Целта на съвременното образование

„Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“

Лука 11:52

„Ако една нация очаква да бъде едновременно невежа и свободна, това не е било и няма и да го бъде.”

Томас Джеферсън

„Началата, заложени в детството на човека, приличат на изрязаните в кората на младо дърво букви – растящи, развиващи се заедно с него и съставляващи неотменна негова част.“

В. Юго

„Том беше толкова учен, че можеше да каже ‘кон’ на 9 езика, и толкова невеж, че за езда си купи крава.“

Бенджамин Франклин

„Благополучието или нещастието на всеки народ зависи от това как е изградено обучението и възпитанието на децата.“

Г. Зардаби

„Да контролираш това, което човек мисли, предлага много по-големи награди, отколкото ако му отнемеш земята или имуществото и го експлоатираш само физически и че империите на бъдещето ще бъдат империи на контролирания ум.“

Уинстън Чърчил, в реч пред Харвардския университет през 1943г.

„Питам: Коя от науките, които ви се преподават в университета, в колежите, има пряко отношение към живота? Само някои – аритметиката, геометрията в малък размер, биологията, физиката и още някои други, които сега навлизат в живота. Много от теориите обаче, много от ученията, нямат почти никакво практическо приложение.“

Учителя

“Трудно е да бъдат манипулирани образовани хора. Затова, за да има колкото се може по-малко такива, образованието, което се предлага в училищата и университетите е превърнато в система за индоктриниране. Периметърът на получаваните знания е силно стеснен в рамките на съответните специалности, а всичко останало се преподава като най-обща култура, без изобщо да става дума за силите, които действат в обществото и тласкат развитието му в определена посока.

Властта върху съзнанието на младите е основен фактор за контрол над света. В България от години наблюдаваме как държавата чрез своите институции по всякакви начини се стреми да доведе българина до духовна нищета и невежество, за да не може да мисли и да се съпротивлява. Затова и образованието вече повече от едно десетилетие се реформира и се правят безотговорни експерименти с него. В същото време властниците изпращат децата си в частни колежи у нас или в чужбина, за да се изучат и един ден те също да могат да управляват своите неграмотни туземни връстници, които ги очаква съдбата на обслужващ персонал… Истинското образование не би трябвало да пълни главите на децата с клишета и ненужна и невярна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота и да развива творческите им способности без ограничения.”

Д-р Атанас Гълъбов

„Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират. У тях се насаждат доктрини, идеи или мнения… Системата до голяма степен контролира онова, на което се учат подрастващите, как ги учат и в какво да вярват… Образованието, поне в неговия западен вариант, има за цел да създава фураж за системата… Неговата роля е да произвежда роботи, които да запълват работните места и да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото… хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата…”

Дейвид Айк

„Който притежава младежта, притежава бъдещето.“

Адолф Хитлер

„Ние искаме във всяко общество да имаме един клас от либерално образовани люде и друг клас, много по-голям, за всеки случай, който да отстъпи привилегията на либералното образование и да се приобщи към перспективата да извършва специфични задължения, свързани с физически труд.“

Удроу Уилсън пред Асоциацията на нюйоркските учители, 1909 г.

„…ние имаме на разположение неограничени възможности и хората се подават с безусловно покорство на нашите моделиращи ги ръце… Ние няма да се опитваме да правим от техните деца философи, образовани хора или учени… актьори, редактори, поети…“

из материал на Образователен фонд „Рокфелер“ от 1904 г.

„Ние искаме от децата през по-голямата част от деня да правят това, което малцина възрастни могат да издържат и един час. Колко от нас, докато слушаме например лекция, която не ни интересува, могат да възпрат ума си от блуждаене? Вероятно никой.“

Джон Холт, нюйоркски педагог, един от най-дейните защитници на домашното обучение.

От гледна точка на физическия живот целта на днешната образователна система е повече от ясна – унищожаване на интелекта и създаване на кратко и послушно стадо, което да бъде използвано като работен добитък. В духовен план обаче перспективата е много по-сериозна – пълен контрол над душите на хората, а оттам и над посоката (към Бога или към бездната), в която се движат. Тук ще разгледам положението в чисто земен контекст, тъй като то ще бъде определящо и за духовните последствия.

