Седмият ден

Скъпи читателю,

Изнесеното дотук знание беше предназначено за всеки, който търси и има желание да научи повече за житейските мистерии относно земното битие и нашето ключово място в него. Седмият и последен раздел, обаче, го пиша само за тези, които не са подтиквани от едно егоистично любопитство и стремеж да узнаят нещо повече от другите, а са готови да превърнат това знание в познание – във вътрешна Мъдрост, оживотворена от Любовта към Създателя и към всички Негови Творения.

Това преобразуване, тази духовна алхимия, може да се осъществи единствено, когато изберем съзнателно да приложим в живота си тези истини и пожелаем с цялата си душа да допринесем според способностите си и ние с нещичко за Христовото Дело. Защото то не е само Негово – то е на всички нас – както на най-малките тревички и буболечици на Земята, така и на най-величествените ангели на Небето.

Именно за вас, братя и сестри, които вече сте усетили силния импулс да работите рамо до рамо с цялото Христово Войнство за идването на Царството Божие на Земята, предлагам в следващите страници няколко идеи, които ако бъдат приложени сред човечеството, Ариман ще остане силно разочарован щом дойде да сее зло.

Ако е рекъл Господ, не е далеч времето, когато ще можем да ги обсъдим в детайли и приложим дружно, а бих се радвал да чуя и чужди мисли по всички тези важни задачи, поставени пред нас. Защото всеки от нас е дошъл с важна мисия и представлява незаменима клетка от тялото на Новото Човечество…

* * *

„… така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.“

Битие 2:1,2

До този момент, въпреки нашите неблагодарност, безлюбие, егоистични чувства, несправедливи мисли и нечестиви дела, Бог ни е водил „за ръчичка“ като малки деца. Шест „дни“ сме Го наскърбявали и сме осуетявали Добрата Му Воля, и въпреки всяко непослушание Той остана все тъй Благ към нас и винаги е готов да прости нашите грехове, ако се обърнем и тръгнем към Него.

Той дори ни изпрати „Своя Единороден Син, за да не погине всеки който вярва в Него, но да има живот вечен.“ (Йоан 3:16).

И Същият Този Син „не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28)

Освен това с Него Бог изпрати и много ангели „като овце сред вълци“, за да измъкнат човечеството от ямата, в която то само беше скочило, отричайки се от Своя Отец и Благодател.

Дойде време и за нас да се пробудим и поне с най-малкото добро да засвидетелстваме своите обич и благодарност. Казано е в Библията (Псалом 102:8), че Господ е дълготърпелив и многомилостив, но не и че е безкрайно търпелив.

Шест дни получавахме изобилно всичко необходимо за нашето развитие, и цялото Небе бе ангажирано с нашето благополучие.

Седмият ден, обаче, е време за пробуждане на човешката душа. Време да покажем какво сме научили. Затова Учителя казва:

„Само разумните отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумният свят има една максима – няма да си поплюят. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Тези души са затворени в дъното на Атлантическия океан и още не са освободени.“

Идеите, които ще бъдат изложени в този раздел, може на първо време да изглеждат невъзможни, но има само една сила, която може да ни окрили или да ни спре по пътя към едно по светло бъдеще. И тази сила е вътре във всеки от нас.

Нека помним, че всеки път, в който кажем „Не мога“, ние твърдим, че Бог, който живее в нас и по чиито образ и подобие сме създадени, не е Всемогъщ. Пред този, който има една жива вяра, един светъл, ум, едно добро сърце и една силна воля, дори планините се отместват от пътя му. Нали сам Христос ни учеше:

„Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.“

Днес от нас се очаква да започнем да поемаме инициативата в наши ръце, да се обединяваме повече, да заживеем братски. Време е да спрем да съучастваме на порочните системи, наречени образователна, здравно-осигурителна, пенсионна, данъчна… Всички те ни заробват повече и повече. Нито пенсии ще получаваме, нито здраве получаваме, нито образование получават децата ни, нито има някаква полза от данъците ни … освен за малцината, които живеят и трупат богатства на наш гръб.

У мнозина братя и сестри, когато научат какво има да става, ще се „задейства“ инстинкта за самосъхранение, който – като всеки друг инстинкт, лишен от намесата на разума – може да им изиграе много лоша шега.

