Целенасоченото тровене на питейната вода

И по тази тема най-изчерпателно и пълно е писал д-р Гълъбов и, следвайки неговия призив, споделям тук част от статията му за умишленото и системно тровене на човечеството с флуориди, а след това ще разгледам накратко и някои други добавки в чешмяната вода. Историята, която предавам със съкращения, е много поучителна до какви последствия води невежеството на масите и още по-лошото –  бездействието на знаещите.

„До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Според американския наръчник „Клинична токсикология на търговските продукти“ флуоридите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни от арсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процеси срещу индустриалното производство и през миналия, и през нашия век. Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове. Те са главните причинители за унищожаването на растителността и смъртта на животните в околността на големите предприятия от гореизброените промишлености. Според изчисления на Агенцията за защита на околната среда всяка година от индустриалните предприятия в САЩ се отделят само във въздуха около 155 000 т флуориди и допълнително в реките, езерата и океана още 500000 т! Флуоридите не подлежат на биологична преработка затова те се натрупват в околната среда и по хранителната верига попадат най-накрая в зъбите и костите на човека.

Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата. В края на века съдебни дела и законови разпоредби заплашват съществуването на тези производства в Германия и Англия. През 1933 г. в Мюс вали, Белгия, е първата голяма екологична катастрофа със замърсяване на въздуха, в резултат на което умират 60 души и няколко хиляди се разболяват тежко.

През 1944 г. в Дийп уотър, Ню Джърси, става инцидент със замърсяване от заводите на компанията „Дюпон“, произвеждащи хиляди тонове флуориди във връзка с проекта „Манхатън“, за който ще стане дума след малко. Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година фермерите съобщават, че реколтата им е изсъхнала и унищожена.

Домашните птици също измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следващия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е станал инцидентът, се връща назад във времето: „Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да работят.“ Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по коремите си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми. Веднага след свършването на войната фермерите завеждат дело срещу компанията и проекта „Манхатън“ за увреждания, предизвикани от флуоридните емисии.

Според засекретена до скоро документация, под личното ръководство на генерал-майор Гроувз, във Вашингтон се провеждат тайни съвещания със задължителното участие на учени, служители от Военното министерство, проекта „Манхатън“, FDA, Министерството на селското стопанство, Министерството на правосъдието и др., както и с адвокати на „Дюпон“. Целият потенциал на правителството по различни линии е бил мобилизиран, за да се нанесе съдебно поражение над фермерите. В един меморандум от 2 май 1946 г. с копие до Гроувз, лейтенант-полковник Купър Роудс, работещ по проекта „Манхатън“, отбелязва, че тези агенции „правят научни проучвания, за да дадат доказателства, които биха могли да се използват, за да се защитят интересите на правителството в процеса, предизвикан от собствениците на прасковени насаждения в Ню Джърси“.

Защо е цялата тази мобилизация? В средата на 40-те САЩ с пълна сила задействат свръхсекретния проект „Манхатън“, който всъщност представлява разработването на атомната бомба, определено като водеща стратегия в осигуряването на военно господство. Флуоридите, според секретна правителствена документация, част от която беше направена публично достояние едва в последните няколко години, са били и сред основните субстанции при това производство, като са отделяни милиони тонове. Заведените дела са били сериозно препятствие пред тази военна стратегия. Ако фермерите спечелели, това означавало многобройни искове и съдебни процеси и в други щати, където имало заводи, бълващи флуоридни емисии.

Разкритията показват, че митът за безопасността на тези съединения в ниски дози за хора е бил създаден именно във връзка с разработването на атомната бомба с две основни цели: да се омаловажат съдебните искове от страна на граждани и така индустрията да се предпази от плащането на огромни обезщетения, а от друга – да не се дава гласност на делата, за да не се разсекретява проектът. Учените, които са участвали в него, са имали за задача да осигурят необходимите „доказателства“ в подкрепа на тази стратегия. Защото първото заведено съдебно дело от работник в тази зловеща програма е било не заради облъчване, а за увреждане от флуориди!

