Ехо от Свирчовица

Свирчовица е местност в землището на Русе, в източна посока, чието начало е Хаджи-Геновата чешма. Сега чешма там няма, но съществува белокаменна беседка със специален кът, символизиращ чешмата на Хаджи Гено и подходящото място (за времето си) за нощуване на пътниците, посещавали столицата на Дунавския вилает на Османската империя – Русчук, наречен по-късно Русе (най-големият и модерен европейски град след Освобождението). Белокаменната беседка е главният ориентир за началото на местността Свирчовица, каквато роля е изпълнявала преди Хаджи-Геновата чешма.

Тази местност е в съседство с прочутия чифлик на Митхат паша, управител на вилаета (наречен впоследствие “Русенски образцов чифлик”). Той е бил едно от най-модерните земеделски стопанства в България и на Балканския полуостров. Голяма част от нивите му са били в местността Свирчовица, в съседство с чифлика от 300 декара на Иван Вълчанов Явашев. Собственикът на чифлика и съпругата му София са били последователи на Учителя и членове на Русенската братска общност. Семейството е нямало преки наследници. Една от целите на Учителя при обиколките му из страната е била формиране на колективни форми на работа и на по-добри условия за духовни контакти.

За тогавашна България земеделието е било най-подходящата професия за създаване на колективни форми. По онова време се създават и благоприятни условия от обществено и политическо естество при управлението на Земеделския съюз. Държавата съдейства за създаване на кооперации, сдружения и други колективни форми на общуване. Има сведения, че Учителя е имал срещи с Александър Стамболийски – и резултатите не закъсняват. Появяват се братски земеделски стопанства в Айтос, Арбанаси, Карнобат и други селища в България. Организаторите, активни ученици на Учителя, придобиват положителна опитност и заедно с Учителя доразвиват колективната форма в братски комуни. При подготовката и образуването на поредната братска комуна (месец декември 1920 г.) се доразвива същността на комуната в Идеална братска комуна от местно и регионално естество.

От всички съществуващи братски стопанства, все още в период на организиране, бъдещото русенско стопанство се оказва най-подходящо както от местно, така и от регионално естество. Тук в близост има стопанство с научна и практическа база. В Русе има подсигурено най-голямо количество земя. Има двама подготвени професионалисти в областта на финансите и земеделието: Никола Ватев – ковчежник в Русенското военно поделение, и Иван Валчанов Явашев – специалист в областта на земеделието, овощарството, лозарството и други отрасли в селското стопанство. Иван Вълчанов Явашев е един от учредителите на земеделската задруга и бъдещ домакин и библиотекар на братската комуна в Свирчовица. Част от неговия чифлик е послужил за база при учредяване на задругата.

Другите учредители на задругата са петимата братя Маркови: Симеон, Никола, Рашко, Юрдан и Станю от с. Мариино, Търновско, впоследствие русенски жители. Те са имали действаща търговска фирма, съответно пререгистрирана в Русе. За тях се говори, че са били работохолици и пословично дисциплинирани, с патриархално възпитание. Симеон, най-възрастният от родните братя, е стар познайник на Учителя. Той е оня посетител на ул. “Опълченска” 66, който не си е казал името и се е наложило домакинът да чуе отговора: “Аз знаех, че Вие ми знаете името, за да ме предупредите за нещо много важно на фронтовата линия”. Симеон е първият касиер на братската комуна и един от братята, собственици на търговската фирма, която те внасят в комуната.

Ясно проличава стремежът на организаторите и учредителите за затваряне на кръга от производство и реализация на продукцията. Никола Ватев (бъдещият дългогодишен председател на УС на комуната) е внесъл имота си на ул. “Видин” №7 и е построил двуетажна къща със собствени средства в новообразуваното братско селище в уютната падина на Свирчовица, близо до облагородената от братята и сестрите на Русенското братство чешма (ползвана и днес от местните граждани). Къщата е имала пет стаи, голям салон, маза и специална стая за Учителя.

В състава на учредителите има и две жени: София – съпруга на Иван Явашев, и Петранка Чернева от град София. Всичките общо са девет човека. В списъка на учредителите има още едно име – Никола Рачев. Той е пожелал участие в комуната и е приет като учредител, но за нарушение на Устава е заличен от списъка на учредителите и е изключен от братската общност. Все още не е установено с каква собственост е приета Петранка Чернева в братската комуна като учредител. Известно е, че Учителя е предоставил 240 хиляди лева на русенската комуна за покупка на земя, която в действителност е осъществена с 190 хиляди лева. За другите 50 хиляди лева има само предположения. Важното е, че Петранка Чернева е изпълнявала отговорна задача – работа с членовете на комуната от цялата страна, с пристигналите в Русе като гости краткосрочни участници в стопанската и духовната дейност на комуната или с дошлите за конкретна професионална специализация (точка, залегнала в Устава).

Всичко това е било обсъждано и решено през месец декември 1920 година. На 28 декември Учителя формулира “трите закона за организиране и дейност на братските комуни”. На 9 март 1921 г. в дома на Никола Ватев на ул. “Видин” №7 се провежда учредителното събрание и избор на тричленен Управителен съвет, както следва: председател – Никола Ватев; секретар и касиер – Симеон Марков; библиотекар и домакин – Иван Вълчанов Явашев. Дейността на комуната до месец август документално не е отразена. Местната преса прави съобщения за състоянието на политическия живот в града и споменава за съществуванета на земеделски сдружения и комуни.

