Алтернативи на живота в Системата

Учителя:

„Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.“

„Който не може да живее кaтo брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото Царство на Земята.“

„Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги – това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения.“

“Aкo във вас беше развито шестото чувство и погледнете в някой гpaд. Bиe бихте се отвратили от атмосферата на този гpaд и не бихте желали повече да живеете там, от смрад.”

„За да бъдеш умен човек се изисква съприкосновение с учени хора. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. Такъв е великият закон.“

 

„Спокоен е животът само на тези, за които няма разлика между мое и твое.“

Публий Сир

„Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци.“

Мартин Лутър Кинг

„Съвместният труд възпламенява у хората такава страст за творчество, каквато те рядко могат да постигнат, работейки поотделно.“

 Емерсон

„Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е идея, чието време е дошло.“

Виктор Юго

* * *

„Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.“

Лука 14:33

„Лисицата, която веднъж е избягала от капана, не влиза повече в него.“

Плутарх

„Никога не променяш нещата като се бориш със съществуващата реалност. За да промениш нещо, създай нов модел, който прави стария вече негоден.“

Бъкминстър Фулър

Рудолф Щайнер:

„Цели райони ще опустеят и ще изсъхнат. Ще се срутват комини, особено там, където индустрията процъфтява. И ще се стигне дотам, да се правят земеделски оазиси в манастирско уединение, където да се възпитава младежта на Европа.“

 

„Ще дойде време хората да стоят по улиците и да се питат един-друг какво да се прави.“

 

„Отново и отново с пълно съзнание трябва да си припомняме, че чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата на по-висшите йерархии, съществата от невидимите светове. Трябва да осъзнаем, че нашата работа е от значение за тези невидими светове и че всъщност живеем в тези светове. От гледна точка на духовния свят, работата, извършвана от тези, които се познават взаимно в такива групи, е доста различна от работата, извършвана извън такива групи и разпръсната по света. Работата, вършена в братско съгласие в нашите групи, има доста различна значимост за духовния свят, в сравнение с останалата работа, която предприемаме.“

 

„Най-важното от всичко е да осъзнаем истинското значение на идеята за общество, като си кажем: „Освен факта, че, като съвременни души, принадлежим на Петата следатлантска културна епоха и се развиваме като индивидуалности, докато издигаме личния живот все по-нагоре и по-нагоре над обществения живот, трябва съответно да схванем и идеята за по-висшата форма на общество, основано върху свободата и братската любов, а това е като магически дъх, с който одухотворяваме нашите работни групи.“

…

Човекът трябва с пълно съзнание да подготвя общности, в които ще влезе изцяло по собствена свободна воля през Шестата епоха. Над нас се рее като висок идеал една форма на общност, която по такъв начин ще олицетворява Шестата културна епоха, че цивилизованите хора напълно естествено ще се срещнат като братя и сестри.

…

Нямаме за цел да се взираме само в онова, което говори чрез кръвта и призовава само онези, които споделят обща кръв, да го култивират в общество. Нашата цел е да съберем заедно човешките същества, които вече са взели свободно решение да бъдат братя и сестри – такива, над които се рее нещо, което те се стремят да развият чрез духовната наука и с чувството, че добрият дух на братството се носи отгоре над тях.“

„При наследниците на „Синовете на вдовицата“ (прозвище на манихеи, богомили, катари и др. – бел. авт.), ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и да бъде победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да изчезне, то ще се прояви под много форми. То се появява във форми, които мнозина може би се досещат, но които не е нужно да бъдат разглеждани днес.

Ако това течение работи само за култивирането на едно вътрешно настроение на душата, то не би постигнало онова, което се очаква от него. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат като техен модел за поведение мира, любовта и пасивното противодействие на злото, и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат съсъди, форми за новия християнски живот.“

* * *

Халил Джубран казва:

„Те ме смятат за луд, защото не продавам дните си за злато, а аз ги смятам за луди, задето мислят, че дните ми имат цена.“

И наистина в наши дни хората наивно смятат, че времето е пари, но всъщност то е много повече, то е самият живот. И докато не се научим да го ценим и използваме разумно, ние никога няма да достигнем до неговата същина. В тази връзка, безспорно една от първите стъпки по Пътя към Свободата от днешното робство и възможно най-пълноценно използване на времето, е да бъдем във възможно най-голяма степен независими от Матрицата.

