"Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен - гладът за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходи
„Човечеството днес като цяло е подложено на глад, който невинаги е явен – гладът за важни естествени хранителни съставки, които са безусловно необходими на организма, за да бъде в състояние на добро здраве. Бомбардиран ежедневно от привлекателни предложения за „полезни“ храни и хранителни продукти, обикновеният потребител най-често няма време и възможности да проучва и проверява тяхната истинност. За съжаление дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в това отношение, рядко обръщат внимание на отрицателните страни на нововъведенията, а понякога и те самите са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите производителки и от представени неверни данни от проведени „изследвания“.
Обработката на храните посредством различни методи и прибавянето на синтетични консерванти, обезмирисители, ароматизатори и оцветители с цел придобиване на по-привлекателен вкус и външен вид, и възможност за дълготрайно съхранение не само разрушава тяхната животворна стойност, но и допълнително оказва вреден ефект след консумацията им. Колкото по-дълго една преработена храна не се разваля, толкова по-сигурно е, че не може да поддържа живота…
Това, че даден продукт или ястие изглежда апетитно и стимулира вкусовите рецептори, не значи, че е полезно! Много от нещата, които вършим, често са в резултат на внушени глупави и обикновено вредни навици или на първични реакции от типа на „И другите правят така!“ Подобен аргумент може би е оправдан за деца в детската градина, но едва ли за зрял човек, който претендира за независимост на мисленето и рационалност на преценките.
Бих искал да ви обърна внимание върху един важен факт, който много хора не вземат предвид – освен обозначените на етикетите на хранителните продукти „добавки“, чието приемане става с нашето знание (ако четем това, което е написано, разбира се), съществува и скрита консумация на химикали и медикаменти под различна форма, за състава на които нямаме никаква представа. Налице е едно постоянно, трайно излагане на минимални дози от синтетични вещества, трудно доловими със съвременните рутинно прилагани медицински тестове. Тъй като човешкият организъм има значителни приспособителни способности, разпознаването на уврежданията от токсични съединения и химични елементи често е възможно тогава, когато те вече са се натрупали в значително количество или са приети еднократно в голяма доза. Само в хранителната промишленост се използват над 5000 химически вещества, а в производството на пестициди – над 1500. Поне 6000 влизат в състава на различни медикаменти, а колко още милиони други се синтезират и навлизат в биосферата, никой не би могъл да каже. В резултат на синергизъм (съвместно действие, при което крайният ефект е по-голям от отделните му компоненти – бел. авт.) и на взаимно потенциране на въздействието и най-вече поради дългия латентен период на изява на уврежданията, предизвикани от изкуствено създаваните вещества и продукти, опасността от интоксикация с непредсказуеми последици става все по-голяма с всяка изминала година.“
Д-р Атанас Гълъбов
Нека разгледаме няколко примера за това в какво се е превърнала храната ни за по-малко век, а вярвам разумните заключенияя всеки сам ще си направи. Започвам с основната и най-важна храна в нашия земен живот – хлябът. Или по-точно белият хляб и всъщност всички продукти от бяло брашно.
За белия хляб неслучайно се носи поговорка, гласяща: „Колкото по-бял е хлябът, толкова по-скоро ще си мъртъв!”. Той е наречен „стълбът на живота”, но това важи за пълнозърнестия хляб с квас, който няма почти нищо общо с онова, на което съвременните бизнесмени са му лепнали табелка „хляб“.
Не е тайна за никой, търсещ Истината, че масово продаваният бял хляб всъщност не съдържа никакви хранителни стойности и не може да поддържа ефективно животинския или човешкия живот. За сметка на това съдържа изобилно отрови.
В кигата „Rich Food Poor Food“ Джейсън и Мира Калтон пишат:
„Ако не бихте яли подметките на обувките си, тогава не трябва да ядете и азодикарбонамид, който е основната съставка на хляба.“
Авторите поясняват, че става дума за химическо съединение за избелване на брашното. Същевременно е доказано, че тази добавка прибавя и риск от астма и по тази причина е забранена в някои страни като опасна за здравето. Азодикарбонамидът е прах, който може да бъде в жълто, оранжево или червено и служи като добавка за храна. Известен е под номер Е927.