Князът на този свят иска програмирани роботи, които произвеждат нови такива чрез образователната система. Както вече стана ясно, Новият световен ред всячески се стреми (и напредва бързо!) към едно затъпяло, без много претенции, робски послушно, намалено по брой население, което да обслужва „елита“.

А кой е най-сигурният начин да те държат под контрол? Разбира се – да ти отнемат свободата на мисълта!

Затова училищата, колежите и висшите институти са превърнати във фабрики за масово програмиране на малки и големи. Програмирането и индоктринирането (процес на налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи, обществени нагласи) започват от училищната скамейка и повечето учители несъзнателно участват също в тези процеси, защото те са продукт на системата и са обработвани по същия начин. Целта е да се създават роботизирани субекти, които могат да поберат много и най-различна информация в умовете си, но без нейното съществуване и приложение да застрашават съществуването на установения ред – „Матрицата“.

Свидетелство за неефективността на американския образователен модел, който се налага масово по целия свят е и това, че американските деца са на 25-то място в света по знания в областта на природните науки. Например голяма част от учениците там са убедени, че млякото се произвежда в заводи за безалкохолни напитки.

Едно национално изследване в САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности са силно намалели в американските юноши и те не могат да се справят със задачи, които преди години са били давани на ученици от по-долните класове.

Лудост е да твърдим, че човек става по-интелигентен чрез запаметяване на огромни количества информация (често невярна), фалшиви теории и запаметени формули. А също и да твърдим, че неговото мислене може да се оцени въз основа на тестове върху назубрените факти. Голямата лъжа на съвременното образование е, че повторението е майка на знанието. Повторението може да бъде единствено мащеха на знанието, а истинската майка е мисълта и прилагането на наученото. Само така може да се „роди“ един мъдър и справящ се с житейските ситуации човек. Друга лъжа е, че дипломите определят интелигентността – това може да е вярно дотолкова, доколкото възрастта и бялата коса определят мъдростта.

Смисълът на образованието не е да пълни главите на децата с клишета и ненужна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота и да развива творческите им способности, без ограничения. Но както вече стана ясно точно от свободомислещи хора нямат нужда строителите на новия световен ред. Манипулираните образователни програми го показват ясно.

Системата на образование е ориентирана изключително към лявото полукълбо, което само по себе си е свързано с материалния свят и с мисълта, която е мъртва без дясната половина на мозъка, отговаряща за интуицията, креативността, въображението и духовността. И точно това е целта – човек да не може да излезе от блатото на материята и да остане неин роб без никаква алтернатива.

Цялото образование е насочено към това да изкорени въображението и креативността. Защо?

Може би защото въображението е противоположност на ограниченото, добре известното, общоприетото.

Въображението е предизвикателство срещу статуквото.

Въображението е истинската заплаха, която индивидът представлява за всички системи, опитващи да предсказват мисловни процеси и действия.

Училищната система няма намерения да услужва на хората, като им дава достъп до образование, което да им помогне да се превърнат в пълноценни човеци, допринасящи за общите благо, свобода и щастие.

Системата цели единствено да създаде огромен брой роботи, независимо от желанията на родителите, които да работят за управляващия елит. Нужни са маси, които да са отдадени на евтини развлечения, икономическа задоволеност и които хипнотизирано ръкопляскат на утопичните политически обещания.

Една от ясно-забележимите цели на системата е да възпитава безразличие към общото благо, като малко по малко всички колективни дейности, основани на взаимопомощ се превръщат в индивидуални задачи, основани на принципа на конкуренцията.

Също така, чрез задаване на тотално безсмислени задачи, децата се учат от малки да слушат и изпълняват нарежданията на авторитета (колкото и малоумни да са те) и да не задават критични въпроси. Клас стани, клас мирно! Подобно на дресировката на животни, от които се очаква единствено да слушат и да изпълняват покорно заповеди.

