Народна медицина

Ванга:

„Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.”

 

“В Природата е написано кой как да се лекува. Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори.”

 

“Лекарствата затварят вратата, през която може да влезе природата чрез билките и да излекува болния организъм. За всяка болка има билка.”

Билколечението е древна традиция по българските земи и не случайно то често се явява заместител на конвенционалната медицина. Неговите корени можем да намерим в езотеричните школи, които са „свалили“ от висшите светове това знание и са го предали преди хилядолетия на народите. А оттогава насам традицията се е предавала през поколенията до наши дни, когато вече е в огромна степен изгубена. Най-елементарното свидетелство за това е, че едно време билки са се брали от най-чистите места в точно определени дни от годината. Това е се е извършвало като свещенодействие и отдаване на почит и благодарност на Бога, проявен в Природата. Днес обаче материалистичната култура ни учи, че е все едно дали билките са отглеждани с химикали, кога са брани и как са третирани – те действат еднакво. Това е пълна лъжа и в известна степен на нея се основава общоприетото схващане, че билките не действат. Ала ако спазваме законите на Природата и живеем разумно, билките могат да бъдат една прекрасно балансираща и здравословна част от нашия дневен ритъм.

Хубавото е, че все още се случва една обикновена разходка в гората, да се превърне в радостно, полезно и приятно събиране на билки. Просто защото, на хората им е „в кръвта“ познанието за най-важните билки: бял равнец, жълт кантарион, мащерка, глухарче, лайка, коприва, риган и т.н.

За успешното продължаване на традицията и за разпространението на билколечението по българските земи голяма заслуга може да се отдаде на народния лечител Петър Димков, който е извършил колосална работа по изучаването и описването на старите традиции относно въздействията на отделните билки  върху различни заболявания. Неговият труд е събран и издаден в книги, които представляват истинско богатство за билколечението в България. И все пак в книгата „Рецептите на Петър Димков“ от Николай Антонов четем едно много важно уточнение за тях:

„Билките и лечебните растения са само допълнителен момент в лечението на болестта. Деветдесет и пет процента от лечението е желанието, вярата, поривът на човека да оздравее, 5 % са билките. Съпоставени, вътрешните и външните фактори за лечение показват, че външните, на които понякога се разчита, са незначителни. Това е парадоксално, защото една народна медицина като българската, толкова богата на възможности, билки, лечебни растения и вещества – „поема“ само 5 % от лечението на заболяването. Но те често имат огромно значение, тъй като импулсират волята за борба с болестта, „вдъхновяват“ и въодушевяват потърпевшия и той „вкарва“ в борбата своите 95 % вътрешна съпротива.“

Според мен са доста повече от 5%, но категорично лечението в основната си част зависи изцяло от нашите чувства, мисли и постъпки.

Пресните билки човек най-добре да си ги набере сам. Това става основно през лятото, като е добре да бъде в момента, в който те са най-силни и лечебни. За листата това са дните точно преди или в началото на цъфтежа, за цветовете – при пълно разцъфтяване, плодовете – след като узреят напълно, а корените – от късна есен до ранна пролет. Най-подходящото време е по пълнолуние, тъй като тогава соковете на растенията в най-голяма степен са в надземните части. С оглед на това най-полезни са билките, набрани около пълнолунието на юни, а в по-високите райони – на юли. Важно е да се събират в слънчеви дни и в сухо състояние – през предиобедните часове, след като росата вече е преминала. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и да не се използуват найлонови торбички, тъй като има опасност билките да мухлясат или да почернеят при сушенето. Най-лечебни са растенията, израсли на високи и чисти места, а тези, расли край автомобилни пътища или градски райони, са дори вредни.

За приготвянето на чай се подхожда според особеностите на избраната билка, но като общо правило за цветове и листа може да се каже: да се залеят с вряла вода и да престоят в нея няколко минути, без да врят. Запарката се пие топла, а след като изстине вече голяма част от полезните ѝ качества отлитат безвъзвратно. Това правило важи и за всяко ястие, което губи животворните си сили скоро след като е било приготвено. В краен случай може да се яде и по-късно през деня, но е крайно нежелателно да се оставя за следващия ден, тъй като приема много отрицателни сили през нощта и става вредно. Това важи за почти всички пакетирани храни и консерви, които се продават, и в които не е останало нищо ценно освен физическите вещества. Интересно е, че дори в Индия, където стандартът на живот е значително по-нисък, много хора дават остатъците от храната си на домашните животни, но не ги оставят за другия ден.