Отровите, продавани с етикет „храна“

Целта на тази тема е както да представя някои от най-големите опасности, които са скрити зад красиви картинки, лъскави опаковки, и изкушаващи промоции, така и да опознаем още по-добре как подмолно действат марионетките на злото и да се предпазим от техните влияния както в тази област, така и във всяка друга.

1. Аспартамът (нутрасуит, E951) е синтетичен (изкуствен) продукт, който се определя като нискокалоричен подсладител. За какъв именно „подсладител“ става въпрос и чий живот подслажда, ще разберете след малко.

Освен в „диетичните” безалкохолни напитки, дъвките без захар и сладкишите, изкуственият подсладител се използва в някои сладоледи, кисели млека, корнфлейкс, чайове и разтворими „плодови” сокове, като е доказано, че води до пристрастяване и трудно отвикване.

И не само това, ами и в една неотдавнашна статия на „Journal of Urology“ се твърди, че диетичните безалкохолни напитки всъщност били ефективно средство за предпазване от камъни в бъбреците. Броят се появи на пазара на 19 април 2010 г, а изследването е направено от д-р Брайън Х. Айснер – уролог от болница в Бостън, който явно си няма (или не му изнася да има) каквато и да било представа колко вреден и токсичен е аспартамът.

Според д-р Айснер диетичните напитки не били само добро средство за превенция на камъните в бъбреците; те били добро средство и за хидратация на организма. Той отбелязва, че хората се нуждаят от 2-3 литра течности на ден и заявява в статия, препечатана даже от „Ройтерс“, че „ако хората искат да покрият този норматив, консумацията на тези напитки може би е добър начин“ …

* * *

През 70-те години на миналия век партньорът на „Монсанто”, компанията „G.D. Searle”, провежда многобройни вътрешни проучвания, които обявяват аспартама за безопасен, докато собственото научно изследване на FDA (Агенция за контрол върху храните и лекарствата) ясно показва, че аспартамът предизвиква тумори и мозъчни увреждания при плъховете, преди да ги убие. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата инициира съставянето на голяма следствена комисия за разследване на „S.D. Searle”, заради това че, „съзнателно е представила неверни резултати, че е прикрила фактически данни и, че е дала фалшиви изявления” относно безопасността на аспартама.

Сред безспорните изследвания, които показват токсичните ефекти на аспартама, е и това на д-р Джери Гоян (Jere Goyan), по това време член на комисията на FDA. Доналд Ръмсфелд моли Роналд Рейгън за услуга още на следващия ден, след встъпването му в длъжност. Рейгън уволнява „некооперативния” Гоян и назначава д-р Артър Хейс Хъл за шеф на FDA, който бързичко накланя везните в полза на „Searle” и така нутрасуит (NutraSweet) е одобрен за консумация от хората. Това се превърна в тъжна ирония, откакто Рейгън, известен с ентусиазма си към желираните бонбони и бонбоните изобщо, се разболя от Алцхаймер по време на втория си мандат, което е един от многото ужасяващи ефекти вследствие консумацията на аспартам. За аспартама д-р Гълъбов пише:

„Той е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната Компания „Сърл“, докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта… Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други – сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за „аспартамна болест“… Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени вследствие на консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм…

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си „Екситоксините: вкусът, който убива“ пише подробно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начина, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки… Сигурно сте чували за случаи на ослепяване в резултат на приемане на алкохолни напитки „менте“, богати на метилов алкохол. Пределното допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един литър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече! Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно- чревни смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацентата и е изключително токсичен за плода в утробата…

През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конгреса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от него 65 случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или пълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на храни и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в началото на навлизането на подсладителя в употреба…

Способността му да предизвиква мозъчни тумори е установена при изследване, проведено с плъхове, в чиято храна е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който прегледал 143 животни, установил в 73 от тях злокачествени новообразования. В контролната група плъхове, на която подсладителят не е даван, не е имало мозъчни тумори. Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата. Но ето какво пише в едно специализирано българско ръководство по диабет, издадено през 1999 г.: „Нискокалоричните подсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за приготвяне на хранителни продукти и напитки…“ Нито дума за токсичния метилов алкохол…

А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внася стевия – билка, използвана като подправка в много страни по света. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна в страната и да се продава като хранителна добавка, но не и като подсладител! Стевия е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от хората, живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдържат вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните от диабет. Но тя не може да се патентова и затова фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Освен това най-малкото е и безвредна! В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Со., която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност по съдебен ред заради това, че разпространява литература и брошури за растението и продукта, приготвен от него!

