"Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил." Мат 10:40Учителя: "Когато правите добро, бъдете внимател
„Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил.“
Мат 10:40
Учителя:
„Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека…
Няма по-голямо добро от това да обърнеш една душа към Бога.“
„Казвам: всички вие, които имате това съзнание, трябва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свят. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свят, и затова му дължим.“
„Всички вие трябва да проповядвате: „Наближило е Царството Божие!“
Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!“
„Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога. Ние всички трябва да проповядваме смело и решително това учение, то е Божествено – навсякъде да го разпространим!“
„Hиe ще работим, кaктo работят всички будни души по света, за идвaнeтo на царството Божие на земята. Из целия свят се повдига зов към всички пробудени души за работа.“
„Не ходете да търсите лошите хора… Лошите хора навсякъде ще ги намерите, но трябват добрите! За да ги намерите, трябва да имате знание. Като ги намерите, в душата ви ще стане едно преобразувание. Този добър човек ще ви бъде като майка, като баща, като учител, като приятел. Той е един пратеник от небесния свят, дошъл да освети пътя на вашата душа. Той ще бъде нещо реално.“
„Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек. Хляб и жилища за всички да има – това значи да се изпълни волята Божия на земята. Хлябът, знанията, благата, богатствата трябва да бъдат достояние на всички хора и то свободно, а не само някои да се награбят, а за другите да няма нищо. Всеки да бъде учен, богат, справедлив, здрав и силен.”
„Тия, които работят за идването на новата култура, ще имат големи постижения. Те ще посещават различните планети, както богатите хора на Земята имат възможност да пътуват от една държава в друга.”
„Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл. Мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная.”
„Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш.“
Рудолф Щайнер:
„Човек трябва така да бъде обхванат от импулса, необходимият за съвремието импулс, че да прави това, което следва да се случи, без да обръща внимание дали резултатите – също и в този случай – ще се появят в една или в друга посока. Само когато имаме тази нагласа, можем да постигнем нещо. И често се постига нещо в дадена насока, която привидно съвсем не е била възнамерявана. Трябва да се прави много повече – моля да го вземете под внимание – макар успехите да не се появяват веднага.
Питам ви: Спира ли нещо рибата в морето да изхвърля толкова много хайвер, който може да бъде унищожен? Запитайте се колко от изхвърления хайвер става храна за другите риби? Колко от него се унищожава! Такъв е животът и също така е в духовния живот. Дълги години наред можете постоянно да говорите на широките човешки маси. Трябва да бъдете доволни, ако сред тези човешки маси се намерят само няколко, чийто интерес да се запали, защото това лежи в характера на живото.“
„Народът трябва да се просвещава. Един непросветен народ е враг на самия себе си: непросветеният народ колкото и каквито и права да има, се самолишава от тях.“
Тодор Влайков
„Тези, които имат привилегията да знаят, имат задължението да действат.“
Алберт Айнщайн
„В борбата за щастието на другите, ние намираме своето собствено щастие.“
Платон
„Вместо да се оплакваш от тъмното, по-добре запали свещ.“
будистка поговорка
„Въпросът не е дали ще се качиш. Въпросът е дали ще се върнеш, за да донесеш на другите.“
Ваклуш Толев
„Силата не идва от физическите възможности. Тя идва от неукротимата воля.“
Махатма Ганди
„Който работи за другите от сърце безкористно, той получава от Космоса сили, с които се чувства все по-млад и по-здрав.“
Петър Димков
* * *
Фантастично e, че въпреки всички заблуди от властниците и изкушения от света все повече хората се събуждат и си казват:
„Ха, та аз съм роб! Но няма да търпя това повече!“
Защото всеки пробуден човек е триумф за Христос и директна „загуба“ за тъмните среди, които противодействат на Христос и на нашето светло бъдеще. Затова черните братства най-много ги е страх от мислене, което е основано на езотерични познания.
Тези от нас, които устоят на небивалото изобилие от съблазни в днешния греховен свят и успеят да се пречистят, ще се удостоят с честта и радостта да изградят новото Човечество. С течение на времето и наближаване на кулминацията в събитията (условно наречени „Последни времена“) чистите хора за пореден път ще излязат на историческата сцена и ще стават все по-доминиращ фактор.
