„Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той." Притчи Соломонови 23:6,7
„Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той.“
Притчи Соломонови 23:6,7
Учителя:
„Да се занимава човек с грешките на другите, това значи да се трови – за каквото човек мисли и с каквото се занимава, такъв става.“
„А ние сега пишем закони: „да не крадеш“, „да не лъжеш“. С такъв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: Ще любиш, ще обичаш Истината, ще бъдеш мъдър, ще бъдеш добродетелен, справедлив, щедър, снизходителен, ще се самопожертваш за другите. Туй препоръчваме ние – не какво не трябва да се прави, а какво трябва да се прави.“
„Пазете се от неправилна критика. Пазете се от отрицателни мисли и думи. Не казвай на човека, че нищо не знае. Не казвай, че не може да пее.“
„Думите крият мощ в себе си. Понякога те помагат на човека повече, отколкото парите. Всяка дума, казана на място, дава плод.“
„Всяка мисъл, зародила се в човека, има известно влияние. Някои много малки наглед неща могат да нарушат Закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и много други. Никога не поставяйте препятствие на чистия извор, който блика, за да не се събере кал.
Всяка забележка, която направиш на човека, който те обича, е кал, и после ти трябва сам да пиеш тази окаляна вода. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога и тази вода назад не може да се върне – калта ще остане в теб, а Любовта ще си замине и на теб ще ти остане само да чистиш калта. Законът е такъв: Ти не можеш да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, тази кал непременно ще проникне през тебе, водата ще се прецеди, а калта ще остане и ще остави известни утайки в теб, които за да очистиш, понякога са необходими години.“
„Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки.“
Рудолф Щайнер:
„Съществата от един по-висш свят говорят на човека, само ако думите му напълно отвикнат безмилостно да нараняват и да натякват, с което причиняват болка или тъга и той започне да говори само в служба на любвеобилното разбиране на целия свят. Тук се имат предвид и неизговорените думи, самите мисли. Това, което се има предвид, лежи в причиняването на болката. Учителите и висшите същества ни говорят не отвън, те използват нашите собствени думи и мисли като средства да се разбират с нас. Тонът на гласа им прониква през нас и оттам се отправя навън в света чрез тези думи и мисли. И само ако той намери този път отворен и безпрепятствен, той ще бъде чут от нас.“
„Ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат за света същото значение, каквото имат и неговите действия. Той трябва да разбере, че еднакво вредно е да мразиш своя ближен, както и да го удариш. Следователно, когато работя за моето лично усъвършенствуване, аз допринасям нещо не само за себе си, а за целия свят. От моите чисти чувства и мисли светът извлича същата полза, както и от моето образцово поведение.“
Кришнамурти:
„Добре е още отсега да привикваш да мислиш внимателно, преди да говориш, защото, когато постигнеш посвещение, ще трябва да държиш сметка за всяка своя дума, да не би да кажеш нещо, което не трябва да се казва. Избягвай всяко сквернословие, всеки безполезен разговор, който принизява човека: когато се превърне в клюкарство, той е грях… Ти трябва да контролираш мисълта си и в друга насока: не я оставяй да блуждае. Каквото и да нравиш, прикови своята мисъл върху него, за да го извършиш както трябва. Не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпълнят ума ти, щом той остане свободен…
Когато мислиш за злото в другия, ти вършиш едновременно три лоши неща:
1. Изпълваш пространството около себе си със зли мисли вместо с добри и по този начин увеличаваш страданията в света.
2. Ако мислиш за злото в другия, ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава твоята лоша мисъл изкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото, ако той още не е съвършен, ти можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.
3. Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри: така спъваш своя собствен растеж и вместо да облагородиш душата си, ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за тези, които могат да виждат.“
* * *
„Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.“
Хипократ.
„Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не. Затова внимавайте за какво мислите.“
Уейн Дайър
„Повечето от нас биха избегнали лекарства, за които знаят, че имат вредни въздействия. И все пак, през повечето време не сме особено придирчиви към мислите, които влагаме в съзнанието си – нито пък си даваме сметка за токсичното въздействие, което тези мисли могат да окажат върху организма.“
Джералд Джамполски
* * *
Една стара поговорка гласи, че човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Думите, които някой отправя по чужд адрес, неизбежно ще се върнат при него. Това, което пожелава на другия, той пожелава и на себе си. Ако пожелаем някому „лош късмет“, сами ще привлечем към себе си точно това. И обратното – когато искаме да помогнем на някого да успее, това пряко се отразява и на нашата съдба.
Закон е, че човек получава това, което дава. Досущ като игра с бумеранг, нашите мисли чувства и дела се завръщат при нас с още по-голяма сила и с поразителна точност. Ако хората осъзнаваха каква мощ има в мислите им, те никога не биха си позволили дори и само една негативна мисъл.
Езотеричното християнство ни учи, че всяко действие или мисъл на човека пораждат абстрактно одушевено същество, което няма душа, нито морал, а действа – така да се каже – механично. И всички те се превръщат в наши постоянни спътници. Едни ги наричат мисъл-форми, други – призраци или фантоми.