Каква е тук опасността? Тя е преди всичко там, че човечеството е достигнало до етап в своето развитие, в което всеки отделен индивид ще бъде подложен на изпит, матура. Да се види какво е научил дотук и дали е готов да влезе в слеващата епоха и да заживее един по-висш и неегоистичен живот в братство и любов. Затова възможно най-глупавото, което може някой да направи, е да се фокусира единствено върху самото си физическо оцеляване като се запасява с храна и оръжия, да си строи бункер или нещо подобно. Всъщност това е най-естествената, най-разпространената и най-безумната реакция.

Вместо това е много по-разумно всеки от нас, който желае да си вземе изпита и да влезе в Новото човечество, да вземе трудното, но единствено спасяващо решение – да се превърне в Човек, достоен да бъде закрилян свише и да приеме, че ако е по Божията Воля да умре, той и в миша дупка да се скрие, не може да измами съдбата. Даже по-лошо – може да стане по-лошо. Например при едно земетресение бункерът му да се срути и да се озове затворник под земята на собственото си немислене.

Или пък – колкото и крайно да звучи, но и тази идея има много последователи – да брани запасите си със сила (оръжие). Kолко жалко би било заради едното физическо оцеляване да бъдат убити други хора и да натрупаме карма за дълги животи напред. А доста вероятно – и да отпаднeм от естествената еволюция, което да ни отведе към много по-трагична ситуация от изживяната на Земята в нашата епоха.

Какво тогава да правим?

Нека се вслушаме в ап. Павел:

„А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“ (1 Коринтиани 13:13)

Само с тези тези три оръжия можем да победим злото и да навлезем в Новата епоха:

Вяра – в това, че има Кой да се погрижи за нас и дори в най-труден момент никога не сме оставени на произвола на съдбата.

Сам Христос ни увери в това:

„Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.“ (Матей 10:29-31)

Надежда – да не губим ни за миг своето упование, че Онзи, Който е сътворил световете, и Който ръководи цялото човешко развитие, има нещо предвид като ни дава подобни задачи и изпитания, и те винаги целят нашето добро и повдигане.

В псалом 91 именно това ни казва Бог:

„Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.

Ще ме призове, и ще го послушам; с него ще Съм, когато е в скърб; ще го избавя и ще го прославя.

Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.“

Дали обаче ще използваме дадените ни условия и ще заслужим Господа да каже тъй и за нас, или ще постъпим като хората по времето на Ной и ще отхвърлим Неговата помощ, зависи от третия стълб на нашето спасение – Любовта.

„Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Йоан 13:34)

И още:

„С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.“ (Йоан 15:8)

Учителя описва това по следния начин:

„Съвременните хора живеят в изключителни времена… Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи: Търсете Бога, докато още не е закоравяло сърцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Нов свят се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопевеца: „Тисящи ще падат от страната ти, и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи“. Работете върху ума и сърцето си съзнателно, да бъдете от онези праведни, добри и разумни хора, за които възвишените и напреднали братя са готови всякога да воюват. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своите ближни, а други ще воюват за вас.“

Наясно съм, че да констатираме проблемите, да недоволстваме и да искаме промяна, само по себе си не води до нищо. Това е само първата стъпка. След нея обаче има още две, без които тя остава безпредметна. А те са именно:

1. Да намерим алтернативи и решения
2. Да ги приложим в нашия малък свят, за да бъдем светъл пример за нашите ближни.

Защото една от основните причини да се затяга примката около врата на човечеството е именно че много истини се публикуват, споделят, харесват и до там. Всеки си казва: „кой пък съм аз, че да променя нещо“ и си живее все така по старому. И мълчаливо затвърждава властта на злодеите.

А решението е само едно:

Всички пробудени души една по една да напускат потъващият кораб на Матрицата, преди да са потънали заедно с него. А след това да призоват колкото се може повече от своите братя и сестри да се спасят редом с тях. Още не е късно.

А ето и няколко идеи за поелите по този светъл път:

1. Подарете телевизора си на най-големия си враг. След няколко месеца ще усетите разликата.
2. Престанете да гледате, слушате, четете и вярвате на всичко, което ви звучи интересно и логично. Стига псевдоучители, стига платени семинари, стига ченълинги, стига сензационери, стига прехласване по индуизма. Стига лъжи! Бог ни е пратил тук в България, при Извора, а ние отдаваме енергията си за всевъзможни безумия, само не и Истината. Не се ли опомним, скъпо ще платим за това.
3. Научете се да споделяте благата си безкористно и справеливо.

Има неписан закон, че даденото от добра воля и с добро сърце се връща десетократно. Въпрос на време е само, за да се убедите, че е вярно, че законът работи безотказно. Даването не е нужно да е в материални средства. То включва и доброволческия труд, и утешаването на страдащите, и най-вече помагането на изгубените души да намерят Пътя обратно към Бога.

