Братството на есеите

Плиний, говорейки за общината на есеите, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на х

Плиний, говорейки за общината на есеите, ги нарича „чудо на света“ и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без бракове и раждания. Влад Пашов пише за тях:

“Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божи служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално…

Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване – кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство – обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.

Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот…

В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза – светата вечеря. Те са били строги вегетарианци.

Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи – практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания.“

Филон Александрийски пък ги описва по следния начин:

„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвайки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя…

Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки.“

 

„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население.“

 

„У тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца.“

(Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Истина, че Божественият Дух – Христос, се въплъщава само в чистите сърца.)

COMMENTS