Много са земеделските задруги в България след Първата световна война, образувани на принципа „комуна“, т.е. комунален начин на организиране на обществ
Много са земеделските задруги в България след Първата световна война, образувани на принципа „комуна“, т.е. комунален начин на организиране на обществено-политическия, стопанско-икономическия и културно-просветен живот на конкретна общност или група общества. Съществуват степени при структурирането на комуните. Най-висшата степен е „идеална братска комуна“. Такава е била комуната на братската общност от Русе и русенския край.
Ето как я характеризира Вергилий Кръстев: „На седем километра източно от град Русе със съгласието на Учителя братската общност в града е направила в местността Свирчовица такава обширна и голяма градина с лозя и овощни дървета – истинска комуна със сгради за колективен труд, работа и живот“.
Категорично е становището на авторите на аналитичното изследване „Дейността на братската общност в Русе“ доц. Любомир Златанов Златев и инж. Зоя Койчева Иванова – те са с мнение за „сериозно замислен експеримент на учения и философа Петър Дънов, всепризнатия световен Учител на 20-тия век Беинса Дуно, заедно с Рудолф Щайнер и Адиос Даскалос от съседна Гърция“.
Случаен ли е изборът на Учителя за гр. Русе и русенския край при провеждане на този експеримент? Не, не е случаен, както не е случайно и определянето на Русе за столица на Дуно-вилает в Османската империя. Тук хората са будни и инициативни и не съвсем послушни, с възможност за възприемане и предаване на културна и научна информация в страната.
Заслужава да се отбележи и личното предпочитание на Учителя, което е често споделяно в разговори с братското общество, че „Русе е окото на българите към славянския род и Европа“. Има и други факти: тук се е намирал един от най-модерните центрове в областта на земеделието – чифликът на Митхад паша, бъдещият „Образцов чифлик“; оттук е започнала дейността на великия българин Петър Дънов – духовническото му образование в Свищов, учителстването му в с. Хотанца и духовното му посвещение в с. Тетово, Русенска област.
Началото на въпросния „експеримент“ е през 1920 година, след многобройните обиколки на Учителя в страната, започнали от 1902 г. Известно е, че последователите на Учителя Петър Дънов в края на 20-те години на миналия век са повече от 40 000 човека и че повечето са образовани и интелигентни българи.
Тогава стартират и братските комуни в страната ни, която по онова време се тресе от икономическа, политическа и стопанска криза. Братските общности са предупредени от Учителя, че обстановката в дадения момент не е в хармония с желанията и възможностите им. Въпреки това процесът започва убедително в положителна посока. Фактът, че стопанската 1922 г. започва с 21 новоприети колективни членове от цяла България в утвърдилия се център на Общество „Бяло Братство“, е едно условие за успех. Стопанската 1922 година е апогеят на братската комуна в гр. Русе. Всички са вдъхновени, като гледат географската карта с отбелязаните знаци на братските комуни в цяла България. Това са София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин и с. Беброво, Еленско, с център местността Свирчовица край Русе. Свирчовица става център на стопанския отдел на цялото Общество „Бяло Братство“ в страната. Това се отразява на устава на братската комуна в Русе. Той се преработва няколкократно, за да отговори на нововъзникналите потребности в развитието на братските комуни. Всичко това е било сериозно обмислено и решено от Учителя Петър Дънов, който през декември 1920 г. е бил в Русе, срещнал се е със своите последователи, изнесъл е поредица от беседи, гостувал е на близки и приятели, и тук на 28 декември са формулирани трите закона, върху които трябва да се изграждат бъдещите братски комуни. И ето, идва 09.03.1921 г. – образуването на братската комуна в Русенско е с утвърден устав от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с писмо № 1617 от 13.07.1921 г. и от Министерството на земеделието и държавните имоти с писмо № 7808 от 22.06.1922 г.
Най-щастливият момент за русенските комунари е този, в който Учителя при откриване на годишния събор на Общество „Бяло Братство“, Търново, призовава всички да последват примера на русенци. Това мобилизира братските общности в страната, които до края на годината събират повече от 140 дка земеделска земя за комунално стопанисване. Следва приемане на нови членове на русенската комуна и формиране на клонове в 21 населени места, споменати по-горе. Така учредителите на братската комуна от русенската братска общност стават богати на братя и сестри от цялата страна. На този събор се приема последователите на Учителя да се обръщат един към друг с „брат“ и съответно – със „сестра“.
