Основни принципи на холистичната медицина

Учителя:

“Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Болестите, страданията, противоречията на които човек се натъква, не са нищо друго освен задачи, които трябва да реши. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Само този, който е боледувал, знае какво е болестта. Той е преминал през такива опитности, каквито здравият не познава. Следователно, здравето се цени чрез болестта.”

 

„Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния, как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просветли неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй, разумно, трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него.

Цели 20 години, той живял един нередовен живот и в него се натрупало: излишно желязо, олово, мед и ред други отровни соли, които се образували при окислението на тези метали. Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова, чисто, органическо злато и сребро; да остане само азотът и водородът, в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека. Само тогава, човек ще може да възприеме онази Божествена светлина, която твори в него.“

„Изумително е, че хората пушат, пият, преяждат, лентяйстват, превръщат нощта в ден и въпреки това очакват докторът да ги поддържа здрави.“

Лев Толстой

За основен източник на този материал съм използвал книгата „Световната конспирация срещу здравето“ на д-р Атанас Гълъбов, като към неговото изложение съм добавил мои допълнения и малки редакции.

Холистичният подход, за разлика от съвременната „традиционна“ медицина, възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта, индивидуалните ѝ прояви и процеса на лечение. За да може да направи истински напредък медицинската наука трябва да вземе за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената и факта, че човекът във всичките измерения на своето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Това е било известно още на древните мъдреци и лекари.

Един елемент, на който конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя важно място, това е двупосочната връзка ум/емоции – тяло. Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания – т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна степен от страна на психо-емоционалното състояние на човека.

Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.

През 1870 година известният хирург сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Тази връзка обаче е била известна още на римския лекар Гален преди близо две хилядолетия.

Д-р Франи Алекзандър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че „много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от всекидневния живот на индивида в борбата му за съществуване.“

Елмър и Алис Грийн от „Менингер клиник“ в резултат на своите изследвания и опити дават следното заключение: „Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно – всяка промяна в умствено-емоционалното състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние.“

За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой заболявания от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото.

Възможностите за справяне със стреса зависят изключително много от начина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст могат да бъдат ключ към разрешаването на много проблеми в житейския ни път и съответно да ни предпазят от голям брой заболявания.

По определени физиологични механизми стресът предизвиква увреждания в сърдечно-съдовата система, като може да спомогне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт, инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на артериалното налягане, учестяване на пулса и дишането, промяна в секреторната и двигателната функция на храносмилателния тракт и в напрежението на тонуса на скелетната мускулатура, засилена съсирваемост на кръвта и др. Повишеното отделяне на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди в кръвта, които се натрупват в стените на кръвоносните съдове. Тези и ред други неблагоприятни ефекти допълнително се засилват от нездравословния начин на хранене, тютюнопушенето и неподходящия режим на двигателна активност.

Съществуват много данни, които показват, че потискането на имунната система в резултат на остър или хроничен стрес е основният механизъм, по който психологичните и социалните фактори могат да окажат влияние върху появата на рака. Натрупването на житейски събития, особено загубата на близки същества, води до възникването на депресивни реакции и на синдрома „безнадеждност-безпомощност“. Колкото по-силно и по-продължително е въздействието на отрицателните емоции, толкова по-значителни са нарушенията в работата на различни органи и системи в организма, и толкова по-голяма е възможността за тяхното хронифициране и превръщането им в психосоматично заболяване.

В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиолог в „Харвард медикъл скул“, изучава връзката стрес – повишено артериално налягане. Той предполагал, че организмът трябва да разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква противоположен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикуващи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавяне на пулса и дихателната честота и понижаване на стойностите на кръвното налягане. Това състояние било наречено от него отговор на релаксацията. При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго време, кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не се променя съществено по време на самата практика.

Повечето хора живеят в непрекъсната адреналинова свръхстимулация, която в края на краищата причинява изтощаване на организма. Медитацията, молитвата, размишленията над свещени текстове, разходките сред природата, посрещането на изгрева, слушането на правилната окултна музика, паневритмията и т.н. предизвикват в организма противоположни на стреса физиологични процеси, при което се съхранява енергия, и следователно водят до забавяне на процеса на стареене.

При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е установено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релаксация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологична възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи. Според проучванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медитация, нивото на млечната киселина (страничен химичен продукт от стреса) в тялото намалява 4 пъти по-бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън, като нивата спадат рязко още в първите 10 минути след започване на практиката! Защо се обръща такова внимание на млечната киселина?

Много добре се повлияват от релаксация: симпатикотонично обусловена хипертония, тревожност, функционални сърдечни оплаквания, астма, мигрена и др. Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Симънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват случаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и положително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си.

Не можем да пренебрегваме и многото „необясними“ изцеления, които срещаме в литературата. Но конвенционалната медицина като че ли предпочита да не забелязва и да не се занимава с подобни „случайности“. Ефектът на плацебо, който вероятно е много по-широко разпространен, отколкото си мислим, също доказва огромния лечебен потенциал на съзнанието и положителните очаквания за резултата от лечението, но той може да бъде разбран само ако разглеждаме ума и тялото като едно цяло. Два много важни фактора, които за съжаление най-често не се вземат предвид, са волята за живот и вярата на болния, дори подсъзнателните му идеи и настройка към терапията и/или лекуващия.