Най-важно е преди всичко да проумеем, че светът се променя не чрез нашето мнение, а чрез нашия пример. Ако не беше така – как да си обясним, че от хилядолетия се говори за мир, свобода, братство и равенство, цял свят само това проповядва, а резултатът е най-егоистичната култура от времето на Адам до днес?
Важно е да знаем, че най-благородното нещо, на което можем да посветим живота си, е да даваме на другите. Да се отърсим от внушената ни лъжа, че нашата личност е най-важна от всичко и да се насочим към една по-висша цел. В мига, в който започнем да се стремим да направим света по-добър, животът ни придобива нов и много по-пълен смисъл.
Време е да вземем живота си отново в наши ръце! Да не оставяме други да мислят вместо нас, да решават вместо нас, да ни казват кого да обичаме и кого да мразим, кой е светец и кой – еретик, в какво да вярваме и в какво да се съмняваме…
Затова нека разгледаме седемте етапа на пробуждането и преставането да бъдем пионки в една чужда игра.
- Осъзнаваме, че сме потопени до уши в Матрицата – приемаме отровите ѝ, ходим на работа, която не ни удовлетворява изобщо, плащаме кредити, угаждаме на господарите си, отдалечили сме се от нашата Майка – Природата, стремим се към престиж, надпревара, мода и скъпи придобивки. Живеем с мисълта че най-важното в живота ни е да продължим рода си, нищо че Земята е очевидно пренаселена и шансът нашите деца да живеят по-робски и по-нещастно от нас е огромен. И вместо да помислим как да направим условията за нашите братя и за следващите поколения по-добри и по-братски, ние се фокусираме върху чисто количествени стойности – да има повече хора. Пък как тези хора ще живеят и дали изобщо ще живеят, това не е наш проблем.
- Осъзнаваме, че Бог не ни е изпратил на тази чудна планета само, за да гоним преходни богатства и светски удоволствия, а имаме много по-важни задачи, за които един ден ще даваме отчет как сме се справили. Малко по малко преставаме да се присмиваме над хората, които се стремят към невъзможното и разбираме, че това е била само проява на страха да излезем от зоната си на комфорт.
Разбираме също, че всеки ден, заедно с изгрева на Слънцето, ни се дава нова възможност да поправим всичко, което сме объркали в досегашния си живот. И всеки ден се преструваме, че не виждаме тази възможност.
Най-лошото, което можем да направим в този момент, е да не опитаме да променим изначално живота си. Да знаем какво искаме и какво трябва да сторим, но да не се осмелим да го направим, да прекараме години в чакане на подходящия момент, да отлагаме промяната и никога да не разберем до какви нови хоризонти би ни довела тя.
- Пробуждащият се човек осъзнава, че е сам виждащ сред слепи. Орел сред кокошки.
- Първосигнално изпитваме гняв и пренебрежение към кокошките, задето не искат и не могат да летят с нас, а ни приканват към калната земя.
- Кокошките и техните дребни игри започват да ни разсмиват и да ни карат да изпитваме нещо средно между съжаление, дразнене и отвращение.
На този етап осъзнаваме, че ако искаме да летим с орлите трябва да следваме собствения си път, вместо да слушаме какво ни казват кокошките.
- Започваме да изпитваме искрено състрадание към кокошките и желание да им помогнем да разберат, че истинският живот е далеч отвъд малката им къщичка.
В този момент осъзнаваме, че колкото повече сме извървели от Пътя, толкова по-голяма отговорност носим към своите изоставащи братя.
Защото мнозина искат просветление, знание, дарби, без да осъзнават, че с тях идват и все по-трудните задачи от Братството, придружен с отговорност за всяко едно наше действие. Мъдрият и знаещият е отговорен за всичко, което осъзнава.
- Чуваме в глъбините на душата си тихия шепот на нашия Учител, който ни призовава живот след живот: „На работа, братя и сестри! За Бога!“
И едва в този велик момент душата става всемогъща, овладяна от една велика идея. Разбираме, че вътре в нас се таи една сила, несравнимо по-мощна и величествена от силите на тялото. А от мига, в който я познаем, вече е невъзможно да намерим оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който доскоро сме обвинявали другите. Тогава вече знаем, че не хората около нас, а само и единствено ние сме отговорни за начина, по който ще изживеем живота си.
От този момент нататък разбираме съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да се стреми към невъзможното – да желае да надскочи себе си и да бъде убеден, че ще успее. Защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва низшия ум, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което осакатеният материалистичен ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става реалност.