Според американската конституция в САЩ всеки има право на свобода на изразяване. Но Джеймз Лахар, служител на FDA, изпраща факс до фирмата, в който визира унищожаването на 2500 бройки от „обиждащи“ книги на компанията, в които се дават готварски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашва, че ще бъде направена инвентаризация на Stevita Со. и че ще бъде лично наблюдавано унищожаването на готварски книги и други публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че заповедта им е изпълнена. Ето на това някои му казват „демокрация“!

Подобни действия отново ни напомнят на мрачните средни векове, когато инквизицията е горяла на клада научна и неудобна литература, или пък за времето на Хитлер и нацизма в Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! В страна, в която можете да си купите най-долнопробна порнографска литература или книги за това как да направите бомба или да се самоубиете най-ефикасно, не можете да прочетете историята на растението стевия и как да приготвите безопасен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото време FDA защитава една доказана отрова – аспартам…

Ето ви съдържанието, на един вид рекламирана и у нас разтворима напитка, така както е написано на опаковката: „Захар, лимонена киселина, натриев цитрат, трикалциев фосфат, подсладители (aspartame, acesulfam K), витамин С, малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натурално идентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители (Е102, Е110, Е129). Витамин С – 100%.“ Бих ви попитал какви естествени хранителни вещества виждате изписани? Отговорът е, че такива няма… Какво означава също „витамин С 100%“, също е ясно сигурно само на производителя. Освен това трябва да се има предвид, че понятието „натурални“, което често се изписва по етикетите на различни хранителни стоки или напитки, няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените вещества, такива каквито са) в продуктите на природата, а са синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що се отнася до „натурално идентични“, мисля, че коментарът е излишен.“

2. MSG (мононатриев глутамат, Е621) е друга отрова, широко използвана в хранителната промишленост. Давам думата отново на д-р Гълъбов, който е особено компетентен по здравните въпроси:

„До Втората световна война той е бил употребяван главно в Япония и то не в големи количества, но след „откриването“ му от Запада хранителната индустрия започва масово да го слага в различни свои продукти, защото той придава „вкус“ на много иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още. От 40-те години до сега количеството използван MSG се удвоява с всяко изминало десетилетие. Глутаматът, продаван като подправка, е в свободно състояние за разлика от този в морските водорасли, който е свързан с други съединения и антидоти – в това е съществената разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съдържат много малко количество свободна глутаминова киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания продукт като например хидролизирания растителен протеин. През последните три десетилетия беше натрупан достатъчно материал, който доказва, че мононатриевият глутамат в свободно състояние е опасен за здравето…

Симптоми, които могат да се проявят, са: сърцебиене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр…. Освен това се забелязва и тенденция към странно затлъстяване. Според д-р Джон Олни това се дължи на унищожаването на нервни клетки в хипоталамуса – област, регулираща различни ендокринни функции, включително и поддържането на теглото. Той забелязал, че опитните животни получавали увреждания в мозъка веднага след консумацията на подправката, а нервноендокринните проблеми се развивали след известен по-продължителен период от време. В следващите години различни учени, занимаващи се с изследвания на нервната система, потвърдили тези резултати… Най-известните научни медицински списания обаче отказали да публикуват изследванията на учения. Олни свидетелства по-късно пред специален комитет на Сената по въпросите на храненето, че подправката е опасна за здравето на хората и особено за бебетата и малките деца. Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителни продукти, че майките често, без да искат, го дават на децата си. За бременни жени никога не е имало предупреждение да не консумират храни, съдържащи глутамат. Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат „убива“ невроните в мозъка и причинява невроендокринни разстройства при животни и при хора…

Междувременно японската компания заедно с американски производители сформира група за връзки с обществеността, наречена Асоциация „Глутамат“. Освен това се основава и Международен технически комитет по глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и „доказващи“ безопасността на подправката. През последните 2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без вие да знаете това, той се слага в значителни количества в тях и ви стимулира непрекъснато апетита. Днес се произвеждат и използват в различни хранителни продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: „Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG“.“

Изводът е един: да избягваме всички преработени храни, в които и без това не е останал никакъв живот: чипсове, солети, вафли, кроасани, майонези, консерви, бульони, сосове, фиксове, колбаси… Ако ни пука за нашето здраве.

3. Соята

Д-р Гълъбов:

„Последното десетилетие бе отбелязано с изключително силна кампания, за да се насочи вниманието на хората към соята и нейните „добри“ страни. Може да се каже, че това донякъде имаше успех и заблуди дори лекарите и специалистите по хранене. Индустрията се опита да превърне соята в месото и млякото на новото поколение вегетарианци. Но какво всъщност представлява това растение от семейство бобови и за кого е полезно? През 1913 г. посевите от соя, която е била считана не за храна, а за индустриален продукт, са заемали само нищожна част от обработваемата площ на САЩ. Сега с нея са засети 72 млн. акра. Една голяма част от продукцията отива за храна на пилета, пуйки, свине, крави и сьомга, а друга – за производство на маргарин, мазнини за тестени сладкиши и подправки за салати, както и, не се учудвайте – в промишлеността за пластмаси, изкуствени влакна, бои, лакове и др.

Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт – обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и миришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен продукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна „храна“. В началото соята е препоръчвана като успешен заместител на месото, което обаче не води до очакваните резултати за масова консумация. Затова производителите сменят тактиката. Както цинично заявява един техен представител, „Най-бързият начин даден продукт да бъде приет в едно по-малко задоволено общество е да се убедят хората, които живеят в охолство, да го консумират заради собствените му качества.“

И затова соята започна да се предлага не като храна за бедни, а като магическа субстанция, която може да предпазва от сърдечни заболявания и рак, да премахва горещите вълни през менопаузата и едва ли не да ни поддържа вечно млади. Всяка година средствата, които отиват за реклама на соевите продукти, за да се затвърди тяхната позиция на пазара, е около 80 млн. USD, като допълнително различните концерни и фирми отпускат пари за лобиране и за „научноизследователска“ работа, която съответно има за цел да „докаже“ на хората „ползата“ от соята. Продажбите на соеви продукти са се увеличили с около 350% за последното десетилетие и са стигнали за 1995 г. цифрата 1,4 млрд. USD според мартенския брой на „Супермаркет нюз“ от 1996 г.

Сега соев протеин може вече да се открие в много видове хляб и тестени изделия. Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му – Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества. Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците. Те не се разграждат напълно при топлинната обработва. Могат да провокират дори сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокиселинен недостиг. При опити с животни, поставени на диета, богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличение и патологични състояния на панкреаса, включително и рак. В растението има и несмилаеми въглехидрати, които предизвикват образуването на газове…

Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно… Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди… Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече чист белтъка от нея и да се неутрализират, доколкото е възможно, антихранителните субстанции, при висока температура и повишено налягане се използват токсични вещества – киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се образуват нитрити, които са известни като силни карциногени. Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и вкусови подобрители като MSG, за който вече стана дума…

През 1998 г. са проведени изследвания, които показват, че в кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко, концентрацията на изофлавони (вещества, имащи въздействие подобно на женските полови хормони – естрогените – бел. авт.) е от 13 000 до 22 000 пъти по-висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол (хормон от групата на естрогените – бел. авт.) при бебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е равнозначно на приемането на пет хормонални контрацептивни таблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриват почти никакви количества фитоестрогени. Според някои данни около 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като заместител на майчината кърма. Това кощунствено вмешателство в хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска възраст не може да не окаже своите драматични последици в бъдещото му развитие… Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са важни хранителни елементи за развиващата се нервна система на детето. В него може да има остатъци и от различни синтетични и токсични вещества – сода каустик, нитрозамини, които са мощни карциногени и др…

Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хранени със соя – мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др. При последната международна конференция върху соята, проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р Джон Уайт докладва резултатите от изследване, извършено върху американци от японски произход, живеещи на Хавайските острови, което показва връзка между консумацията на тофу и ускорения процес на остаряване на мозъка. При тези участници в изследването, които в средна възраст са включвали често тофу в менюто си, има намалени познавателни способности и повече случаи на деменция и болест на Алцхаймер. Ето ви например един от начините, чрез които соевата индустрия заблуждава хората (взето е от брошура на компания за витамини): „Освен че предпазва сърцето, соята показва мощни антиракови свойства… Японците, които ядат соя 30 пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата…“ Да, но в същото време в тази брошура не пише, че сред азиатските народи, включително и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Освен това според изследвания от 1988 г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много соя – средно на ден на човек се падат по около 7 г (около 1 чаена лъжичка).“

4. Маргаринът – храна или пластмаса?

Продължавам с цитат от същия автор:

„Маргаринът, един от поредните „хитове“ на последните две десетилетия, беше провъзгласен шумно като по-безопасен и същевременно по-евтин заместител на маслото, но дали това е истина? Този продукт се получава от евтини, нискокачествени растителни масла (включително от соя), които чрез процес, наречен хидрогенизация, се превръщат в твърд на стайна температура и значително по-траен от маслото продукт, който като него може да се нанася на тънък слой… Това, което е най-важно да се знае, е, че при хидрогенизацията голяма част от мастните киселини… преминават в неестествената трансформа. Характерът на хранителните мазнини, които се приемат, влияе върху състава на клетъчната мембрана и оттам на правилното протичане на функциите в самата клетка… Тъй като в природата съществуват естествено само цис-, а не трансформи на мастните киселини, човешкият организъм не може да се справи с тяхното преработване и те започват да се натрупват по клетъчните мембрани и на други места, където изобщо не би трябвало да бъдат. Изследвания, които се правят в последните години, показват, че количеството на трансмастните киселини в мембраните на клетките при някои хора е нараснало до 20%, а би трябвало да е нула!