Така че всички следващи действия от страна на правителствените организации и индустриалните магнати са били в унисон с осъществяването на гореспоменатите цели. Процесите срещу „Дюпон“ били осуетени. Правителството не разкрило информация какво количество флуориди е било изпуснато и дали те са виновни за пораженията, а фермерите от Глусестър и Салем получили символично обезщетение…

Между 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон умират от сърдечни и белодробни усложнения 4000 души, натровени с флуороводород. За периода 1960-1975 г. замърсяване с флуориди от алуминиевите заводи на „Рейнълдс металс Ко.“ и на ALCOA унищожават стадата от крави на племето мохави, живеещо в резервата Сейнт Рийджис и увреждат здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости.

И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близкото езеро, е с язви и гръбначни деформации… Според доклади на Министерството на селското стопанство на САЩ „флуоридните замърсявания във въздуха са причинили най-много вреди на добитъка по целия свят“.

Но как става така, че тези толкова токсични съединения намират път към водата за пиене, флуорните таблетки и пастите за зъби? От 1928 до 1931 г., богато индустриалната революция в САЩ навлиза в своя апогей, РНS е била под юрисдикцията на финансовия министър Ендрю Мелън, основател на „Мелън инститют“ и главен акционер на ALCOA. „Мелън инститют“ впоследствие ще играе важна роля в насърчаването на флуорирането на питейната вода. Между 1931 и 1939 г. PHS търси начини да се освободи от флуоридите, тъй като на този етап индустрията все още не е имала решителни „аргументирани“ предложения за флуориране на водата. Ако се докаже пред съда, че флуоридите са опасни за човешкото здраве, както вече стана ясно, това би имало драматични последствия за компаниите, чиито заводи непрекъснато изхвърлят тези отрови. Компанията ALCOA е била основен представител на алуминиевата индустрия и в нейните заводи през Втората световна война е произвеждано голяма част от бойното снаряжение, което е увеличило още повече емисиите от токсичните съединения. И по време на войната, и след това е имало стотици дела за увреждане от флуориди.

През 1930 г. със средства от „Етил Корпорейшън“, „Дженеръл електрик“ и „Дюпон“ се създава „Кетъринг лаборатори“ при университета на Синсинати. Целта е проучване на опасностите от различни химически вещества от индустрията, но с договор и клаузи, според които резултатите от научната работа „няма да бъдат предоставяни на обществеността без съгласието на която и да е от компаниите – страни в договора“.

Основна част от изследванията провеждани в тази лаборатория, са били свързани с флуоридите и влиянието им върху човешкото здраве. По-късно Е. Ларджънт, учен от „Кетъринг лаборатори“ и консултант на „Рейълдс металс Ко.“, написва книга, която несъмнено е имала за цел и да обслужи индустрията, и да ѝ помага да се защитава при съдебни процеси за нанесени щети от флуоридни емисии. Трудът на Ларджънт става дори международен референтен справочник, като никой не подозира манипулативния му характер!

През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза) са флуоридите. През същата година PHS изпраща един зъболекар на име Х. Трендли Дийн да направи проучване 6 345 общини в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди. Задачата му била да определи какво количество от тези съединения могат да понесат хората без да получат очевидни повреди на зъбите. Дийн открил, че на много хора от градовете в този район зъбите са с променен цвят и ерозирали. Но в няколко области (21), където водата съдържала около 1 ppm флуориди, според него като цяло кариесите изглеждали по-малко. При обобщаването на данните обаче Дийн използвал селективен подход, като изтъкнал резултатите само от тези 21 селища, а от 272 други, където въобще не се забелязвала такава зависимост, били премълчани. Тези негови „доказателства“ също се използват по-късно в подкрепа на флуоридационната кампания.

А сега нещо интересно: през 1945 г. един главен инспектор от ЕВА открива, че в бирата на „Комънуелт брюър Къмпъни“ от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче PHS официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.