Много хора си мислят, че за промяната е нужно много време, но дълбоко грешат. Тя идва за миг. Може да ни отнеме години докато решим да се променим, но самата промяна се случва само с един удар на сърцето. И повече нищо никога не е същото.
* * *
На кои хора трябва да помагаме да се пробудят? Според Учителя:
„Когато майката е заченала детето си и то скъса връзките си с нея още през първия месец, това е опасно, то води до смърт; ако скъса връзките си на втория месец – също е опасно, води към смърт; опасно е, ако скъса връзките си на третия, четвъртия, петия, седмия месец. Опасно е. Но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва да му се отреже пъпа. Със своя нож аз искам да прекъсна тази нишка. Това не е ли правилно? Ако не скъсам нишката – лошо е и за майката, и за детето…
И сега казват: «Христос тъй проповядва, иначе проповядва.» Какво проповядва? И тогава не му вярваха, и сега не му вярват. Тогава той казваше: Иде часът, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина, а няма да се кланят нито в Йерусалим, нито в Самария. Това аз тълкувам така: Йерусалим – това са всички съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата. И ще се молят навсякъде само в Дух и Истина. Всеки човек трябва да бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора.
Не казвам, че трябва да излезете от църквите и че те трябва да бъдат разрушени, а казвам: На онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. А другите, които са във втория, третия, четвъртия, петия, седмия и осмия месец, т.е. които още не са се родили – да си стоят в църквата.“
„Има хора, които нямат зъби за новите идеи. На тях трябва да се дава млечна храна. Новото трябва да се дава на хората по малко.“
„Сейте щедро, но не откривайте Тайните Божи на свините.“
„На вас казвам: За съкровените и възвишени неща ще говорим само с умни, учени, издигнати и духовни хора. С глупавите хора ще говорите за обикновени, всекидневни неща – за лук, за чесън, за пари, за женитби и разводи, за съдебни процеси, за полици.“
А Рудолф Щайнер допълва:
„В общи линии можем да заявим, че душите на съвременните хора все още спят и много от големите проблеми на нашата епоха остават незабележими за тях. Обаче все пак нещо се промъква в тези души плахо, неуверено, инстинктивно. И все пак повечето хора не са готови да навлязат навътре в духовната проблематика, в духовните тайни; липсват им сили, липсва им енергия.“
* * *
Никой не може да бъде мъдър, ако не се научи да се поставя на мястото на онези, с които води дискусия и се опитва да пробуди. Никога не трябва да забравяме, че някога и ние сме били едни от тях и трябва да помагаме без никакво осъждане на онези, които са готови да приемат нашата помощ.
Не е наша работа да правим непременно хората ученици на езотеричното християнство – голяма част от тях не са готови да приемат Истината в нейния чист вид. Нека си останат православни, католици, мохамедани – каквито искат. Нашата задача е да ги пробудим и да знаят какво се случва около тях, кой им мисли доброто, кой им копае гроба, какво ще им поднесе бъдещето. Дори не е необходимо да вярват в това, което им говорим. Важното е да го имат предвид. Важното е да го има семето, което, ако е паднало на добра почва, ще покълне, щом дойдат лъчите от слънцето.
А който веднъж се е пробудил, вече сам ще идва да ни търси за още жива вода, за да расте. И дори само малка част от идеите и идеалите на бъдещето да намерят плодотворна почва днес, пак ще е успех.
* * *
Един човек обичал всяка сутрин да се разхожда по брега на океана. Веднъж, докато си вървял по пясъка и се любувал на свежестта на утрото, съзрял в далечината фигура, която извършвала странни движения, сякаш танцувала. Приближил се и видял един младеж, който се навеждал, вземал нещо от пясъка и нежно го поставял в морето.
– Добро утро! – поздравил го човекът, – какво правиш, млади момко?
– Добро утро, – отвърнал младежът, – връщам морските звезди обратно в морето. Снощната буря е изхвърлила на брега много морски звезди. Слънцето изгрява, настъпва отлив и, ако останат на брега, те ще загинат.
– Но с тях е осеян целият плаж! – възкликнал старецът. – Те са стотици, нищо не можеш да промениш!
Младежът го изслушал мълчаливо, след това се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху вълните и отвърнал:
– За тази вече го промених.
COMMENTS