Д-р Джеръм Франк от болницата „Джон Хопкинс“ дава за пример много случаи, между които и на един лекар, експериментирал при пациенти с кървяща язва на дванадесетопръстника. Лекарят всъщност им поставял ампули с дестилирана вода, но им казвал, че това е ново лекарство, което ще ги излекува. При 70% за период от една година имало чудесен резултат. Процентът обаче на положително повлиялите се, когато „лекарството“ им било слагано от сестрата, бил само 25! Според д-р Вирджиния Вийч от Сан Франциско „има огромна разлика между една лъжица с вода, дадена в устата на пациента безучастно, и същата лъжица с вода, дадена му от човек, който показва истинска загриженост и съпричастие към болката му“.

Не трябва да забравяме, че не всички болни са лечими независимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащи причини от околната социална или природна среда, без чието отстраняване не може да се постигне трайно излекуване. А понякога причините са чисто кармичи. Има и хора, които подсъзнателно не желаят да са здрави. При тях болестта е средство да избягат от проблемите си или пък им носи „печалба“ – т.е. по този начин те получават вниманието, което търсят, или пък манипулират другите.

За да имаме успех в лечебната си дейност трябва да свикнем да търсим значението на здравните неблагополучия за живота на пациента и да задаваме въпроса: „Защо се явява тази болест точно сега?“ Може би тя е изява на емоционален (душевен) проблем, и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физически въздействия като медикаменти и хирургия. В подобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзнателни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.

Един от недостатъците на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина ни на живот и средство за духовно развитие и израстване, а като на външен „враг“, който „ни напада“ и срещу когото лекарят трябва да се „бори“. Този подход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в която има малко свобода за избор и контрол над живота си.

Според холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва да са равнопоставени и да работят като един екип, всеки със своите отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия се и запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен, известен австрийски лекар по обща медицина: „Взаимното доверие между лекар и пациент, съчетано със знание и чувство за лична отговорност – ето основата за успешна работа…“

Не трябва да се забравя, че грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на лечението е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря! Целта на сегашната система на здравеопазване обаче е точно обратната.

Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението! В лекарската практика непрекъснато се наблюдават явления като следното, особено при деца: Появява се бронхиална астма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова“ болест. В действителност това е „старата“ болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи – в случая белите дробове.

Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.

Даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насочени само към премахването на оплакванията с цел „бързо лечение“, е опасна практика, защото по този начин не се лекува причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест.“ Т. е. чрез прибързаното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че цялостното здравословно състояние на човека се е влошило – т.е. острата болест е преминала в хронична.

От своя страна безогледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по- късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват? Защото ги учат да се подчиняват сляпо на „научната“ догма – 6 години, докато следват медицина, и после още няколко, докато вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само едно изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормозили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от тежки заболявания като рак например.

Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин.

Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта.

При общоприетата сега практика в алопатията на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение.

Отново ще се позова на Хипократ, според когото „по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.“ Когато определяме лечебния план трябва да обръщаме внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести.

Една от слабостите на официалната медицина е, че тя лекува всички по един и същи начин независимо от претенциите за обратното, които заявява. За разлика от алопатията, която се е съсредоточила върху болестта, алтернативните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и като цяло са по-успешни. Но здравето не е статично състояние, а динамично равновесие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не „магически хапчета“. Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш в охолство. Здравният модел, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване – физическо, умствено-емоционално и духовно. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си към околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко болен в своята същност.

Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както казва Рене Дюбо: „Да разрешиш проблемите свързани с болестта не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив. Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията.“

Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духовното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постигнал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.

Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резултат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърдение като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични измерения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това „ефектът на майка Тереза“.

Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лечение има два взаимосвързани компонента – лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента – самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.

Холистичната медицина не представлява просто механичен сбор от различни терапии. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отношение на целия човек и лечебната практика, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Нито един метод обаче сам по себе си не обхваща напълно всички аспекти на здравето и болестта, затова за да имаме успех в лечението, трябва да притежаваме добри познания за възможностите на различните терапии и техните ограничения.

За да се постигне напредък в лечебната наука медицината повече не трябва да бъде разделяна на „конвенционална“ и „алтернативна“. Изкуството в медицината е не само да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да предпазваш от тях, затова основно място в холистичния подход заема профилактиката и здравната просвета. Не трябва да се забравя, че най-важни фактори за здрава имунна система са правилният начин на хранене, хигиената и закаляването на организма!

Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практикуващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: „Всяка терапия трябва да се вглежда в основите… в режима на хранене и начина на живот на пациента, в условията, които са благоприятствали (развитието на) болестта.“

Опитите на д-р Хироши Мотояма и на други учени показват недвусмислено, че болестта първо се изявява в това, което наричаме енергийно тяло и може да се регистрира със съответните уреди. По този начин може да се определи началото на едно хронично заболяване седмици или месеци дори, преди то да се е проявило клинически, и съответно да се вземат необходимите профилактични мерки. Но това откритие не се прилага в практиката, защото ще лиши медицинската индустрия от нейния източник на печалба – болния.

Най-накрая бих искал да обърна внимание на един важен фактор, допринасящ за развитието на болести – замърсяването на околната среда в резултат на икономическата и военната дейност на човека.

Според скорошно проучване, направено от Националната кампания за чист въздух, съвместен проект на Групата със специална задача „Чист въздух“, Националния тръст за околната среда и Групата за научни изследвания в интерес на обществото в САЩ, летният смог в американските градове от източните щати отключва около 6,2 млн. астматични пристъпа всяко лято и е причина за хоспитализирането на около 53 000 души и приемането на 159 000 души в отделенията за спешна помощ.