През 1956 г. доклад, публикуван в „Джърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън“, заявява, че според проучванията „малки концентрации“ от флуориди са безопасни за гражданите. Ето драстичната разлика при официалната версия, отпечатана в JADA, и истинския вариант според един от разсекретените материали за ефектите на флуоридите върху работещите в заводите, свързани с проекта „Манхатън„. Според секретната версия у повечето работници са изпадали всички зъби. Според официалната – при мъжете се наблюдавали по-малко кариеси. (Е, човек като няма зъби със сигурност няма да има и кариеси.) Според секретната версия работниците трябвало да ходят с гумени обувки, защото флуоридните емисии са предизвикали разпадане на ноктите на краката. В официалната версия не се споменава нищо по този въпрос. Според секретната версия флуоридите вероятно са действали върху зъбите така, както и върху ноктите. Според официалната – мъжете били необичайно здрави и от медицинска, и от стоматологична гледна точка. Тези проучвания са направени от репортерите Джоел Грифитс и Крис Брайсън…

Когато токсиколожката Филис Муленикс вижда разликата в двете версии, тя възкликва: „Това ме кара да се срамувам като учен… Дали всички изследвания са били проведени като това?“

През 1939 г. ученият Дж. Кокс, работещ за „Мелън институт“, спонсориран от ALCOA, е един от първите, който отбелязва, че „съществуващата понастоящем тенденция да се пречиства водата и храната от флуориди може би има нужда от преразглеждане“. Именно Кокс, който не бил нито лекар, нито зъболекар, а обслужващ интересите на гигантските индустриални компании, чудещи се как да се измъкнат от ситуацията с флуоридите, изказва предположението, че „този изглеждащ на пръв поглед отпадъчен продукт може да намали броя на кариесите у децата“! Той „провежда“ светкавични опити с плъхове и „установява“, че флуоридите „намаляват“ тенденцията към образуване на кариеси, като безапелационно заявява, че този факт „е доказан“.

През 1945 г. два града в щата Мичиган официално са избрани за провеждане на 15-годишно сравнително изследване, „за да се установи“ дали флуоридите могат безопасно да намаляват процента кариеси у децата и питейната вода на единия започва да се флуорира. През 1946 г., независимо че официалното мичиганско проучване е току-що започнало, на 6 нови града се „разрешава“ да флуорират водата си.

През 1947 г. Оскар Юинг, който е бил дългогодишен адвокат на ALCOA, е назначен за директор на Агенцията по федерална сигурност. Това автоматично го поставя начело и на PHS, която е била част от FSA, а именно тя е тази, която би трябвало да се грижи за здравето на хората. Под ръководството на Юинг бързо се развихрила национална кампания за флуориране на водата, като през следващите 3 години още 87 града са били включени в програмата. В същото време официалното изследване за безопасността на флуорирането, което се провеждало в двата мичигански града, било прекратено без да е минал дори и половината от изпитателния срок! Официалната позиция на правителството за това избързване, което нямало нищо общо с научните постановки, било „настояване на обществото“. Като резултат от изключително хитра и същевременно безскрупулна и агресивна кампания флуоридите се превръщат от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранителна съставка, необходима за здрави зъби! Да се обявиш срещу тях, вече означавало да се възпротивиш срещу здравето на децата и се възприемало като ерес – позната манипулативна схема от историята на човечеството.

Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипулация бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като „баща на PR“, се проявил като пионер и сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кампания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни постижения…

И така, само за броени дни под влиянието на пропагандата на Бернайс общественото мнение е насочено в „правилната посока“ и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове(!), се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата!

Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека, и то какви – те не само че са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен замърсител на водните компании и на компаниите за пасти за зъби, но и същевременно са спестили много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с въпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуоридите! Според някои изчисления само за една година това са около 6 млрд. USD! През 1950 г. на 7-ия ежегоден доклад на Фондацията за научни изследвания, свързани със захарта, се изнася, че захарта е главната причина за зъбния кариес. Фондацията отпуска средства на Факултета по хранене към Харвардския институт, „за да разреши проблема със зъбния кариес, без да се ограничава консумацията на захар“! Резултатът от тези парични дарения е подкрепата за флуорирането на водата. През 1950 г. PHS официално одобрява флуорирането. От тогава до сега в повече от половината от резервоарите с питейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не какво да е, а най-качествена отрова за плъхове. Обработката на общественото мнение продължава през всичките тези години и до настоящия момент.

През 1972 г. наскоро създадената Агенция за защита на околната среда (ЕРА) проучва атмосферните замърсители и докладва: „Флуоридните емисии, изпускани от индустриалните предприятия, може да увредят посевите и добитъка във фермите… и конструкциите (т.е. сгради, статуи и пр.)…“ Но същевременно докладът заключава, че „възможността флуоридите да предизвикат вредни ефекти у човека е незначителна“.

Друг доклад на ЕРА отново потвърждава, че „флуоридните емисии… наистина имат вредно въздействие върху добитъка и растителността“, но „флуоридните емисии главно от алуминиевите заводи нямат значителен вреден ефект върху човешкото здраве“. С други думи, това, което кара дърветата да съхнат и умират, това, което разболява животните и пробива дори дупки в камъка, не уврежда хората!

Не трябва да мислим, че през цялото това бреме много учени, лекари и зъболекари не са се опитвали да разпръснат мъглата на заблудата. Но винаги, когато уличаващи научни доказателства са заплашвали статуса на флуоридите, правителството веднага е назначавало комисия, съставена само от хора, защитаващи интересите на индустрията, която винаги е отхвърляла или потулвала фактите…

Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на Факултета по превантивна стоматология при Университета в Торонто и президент на Канадската асоциация за стоматологични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а сега негов върл противник, в интервю пред „Трибюн“ от месец декември 1999 г., казва: „Децата под три години никога не трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорирана вода… Жителите на градовете, в които водата е флуорирана, имат два пъти повече флуориди в бедрените си кости за разлика от останалите… Флуоридите всъщност променят основната архитектура на костите… Скелетната флуороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуоридите се натрупат в костите, като ги правят много слаби и чупливи… В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза, отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика…

Тук, в Торонто, водата се флуорира от 36 години. А във Ванкувър, където никога не е флуорирана, има по-нисък процент на кариеси, отколкото в Торонто.“ Според него в индустриализираните страни по света и предимно в Европа, в която почти не се прилага флуориране, като цяло процентът на кариеси е нисък. Д-р Лаймбек продължава: „Стоматолозите нямат никакво понятие от токсикология. Те просто следват една дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз също го правех…“ В интервюто той споменава и за своята реч една седмица преди това пред преподавателското тяло и студентите от университета в Торонто, в която им се извинява. „Говорейки като директор на факултета по превантивна стоматология, аз казах на моите колеги и студенти, че без умисъл съм ги заблуждавал. През последните 15 години аз се бях отказал от изучаването на токсикологичната информация, която е достъпна за всеки. Това, че тровим нашите деца, беше толкова далеч от ума ми… За съжаление ние сме грешали… Истината беше един твърде горчив хап. Но все пак аз успях да го преглътна.“

… В някои пасти за зъби в Канада количеството натриев флуорид е 0,4%, или 4000 ppm. Проучванията показват, че един възрастен човек може да приеме само при едно вечерно миене на зъбите до 0,5 мг флуориди.

При малко дете неволното поглъщане на паста за зъби колкото грахово зърно може да се окаже опасно, а половин тубичка може да го убие… А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност – череп с кръстосани кости…

Отново китайски учени проучвали ефекта от флуоридите върху влиянието на интелигентността на децата, установяват, че коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия. Други китайски изследвания също подкрепят казаното от Ли. Тъй като флуоридите се натрупват в организма и съдействат за намаляване на интелигентността, крайният резултат ще бъде население, което е … с понижена способност да разпознава и да се противопоставя на тиранията.

