Учителя: „Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва
Учителя:
„Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва да дойдат до разбирането да търсят начини за унищожаване на туберкулозните бацили чрез глад.“
„Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на Духа.
Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва.“
„Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Ще намерите начин, сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва.“
„Сега някои искат да станат светии и казват: „Да ям малко, че да стана светия!“ Не! Постенето е един метод за лекуване, а пък ако искаш да станеш светия, трябва да знаеш как да ядеш, трябва да знаеш как да дишаш, трябва да знаеш как да мислиш. Това е светия! Казва някой: „Той е прежълтял, светия е станал!“ Светийството не е в това!“
„Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не съдейства, всяка външна помощ е недостатъчна. Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и почват да се размножават за негова сметка. На научен език ги наричат микроби. Христос казва, че освобождаването от тях може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може за една нощ да разруши града. За тях Христос казва: „Този род не може да излезе навън освен с пост и молитва.“ Какво представлява молитвата? Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“
“Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 деня през годината… И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на ден. – Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни около 45-50 години. Това наричат хората отиване до Небето и връщане на Земята. Така го наричам и аз. Обаче, източните народи го наричат „прераждане“. – Защо умира човек? – Защото се е развалил камъкът му. Той отива да си купи нов. За обикновените хора срокът за купуване на нов камък е най-малко 50 години, а за великите напреднали хора – е 2000-2500 години.“
„За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден, опитайте се един или два пъти да ядете, за да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“ – знаете ли колко трябва да ядете на ден? В живота има известни закони, които регулират яденето; няколко дена нямате охота да ядете – не яжте, чакайте, докато се възбуди у вас желание да ядете. Но мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото инак ще се развали“ – ами че тя е сега развалена; ако не яде, ще се оправи. Има и животни, които, когато са неразположени, не ядат.“
„Две погрешки хората правят. Едни ядат повече, отколкото трябва, други не ядат, колкото трябва. Онези трябва да съкратят – не трябва да ядат толкоз, колкото ядат. Другите трябва да се откажат да не постят. Някои искат да постят повече. Ще дадеш на тялото нужната храна. Да се помъчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.“
„Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът в кръвта, който служи за храна на микробите, се разредява, и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. Връзката на човека с Бога представя силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрични светкавици. Така атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и умират. Достатъчно е 24 часа усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Болестите не са нищо друго, освен война на човека с низши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав.“
„Не е достатъчно само да се констатира известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? – Не им давайте такава храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието? – От ядене на мъчносмилателна храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е повредена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата започват да миришат. У известни хора тази миризма се усеща от разстояние 5-6 метра. Някои хора, като не ядат 5-6 дни, започват да миришат неприятно. Когато окултният ученик пости, от него лъха приятна миризма.“
„У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат – те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли!“
„И тъй, след като постите 10-15 дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45-50 години, може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства.“
„При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците.“
„Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточи, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачи, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост. Разумният човек предварително взима мерки. Като разбереш, че са се събрали такива вещества повече, отколкото трябват, ти ще си наложиш някаква диета. Съвременните хора трябва да се подложат на една диета, чрез която да филтрират своите желания, да преработят своите чувства и мисли.“
„Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система.“
„Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си. Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното.“
„Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре. Прекарала пет – шест деня в пост, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе, как ще издържа няколко деня пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това, и стомахът ѝ се регулира.“
„Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши.“
„Ще ви направя една бележка тази вечер. Онзи, който ще дохожда на нашите екскурзии, не трябва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. Ученик, който дойде на екскурзия, трябва да си носи хлебец, да пие вода и да благодари на Бога. А пък онзи, който иска без хляб да мине, нека остане в София. На екскурзия всички ще бъдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни.“
„Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщестлавие да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея в поста е да събужда скритата сила в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после трябва да се спазва времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате… В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш. Постът, това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението и мозъкът. После при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамически сили от Природата и трябва да знае как да се справя с тях. В противен случай, ще си създадете неприятност. С тази забележка аз предупреждавам учениците. Желанието ви да постите е добро, аз го уважавам, но ще бъдете много умни.“
„Този, който пости, на екскурзия няма да ходи, на разходка – също. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обновява организма. Трябва да се спазва времето за пост – за това си има закони, които трябва да се спазват.“
„Ако вземете закона за постенето: законът за постенето е закон за почивката. В седмия ден човек трябва да си почине. Шест дни Бог работи, но на седмия си почина. Наместо да се заемеш за почивката, ти се заемаш със спасението. Човек трябва да пости, да се спаси. Как ще се спасиш? Ти постиш 3-4 деня, някои са постили до 10 деня. Един брат пости 10 деня и припадна, трябваше да го свестявам, трябваше да го пръскам с вода. Той не знае как да пости. За да дойде до 10 деня пост, той ще започне с един ден, после два деня, 3 деня, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и тогава 10 деня ще пости, да се приспособи неговата нервна система. Той изведнъж пости 10 деня, пресилил се е, мисли, че като пости 10 деня.“
„Някой постил десет деня и мисли, че направил нещо. – Какъв пост е това? Не ял печена кокошка и не пил вино! Като започнеш поста, ще вземеш старите тефтери и всеки ден, ще заличаваш по нещо. Ще простиш на всички хора. Ще постиш и ще се молиш. Ще кажеш: Господи, направи и ти с мене това, което и аз правя. Бог ще каже: Дайте сега и моя тефтер. Ти заличаваш, и Той заличава.“
„Казвате: Учителю, кажи нещо! За да ви говоря така, на всинца ви трябва да кажа да постите 15 дена и няма да ви слугуват. „Е, как?“ Няма да лягаш там в леглото и после да ти засъхва гърлото, че да се жабуркаш с вода, та и цялата махала да знае, че си постил. И след туй умът ти да бъде свеж. Тялото ти ще стане по-ефирно, ти ще привлечеш тия по-тънки сили и тогава ще може да се разговаряме. Аз някой път ще говоря върху поста. Сега онези от вас, които са постили по 10 дена, привличате от тия сили и после, като свършите поста, някои започват да ядат кисела зелева чорба. С това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постът се употребява за обновяване на организма. То е един начин за подмладяване.
И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена… това са цели 10 дена, ехе-е. И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: Те не разбират. Как не разбират! Като я погледна, трябва да кажа: Да, на последно място е, но толкова е заслужила. Следователно ние трябва да схващаме нещата тъй, както са. Ако някой е нарисувал нещо по-хубаво от мен, ще призная факта.
Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш, не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.“
„Когато изгубиш апетита си, пости. Когато имаш апетит да ядеш, яж. Но не преяждай. Сега, щом нямаш апетит, пости ден, два, три. Не вземай дълъг пост от 10 деня. После, мнозина постят. То е цяла наука. В поста, някой път, има тщеславие. Някой път трябва да постиш само от глад. Ще постиш, хляб няма да ядеш. Вода ще пиеш, няма да пиеш студена вода, топла вода. Някой път, след като постиш, може да употребиш портокален сок, за подобрение на стомаха. Десетина капки сок от портокал.“
„От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.
Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил!“
„Като постиш, повече ще дишаш. Тогава, вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете – ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си.“
„Ако стомахът на някой човек е наранен, има язви, не трябва да му давате да яде. Първо трябва да излекувате стомаха на този човек, да се възстанови първото му положение и тогава му давайте да яде всякаква храна. Като дойде този човек при вас, ще му кажете: „За да възстановиш хармонията на стомаха си, една седмица няма да ядеш нещо и ще благодариш. След една седмица, стомахът ти ще бъде здрав. После ще можеш първата седмица да употребяваш чиста чорбица от ябълки. На втората седмица чорбица от жито, а на третата – малко твърда храна“.“
„Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори и ние, като чада Божи, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас. Преди няколко дни дойде при мене един младеж, запасен офицер и ми разказа, че се разболял от неизлечима болест. Той бил на умиране, но попада му една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си д-р Мюлер. Решава и той почва да гладува, и това продължава 22 дни. Разказа ми опитността, която е получил в първия, втория, третия ден. Резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима и казал: „Изследвай ме.“ Докторът го изследвал и му казал: „Здрав си.“ Този човек приложил глада със своя ум и сърце. След това се прояснява умът му и от материалист той става духовен. Той разбира, че в света има и друго нещо освен онова, което хората познават.