Споделям част от моите размисли по темата, като изрично казвам, че не целя да давам готови решения, а само повод за размисъл. Един бъдещ ред, основан на Божествените добродетели, не е моя лична задача, а наша колективна мисия – и то особено важна,. Ясно е, че това е процес, който ще отнеме векове, докато достигне до едно относително съвършенство, но по идеята може и трябва да се работи още от нашата епоха.

Всички езотерични братства са практикували живот сред природата, стремели са се да се свържат с нейните живи сили, защото те са знаели, че Природата е тяло на Бога и всички сили, които действат в нея, са Божествени. Свързвайки се с живите сили на Природата, те са развивали и съответните потенциални сили в себе си.

Знае се, че и богомилите са живели повече в планините, сред Природата, за да бъдат в общение с нея. Там са били техните светилища, както и светилищата на Древните Мистерии.

Според мен единственото спасение за съвременната консуматорска и материалистична култура минава през връщане към Природата и един по-прост, но много по-дълбок и осмислен живот.

За да представя моите виждания, ми се струва удачно да кажа няколко думи за себе си, които имат пряка връзка с разглеждания въпрос и ще разсеят множество заблуди за живота извън Матрицата.

Роден съм преди 27 години и съм израснал в Стара Загора. Бих казал, че съм „расъл в саксия“ без никакъв досег с Природата. Възпитаван съм, че връзката с нея е част от миналото, а работата със земята е нещо мръсно и неподходящо за един интелигентен човек. Точно както и идеята за Бога.

Тъжна картинка.

През ваканциите пък, когато моите съученици отиваха при своите баба и дядо на село, аз също отивах при моите… в София. На 18-годишна възраст, след като завърших математическа гимназия в Ст. Загора, продължих обучението си в столицата, специалност информатика. По същото време започнах и работа пак в тази сфера и отново досегът ми с Природата остана нулев. Желанието – също. Системата се беше справила блестящо!

Последваха още няколко години пълно роботизиране, докато малко по малко не разбрах, че преследването на пари, материални придобивки, удоволствия, земна любов, не водят до никъде. Колкото и глупаво да звучи, на 23-годишна възраст вече бях постигнал всичко, за което бях мечтал – както в личен план, така и откъм професионални успехи и браншови награди. И тогава осъзнах думите на Джим Кери:

„Често съм казвал, че ми се иска хората да реализират мечтите си за богатство и слава, за да видят, че това не е мястото, на което ще се почувстват завършени и пълноценни.“

Не съм станал богат, разбира се, но не е нужно човек да изяде цялото яйце, за да се увери, че е развалено. Накратко: започнах да си спомням и да осъзнавам колко съм се отдалечил от всичко истинско и смислено в живота.

Няма да се впускам в подробности за периода на пробуждане, а продължавам с по-важната част за настоящата тема.

Преди 2-3 години взех решение, че това не може да продължава така, а малко по-късно ми се даде възможност да се преместя сред природата, макар че опитът ми в подобен живот клонеше към нула. Буквално. Не знаех как да си запаля огън, как се правят разпалки, как се цепят дърва, как се прави разсад и отглеждат плодове и зеленчуци, нито как се прави речно водохващане или каптаж на изворче. Знаех само едно – ако такава е Божията Воля и работя с молитва и упование в Него, няма сила която може да ме спре. Ако ви разкажа тук по какви чудни начини се случваха начинанията в планината и как се появяваха добри хора винаги в нужния момент, едва ли бихте ми повярвали. Сигурно и аз не бих повярвал, ако не бях там…

Идеята ми е, че всички ограничения са много дълбоко втълпени в съзнанието ни и единственият начин да ги преодолеем е да се впуснем в непознатото и, ако не друг, то Неволята винаги ще ни научи на много неща.

Към настоящия момент (от повече от година) живея в Рила, на около 1200м надморска височина, и смело мога да твърдя, че това са първите месеци от живота ми. Не мога да го опиша с думи, това може само да се изживее.