Чрез буквалното създаване на такива демонични същности всеки наш грях води своите нежелани последствия дълго след като е бил извършен. Всяко от тези същества принадлежи към определена сфера на злото, съответстваща на подбудата или постъпката, която му е дала живот.
Така вече става още по-ясно, че не получаваме наказание от някакви външни сили или от Бог (Когото често мнозина нечестно обвиняват в несправедливост или жестокост), а понасяме единствено последиците от своите собствени действия. И само след като преминем през резултатите от своите лоши постъпки, разбираме Христовите думи: „всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“ (Мат 7:12) – защото така или иначе то пак ще се върне към нас.
По сходен начин и при всяка добра мисъл или дело (и най-вече при молитва) се създават светли същества, които носят на нас и на света Добро и Благословение. Учителя загатва за този Всемирен закон със следната мисъл:
„Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия невидим свят на угощение. Защото невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в невидимия свят. Следователно, нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета.”
Така че всеки човек, без изключение, е изцяло отговорен за всичко в своя живот – и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, създава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите преживявания чрез мислите, чувствата и делата си.
А сега ще се спра накратко и върху неподозираната сила на словото.
Едно време, когато са били създавани езиците, се е знаело, че всеки звук носи определена информация и вибрация, и са били съчетавани така, че да отговарят на значението на думите, така че например човек още щом чуе думата „смърт“ да придобива вътрешно усещане за нейното значение.
В наши дни това разбиране е изгубено, но влиянието все още е вложено в същите тези думи. И малцината осъзнават колко разрушаващо ни се отразява съвременната култура, когато ни стимулира да изразяваме емоциите си по особено цветущ начин.
Това най-вече личи по думите, които използват дори най-малките деца:
„Адски много ми харесва!”
„Жесток купон!”
„Ужасно хубаво е тук!”
„Страхотна идея!”
„Страшен си!”
„Умирам за нещо сладко“
Без значение колко положителна емоция се влага в тях, тези думи носят едно изключително негативно влияние. Особено когато биват повтаряни многократно и от всички. А навикът да използваме думи с негативен заряд може да промени посоката на целия ни живот, без дори да го осъзнаваме.
Закон е, че подобното привлича подобно, а вибрацията на думите силно се отразява на нашето подсъзнание. И когато го пълним неосъзнато с представите за умиране, ад, жестокост и т.н., те започват да определят нашата съдба.
Ако някой не вярва, нека направи експеримент като изпише 20 пъти думата „радост“, а след това – 20 пъти някоя отрицателна – например „смърт“ или по избор от горните примери. Всеки, който направи това, ще открие че в двата случая се чувства по коренно различен начин. Ако това не се случи с вас, изчакайте действието на наркотиците или алкохола да премине и опитайте отново.
Тези фрази се налагат чрез медиите и малко по малко се загнездяват в най-дълбоките кътчета на нашето съзнание, а редом с тях има и други, които ни „програмират“ в много неправилна посока. Например: „Нямам търпение да дойде лятото!“
Познайте като кажете 50 пъти „нямам търпение“ какво качество ще развиете?
Или пък…
„Тази задача ми взе здравето!“
„Поболях се от мисли за теб!“
„Побеля ми косата да те чакам!“
И после се чудим защо „Бог ни наказва“.
И като стана дума за Бог, двете думи, с които най-много се злоупотребява в нашата култура, са „Бог“ и „Любов“. Двете най-важни думи на света са превърнати в изрази от уличния жаргон. За втората говорих в предишна глава, сега ще споделя няколко мисли за ужасното използване на Божието име във всякакъв контекст, но не и в правилния. Достатъчно е човек да се заслуша в ежедневните разговори и ще се увери в това. А в Библията (Второзаконие 5:11) ясно е казано, че това е недвусмислен грях:
„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно.“
Под „напразно“ можем да разбираме „без Любов“. Всяко споменаване трябва да бъде като свещенодействие, а не като днешното „Боже-е-е-е…“
И Учителя говори по този въпрос:
„Помнете: Опасно е да се произнася напразно Името Божие – това е Закон. Сила е Божието Име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда в него обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът му готов да възприема знания и душата му е готова да възприема Истината, тогава и да произнесе Божието Име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто и умът му не е светъл, като произнесе Божието Име, ще го сполетят големи нещастия.“
* * *
Ако проумеем, че словото има силата да твори и че това, което казваме, подготвя нашето бъдеще и това на другите, ние ще станем по-отговорни и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия: бяла или черна – зависи единствено от нас.
Така че следващият път, когато ви се прииска да кажете, че сте „адски” впечатлени от нещо „страхотно“, моля ви, спомнете си за тези редове.
Завършвам темата с една хубава притча за словото:
Веднъж един човек отишъл при великия философ Сократ и му казал:
– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?
– Чакай малко – спрял го Сократ – Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита. Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита“.
Първото сито е на Истината.
– Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
– Не, просто чух другите да говорят…
– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито – то е ситото на Добротата.
– Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
– Ами, не! Напротив!
– Значи – продължи Сократ – искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата.
– Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
– Хм… Всъщност – не особено.
– Тогава – заключил Сократ – ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?
COMMENTS