Слава Севрюкова за близкото бъдеще

„Отшумят ли бедствията, задава се бленувана от хилядолетия дивна хармония между людете. След природните изпитания се задава ера на Духовността. Но дотогаз ще се изживее период, който е като препънка, като забавяне на времето. Предстои Човекът да даде някои неща от себе си, които ще го изведат напред. Трябва да изработи вътрешна хармония.

Ще изчезнат племена (народи). И пак ще повторя – каза ми се: „Ще вървиш дълго, без да срещнеш живо човешко същество. Но открои ли се пред теб, помни – излишно е да питаш. В него ще е Христовата душа.“

Катаклизмите  се отразяват позитивно на еволюцията… Унищожават гниеща шума, клони, отпадъци. Вярно, загиват и млади дръвчета. Ползата – нов жизнен простор. Инак гората линее. А човешкият род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци.

Който преживее изпитанията, благословен ще е… Светът ще стане по-съразмерен, чист и нов. Оцелелите ще имат обновена, съответстваща с хармонията на Космоса и Природата стойностна система.

В резултат на предстоящите катаклизми земната ос леко ще се измести. В границите на едно денонощие ще бъде променена неговата продължителност. Това ще предизвика бурни климатични промени.

Оредялото Човечество ще поеме напред. Пречистено, умъдряло. Към Духовността. Без човека светът няма да изчезне. Без човещина сапиенсът е обречен на гибел. С предстоящите гибелни катаклизми ще настъпи поврат в ценностната система и тенденции на развитие. От промените не бива да се боим. Ще разкрият неосветената страна на Силата. След родената в Америка Шеста раса се задава много по-извисена – седма. Манипулаторите ще са овъзмездени. Егоизмът – също.“

* * *

„Пътувам над хоризонта с километри, докато открия човешко същество… И когато го намеря, виждам – в него е Христовата душа.

Катаклизмите ще сменят една генерация с друга. Агресивният, материализиран до крайност сапиенс на неразумната цивилизация, ще бъде заменен от новия човек, носител на Христова душа.

Отвъд сътресенията Човечеството ще е обладано от ново светоусещане. Не ще си въобразява, че владее природата.

Ходът на „кодираните (предначертаните) събития не ще се промени. Предстои да осъзнаем отговорността си едни към други и към Земята. Новото хилядолетие ще е одухотворено. Духовността ще възкреси скъсаната връзка с Любовта. Оцелелите ще възстановят божествеността в Човека. Злото ще се задейства, за кой ли път, в изпитаната стара роля – на оръдие на Доброто. Изживяното от Човечеството ще го направи по-зряло.

На представителите на нашата цивилизация е отнета възможността „да виждат“ напред. В най-ранни зори обаче сме притежавали тази божествена способност. С развитие на Шестата раса, тя ще бъде възкресена. Нима Вечността има Минало, Бъдеще?“

* * *

„Двадесет и първото столетие ще бъде вододелно за прогреса на човека. Към година 2100 ще настъпи ерата на Духовния човек. Още към 2050-а ще започне зараждането й. Все повече хора ще са духовно зрящи. С 2100-та на Земята ще приключи третият цикъл от развитието на Човечеството след Христа и ще започне четвъртият. Задават се бурни промени – пред мен се разкрива обновена до неузнаваемост епоха. Духовността, творяща чудеса, ще замени господстващия груб материализъм.

Двадесет и едно извисени същества в ония години ще направляват еволюцията на човешкия род. Духът на Максим Горки тогава ще се въплъти като значим, уважаван лидер. Ще вземе ключово участие в управлението на pемното кълбо. Процесите на духовно обновление няма да са за година-две. Предстои продължителен, нелек еволюционен етап…

След около век (предсказанието е направено на 25.12.1975 г.) съвременните леки коли изцяло ще отпаднат. В сравнение с новите, ще изглеждат като динозаври – примитивни, груби, недодялани… Виждам град с прави успоредни улици. Сгради – не по-високи от 4-5 етажа. Като от стъкло. Прозорците им – матови, шуплести, с пори. Това е още по-далечно време. Превозните средства – абсолютно безшумни. Имат нещо като волан и перки. Носят се ниско над земята, почти над сградите. Съзирам хората, които ще ги управляват. Ще се хранят повече с плодове, отколкото с тестени изделия. По онова време ще се разбере – месото е канцерогенно. Включително пилешкото. Ще бъде завинаги изоставено. Почитта към Природата ще се изразява и в храната – ще преобладават вегетарианците. От съвършено различния живот естеството им постепенно ще се промени. Пред мен са – с по-големи глави и удължено, значително олекотено тяло.“

„В не много далечно време (пророчество от 1980-те години) огромните магистрали, ширнали се пред нас, ще са обрасли в треви и храсталак. Никой няма да пътува по тях. Новите возила ще се реят из въздуха. За идните немного далечни поколения небето ще е без граници. Аутобаните тогаз ще запустеят, предадени завинаги на царството на буренака… България е богоизбрана. Не защото не разполага с огромни първокачествени магистрали, а затуй, че само след броени десетилетия те ще са вече абсолютно ненужни. Ще се спести труд нахалост и излишни средства.

Конструкторският изобретателен гений ще е на такова ниво, че както разкрих, ще създаде автомобили-летателни апарати. С едно бутонче ще се управляват. Ще се зареждат с космическа енергия. Няма да замърсяват въздуха. Тогава ще бъдат покорени небивали научни висоти… След етап на небивал цъфтеж и възход, темповете на развитие на техниката постепенно ще се забавят. Вече споделих – ще стигне до някъде. Няма да има какво ново да открива и внедрява. Тогава ще настъпи оня немислим за нас етап, когато безславно ще се срине. Окончателно отпаднала, ще бъде захвърлена като ненужна, така както днес, примерно, е с парната машина.

Пред човешкия род ще се разкрият още по-примамливи перспективи, но вече от друго естество. Това ще е краят на „машинния интелект“. Виждам – периодът не е далеч. Техниката някога бе създадена, за да разполага Човечеството с повече време за себе си. С ръка на сърце, честно отговорете – така ли е? И каква бе цената за това? Не опустоши ли тя душевността ни? Висшите космически същества не се нуждаят от машинни придобивки така, както за нас отдавна са излишни копието и стрелата, без които животът някога е бил немислим. На човека предстои неудържимо духовно развитие.

Намерим ли пътя към себе си, разработим ли скритите в нас резерви, ще можем да се озовем навсякъде. Започне ли бъдният човек със силата на мисълта да посещава други планети и звезди, летателните чудесии, за които говорих, напълно ще отпаднат. Съвършено излишни ще са тогаз и ракетите. Свободно чрез духа си ще проникваме в Безкрая – сред примамливите лабиринти на макро и микрокосмоса.

Архаични допотопни съоръжения, съвременните космически апарати ще заемат достойно място, но вече като музейни атракции, очертаващи изминатия път в нашето развитие. Ще изчезнат оглушително ревящите машинни чудовища. В онова не особено далечно време съвършените доскоро придобивки, рожба на човешкия ум, веднъж завинаги ще бъдат запокитени на сметището на историята.”