В страните, където е забранен Е927 се използват други средства за получаване на бяло брашно. Като например серен диоксид, който също носи немалки рискове за нашето здрааве.
Рафинираните зърнени храни и хранителните им продукти са неотговарящи на стандартите храни поради няколко причини:
- Те са в огромна степен лишени от естествените фибри и минералните вещества, които са били отстранени в процеса на рафиниране. При обработката се губят двете си най-ценни съставки на зърното: обвивката и най-вътрешната част. Например над двадесет витаминни и минерални елементи се премахват, когато цялата пшеница се преобразува в бяло брашно и все пак само четири или пет са замествани чрез обогатяване. И те са набавяни в по-низша синтетична форма, която тялото не може да използва и това нанася повече вреда, отколкото добро.
- Те са хранително небалансирани и се състоят от „бързи въглехидрати“ без особена хранителна стойност освен т.нар. „празни калории“. При консумирането на такива храни организмът отделя много повече инсулин, за да ги преработи. Високите нива на този хормон пък спомагат за натрупването на мазнини, което застрашава сърдечно-съдовата система и разваля фигурата.
Поради това, че рафинираните зърнени продукти са хранително небалансирани, те са отговорни за допринасяне към няколко дегенеративни заболявания. Извличането на калций от костите и зъбите се появява поради измененото съотношение на фосфор и калций в тези продукти. Захарта и рафинираните зърнени продукти са главните отговорници за увреждане на зъбите в тази държава, както и са главната причина за чупливост на костите при възрастните.
- Може да има до около двадесет и пет различни химикала, добавени към рафинираните зърна и хлебните продукти.
- Зърнените култури са дезинфекцирани с хлорпикрин, метилбромид, фосфин и други опасни химикали, за да са по-трайни и да подсигурят, че насекоми и гризачи няма да имат никакво желание да ядат от тази отрова.
Никой не може да каже какви точно примеси има в брашното, от което се прави белия хляб, но в днешно време едва ли има брашно без примеси, като е възможно продуктите с надпис „био“ да не са изключение.
- Те често са „обогатени” със синтетични витамини.
Синтетичните витамини са продукти на въглищни смоли и тези продукти са подозирани в пораждане на рак. Синтетичните витамини са продукти на химическата лаборатория или фабрика. Те не могат да заместят природните витамини, които са формирани в зърнените храни, растящи в откритото поле на слънчева светлина.
- Ако се чудите как се добива белият цвят на бялото брашно, при условие, че при стриването на пшеничените зърна полученият прах не е бял, отговорът е прост: брашното се избелва с химикали. Със същите химикали, които се съдържат в белината и праховете за пране. Разбира се, количествата не са такива, че да ви отровят при първата хапка, но като цяло процесът е същият.
- Използвани са изкуствени оцветители и овкусители.
Никой не може да каже, какво точно има в хляба. Това казват редица специалисти от РИОКОЗ и лекари. Дори Гроздан Караджов, специалист по хранителни и сладкарски изделия и европейски експерт по хранителна безопасност, е казвал нееднократно, че се е стигало до там да няма грам натурален продукт в един тип брашно, което са изследвали. И това автоматично изключва наличието на традиционен български хляб в магазините, който трябва да съдържа само чисто брашно, мая и вода. Според спеца основната причина за това положение на пазара е, че търговците на добавки се стараят на всяка цена да пробутат продуктите си. Те биват слагани, както в мелници, така и в хлебозаводи.
И в крайна сметка до трапезите достига продукт, който съдържа изключително малко полезни вещества и много убиваща химия.
Средностатистически човек изяжда около четиридесет килограма търговски хляб всяка година. Освен консумирането на рафинирано брашно, средностатистическият човек яде също и тези токсични елементи в зърнените продукти: килограм обезмаслено мляко на прах, килограм мая, половин килограм ензимен активатор, четвърт килограм сулфатни, хлоридни и броматни химикали и сто грама други хранителни добавки. Когато всички тези химикали и „нехрани” бъдат консумирани заедно, се появява мултитоксичен ефект, който никога не е бил грижливо изучаван от учените. Със сигурност кумулативният ефект от ежедневният прием на такива химикали, присъстващи в хляба, причинява болести с течение на времето.
