Рудолф Щайнер и Алоис Ирлмайер за бъдещето

Рудолф Щайнер:„Чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата

Рудолф Щайнер:

„Чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата на по-висшите йерархии, съществата от невидимите светове. Трябва да осъзнаем, че нашата работа е от значение за тези невидими светове и че всъщност живеем в тези светове. От гледна точка на духовния свят, работата, извършвана от тези, които се познават взаимно в такива групи, е доста различна от работата, извършвана извън такива групи и разпръсната по света. Работата, вършена в братско съгласие в нашите групи, има доста различна значимост за духовния свят, в сравнение с останалата работа, която предприемаме.“

„Една от най-важните характеристики на хората, живеещи на Земята в разцвета на Шестата епоха, ще е едно определено морално качество. Въпросното качество трудно може да се разбере от съвременното човечество. Днешният човек трябва да е така деликатно устроен, че душата му да изпитва болка, когато вижда други хора по света, намиращи се в по-окаяно положение от неговото. Вярно е, че някои по-фини личности чувстват болка заради страданието, което се шири по света, но това може да се каже само за хората, които са особено чувствителни.

През Шестата епоха най-културните хора не само ще чувстват болка, каквато предизвикват днешните гледки на крайна бедност, страдание и нещастие по света, но такива хора ще изживяват чуждото страдание като свое собствено. Ако те видят гладен човек, ще почувстват глад и на физическо ниво — при това толкова силно, че гладът на другия човек ще е непоносим за тях. Тази морална характеристика ще е такава, че, за разлика от условията през Петата епоха, през Шестата епоха благосъстоянието на отделния човек ще зависи изцяло от благосъстоянието на цялото. Точно както днес здравето на отделния човешки крайник зависи от здравето на цялото тяло — когато тялото не е здраво като цяло, отделният член не е благоразположен за работа — така през Шестата епоха сред цивилизованото по онова време човечество ще възникне общо съзнание. И както отделният крайник чувства здравето на цялото тяло, в още по-голяма степен отделната личност ще чувства страданието, нуждите, бедността или богатството на цялото. Това е първата свойствена морална черта, която ще е типична за културното човечество през Шестата епоха.“

Друга характеристика на Шестата епоха ще е, че за истински учени ще се смятат само хората, които разбират духовното, които знаят как духовното обхваща света и че човешките души трябва да се свържат с духовното. Това, което днес се нарича наука с нейния материалистичен облик, със сигурност няма да се разглежда като наука през Шестата следатлантска епоха. Към нея ще се отнасят като към древно суеверие, което е способно да служи само на онези, които са изостанали на етап, присъщ за предходната Пета следатлантска епоха.“

 

Алойс Ирлмайер:

„Когато всичко свърши, част от хората ще са измрели, а оцелелите ще се боят от Бога по нов начин. Старите закони, които носеха смърт на децата, няма да ги бъде. Ще настане мир. Прекрасно време. Папата, който избяга по вода, ще се завърне. Когато цветята отново цъфнат по ливадите, ще се върне. И ще оплаква избитите си събратя. След ужасното време ще настане време на щастие. Но хората ще започват да градят от там, откъдето са започнали и прадедите им.“

 

Според мен тук под „ще се боят от Бога по нов начин“ става въпрос по-скоро за почитание, послушание и Любов. Както един любящ родител не би желал детето му да се страхува от него, така и Бог не желае хората да живеем в страх, а вместо това да Го познаем и обикнем така, както Той е възлюбил нас.

COMMENTS