Ние трябва да проникнем дълбоко в нашите души и сърца; да кажем в себе си, че сме синове Божи, че сме излезли от Божествения център и затова ще вършим волята Божия. Някои казват: „Искам да бъда добър.“ Крив път си хванал: никога няма да бъдеш добър; ти трябва да вършиш волята Божия. Ти може да си добър, но като не вършиш волята Божия, ти си лош. Съвременните хора трябва да решат да вършат волята Божия в пълния смисъл на думата. Но не така, както я разбират, защото това, което те вършат, не е волята Божия, а служене на себе си. Да изпълняваме волята Божия значи, да почувстваме единство с Бога. Тогава ни обгръща радост и гледаме на всички хора тихо и спокойно, защото знаем причината и последствията на техните недостатъци. А ние, когато слугуваме на себе си, не се разбираме, и от това произтича злото в света…
Не ви препоръчвам и не ми е намерението да ви накарам да постите 22 дни както онзи момък, за който ви говорих. С това не се постига нищо ако нямате вяра. Но ще кажа, че според мене, този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5 и 10 и 15 и 20 дни и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето и умът да ви го подскажат. Тогава постете и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „пости“, а умът „недей“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може.“ Не може. В известен момент на живота, когато трябва да усилим нашата воля, да я съединим с волята Божия, да видим свидетелството на тези двама души, трябва да постим.“
„Първото нещо, казват, Духът казал тъй: „Днес ще постиш.“ Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? – Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. „Ти защо не постиш? Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат.“
„Постили сте четирийсет дена. Ако онзи ви нахрани солидно, вие ще умрете. Като сте постили четирийсет дни, ще вземете едно гроздово зърно, ще го разделите на четири парчета и ще вземете с една виличка една четвърт. В един час по едно зърно ще изядете, постепенно да се размърда стомахът, червата да се раздвижат. Не е лесна работа.“
„Ние всички искаме дълъг живот. Как? Като ядем? Не, ти можеш да ядеш храна, и пак да умреш. Аз зная, че хиляди и милиони хора, умират повече от прeяждане, отколкото от глад. От глад умират по-малко. Гладът, в някои отношения, за някои болни, действа благоприятно, но да не мислитe, че гладът всякога е правило. И за здрави хора гладът в някои отношения действа благоприятно. Но кога? – Когато гладът се зароди като един вътрешен подтик, като една вътрешна сила. Ако при това гладуване ти почнеш да се страхуваш, какво ще стане с тебе, и спреш гладуването, образува се в организъма една вътрешна отрова. Поставиш ли глада като една вътрешна сила и с мисълта, че и с по-малко храна можеш да прекараш, това действа като една съзнателна сила. Мислиш ли, че тази храна няма да ти е достатъчна, гладът произвежда обратна реакция.“
„Четиридесет дни и Христос е гладувал, и след 40-ия ден се оправи тази работа. Ако ти гладуваш 40 деня, 40 души ще дойдат да ти помогнат на тебе. Ганди употребява този метод. Когато иска да примири враждуващите секти, такива неразбрани, той ще пости 10-15 деня и веднага почват да го чувстват и да казват: „Да не гладува заради нас“. Той заради тях гладува. Те се примиряват и той престава да гладува. Казвам: Духовете ги е страх от глада. Духовете не обичат да гладуват. Много са особени.“
„Хората се обезсърчават лесно, когато дойде гладът. Ако гладува няколко дни, човек казва: Ще се мре, не може да се носи това положение. Христос прекара в пост и молитва 40 дни. Ти не можеш ли да гладуваш поне три дни, без да се обезсърчиш? – Мъчно се справя човек с глада.“
„Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл, или отрицателно чувство, той може да пости два или три дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче, той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене, той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. Всяко нещо, за което човек благодари, се освещава и благославя. С любов и най-простото ядене се благославя. Без любов и най-богатото ядене не се благославя.“
