Безсмъртна ли е душата?

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.”

Матей 10:28

„А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.“

Откровение 21:8

Учителя:

„Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във Вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център.“

„Христос казва: мъжът, т.е. Духът, може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт. Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава. Защо? Защото връзката е прекъсната. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани.“ Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците си: за този грях, именно, Духът напуска душата. За да не изпаднат в грях, на всички се препоръчва чист и свят живот.“

„Аз ви посочвам път, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствате и постъпвате, както искате. Помнете: Който не иска да изпълни Божията Воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи.“

„Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм – жилището на душата, в което тя работи за постигане на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – създаването на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, за да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, за специалната работа, която днес извършват. Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за да се научи да цени доброто, което не му се е давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят за общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи да извърши престъпление против самия Дух на живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става впрочем и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават вредни и опасни за здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро.“

* * *

„И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.“

Рудолф Щайнер

„Духове – елементарии: Това са развъплътени души, които в някакъв момент, още преди настъпването на физическата смърт, са се отделили от своя божествен дух и с това са загубили шанса си за безсмъртие… Разделили се със своите тела, тези души (наричани също „Астрални тела“) на хора с тясно материалистичен манталитет, неизбежно се притеглят към земята, където водят своето временно съществуване сред елементите, родствени на тяхната груба натура. Вследствие на това, че те никога по време на своя земен живот не са култивирали духовност, а са я подчинили на материалното и грубо начало, те са станали неспособни за възвишената дейност на чистите развъплътени същества, за които земната атмосфера е задушлива и зловонна. След повече или по-малко продължителен период от време тези материалистични души започват да се разлагат и накрая се разтварят като облак, атом след атом, в заобикалящата среда.“

Елена Блаватска

„Онези души, които са приели импулса на Христа и са започнали да работят за своето развитие и одухотворяване, ще се издигат все по-нагоре в сферите на Духа и ще бъдат в общение с Христа. А онези, които не са приели този импулс, които са живели един живот, свързан само с материята, които са се занимавали само с материални работи и са имали само материални интереси и инстинкти, те влизат в пътя на израждането, който е път, който води към Бездната. Така че всеки сам определя съдбата си, всеки сам определя посоката, в която да върви. Ако Христос не беше слязъл на Земята и не беше преминал през Голгота, с което вля нови сили в земното и в човешкото развитие, цялото човечество би слязло към Бездната и би се обезличило като човечество, и би се превърнало в животно. Такова е голямото значение на Христа за развитието на човечеството.“

„Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса („Откровението на Йоан“ – една от книгите в Новия Завет, изпълнена с пророчества за сегашните и бъдещите времена – бел. авт.) е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт.

Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там,където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят – от Индия, от Англия, от Америка, от Германия – се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство.“

Влад Пашов

* * *

В съчинението „Поимандър“ от Хермес Трисмегист е предадено „видението на Хермес“, в което преди много хиляди години е изнесена доктрината и учението за Словото и мировата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват много от тайните на Битието и Живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, и там се казва:

– Душите могат ли да умират? – попита Хермес.

– Да – отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.

* * *

Рудолф Щайнер в още по-голяма дълбочина засяга въпроса за важността на житейския избор и неговите последствия:

„Безкрайно мъдро е, че провидението се е погрижило тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира, изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат до мисълта: „Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не.“