Ванга за сегашната епоха

“Свидетели сме на бурни събития. Промени настъпват във всички области на живота, разтърсват земята. Падат доктрини и диктатори, развенчават се стари митове, променят се понятията, разкрепостява се консервативното мислене. Всеки изминал ден е наситен с нови неща до краен предел. Но това не е случайно – нищо не е случайно. Затова съзнанието ни трябва да се променя към добротата. Земята навлиза в нов отрязък от време – времето на добротата. Това ново състояние на планетата не зависи от нас. То идва независимо дали го желаем, или не! Новото време изисква и ново мислене, друго съзнание, качествено нови хора, за да не се нарушава хармонията във вселената.”

„Всички апостоли сега са в движение, всички апостоли са на Земята, тъй като настъпи времето на Светия дух. Но най-голямата мисия се пада на апостол Андрей. Той подготвя пътя на Христос, както му е повелил.“

„Откъде се взе този дявол, този хаос? Защо така бързо превзема душите на хората и внася в главите им страх, отчаяние? Пълно е с омраза, с разцепление и алчност.“

„Антихристът е на земята и влиза във всеки дом: Син убива баща, брат – брата, майка се изправя срещу дъщеря, няма ни приятелство ни обич.“

„Между хората ще се създават нетрайни, съмнителни връзки и те ще се разпадат още в началото. Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, амбицията и егоизмът ще са стимули за отношения.“

„Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него – то разяжда отвътре.“

„Виждам понякога такава картина, не ще отмине и България, хората ще станат толкова развратни, че ще започнат да правят любов по улиците. Ех, ако знаеха на каква цена се отдават на най-долните си чувства, никога не биха посмели да се отдават на прелюбодействието. Но помнете: Никой няма да остане невъзмезден.“

„В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките – нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, децата рядко виждат усмивка на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало и те да минат по реда си. Възрастните – и те са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък.“

„Хората страдат и много от човешките същества са нещастни, защото не са надарени с умението да забравят лошото и да прощават.“