Образователната система в България

„Учителите – от будители до смазано и унижено съсловие

В момента учителите, които наистина мислят, не са се предали и не са се превърнали в носени от течението отломки на образователната система, проявяват съпротива срещу това, което се случва.

В какво се изразява тази съпротива – просто не преподават по тези учебници, добрите учители не преподават по тези бълвочи. И тези учители имат най-добрите ученици, но за съжаление, те не са много.

По-голямата част от учителите са смазани, обезверени, унизени и унищожени. Казвам го с голяма болка, защото и аз съм учител по професия, макар да не я практикувам в момента. Това беше направено съвсем целенасочено през последните 26 години. Това е будителското съсловие.

Учителите са белите кръвни телца в имунната система на българския народен организъм.

Неслучайно нашето Възраждане започва в момента, в който има българско национално образование. Ние сме имали училища преди да имаме държава.

В момента нашата държава влиза в ролята на Османската империя и унищожава собствените си училища.

Държава, която предоставя небето си на други да го пазят. Държава, която дава земята си на поразия и на безценица. Държава, в която човешкият живот не струва нищо. Това не е държава, това е скотобойна.

И всяко гнездо на съпротива бива смачквано.

И образованието е само един от многото процеси на обезличаване и обезбългаряване на държавата ни.“

Костадин Костадинов,

директор на регионалния исторически музей в гр. Добрич

„Учениците в България са най-неграмотните в цяла Европа, показва последното международно изследване в областта на образованието по поръчка на Европейската комисия…

Конкретно при четенето около 40% от учениците не четат добре, докато този процент средно за Европейският съюз е 16 на сто. Тук сме на едно ниво с Румъния, Тайланд и Коста Рика в световен мащаб. При математиката под критичното ниво остават 43% на българските деца, двойно по-малко са европейчетата… Най-добре се представят родните ученици по отношение на познанията по природни науки, като там не са последни, а предпоследни. Под критичното ниво са 1/3 от децата, като по-зле от българчетата в тази класация са само румънчетата.“

 „Стандарт“, 03.03.2015г.

„Нашите политици пред очите на българите разсипват българското образование… Това, което липсва в България е морални задръжки…“

проф. Никола Георгиев

„70 000 напълно неграмотни младежи е произвела образователната система за последните 7-10 години. Това са хора, които изобщо не могат да четат, пишат и събират. Част от тях изобщо не са стъпвали в класните стаи, а други са били записвани в училище, но още преди да стигнат до 4 клас, са напускали… Проблемът е страшен, тъй като те директно отиват на улицата и стават част от криминалния контингент. Причината за непрекъснато отпадащите от училищата деца е в бедността на хората и в западащата система на самото образование.“

Андрей Райчев, социолог

„Телевизията заличи вкуса от красивото у подрастващите и го подмени с нагон към насилие и секс… Угроза номер едно сега у нас е форсираното в момента подменяне на целия духовен багаж на българина, като се почне от родолюбието и религията, та се стигне до литературата, културата.“

Николай Хайтов, „Нова Зора“, 01 май 2001г.

„Действията на евроатлантическата общност, изглежда не предполагат съществуването на България като суверенна страна или поне на този народ в тази територия. Това проличава и от факта, че никъде другаде в югоизточна Европа нямаше такава жестока метла срещу заварената култура, както в България… Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше отпускането на 400 млн. долара за образованието ни. Тогава аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше тези 400 млн. долара, при условие, че 60 процента от тях ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържат. Останалите 40 процента беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това от Световната банка си запазват правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование… В споразумението имаше нещо потресаващо – условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение. Световната банка следователно се поставя над законите на България!