Колкото повече ние вършим това, толкова повече Той ще помага и на нас, когато имаме нужда.

4. Отнасяйте се с всички ваши братя и сестри като с Божи Творения, които са точно толкова важни, ценни и незаменими за целия Всемир, колкото и вие самите. Не правете на другите това, което не бихте искали да преживеете лично. Няма да ви се размине. Въпрос на време е само.
5. Не си търсите оправдания, когато сгрешите, а веднага си изправете грешката и не я повтаряйте. Лъжата е лъжа, а изневярата е изневяра. Без значение колко хора са научили и какви са били намеренията ни, всеки грях носи огромни и ужасяващи последици от духовна гледна точка – не само за нас, но и за по-висшите светове, които са силно обвързани със случващото се на Земята. Затова и отговорността ни е голяма. А оттам и последиците.

* * *

„Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.

Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?

А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна? Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.

Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива,-  господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.

А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много; който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.“

Лука 12:37-48

Учителя:

„Иде духовен глад, а вие вече сте подготвени за онези дни, когато ще трябва да се подпомогне светът с нови идеи. И как ще ви търсят тогава, как ще ви търсят!“

„Христос казва на митаря: „Дойди след мене!“ Питам: Каква е вашата опитност за Христа, в Когото вярвате от две хиляди години? Казвате, че той е дошъл на Земята, страдал, разпнат бил и на третия ден възкръснал. Сега Го очаквате да дойде втори път на земята. Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата. Като ви каже Христос да Го последвате, отговаряте: Господи, имам още малко работа. Като минеш втори път оттук, тогава ще дойда след Тебе. Отлагате работата от ден за ден, а като остареете, съжалявате, че наближава време да отидете на онзи свят, без да сте подготвени. Като отидете при Бога, Той ще каже: Дайте му два гроша и да си върви! Не се лъже Бог! Ако не посветите живота си от младини за благородна работа, да знаят всички същества – хора и животни, кокошки и агънца, че сте човеци, ученици на новото учение, Бог няма да ви приеме. Ако сте от новото учение, кокошките и патиците няма да бягат от вас, но ще ви отворят път да минете.“

„Да сте „Синове на светлината”! – Под това понятие разбираме ония разумни същества, кoитo са дошли на земята да работят, да творят, да съграждат, а не да ядат и да пият. Те са хора на перото и на чука eднoвpeмeннo. Aкo oтидeтe на нивaтa, и там ще ги намеpитe. Те орат, копаят, градят и съграждат. Те са добри работници във всяко направление. Кaквoтo мине през pъкaтa им оживява и възкръсва.“

„Никога не се съмнявайте, че малка група загрижени и мислещи граждани могат да променят света. Всъщност, това е единственият начин, по който светът се е променял.“

Маргарет Мийд

„Всичко се състои в нашите обединени сили – срещу тях не може да противостои и най-силната стихия. Никой не ще противостои срещу стихията на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.“

Васил Левски

„Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.“

Матей 10:16

„Подкрепи ни, Господи, за да можем да приемем със спокойствие това, което не може да бъде променено, дай ни смелост, за да променим нещата, които трябва да бъдат променени, и мъдрост, за да разграничим едното от другото.“

Райнхолд Нибур

 

„Въпросът не е в това да държите добрите карти в живота, а понякога е в това да изиграете лошите карти – добре.“

Джек Лондон

„Аз сама не мога да променя света, но мога да хвърля камък във водата, който да създаде много вълни.“

Майка Тереза

 

„Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.“

Алберт Айнщайн

 

„С вяра и самообладание човек побеждава и най-големите препятствия, но подаде ли се и на най-малкото съмнение, той е загинал.“

Гьоте

 

„Забележителните хора имат едно общо нещо: абсолютното чувство за мисия.“

Зиг Зиглар

 

„Изобщо не е прекалено късно. Ти просто все още не знаеш на какво си способен.“

Махатма Ганди

 

„Утопия – това е името, с което невежеството, глупостта и неверието са наричали винаги великите замисли, открития, начинания и идеи, прославили своя век послужили като ера в човешкия прогрес.“

Е. Жирарден

 

„Песимистът се оплаква от вятъра. Оптимистът чака той да си промени посоката. А реалистът само си наглася платната.“

Уилям Уард

 

„Не е ли прекрасна цел да работиш за това да оставиш хората по-щастливи, отколкото сме били ние.“

Монтескьо

 

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“

из „Песента на колелетата“, Йордан Йовков