„Религиозните хора обичат много да постят. Религиозните хора обичат да говорят преувеличено нещата. Мене ми казва един: „Аз съм постил 40 дни.“ Казвам: Как си постил? 40 деня вечер вземал по една закуска, по един чай и по един хлебец. Аз казвам: И 100 деня постя така. По закона на постенето не е. Постът трябва да става не всякога. Когато човек иска да пречисти своя организъм или има хронически болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може да употребиш за лекуване. Постът е за две неща: да се усили твоята воля, да се усилят твоите чувства и да се избавим от ония ненужните вещества. Затуй, ако човек пости ден, 2, 3, 10, 15 деня, ще вземе да усеща разположение. Даже към 30-ия ден ще вземе да се балансира, но като дойде до 40-ия ден, трябва да се върне, защото ако пости повече, той ще замине за другия свят. Има известни болести, които сега при съвременните лекари, не се поддават на никакви медикаменти. След 10 деня, след 15 деня, не умират болестите. Човек трябва да има воля. Охтиката, която не се поддава на лечение, може да се излекува, само че човек трябва да бъде волев, за да преодолее болестта. Ако го е страх, ще умре. Ти като постиш, със страх не пости. Ти като постиш, трябва да имаш вяра. Вярата е положителен елемент.“
„Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост – 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядат, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш“.
Аз на болестите ето как гледам: Според мене, хората страдат от животинки, които оставят изпражненията си, намножат се, съберат се, милион от тях, че ядът и пият и всички оставят изверженията си. Човек заболява от вонята на тях. Туй са наречените токсини. Научно – отровни вещества. Казвам: Проста работа! Казвам: Навън изпъдете всички тия деца да си вървят в широкия път, в широкия свят. Толкова милиони, ще им кажеш – Навън! Като им кажеш, излизат. Не им давай да ядат. След като постят 10-15 дни, да не ядат, не се размножават. Няма да пият и няма какво да оставят. Като няма да ядат никак, какво ще оставят? Казвам: За в бъдеще, всичките лоши болести с пост може да ги лекувате. 10, 15, 20, 40 деня като постиш, нищо няма да остане от тях. Казвате: Как да церим рака? – 40 деня пост. Как да церим проказата? – 40 деня пост, глад. След като постиш няма да мислиш дали ще се излекуваш. Ще се излекуваш! Защо не?“
„Постоянство се иска от ученика, да прилага тия правила постепенно, едно след друго, а не изведнъж. Не е в многото, но в малкото и в постоянството, в будността на съзнанието. Някой иска да пости десетина дена, да придобие нещо. Според мене 24 часа съзнателен пост се равнява на десет дена механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си. Някои учени поддържат, че клетките на тялото се обновяват в продължение на три месеца, други – в продължение на седем години. Ние твърдим, че и в 24 ч. абсолютен пост, клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 ч. и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 ч., нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал. Числото 24 е добро, хармонично. То съответства на обръщането на земята около оста ѝ. Числото 24 ще ви постави в хармония със земята.“
„Дойде някой при мен и ме пита: колко дни трябва да постим, три или пет? Казвам: ако не вършиш волята Божия и 20 дни да постиш, нищо няма да те ползва.“
„Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко дена, ще умре от глад. От друга страна, чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не трябва да знае това. Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази. Какъв смисъл има човек да пости, докато изгуби силите си и започне да се влачи? При това положение той ще предизвиква или съжаление у хората, или подигравки. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет, и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема за голям пост, а да пости само един-два дена. Геройство е наистина човек да пости – нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости.”