Така тя взе под аренда цялото ни образование, а и Министерството на културата отдавна вече е купено по друга линия. Ето как младото поколение попада изцяло в ръцете на Световната банка и тя ще го възпитава чрез училището така че да заличат у тези млади хора и последния остатък от национално съзнание. При тази телевизия след 10-15 години няма да има млад човек на 15 г., който да усеща, че е българин… Ето тази политика наричам пагубна за нас, преднамереното, целенасоченото унищожаване на българската самобитност и култура. Капак е изказването на оня професор австриец, който иска да наложи да си сменим азбуката. Как реагира Министерството на културата. Никак. Сега го е казал този, утре ще го повтори трети, ще стане шлагер и накрая ще си го включат в плана на НС и един ден току виж ударили сатъра на кирилицата… Значи ние сме на специален режим в плановете на евроатлантическата общност. С други думи – оцеляването на нашия народ е поставено на карта… И така ще се стопим без война, „цивилизовано“.“

Николай Хайтов, „Монитор”, 18.09.2000 г.

Колко ли българи имат идея за този меморандум на Световната банка, отнасящ се пряко до бъдещето и ценностите на нас и нашите деца?!

Същият е резултатът и от съвременното образование. Ще го илюстрирам с още по-красноречив пример, който ми разказа наскоро една сестра – учителка в началното училище на едно село. Веднъж нейна близка посетила учебните занимания и решила да „изпита“ децата с нещо елементарно – попитала ги дали знаят от какво се прави хлябът. Дечицата бързо отговорили: „от брашно“. Последвал логичния въпрос „А брашното от какво се прави?“ и в стаята настъпила пълна тишина.

Особено тревожен е фактът, че от текущата (2016/2017) учебна година учениците още в първи клас започват образованието си с предмет „Технологии и предприемачество“. Целта официално е да децата да имат „обща представа за понятия като труд, цена, стока, услуга и др.“, като този предмет продължава да се изучава и през следващите няколко години във все по-голяма дълбочина. Той бе въведен в програмата на мястото на „домашен бит и техника“, който от своя страна наследи бившето „трудово обучение“.

По този начин децата биват превръщани в роботи, дотолкова зависими от Системата, че дори тези, които израстват на село често не знаят как да си отгледат сами храната, но пък знаят всичките видове вафли, чипсове и тем подобни индустриални отрови. Буквално за едно поколение са изгубени познания, трупани с векове, и от година на година положението се влошава все повече.

В същото време овластените изпращат децата си в чужбина за да се изучат и да могат, както пише Венцеслав Начев „с успех да управляват своите неграмотни туземни връстници, на които им се готви съдбата да бъдат обслужващ персонал по кръчми, хотели, бардаци и санитарни възли.“

Правилно казваше Николай Хайтов:

„Мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може с него да прави кой каквото поиска… У нас вече се осъществява всеобхватна програма за духовното ни нивелиране с помощта на радиото, телевизията, някои от вестниците, и особено чрез университетите и училищата. Трескаво се пишат нови учебници…“

Действително в глобален мащаб съзнателно се полагат огромни усилия за спъването на българския народ в неговата духовна мисия. Илюзия би било да твърдим, че черните водачи не са наясно с мировата еволюция и с това, че нашия успех или провал в голяма степен зависи цялата шеста огромна епоха (раса) от развитието на човечеството.

А междувременно цялата система се подготвя за момента, в който централизирано се провежда цялото обучение по света и ще се отнеме дори ролята на учителите, които са твърде опасни, ако опитат наистина да просвещават децата.

За това свидетелстват и инициативи като следната, за която писа в. Дневник през 2015г.: „През седмицата след 28 септември по инициатива на УНИЦЕФ в класните стаи на всички държави по света ще се проведе „Най-големият урок в света“ … За целта детският фонд на ООН адаптира специални образователни материали: филмче, което представя Глобалните цели, както и допълнителни учебни планове. УНИЦЕФ България вече работи в партньорство с Министерството на образованието и науката за осъществяването на „Най-големият урок в света“ и в българските училища.“

Познайте това филмче с Глобалните цели дали е подготвяло децата на един свят на братство и равенство? И съм сигурен, че такива инициативи за промиване на детските умове под една или друга форма ще се провеждат все по-често.