по въпроса защо ако е толкова хубава и полезна хомеопатията, всички медии и лекари се надпреварват да я сравняват с шарлатанство и лъжа?

Отговорът е очевиден: тя не може да се патентова, защото рецептите за приготвянето на лекарства не са тайна и всеки би могъл да ги произвежда – те са на всеобщо разположение от 200 години.

Още ли да им вярваме?