За суеверието с трудния и непосилен живот извън Матрицата или пък необходимостта от месна храна за тежка физическа работа, мога да кажа, че не консумирам месо от над 4 години, тежа около 45кг и физическите дейности никога не са били част от ежедневието ми – израснал съм пред компютъра и честно казано никога не бях се замислял колко ненормално и неразумно е това.

Митът за трудното изкарване на прехраната чрез земеделие е още по-глупав. При първия в живота ми опит миналата година отгледах в планината (на скалисто място, където според мнозина жители от близкото село е изключено да се роди каквото и да било освен картофи) огромни количества най-различни зеленчуци, сред които чушки, домати, тиквички, цвекло, лук,  а дори и доста пъпеши, които по принцип изискват тропически климат – дълго и горещо лято. Преди „експеримента“ двамата мои най-близки съседи ме убеждаваха как 2 години подред са опитвали да отглеждат домати в този район и нищо не ставало, тъй като е високо и съответно студено. Обясняваха ми и как не можело да отглеждам храна без химия, особено заради колорадските бръмбари по картофите. Оказа се обаче, че с песен и с молитва можело – макар че никой не можа да си обясни защо при мен ги няма, за разлика от съседската градина, а също и цялото близко село.

Но достатъчно за мен.

Защо ви разказах всичко това? Определено не за да се хваля, понеже заслугите за тези неща са не повече от 1% мои, а редом с мен са работили мнозина по-големи и по-малки мои братя. А и Евангелието ни учи, че „невъзможното за човека – за Бога е възможно“. По същата причина и не смятам за редно на корицата на тази книга да стои моето име.

Причината да споделя за този мой първи опит са предразсъдъците, с които почти ежедневно се сблъсквам:

„Човек не може да живее извън Системата. А дори и да може – е връщане назад в еволюцията, истинският живот е в големия град.“

 

„Знаеш ли колко е опасно сред Природата – има мечки, вълци, змии…“ (Тук очевидно всяка Вяра в Бога е заместена със суеверната вяра в случайността… която в случая е и изключително нелогична, понеже колите и замърсяването в града са много по-сериозна опасност от шанса едно Божие творение да дойде да напада човек, освен ако това не е строго предопределено)

Истината е, че животът извън Матрицата е не само по-лесен (няма го стресът, вечното бързане, мръсната храна, вода и въздух и т.н.; хората, които те гледат не като братя, а като вълци и т.н.), а и много по-изпълнен със смисъл и благодат. И вярвам всеки свободен дух, отърсил се от оковите на материалистичното мислене, ме разбира прекрасно. На останалите – колкото и да искам, не мога да помогна и ще се наложи през идните години да си учат уроците по трудния начин.

Вярвам, че ако някой вярва силно в Бога и в себе си като част от Бога, той ще намери начин (и най-вече смелост) да поеме отговорност за живота си. В противен случаи – може да си намира хиляди оправдания.

* * *

Сега да се върнем на съществената тема:

Светът – такъв, какъвто го познаваме – се срива. От ден на ден и от година на година. След 10 години вече контролът ще е такъв, че подобни идеи ще са може би невъзможни за реализиране. И всеки, който дотогава не се е ориентирал в някаква посока извън големия град, поне към независимо отглеждане на храна, ще трябва да избира – чип или гладна смърт. И шансът хората да се поддадат на плътска слабост и да се подчинят на злото, е много по-голям, отколкото обединените зад една идея и общност, малко или много отдалечени от големия град.

Ако бъдат организирани общности от будни хора, те могат да дадат много светъл пример и силен импулс у много свои братя да се отърсят от суеверията за невъзможния живот освен като роби на Системата.

По този въпрос Алберт Швайцер казва:

„Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.“

А китайците дори имат пословица:

„По-добре един път да покажеш, отколкото сто пъти да кажеш.“

Поемем ли по този път с желание да бъдем полезни за нашите ближни, условия винаги се дават. Учителя дава хубав пример за това в този цитат от Влад Пашов:

„Учителя бил в Айтос и по време на Петровденския събор отишъл с приятелите на Петров връх край града. На връщане брат Г. Куртев вървял с него и му казал, че искат да направят една братска градина в Айтос. Учителя го попитал с каква цел искат да сторят това, а брат Георги му отвърнал, че щe създадат градината с идейна цел. Тогава Учителя го посъветвал: „Помолете се и градината ще дойде.“ Така и станало. Сестра Василка Иванова от Айтос при подялба с брата си получила мястото, където сега е градината и го подарила на Братството.“

Такъв е законът, че ако едно дело се прави с чисти намерения и в Името Божие, то по неведоми пътища бива благословено и подпомогнато.