В протокол №1 от 1.09.1921 г. е отразено решението на Общото събрание на комуната за купуване на земя. Това решение е отклик на призива на Учителя при откриването на годишния събор в Търново на 19.08.1921 г. в читалище “Надежда”. На събора се съобщава, че има създадени много комуни в страната, но за пример е посочена Русенската братска общност. С това се потвърждава решението на Учителя да проведе замисления експеримент за същността на комуните и ролята на идеалната комуна. Става ясно защо през целия месец декември Учителя е бил в Русе и защо именно тук е съобщил на 28.12.1920 г. трите закона за формиране и работа на братските комуни. Русенци вече имат Устав и очакват регистрация с утвърдено ръководство и изяснена дейност. Към края на септември русенската комуна вече е с 142 дка собствена земя за комунално стопанисване, Търново – с 26 дка, Айтос – с 30 дка и т.н. (до 800-900 дка в цялата страна).

Действително Русе става своеобразен стопански център на братските комуни в страната, както е отразено на географската карта на България, онагледяваща експеримента през 1921-1925 г. За провеждане на експеримента за работа на “идеална братска комуна” с 21 клона от БО на цялата страна, които са: БО София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин и с. Беброво, Еленско. С това се потвърждава, че посоченото число в много източници за 40 хиляди последователи на великия българин Петър Дънов е реално.

Сега районът на Хаджи-Геновата чешма е в чертите на града, а местността Свирчовица е граница на градската част на Русе. Все още има следи от обширната градина с лозя и плодни дървета, останки от сградите за колективен труд; има и местни хора с живи спомени за белите братя. Те разказват за дядо Кольо Ватев и леля Петранка, за красивата съпруга на бай Иван Явашев, сестра София, и за сполетялото я нещастие от смъртта на съпруга й; с особено удовлетворение отговарят на въпроси, свързани с живота на петимата братя Маркови.

Разбира се, помнят и последните стопани от Русенската комуна, ръководени от новия й председател Георги Димитров. Той слага край на 36-годишния живот на Русенската комуна, която се влива, т.е. присъединява се към народното ловно-рибарско дружество на русенци на 22 декември 1957 година. Ловците и рибарите стават пълни “господари” на 215 декара земеделска земя и на всички стопански сгради. Жив свидетел от учредителите е била само сестра София, която не е можела да предприеме каквото и да било с правото си на собственик и учредител. Законите в страната и действията на управляващите заглушават и парализират каквито и да било реакции на заинтересованите на всички нива. Липсата на приемственост между поколенията също дава съответните последствия.

Трябва по-често да си припомняме миналото, за да преценяваме и оценяваме развитието, както и усъвършенстването на настоящето като възможност за по-добро бъдеще.

От спомените на брат Георги Томалевски за състоянието, уредбата, работата и живота в идеалната братска комуна, отразени в книгата “Ачларска и Русенска комуна”, се разбира същността на идеалната комуна: “Тази комуна се осъществява в един хубав чифлик в местността Свирчовица, където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. От ачларци тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите – Мария, Цветана, Виктория, Пенка и Дафинка. Нов комунар в Русенската комуна е и Петър Камбуров от Казанлък. Той е много мил, сърдечен и предан брат. Градината и дворът на Русенската комуна са отлични. В Русенската комуна не работим толкова усилено и не се уморяваме толкова много, както при бай Жечо”.

“Копаем около стъблата на прочутите русенски домати, окопаваме бостана с дини и пъпеши, както и царевичната и слънчогледова нива. Над нас пак блестят съзвездията, които гледахме в ачларското небе, но сега ние се чувстваме повече у дома, заградени сме с повече топлота и грижи. Сутрин се събираме на закуска. Преди това пеем сутрешния си наряд с тиха тържественост. От високия рид на Свирчовица може да се види как се белее Дунава и ние често се заглеждаме в тази ивица на север. Работата по моста, канала и градините приключихме успешно. Стопанските ръководители са доволни от нас.”

“Вчера след работа излязохме на разходка на отсрещния хълм. Там идват и някои от комуната на анархистите. Те имат китара и пеят свои песни. И ние запяваме наши песни. Те ги слушат с внимание.”

“И тук има харман. Ние с Коста работим днес на него. Приказваме си, че работата, която човек върши заради скъпа за него идея, е благословена, тя го възвисява. Работата пък, която върши заради насилие, озлобява човека и го прави враг на другите хора.”

“В Русенската комуна започна производството на дървени печатарски букви. Петър Камбуров е начело на това производство.”

“И тук, в Русенската комуна, ние имаме неделни гости, пред които четем текстове от Евангелието, държим кратки беседи и пеем нашите песни. Един съботен ден при нас идва Учителя. Ние го посрещнахме топло, с вътрешно смирение и обич. Обядвахме заедно и дълго приказвахме под сянката на черницата. Ние сме доволни и усещаме неговата бащинска любов. Еднo след друго му разказахме за всичко: за работата си, за бурята, за новия мост и за това, че всичко възстановихме с най-бърз темп.”

“Доматите, лукът и бобът сa узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция.”

“Задава се краят на нашия престой в Русе. Преваля лятото. Бостаните вече са зрели. На 15 август тръгваме обратно за София.”

Ето това е била земеделската задруга “Братска комуна” в местността Свирчовица край Русе.

Все още има с какво да се възстановява и обогатява историята на Братската общност в Русе и Русенския край, а защо не и на цялата общност на Бялото Братство в България.

Свирчовица ви зове и очаква действия за успокояване духовете на преданите и доблестни последователи на Учителя. Те са отдали честно и съзнателно силите си и младостта си, а деветимата учредители – и живота си, с убеждението, че поставят основите на нещо велико, което Учителя носи – те само го предават на следващите поколенията и то е събрано в трите Божествени слова: Любов, Мъдрост, Истина.

източник: Вестник „Братски живот“, бр. 80, Иван Ангеларов