Това, разбира се, напълно изключва възможността за критична преценка. Изключва също така и идеята да се преподава интересен и приложим материал, защото заученото послушание не може да бъде тествано, преди детето да се е научило да прави глупави и скучни неща.

А по-късно, вече порасналите деца стават роби, принудени да стават в определен час, да обличат определени дрехи и да отиват да работят за своите господари през целия си съзнателен живот, за да получат прехрана и базови условия за оцеляване на тялото си… Без ни най-малка потребност да се развиват в духовно отношение, което всъщност е огромна част от тяхната земна мисия.

Освен това училищата имат и  интегриращата функция — предназначението им е да направят децата колкото се може по-еднакви. Подредените в редица хора са предвидими в действията си и това е добре за тези, които биха искали да използват и манипулират работната сила на масите.

А след това децата биват обучавани до степента, която е оправдана с оглед на крайното им предназначение в социалната машина, но не и стъпка по-нататък. Дотук с „проявата на най-доброто аз“. Образователната система има за цел да ни направи добри бизнесмени, търговци, служители и т.н., но ни най-малко не се стреми да ни превърне в добри, честни и милосърдни хора.

Това, за съжаление, е стремежът на задължителното държавно образование.

Важна роля в изграждането на съвременната образователна система изиграл момента, в който с масовата продукция дошло и изискването за масово потребление. Дж. Гато казва по този въпрос:

„Макар в края на 19-и век повечето американци все още да смятали, че е неестествено и глупаво да се купуват неща, от които няма нужда. Задължителното образование извършило чудеса в тази област. Училищата нямало нужда да дресират децата да консумират повече от необходимото, защото направили нещо още по-сполучливо — обучили ги въобще да не мислят. И това ги превърнало в лесни мишени на едно друго велико модерно откритие — маркетинга.

Няма нужда да сме изучавали маркетинг, за да знаем, че съществуват две групи, които винаги можем да накараме да консумират повече, отколкото им е необходимо. Това са децата и зависимите от медикаменти. Училището е извършило фантастична работа в превръщането на децата в нещо като наркозависими, но не по-малко фантастична е работата им в поддържането на детинското в децата.“

Сегашната система на образование отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му. Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които не могат да разберат и обяснят нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото. Нужна е радикално нова парадигма, а не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците – с таблети.

Защото образованието не е съвкупност от данни, а способността да ги осмисляме и да боравим с тях. Образованието не е усвояването на информация, а способността да използваме тази информация и да виждаме взаимовръзките между отдените факти. Именно това е, което отличава всички хора, допринесли за развитието на човечеството, от останалите, които консумират техните достижения.

Днес робуваме на съвсем архаично разбиране за знанието; не сме се придвижили на милиметър от мисленето по време на килийното училище, когато великата работа е била самият достъп до информация – че някъде по света има китове, че има чернокожи, че има български букви. Единици са били хората с такъв достъп и важното за провинциална България е било да узнае тези неща. Днес информацията е достъпна отвсякъде в неизмерими количества – не само е безсмислено, но е и невъзможно да я обхванем. Днес трябва да се научим да се ориентираме в нея, да я ползваме и да я създаваме.

Системата за образование, основана на запаметяването на информация, трайно инвалидизира децата, защото ги принуждава ден след ден да ампутират от комплексната си личност емоциите и тялото, и оставя само мисленето, при това най-ограничената му част – тази, отговорна за механичното запаметяване и логиката.

За факта, че цялата система е централно сбъркана, Майк Адамс дава няколко хубави примера:

“Можем да видим професор по висша математика, който има 175 точки на IQ теста, да се храни с хамбургер, съставен от токсични химически добавки, както и да носи дрехи, изпрани с карциногенни перилни препарати.

С други думи, този професор може да е светило в математиката, но в същото време тъне в невежество, че храни и покрива тялото си със смъртоносни химикали. Това не е много умно. Същото важи и за типичния лекар, който си мисли, че разбира същността на здравето, но си купува зърнени закуски, направени от генно-модифицирана царевица, и дори не подозира, че ГМО са вредни за здравето му. Друг пък, професор по квантова физика, се пръска с дезодорант против потене, който съдържа силни канцерогенни химикали, абсорбирани направо през кожата.