Още преди да настъпи „ерата на флуорирането“, флуоридите са били използвани с цел преднамерено подчиняване на населението и потискане на способността му да възразява на властта! Непосредствено след Втората световна война правителството на САЩ изпраща учения Чарлз Пъркинс, за да поеме контрола над огромните химични заводи на I.G. Farben в Германия. Докато е там, един немски химик му разкрива плана, разработен по време на войната и възприет и одобрен от генералитета на Третия райх. Целта му е била трайно да се контролира както физически, така и умствено населението в коя и да е област на Земята чрез вещества, поставени в питейната вода. В този план натриевият флуорид е заемал най-важно място!

Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили срещу тиранията, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват! Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си. И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.

От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. американските висши военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници. Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми. Основна част от медикамента прозак, за който вече писах, както и на нервно- паралитичния газ зарин, създаден от химиците на I.G Farben през 1939 г., са флуоридите! Те влизат в състава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анестетици, пестициди.

Защо ли СЗО си е поставило като една от най-важните задачи да флуорира водата на цялата планета във възможно най-близко бъдеще?

Защо ли администрацията на Клинтън искаше да бъде флуорирана всичката питейна вода в САЩ?

Защо ли в Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по 250 мг флуориди?

Защо ли през 1996 г. САЩ решиха да изпратят проповедници на флуорирането в Шотландия и Англия, за да разсеят оправданите опасения на тази част от обществеността, наричаща се „активисти за граждански права“?

И защо ли е целият този натиск? Нима е от грижа за човешкото здраве?

Ето ви отговора, който идва от гореспоменатия Чарлз Пъркинс, в негово писмо до „Лий фаундейшън фор нютришънъл рисърч“ в Милуоки, Уискънсин, през 1954 г.: „Фанатизирани идеолози, които проповядват флуориране на питейната вода в тази страна (САЩ – бел.авт.) ни казват, че тяхната цел е да намалят честотата на кариесите при децата. Благовидността на това оправдание плюс лековерието на обществеността и плюс користолюбието на обществените фигури са отговорни за настоящото разпространение на изкуственото флуориране на питейната вода. Но аз искам да заявя най-категорично и недвусмислено: истинската причина, която стои зад флуорирането, не е благото на детските зъби. Ако това беше реалното основание, има толкова много начини, по които това може да стане много по-лесно, по-евтино и много по-ефективно. Истинската причина, за да се флуорира водата, е, да се намали съпротивляемостта на масите към господството, контрола и загубата на свобода. Когато нацистите решиха да нападнат Полша, немският и съветският генералитет си обмениха научни и военни идеи, планове и служители, а също така и методи за осъществяване на масов контрол, като схемата чрез прибавяне на различни вещества във водата за пиене беше приветствана от съветските комунисти, защото идеално пасваше на плана им да комунизират света. Казвам ви следното с всичката си искреност и честност на учен, който е прекарал почти 20 години в научно- изследователска работа в областта на химията, биохимията, физиологията и патологията на флуоридите: всеки, който пие изкуствено флуорирана вода за период от една година или повече никога вече няма да бъде същият човек, умствено и физически.“

А ето и думите на племенника на Алберт Айнщайн д-р Вронър, който е бил военнопленник по време на Втората световна бойна: „Има една зловеща престъпна мрежа от подмолно работещи в нашата страна агенти, безбожни „интелектуални“ паразити, чиито пипала се разрастват все повече, все по-успешно и тревожно с всяка изминала година и чиято истинска цел е да деморализират, парализират и унищожат нашата велика Република – ако могат да го направят отвътре, каквито са техните планове, и да я притежават…