Решението за мен е: За по-добро здраве да премахнем всички продукти с рафинирано брашно от диетата си. Най-добрата алтернатива е консумирането на несмляно зърно – например свареният лимец е съвършена храна, която си подхожда може би с всяко друго ястие и замества хляба. Друг вариант е пълнозърнестият хляб с квас – особено ако се сдобием с чисто, прясно брашно или си го правим сами.
Ако погледнем и другите сходните продукти в търговските вериги, се натъкваме на още по-притеснителни факти. Малко хора днес се замислят, че цветните снаксове и бисквитките в магазините са обагрени с изкуствени оцветяващи химикали, които се добиват от катран. Те са синтезирани при химически реакции в лаборатории, след което са доставени на производителите на храни, за да бъдат ползвани в съставките на комерсиални стоки.
Мнозина днес казват „Те всички това ядат и са живи“, но стремежът към погубващи удоволствия не им позволява да си зададат въпроса: „Каква цена плащат тези хора, за да живеят по подобен начин? Здрави ли са? Колко от тях доживяват дори до 80 години, а ако някак успеят – в какво състояние?“
Бог е създал така човека, че бъде в добро здраве до края на живота си, а един ден, когато му дойде времето, просто да си отиде. Но при съвременния начин на живот, именно животът ни напуска все по-рано, а след това просто вегетираме.
Щайнер неведнъж е подчертавал, че много от нашите действия, макар да нямат видим ефект веднага, влияят много силно върху бъдещето ни:
„Ако човек има широки наблюдения върху хората, може да каже: “Някой, има и такива хора, е сравнително бодър и силен на 65-66 години, а друг не е толкова жизнен, защото е претърпял твърде много втвърдявания на артериите си.“ Да се наблюдава това и да се свърже с детството на човека е много интересно.
Например, на дете се дава мляко, издоено от крави, които са хранени с твърде много фураж, раснал на песъчлива почва. По този начин детето поема нещо от тези песъчливи почви. Това може и да не се забелязва веднага. Съвременният доктор може да ни покаже дете, израсло с мляко от крави, хранени с фураж от песъчливи почви, и друго дете, което е израсло с майчино мляко. И да каже: “Няма никакви разлики!“
Обаче детето, израсло с майчино мляко, е все още много подвижно на 66 години, а детето, израсло с кравето мляко, има артеросклероза на същата възраст. Това е така, защото човекът е едно цяло и онова, което въздейства през даден период от време, продължава да е активно и през много по-късен период. Дадено нещо може да е здравословно или не в определено време, но то продължава да работи и по-късно.“
„Да, вижте, ако човек храни едно животно с мляко, то може при известни обстоятелства да живее твърде добре, но ако млякото се анализира и започне да се дава не мляко, а неговите химически съставки, то животното ще умре. Защо става така? Така е, защото има и нещо друго, което работи в млякото извън химическите съставки. Същото е и при картофа. Това е неговата духовна част.“
И като стана въпрос за бебешките храни, в проучване на Стокхолмския университет, публикувано в сп. Food Chemistry, се казва:
„Притеснителното тук е, че тези храни за бързо растящи деца могат да съдържат опасни количества на токсични елементи като арсеник, кадмий, олово, ураний, произхождащи главно от суровините. Тези елементи трябва да бъдат в абсолютния минимум, особено в храни, с които ще бъдат хранени бебета. Високата концентрация на арсеник в оризовите храни за бебета е неимоверно тревожна за нас.“
Никой родител няма моралното право да храни детето си с нещо подобно.
* * *
Друг пример са рафинираните масла, познати като „олио“. Те се произвеждат чрез високо, интензивно механични и химични процеси, за да се извлече маслото от семената. Този процес отстранява естествените хранителни вещества от тях и създава крайния продукт, който лесно подлежи на окисление.
За разлика от кравето и кокосовото масло, останалите растителни масла могат да бъдат извлечени само чрез смачкване на растението или чрез естествено разделяне. Те трябва да се извличат химически, да се дезодорират и променят. Това са някои от най-химически променените храни в менюто на хората, но те все още се рекламират като здравословни. Изключение са студено-пресованите масла, като например зехтинът „extra virgin“, но с допълнително обозначение “cold-pressed”.
