Богомилството като един висш социален порядък

Източникът на следващите редове е най-достоверният според мен - книгата на Влад Пашов „Богомилството - Път на съвършените“:Критиците на богомилите

Източникът на следващите редове е най-достоверният според мен – книгата на Влад Пашов „Богомилството – Път на съвършените“:

Критиците на богомилите ги обвиняват, че те не обичали децата и не се женели. Това се опровергава от положението, че те са се стремили да бъдат като първите християни и са се наричали просто християни и са подражавали в живота си на Христа, Когото са признавали за Велик Учител и Спасител на човечеството. А знае се, че Христос е обичал децата и затова казва: „Оставете децата да дойдат при Мене.“ А що се отнася до въпроса за брака, женитбата, обикновените богомили са се женили и са имали семейства и деца, а безбрачието е било за съвършените, които са били като апостоли на учението и затова е трябвало да са свободни от семейни задължения. Това е истината по този въпрос.

От такъв характер са всички твърдения на критиците на Богомилството — те си създават известна идея за богомилите, известна представа за тях и след това ги критикуват, без тази представа да отговаря на реалността.

Задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.

Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат. Но богомилите не искали това да стане по насилствен начин, а чрез превъзпитание на хората, да дойдат до съзнанието, че да живеят по закона на Любовта е по-икономично и по-разумно, отколкото да живеят по закона на насилието. Богомилите имали като закон думите на Христа: „Князете на този свят властват над народите, но между вас, Моите ученици, не трябва да бъде така. Но който иска да бъде пръв, да стане слуга на всички.“ Това е пътят, който са следвали богомилите — Пътя на служенето, Пътя на Любовта и братството.

Като истински християни, те са се придържали строго към Учението на Христа и са се стремели да постъпват като Него. Както Христос не се е борил с държавата, нито й е служил, така и богомилите не са водили борба с държавата, но не са й и служили. Понеже те са били добри граждани, те са изпълнявали всичките си задължения към държавата, с изключение където наредбите на държавата противоречат на Божествените постановления, дадени в Евангелието. Те са се придържали строго към думите на Христа: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.“ От това следва, че те са плащали данъци. Стремели са се да не вземат държавни служби, за да бъдат свободни, затова са предпочитали свободния трудов живот.

Понеже живеели в задруги, те не са могли да не зачитат държавата, в която живеят, без да й служат. Те в някои случаи са сътрудничили с държавата, както е бил случаят при Самуила, за когото се твърди, че е бил от богомилски произход и се е стремил да прокара Богомилството като официално учение в държавата и държал страната на народа, затова на Беласица бил предаден от болярите, които били против тази му политика по отношение на народа. Същото отношение са имали богомилите към държавата и при Асеновци — Асен Първи, Калоян и Иван Асен Втори, когато богомилите са се ползвали с пълна свобода. Според някои сведения тогава те са участвали във войската. Те са които по времето на Борила, когато са били гонени и преследвани, напуснали страната и отишли в Русия, където бил в изгнание Иван Асен и са образували армия, с която той идва в България, завзема престола, където им дава пълна свобода да проповядват учението си.

За отбелязване е един факт, че когато на богомилите е била давана свобода да изповядват и разпространяват своето учение, държавата е процъфтявала във всяко отношение — политическо, културно и стопанско. А когато са били преследвани, държавата е западала във всяко отношение и най-после падала под робство. Така във времето на цар Петър гонили богомилите и България пада под гръцко робство. По времето на Шишмановците също гонили богомилите и България пада под турско робство. Това може да се провери и в историята на други народи, че когато са били гонени носителите на Божественото учение в каквато и форма да е съществувало, винаги за тези народи е последвала катастрофа. И окултната наука твърди, че изчезването на народите и културите от историческата сцена се дължи на преследването на носителите на Божественото учение, вследствие на което се дава път на лъжливи учения, които покваряват живота на обществото и с това го водят до гибел. Да вземем за пример Римската империя — тя гонила Християнството, а Христа разпъна, поне съизволи да бъде разпънат, не се противи на това и затова плати със съществуването си. Същото е и с еврейската държава. Защото според окултната наука Бог е, Който управлява света и взема пряко участие в ръководството на народите и културите. И когато дадена власт и държава се подигне против Божите пратеници, тя е осъдена на изчезване. Това сега го говоря като твърдение на окултната наука, като посочвам някои факти и може да се каже, че е съвпадение, но един ден това може да бъде доказано с факти на ръка от официалната съвременна наука.

Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.

Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.

Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа.

Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми.

Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот. Любовта да бъде подтик и основа във всяка работа. По такъв начин целокупният живот ще се одухотвори и трудът и работата ще бъдат приятни занимания, а не мъчение. Към това са се стремили богомилите, да направят живота приятен и щастлив чрез приложение на Любовта.

Ще приведа мнението на Христо Досев за социалните възгледи на богомилите. Той разсъждава по следния начин:

„Според богомилите, Исус като дошъл в света, провъзгласил синовството … (в оригинала не се чете – бел. изд.) и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът е син на свободата. И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.“

„Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Исус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Исуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти.“

Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Исус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога.

Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора.“ Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става.

И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел.

А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания… Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение.

Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия?

Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.

Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Исус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.

Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.

Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки от „Чешките братя“ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите.

От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите.

Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент.

Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец – старейшината, който няма власт, но се ползва с авторитет и затова може да направлява целия живот на задругата.

Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие — физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите.

Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият.“

 

Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура.“

 

„Богомилството“, казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа.“

 

„В културното развитие на човечеството“, казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура.“

COMMENTS