Кои са учредителите на братската комуна в Свирчовица? Те са девет човека:
- Никола Ватев – търновец, последовател на Учителя от 1906 г., цивилен служител във военното отделение в Русе, длъжност – ковчежник, впоследствие построил със собствени средства сграда в Свирчовица с пет стаи, създател и ръководител на братската общност в Русе и председател на управителния съвет на братската комуна от 1921 до 1949 г. и негов почетен председател до края на живота си;
- Иван Вълчанов Явашев от Русе – последовател на Петър Дънов, съмишленик на Н. Ватев, собственик на чифлик от 300 дка, преотстъпил 180 дка земя за учредяване на братската комуна, библиотекар-домакин в първото тричленно ръководство на братската комуна;
- Симеон Марков от с. Марийно, Търновско, с постоянно местожителство гр. Русе, член на събирателно дружество с предмет на дейност „търговия с колониал на дребно“, последовател и приятел на Учителя от Първата световна война, секретар-касиер на първия управителен съвет на братската комуна;
4, 5, 6 и 7 – четиримата братя Маркови (Никола, Рашко, Юрдан, Станю) – гръбнакът на братската комуна и специалисти във всички стопански и търговски дейности;
- София Явашева – съпруга на Иван Вълчанов, домакиня в комуната и участник в стопанските работи при нужда;
- Петранка Чернева – домакиня в братската комуна с отговорност за посрещане на гостите на братската комуна в страната и участник в стопанската дейност.
В очакване на новата стопанска 1923 година управителният съвет на братската комуна в Русе, наред с отчета за изтеклата стопанска година, обсъжда и работата през следващата 1923 г. На 08.11.1922 се провежда разширен управителен съвет, който обсъжда въпроса с организирането на дейността в стопанството с членовете на комуната от страната. Налага се промяна на правилника за вътрешния ред с цел изпълнение изискванията на Устава. Членовете се делят на четири групи: основатели, действителни, на изпитание и приходящи, като за всяка група има конкретни характеристики. Предвиждат се и наказания, включително отстраняване за известно време, определяно от управителния съвет. Друга новост в правилника е, че младите трябва да засвидетелстват послушание към старите, които ще им показват грешките и бащински ще ги напътстват. Срокът на действие на правилника е една година.
През лятото на 1923 г. в братската комуна пристигат много младежи от цялата страна. Времената са размирни. Става и държавен преврат. Получават се конфликтни ситуации и се стига до създаването и на втора комуна. С това принципът на идеалната комуна е нарушен. Проявяват се забрани в държавата за свободно движение на хората в страната и за работа на нежители на съответните населени места. Това пречи на организацията, на работата и живота в братската комуна.
Не се провеждат редовните годишни братски събори през 1923 и 1924 г. Никола Ватев е разтревожен и търси съвета на Учителя. С писмо от София Учителя го успокоява, като казва, че постепенно всичко ще се изправи, като напомня правилото: „Любовта с устави не върви, свобода й трябва“. От това става ясно, че Учителя не се е отказал от идеята за братски комуни.
В изострена обстановка се провежда и годишният събор през 1925 г. (След приключване на събора временно са арестувани П. Дънов, Н. Ватев и Боян Ковачев, последват обиски, конфискации на вещи и сериозни заплахи).
На 30.12.1924 година е свикано общо събрание на братската общност в гр. Русе. Обсъждат се резултатите от изминалите години, обстановката в страната и се приема решение за промяна на комуналното стопанисване на имота и прилагането на арендния принцип. Стопанството в Свирчовица се разделя на отдели, като те взаимно си помагат. Така всичко продължава от 1926 до 1929 г.
Героични са постъпките на първите комунари и самопожертвователността им. Това се вижда при възстановяването на братската комуна в Свирчовица – старите членове на земеделската задруга правят постъпки и възстановяват членството си; има и новопостъпили: с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско и с. Мъглиж, Старозагорско. Свирчовица отново се превръща в идеална братска комуна. Тук са верни последователи на Учителя, с авторитет в Бялото Братство: Минчо Спасов от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицев от Пловдив, Тодор Симеонов, Начо Петров, Живко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др.
Идва сериозно дарение за русенската братска комуна от 240 хиляди лева от софийското братство и от други дарители в страната. Появяват се предложения за промени в устава и преместване на управлението в София. На 17.01.1934 г. се взема решение за провеждане на Общо годишно събрание, което се осъществява на 25 март същата година. Отчита се стопанската 1933 г. с нараснали активи. Приемат се и трима нови членове – Георги Димитров, Васил Константинов от Русе и Георги Стойков от Пловдив. Важният въпрос е приемането на новия правилник, който подкрепя комуналния експеримент в русенската задруга. Избира се управителен съвет, отново с председател Н. Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин Георги Димитров. В края на събранието с писмено предложение от Петко Епитропов, С. Симеонов, Т. Стоименов и Начо Петров се иска извънредно общо събрание с дневен ред: 1. Промени в устава и управителния съвет; 2. Преместване седалището от Русе в София.
Извънредното общо събрание се провежда на 24.08.1934 г. на Изгрева. Основният въпрос е свързан с промените в устава. Принципните положения не се променят, с изключение на задължителността за абсолютното мнозинство, което става 2/3 от членовете. Има и малки уточнения: за издръжката на обществото със средства на допълнително закупените имоти. Ясно се фиксират взаимоотношенията между стопанските клонове в страната и централното ръководство, указва се вътрешното разпределение на разходите на база печалба. Определено е 20% от печалбата да се привежда на управителния съвет за благотворителни цели; от 80% се заделят 10% – резервен фонд. Останалите 70% се изразходват за подобрения в стопанството и за плащане на труда.