„Наскоро преглеждах една статистика кой колко време може да пости. Птиците могат да издържат пост от 10¬-12 деня. След 12-дневен пост те умират. Обикновеният човек може да пости 20 деня, след което умира… Има риби, които могат да прекарват пост, да седят гладни и до 1000 деня.”
„Един студент слушал една моя беседа, в която съм казал, че постът лекува всички болести. Понеже имал някаква болест, той се подложил на глад. Постил 13 дни и толкова много отслабнал, че майка му и баща му се уплашили и дойдоха да ме питат, какво да правят. Казах им да не се страхуват и да го оставят свободен, той сам да реши. Ако иска да продължи поста, нека продължава. – Може да умре. – И без пост може да умре. Човек трябва да бъде свободен.”
„Има хора, които 4-5 часа не са яли и казват: Гладни ще умрем, четири часа не сме яли. Друг 24 часа не е ял, казва: Гладен ще умра. Казвам: При 24 часа глад не се умира. То са понятия. Човек трябва да пости 3, 4, 5, 10, 15, 20 деня, до 40 деня може да пости и след туй, ако иска да продължи, ще мине в друго състояние, съвсем ще се изпари, ще иде в другия свят.”
„За в петъка, който се определя тази година (за пост веднъж месечно), не бива да стават никакви шеги и подигравки, както е било правено от някои досега. Никакви спомени за „точилки“ или други леки разговори, защото винаги, когато се шегувате за свети и заповядани работи, ще ви бият и няма да отговарям за това.”
„Ден на пост ще бъде четвъртият петък от всеки месец – постенето ще започва в четвъртък след залез слънце и ако е 24 часа, ще трае до петък вечер след залез слънце, а ако е 36 часа – до събота след изгрев слънце. Като правило дължината на поста се определя според разположението. Щом минат 24 часа, яде ли ви се – яжте; не ви ли се яде – продължете да постите до изпълването на 36 часа.“
„Сега за всички ви определям един ден в месеца за почивка, през който ден няма да ядете. Ще почивате на физическото поле, а ще работите в духовния свят… Това е най-малкото, което ви давам, но ако го изпълните добросъвестно, с Любов, ще имате един от най-добрите резултати, каквито не сте виждали в живота си досега. Много малко е, но ако го изпълните от любов към Бога, ще опитате какво нещо е това.”
„Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започваше да пости, обръщаше се към Господа, и тогава този Йехова им помагаше.“
„Във време на пост горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.“
„Постът правете в последния петък преди новолуние и така всеки месец по веднъж. Хубаво е да се прави постът, когато се разсипва Месечината, в нейната последна четвъртина.”
* * *
„С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя. След ден-два отишъл при него и споделил, че е почнал постене, за да оправи напрегнатото си състояние. Учителя го поучил: „Щом си почнал поста на нова луна, не само че не ще си помогнеш, но и ще си навредиш още повече. Когато искаш да се оправиш с един недъг, с един порок, почни пост на разсип на луна. А когато искаш да придобиеш някоя добродетел, нещо положително в себе си, почни поста на нова луна.“ Братът се замислил, че човек трябва да знае как да прилага; окултните закони, за да има резултат и да не си вреди. Много хора, които се занимават с окултизъм, без да знаят как да използват природните сили, се осакатяват и спират своето развитие. Затова човек трябва да има будно съзнание, да има светлина и знание, да има опитен ръководител и учител, когато иска да работи с окултните закони.“
Влад Пашов
„Един брат от провинцията заболя от апендицит. Това беше едно лято, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера. Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления:
Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода.
През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб.
На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например, бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна.
Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата.“
из „Акордиране на човешката душа, том 2, Боян Боев
COMMENTS