Всичко това естествено нарушава защитните функции на клетъчната мембрана, клетъчното хранене и междуклетъчния транспорт. Трансмастните киселини променят нормалните механизми, чрез които се извършва преобразуването на холестерола в организма и това повишава количеството му в кръвта… Според доклад на Датския хранителен съвет направените изследвания подсказват, че консумирането на трансмастни киселини от маргарина е равностойно или дори по-опасно за развитието на атеросклероза, отколкото приема на наситени мастни киселини (каквито има в маслото и сланината). Едно изследване, публикувано преди години в „Америкън джърнъл ъф Клиникъл нютришън“ показало значителни разлики между честотата на сърдечно-съдови заболявания в Северна и Южна Индия. Хората, живеещи в северната част, били месоядни и имали повишени нива на холестерол в кръвта. Техен главен източник на мазнини било топеното масло (наричано „гхий“). Индийците от южната част на страната били основно вегетарианци и имали съответно понижено ниво на холестерол в кръвта. Но какво било огромното учудване при преценката на резултатите, когато се установило, че вегетарианците имали 15 пъти по-голяма честота на сърдечно-съдови заболявания. Каква била причината за този шокиращ резултат? Вегетарианците от Южна Индия били заменили топеното масло с маргарин и рафинирани растителни масла! След 20 години „Лансет“ отразява, че честотата на инфарктите със смъртен изход у месоядните жители на Северна Индия са се увеличили. Причината се оказала същата – повечето от тях заменили гхий в храната си с маргарин и рафинирано растително олио. В млякото на много американски и канадски майки кърмачки, употребяващи маргарин, са установени значителни количества трансмастни киселини…

Освен това според Удо Еразмус, експерт в тази област и автор на книгата „Мазнини, които лекуват – мазнини, които убиват“, в процеса на хидрогенизация се образуват толкова много и различни съединения, че хранителната индустрия не желае да спонсорира изследвания за тях или да прави каквито и да са публикации във връзка с това. В завършения вече продукт остават токсични метали като алуминий и никел (те се използват най-често като катализатори), които, веднъж попаднали в организма, започват да се натрупват в клетките и нервната система и потискайки различни ензимни системи и клетъчни функции, застрашават здравето…

Според д-р Ръсел Джав, известен медицински изследовател, свиневъдите в САЩ не хранят отглежданите животни с маргарин, защото знаят, че ще умрат. Когато той се свързал с Министерството на земеделието, се оказало, че там имат представа за този факт, но възможният ефект върху хора не ги интересувал, защото това било извън тяхната юрисдикция. В същото време отговорните органи не вземат отношение по този въпрос, засягащ здравето на милиони хора по света. Фактът, че хранителната индустрия успява да държи в неведение широката общественост относно тъмната страна на маргарина, както и на различни други „храни“ и „хранителни добавки“, показва каква власт има тя в правителствените и научните кръгове.

Ето какво пише Удо Еразмус; „… Гигантската маслена, хранителна, лекарствена и медицинска индустрии са се заели да печелят пари. За всички тях здравето е второстепенна грижа. Сляпо доверяващият се потребител понася с компрометирано здраве последствията от този бизнесплан…“

Според същия автор само за 1981 г. продажбата на маслената индустрия е била около 40 млрд. USD, а за 1992 г. – около 80 милиарда. Маргаринът не е единственият „хранителен“ продукт на пазара, който съдържа значително количество трансмастни киселини. Всички продукти, предлагани за консумация, на които пише „хидрогенизирано“ или „частично хидрогенизирано“, е желателно да се избягват. Към маргарина спадат и т.нар. шортънинги, които се използват за пържене, при приготвянето на сладкарски произведения и други производства на хранително-вкусовата промишленост. Рафинираните растителни масла (като например слънчогледовото олио) също съдържат известно малко количество трансмастни киселини. Същевременно голяма част от естествено присъстващите витамини, като например витамин Е, в процеса на преработва са унищожени, защото последната се извършва при висока температура с различни токсични вещества част от които остават в олиото. Най-здравословни са студено пресованите масла и топеното масло (гхий).”

В допълнение бих искал да отбележа, че огромна част от всички сладки преработени продукти, които се продават – шоколади, бонбони, бисквити, курабии, сладоледи имат за основна съставка маргарина. А колкото до сладкарниците – ако има дори една, в която тортите се правят без маргарин, тя ще е върховно изключение. Положението не е по-различно и по баничарници, дюнерджийници, китайски (и не само) ресторанти и т.н.

Будни бъдете.