Според мен следните характеристики, макар и в произволен ред, биха били разумна основа за едно подобно селище:

1. Пълен отказ от месна храна и от всякакво друго насилие над живи същества; Никакъв алкохол, цигари или наркотици
2. Отказ от частна собственост – всичко е общо, както са живели първите християни и богомилите. Който не иска – да си учи уроците в света.

„Но Исус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.“

Лука 9:62

3. Приемане на принципите на Христовото учение и посвещаване на живот за Бога. Ако хората са с диаметрално противоположни разбирания – например православни и ученици на Бялото Братство, съвместният живот едва ли ще роди нещо добро в дългосрочен план и по-добре да се организират в отделни общности. Учителя казва:

„Забележете, има един закон, според който вибрациите, трептенията на душата не са едни и същи. Има хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви повдигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй както във физиката, когато се смесят две течности с различни температури, резултатът е средната температура между двете. Затова, според тоя закон, вие трябва да се приближавате един към друг съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си въздействуват, но които нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.“

Така че, ако има готови хора, трябва да се организира общност, живееща според един наистина висок идеал. Без него сериозна работа не може да се свърши, а никак не е разумно да се помага на хора, които търсят лесен живот и забавления – за тях Матрицата е по-добър учител. Беинса Дуно казва:

„Иска ли някой да cи поживее, без да работи, той е осъден на израждане.“

4. Всеки да се включва в братския живот в избрана от него дейност (според нужните на общността).

„Избери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш и един ден през живота си.“

Конфуций

5. Всеки нов член и важно решение се приема след общо гласуване и съгласие от поне 2/3 от настоящите членове.
6. Прием на гости за „тестов“ период до 1 г.
7. Обща трапезария – В традицията на езотеричните школи това е било неизменна част от братския живот. Също така по време на празници се е организирала вечеря, подобно на Тайната вечеря на Христа, на която се е разчупвал хляб и се е раздавал на всички присъстващи. Тази практика, казва Учителя, е въведена в Братството от преди десет хиляди години. Това се е практикувало и от богомилите и в школата на Учителя.

„И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.“

Лука 22:19

8. Периодично (напр. веднъж седмично) свикване на общи събрания за решаване на належащи въпроси.
9. Обществото да не е зависимо и обвързано с Матрицата – вместо ток ще се използват свещи за светлина, дърва за огрев и готвене през зимата, а през лятото – слънчева печка: https://www.youtube.com/watch?v=elfNY4IH8MY (в планината, където живея, съм с такава и съм много доволен – дори посред зима може да се използва за варене на храна, макар че тогава не е нужно тъй като поне 2 часа дневно гори печка на дърва, която е идеална и за готвене).

А вместо интернет, телевизия и радио – книги, разходки и общуване.

Добра възможност са също соларните панели. Макар и те да не са устойчиво решение, все пак са добра алтернатива за следващите десетина  години, докато имаме реален достъп до интернет и гласът ни може да бъде чут там – например чрез проповеди или други публикации.

Водата – от извори, кладенци и реки.

Храната – дал Господ изобилно, ако сме разумни и послушни.

И все пак има много неща, за които е неразумно да не се възползваме от услугите на Матрицата и благата на цивилизацията. Например почти незаменими са кибритите и солта, но лесно човек, който предприема едно подобно начинание, може да се запаси за 100 лева с количества за векове напред… или поне за доста години, тъй като в един недалечен ден ще може да споделя с други, нуждаещи се. А такива ще има много. Засега е важно да „бием камбаната“ и да предупреждаваме, за да може колкото се може по-малко хора да изпаднат в зависимост от „Печата на Звяра“ – чипове или друга подобна технология за пълно подчинение и контрол.