Химиците не се съобразяват с химията, когато всеки ден се къпят с токсични шампоани. Нито пък други учени размишляват сериозно за токсичността на живака и флуорида, поставяни умишлено в обществената ни водоснабдителна система.

И как се получава така, че един мъж е достатъчно умен да бъде най-добрият мозъчен хирург в света, но когато се прибере у дома, потопява собствените си мозък и тяло в морето от токсични химикали на фабричните храни?

Причината е, че повечето хора не могат да асимилират голямата картина – да правят взаимовръзките

Това, което липсва на тези тъй наречени „интелигентни“ хора, е умението да виждат по-всеобхватна картина, като обработват информация от множество привидно несвързани източници.

Умението за запаметяване не е интелигентност.

Самото разбиране за „интелигентността“ в нашето общество е доста погрешно. Способността да се помнят и декламират многобройни факти и статистики не е мярка за интелекта, но точно това е мярката, прилагана в съвременната образователна система – особено в юридическите и медицинските училища. Съхраняването на факти и статистики в една сурова база данни, каквато е човешката памет, не е много полезна в наше време, когато портативните компютри и мобилните устройства могат да правят същото.

Това, което компютрите и интернет търсачките, не могат да постигнат – защото е уникално умение на интелигентните същества – е способността да осмислят и да подреждат информацията, като правят редица взаимовръзки. Или с други думи – това е способността за „подреждане на пъзела“, като се наблюдават закономерностите и тенденциите във всичко онова, което изглежда като хаос за други.

…Тяхната сила не е в това, че са невероятно добри в запаметяването на много факти и данни в някаква тясна област от науката; силата им е в това, че такива хора могат да виждат закономерностите зад световните събития и по този начин взаимодействат със заобикалящия ги свят чрез много по-високо ниво на разбиране спрямо повечето останали хора.

Типичният журналист например вижда едно заглавие, което гласи, че „Ограничаването на ГМО няма научни основания“, и си мисли, че статията е за научната некомпетентност на противниците на генно-модифицираните организми. В същото време друг човек, който има нюх за закономерностите, ще види същото заглавие, но ще разбере по-дълбокото му значение: А то е, че пропагандната кампания за ГМО използва „научен език“ като способ да представи аргументите на противниците си като „дилетантски“ или откровено „глупави“. Но зад измамния научен параван се крие просто една маркетингова стратегия със съответните финансови интереси.

Да виждаме и анализираме закономерностите от реалността, в която живеем – мисля си – е най-важната следваща стъпка за напредъка на човешкия интелект.“

* * *

Какъв е резултатът от сегашното образование и възпитание?

Свят с малко богати и много бедни, живеещи в страх, гняв, войни, насилие, терор, студена пресметливост, консуматорство и пълен упадък в нравите. Очевидно е, че само един изцяло начин на възпитание и педагогика може да спаси децата и нашето бъдеще. Айнщайн казва:

„Не можем да решим проблемите като използваме същия начин на мислене, който сме използвали когато сме ги създавали.“

Научиха ни да мислим противоестествено. Научиха ни на една много лоша философия – да гледаме на света по начин, който изключва душевността и апелира единствено към ума, стига той да не излиза от предписаните рамки.

Учеха ни да мислим, че всичко е надпревара, борба, ограничения, чувство за вина и коварство. Учеха ни, че неща като оценките, парите и всеобщото одобрение, са по-важни от любовта. Учеха ни, че трябва да се съревноваваме, за да изпъкнем и ги засенчим.

Но истината е, че Любовта е това, за което сме родени. Смисълът не е в предметите, които притежаваме, нито във фактите, които сме заучили. Той е в самите нас. Любовта е в нас.

И ролята на образованието е да ни помогне да проумеем това.

Важно е да имаме ясното съзнание, че днешната училищна система не дава нито адекватно образование, нито ценности, и е безполезно тя да се поддържа, а трябва час по-скоро да се преосмисли и изгради върху здрава духовна основа. По-подробно ще се спра на този въпрос в седми раздел.