Растителните масла днес се намират практически във всички преработени храни от салатен дресинг, през майонеза до конвенционалните ядки и семена. Те се произвеждат във фабрики, често от генетично модифицирани култури или такива, които са били силно третирани с пестициди.
Много от тези масла са и хидрогенирани, което означава, че е извършен процес, който ги прави с твърда консистенция при стайна температура и се продават като маргарин или мазнина за приготвянето на сладкиши и тестени изделия. За тях ще стане дума в следващата глава, тъй като хидрогенираните (вкл. частично-хидрогенираните) масла не са просто храна, обогатена с химия и обеднена с хранителни вещества, а всеки грам хидрогенирани масла е чиста отрова.
* * *
Подобно е и положението с рафинираната сол. Под етикета “обикновена готварска сол” се крие рафинирана каменна или морска сол, като при рафинирането по химически път са премахнати минералните й компоненти, нейната цялостна структура е нарушена, а съставът й е сведен само до натрий и хлор. Освен това за абсорбиране на влагата се добавя алуминий, който я прави повече токсична, отколкото полезна.
Морската и каменната (напр. хималайската) сол са естествени продукти, които не се нуждаят от преработка, за да бъдат използвани и са единствените полезни, когато са нерафинирани и нейодирани.
Нормата за прием на сол е около 2 грама на ден, но всеки има индивидуални потребности, които все пак трябва да са в разумни граници. И все пак солта е полезна и важна за нашето здраве и е неразумно да я изключим съвсем. Не е случайно, че в миналото солта е била на висотата едва ли не на златото и в много езици думата за пари или заплата произлиза от думата за сол.
* * *
Друг сериозен проблем с масово-продаваните храни е, че много от тях биват облъчени с големи дози радиация. В България например разрешени за такова облъчване са всички билки и подправки. Много от вносните храни са били подложени на същото – например бразилските плодове и зеленчуци, китайският чесън и Бог знае още какво…
Облъчването на храни се използвано за следните цели:
- Намаляване опасността от хранителни заболявания чрез унищожаване на болестотворните микроорганизми;
- Забавяне на развалянето на храните, чрез забавяне или спиране на процесите на гниене и унищожаване на гнилостните микроорганизми;
Според статия на „24 часа“ от 20.06.2011 със заглавие „Хващаме и храни, на които не пише, че са облъчени“ става ясно следното:
„Америка например индивидуалните пакети на рейнджърите могат да съдържат вакуумирано облъчено месо, което на стайна температура има трайност 5 г. … У нас основно по този начин се обработват билки, подправки, чай, сушени плодове. Но по света и в Европа с йонизиращи лъчения се третират и картофи, лук, чесън, често и с цел да не покълват. Лъчи се прекарват и през пресни плодове като ягоди, манго, фурми. Обработват се варива като боб, леща, които лесно завъждат буболечки. Също пшеница и пшенични продукти. САЩ, Канада, Индия ги облъчват масово, когато са внос – още при влизането им в страната. Обработват се и меса и месни продукти, замразено пилешко. Сухи храни от растителен и животински произход. И още много други.“
Въпросът е: Ако тази „безвредна обработка“ убива всичко живо, как очакваме то да се отрази на нашия организъм, съставен от милиони живи клетки?
* * *
Тук представих съвсем накратко само няколко примера, но темата е безкрайна. Решението е едно и вярвам всеки разумен човек рано или късно ще го проумее: малко по малко пробудените хора да напускат потъващия кораб и да се замислят за живот извън Системата. Ако изобщо искат Живот.
Приключвам темата с една забавна и малко тъжна история. От духовна гледна точка не е редно да поставяме Бог и Сатаната като противодействащи сили, а по-правилно е да разглеждаме Доброто (Христос) и Злото (Сатана) като две воюващи същности под надзора на Бог, но както и да е – предавам текста в оригиналния му вид:
В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.
И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”
И Адам му отговори: „Да!”
И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”
И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.
И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.
И каза Бог: „Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”
И каза Сатаната: „И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”
И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.
И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.
И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.
И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.
И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald’s, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”
„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”
И получиха Адам и Ева инфаркт!
И въздъхна Бог, и създаде байпаса.
И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса…
COMMENTS