Флуорирането на питейната вода може да стане тяхното най-фино оръжие за нашата сигурна физическа и умствена деградация… Като химик- изследовател с изградена репутация аз съм построил 3 американски химически завода и имам 6 лиценза на 53 мои патента. Базирайки се на годините натрупан практически опит в областта на здравословното хранене и областта на химията, искам да ви предупредя: флуорирането на питейната вода е престъпно деяние, сигурно национално самоубийство. Не го правете! Дори в малки количества натриевият флуорид е смъртоносна отрова, за която няма открит ефикасен антидот… и най-ефикасният убиец на плъхове… Натриевият флуорид е напълно различен от органичните калциево- флуоро-фосфатни съединения, от които имат нужда нашите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглежда, че някакви наричащи себе си „доктори“ могат да убедят една цивилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отрова към питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие.“

* * *

Както изглежда много неща не са такива, каквито са ни учили в училище…

А в този текст е засегната само една от отровите, които се добавят във водата на много места по света. В много от българските минерални води в търговската мрежа също има огромни количества флуор (http://aktivnipotrebiteli.bg/минерална-вода), като не изключвам възможността той да е допълнително добавен.

И с хлора във водата положението е сходно, макар че е по-малко вреден, но за сметка на това официално добавян към чешмяната вода в България.

Освен това, още преди няколко години същите тези среди искаха да добавят и литий към чешмяната вода. Той е смятан от някои експерти за следващия флуорид – добавка към питейната вода, която ще има терапевтичен потенциал и ще бъде поглъщана от милиони всеки път, когато пият от чешмата. Това е една предизвикателна перспектива, за която изследователите са убедени, че ще намали случаите на самоубийства, престъпленията, свързани с насилие, както и употребата на тежки наркотици.

Джейкъб Епъл, психиатър и експерт по биоетика към болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк, казва:

„Що се отнася до емпиричните данни, връзката между лития във водата и случаите на самоубийство става общоприета. Изследванията, анализирани от човек с научна подготовка, са недвусмислени – дори зашеметяващи.“

Интересно е, че един от симптомите на превишаване на допустимите дози литий в организма е чувството за глад, като по тази причина завишените нива на литий в организма отдавна се свързват със затлъстяването – това е многократно доказано от научни изследвания, търсещи начини за влияние върху хората.

Това може да има пряка връзка с едно пророчество, което подробно е описано в следващия раздел – ето кратък цитат от него:

„Ще настъпи страшен глад, а светът ще бъде обзет от ненаситно лакомство за ядене. В сравнение с това, което в сегашно време един човек изяжда, тогава ще изяжда седем пъти повече и не ще се насити.“

Едно е сигурно – чрез тази или ред други добавки в питейната вода определено ще се упражнява много сериозен контрол над човечеството, правещи го безволево, покорно и глупаво…

Друг въпрос е, че нито какви вещества, нито в какви дози да се изсипват във водата, ще зависи от нас докато живеем като обслужващ персонал на елита. Само когато престанем да се примиряваме с действителността и започнем да търсим решения, Бог се ни покаже път към тях. Защото Той никога не ни изправя пред проблем, който да не съдържа в себе си и своето решение.

И нека, когато следващият път ни убеждават, че е лошо да пием вода колкото сме жадни, а вместо това трябва минимум два-три литра на ден, да си спомним, че зад всяко подобно послание стоят нечии интереси. И те определено не са свързани с нашите.

Всички описани дотук средства работят колективно в нашия модерен свят, за да осакатят химически хората и да ги превърнат в полезни идиоти, които са достатъчно умни да следят часовника и да ръчкат машинките на работа, но далеч под нивото, необходимо да осъзнаят как са ограбвани от мошеническата система на кукловодите в сянка.

Може да се каже, че една популация, увредена по такъв начин, е крайно необходима за съществуването на една бъдеща полицейска държава, подготвяна още от днес и в която правителството ще разчита на слабата мисловна способност на собствените си граждани, за да поддържа властта и контрола, който упражнява над тях.