По предварително обявения дневен ред Общото събрание не избира нов управителен съвет и не променя седалището, независимо от взетото за това решение. Оказва се, че има важни въпроси за решаване на място в Свирчовица – това са въпросите с необработените и недоходни парцели. Решено е те да се дадат на местни членове на братската общност и съмишленици срещу правилно стопанисване и заплащане на данъци, което се и осъществява. Прави се уговорка, че това ще е без право на онаследяване и с условие да се внася 10% печалба в задругата. По този начин имотите на братската комуна намаляват с 50 дка. В края на 1934 г. управителният съвет констатира, че резултатите са добри – обща печалба 43 668 лв. от земеделска и консервна продукция. Това е съобщено на Общото събрание, проведено на 03.01.1935 г., на което присъства и П. Епитропов, председател на всички клонове на русенската комуна в страната. Той възразява за раздаването на недоходните места, но предложението му не се приема.
Създава се обстановка за образуване на групи в братската комуна и за влошаване на взаимоотношенията. Стига се до отстраняване на членове, до сигнали за нарушения на държавни закони, за измама и злоупотреба с доверие. Тези явления не остават незабелязани от външните членове на братската комуна в Русе. Предизвикано е ново извънредно Общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе. Представители на външните членове са добре запознати с обстановката и предприемат дипломатично решение, като изразяват задоволството си от положените грижи за стопанските имоти и с премерена далновидност насочват събранието към избор на нов петчленен управителен съвет и към преместване на ръководството в София. Съставът на новия управителен съвет е П. Епитропов, Н. Петров, С. Симеонов, Ж. Панайотов от София и М. Сотиров от Бургас. За контролен съвет са избрани: Т. Стоименов от София, Еманоил Иванов от Варна и Енчо Димитров от Русе. (На 05.07.1925 г. започва управлението на русенската комуна от София с конструиран управителен съвет в състав: председател Начо Петров, секретар С. Симеонов и счетоводител Ж. Панайотов).
На 5 и 6 януари 1936 г. се провежда редовно годишно Общо събрание, което се узаконява с Протокол № 1, т.е. от него започва животът на братските комуни. Вземат се противоречащи на устава решения, включително и отстраняването на братя Маркови от русенската братска комуна. Вместо това те стават арендатори на имотите в Свирчовица. Това продължава до края на 1949 г. Оформят се две групи семейства – братя Маркови и фамилия Димитрови. Започва се тиха борба за придобиване и ползване на имотите на задругата. Това става явно след избора на Г. Димитров за председател на управителния съвет. Десетгодишният период (05.07.1935 – 11.08.1945) на управление на братските комуни от разстояние доказва несъстоятелността му. Колективното начало на работа е нарушено, комуната се води като акционерно дружество. Основната вина е и на двете места – София и Русе.
Военновременната конюнктура затруднява организационния живот и финансовата отчетност. Всичко това показва, че ръководството от разстояние на комуналното земеделско стопанство не е резултатно.
На 05.07.1945 г. управителният съвет взема решение за общо събрание, което се провежда на 11.08.1945 г. в салона на Изгрева. В дневния му ред са включени 8 точки. Най-важното е, че управлението се връща в Русе, а управителният съвет е само от русенски членове: Н. Ватев, Г. Димитров, Юрдан Марков и Велико Марашлиев; контролен съвет: Васил Константинов, Рашко Марков и София Явашева. Приемат се и нови членове, като се дава поръчение на управителния съвет да проучи документацията за поземлената собственост и организирането на бъдещите стопански единици. Чувства се загрижеността на членовете на земеделската задруга за коопериране на земята (ТКЗС).
Новият председател прави опити за приемане на нови членове и за подмладяване на русенската комуна. Насочва се преимуществено към близки и роднини. Назряват въпросите за ликвидация на стопанската дейност и за грижите за възрастните членове на комуната. Годните за работа семейства Маркови и Димитрови престават да си сътрудничат. Задължителните държавни доставки на земеделска и животинска продукция и данъците утежняват още повече обстановката. Започва се разпродажба на имущество и инвентар. На общо събрание се взема решение за закриване на стопанската дейност. Търси се сродна организация с просветителска и производствена дейност. Избрано е народното ловно-рибарско дружество, което е организирало и фазаново стопанство. Те се нуждаят от земеделска земя за добив на храна за фазани и риби.
На 22.12.1957 г. се осъществява сделката: ловно-рибарското дружество получава имота на земеделската задруга с всички права и задължения, а задругата – членски карти на членовете си, като стойността на членския внос се приспада от стойността на имуществото.
Така завършва 36-годишният експеримент за прилагане на комуналния принцип за стопанисване на земята, оставил много опитности, от които могат да се ползват и днешните земеделски задруги.
източник: Вестник „Братски живот“, бр. 75, Иван Ангеларов
COMMENTS