10. Ежедневни наряди, песни, паневритмия, посрещане на изгрева и т.н. духовни задачи, редом с физическите.
11. В целия район около селището да се насадят хиляди овошки, така че да има изобилно храна и възможност, ако е рекъл Господ, за разрастване и приемане на нови членове.
12. Би било най-разумно и икономично да се изгради една (или повече) обща едноетажна дървена постройка. Учителя ни предупреди следното:

„На съвременните хора казвам да не вдигат високи сгради, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане. Къщите, които в бъдеще ще се строят, нека да са етаж и половина и не много масивни, защото иначе ще се разбият. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи земетресения, мор и чак тогава хората ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат такива страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните страданията ще се прекратят. Тези, избраните, крепят живота.“

Когато говорим за една общност, изградена върху идеала за братство и равенство, бих искал да направя едно важно уточнение.

Знаем, че думата „свобода“ вълкът и овцата я разбират различно. Същото е и думата „равененство“. Определени уж добронамерени среди ни внушават идеята, че равенството е решение на всички проблеми на обществото.

Но какво равенство – такова, като описаното в антиутопията „Прекрасния нов свят“? Равенство, при което се губи всяка уникалност и на хората се гледа като на взаимозаменяеми и без особена стойност частички от един добре смазан механизъм? Равенство, при което всички биват „школувани“ по един и същ начин без значение от индивидуалните особености, и при което всеки, който се издига над посредственото ниво на съзнание, бива считан за вреден за обществото?

Това не е равенство, това е потъпкване на всеки стремеж към развитие, превръщащо хората в еднакви, немислещи, програмирани същества. Биороботи. То изключва всеки мъдър, гениален и най-вече свободен човек.

А истинското, Божественото равенство може да се приложи единствено по закона на справедливостта:

• При разпределяне на благата всекиму да се дава толкова, колкото му е потребно (нуждите на едно дете и на един голям мъж не са равни).
• При разпределяне на работата – всеки да допринася за общността толкова, колкото му позволяват силите.
• При вземане на решения – ако гласът на мъдреца бъде приравнен с гласа на безумеца, от това няма да страда мъдрия, а обществото.

По този въпрос Учителя казва:

„Под думите „ред“ и „законност“ не се разбира равенство. Понеже в света съществува Закон за развитие, не може да се говори за равенство в буквалния смисъл на думата. За човек е важно да има условия за развитие – за всеки, според степента на съзнанието му. Всички хора не са на еднаква степен на развитие, както не са еднакво възрастни и не са от един пол. Следователно всеки човек се нуждае от специфични условия. Като има предвид това, природата е разпределила справедливо благата и задълженията между хората.“

Друга изопачена идея е демокрацията. Самият факт, че мнозинството определя правата, неминуемо води до крайна несправедливост спрямо малцинството, освен ако мнозинството не е съставено от ангели. Това отново води към идеята, че управлението, поне по най-важните въпроси, трябва да се извършва не от най-силните, нито от най-многобройните, а от най-мъдрите и най-справедливите. Който не е дорасъл до такъв строй, нека си учи уроците в света и неговите господари. Те затова и са тук.

В по-дългосрочен план за организиране на цялото човечество най-цялостно решение е дал Рудолф Щайнер в своите лекции за Троичния Социален Организъм. Струва ми се обаче, че едно такова съвършено устройство (доколкото нещо в един постоянно развиващ се и променящ се свят може да бъде съвършено) би било по-скоро резултат от пробуждането на отделните души, а не първопричина. И далеч не съм убеден, че в момента има условия за прилагането му. Днес целият политически, обществен, духовен и правен живот е толкова здраво контролиран от елита, че не виждам как една Божествена идея би могла да си проправи път.

И все пак е от огромна важност все повече души да се замислят как би трябвало да бъде изграден един бъдещ ред, основан на Божествените добродетели. А след това да се заемат с първите опити за неговото реализиране.

Казват, че мъдрите се учат от чуждите грешки, умните от своите собствени, а глупавите не се учат от нищо. Затова на следващите страници ще представя няколко полезни описания на братски общности от древността до днес, чиято опитност е доста ценна, макар и придобита по трудния начин.

***

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия: