В търсене на чиста храна…

В тази тема ще разгледам два мита по отношение за чистата храна, за които много среди имат интерес да не се говори.Истина ли е, че в плодовете и

В тази тема ще разгледам два мита по отношение за чистата храна, за които много среди имат интерес да не се говори.

  1. Истина ли е, че в плодовете и зеленчуците, продавани от бабите на пазара няма пестициди и други отрови?

Дълго време аз самият, докато живеех в София, бях дълбоко убеден, че благовидните старици, продаващи своята продукция, са до голяма степен решението на отровната храна в супермаркетите. Те редят на пазара зеленчуците и плодовете си с табелка „био“ и „еко“ отпред, а като ги попиташ какво значи това, отговарят: „Епа, не съм ги пръскала, маме“.

С времето обаче натрупваме достатъчно житейски опит, за да познаваме хората и тяхната привична слабост дори да продадат душата си на дявола за пари. С други думи – да те лъжат в очите. От окултна гледна точка лъжата е най-тежкия грях, така че смятам сравнението за удачно. И така стигаме до важното осъзнаване, че определени злонамерени среди полагат огромни усилия техните погубващи отрови да проникнат във всеки аспект от живота ни. Това отдавна се е случило масово дори и в малките градинки на възрастните хора.

Животът в близост до планинско село, възможно най-отдалечено от „цивилизования свят“, както и разговорите с местните жители, тотално затвърдиха мнението ми, че едва ли е останало място в България, където да не е достигнала вълната, носеща химия под формата на пестициди, инсектициди, изкуствени торове и т.н. А под тези наименования се крият отрови в най-пълния смисъл на тази дума. За това свидетелства и Албена Симеонова сертифициран биопроизводител още от 2000 г., която казва:

„Ние от асоциацията и фондация „Земеделие и околна среда“ започнахме работа с хората по селата. Там положението е още по-страшно, отколкото с продуктите от конвенционалното земеделие. Бабите влизат в селскостопанската аптека и купуват каквото им падне – всякакви хербициди и фунгициди за картофите, патладжаните, срещу колорадски бръмбари, мана, взимат раундъп, за да отвъдят градината от плевели и по-малко да я копаят. С голямата пръскачка ръсят ягодите с амониева селитра, а на доматите слагат обилно перуцин. Тях обаче никой не ги контролира и не знае какво има в градините им.“

Друг биоземеделец (Лозан Миладинов) казва:

„Настана време за активна работа по градините и пред щандовете за препарати за растително защита се извиха опашки! Отидете в който и да е магазин, в който се продават препарати за Растителна защита и ще видите какво скупчване на хора е пред обособения щанд! Ще забележите също, че болшинството от хората, които са на тези опашки са пенсионери – баби и дядовци. Ще забележите какво купуване на системни препарати-фунгициди и инсектициди и на почвени хербициди се случва.Още по страшното е, че тези препарати ще се използват за малки градини до 500-700 квадрата и това са семейни градини които ще изхранват децата и внучетата  с „чиста и здравословна “ храна от село! Още по страшно ще ви стане като се заслушате в препоръките на агрономите-обикновено пенсионирани такива, работещи на процент от продажбите… А ще ви се изправят косите като чуете за мерките в които се измерват работните дози! Това са лъжици, кибритени кутии, връх на нож, капачки. Предозирането което извършват нашите пенсионери е огромно.“

  1. А вярно ли е популярното твърдение, че „ако една храна е био сертифицирана, значи не е пръскана“?

Достатъчно е да проверим списъка с препарати, позволени в биологичното земеделие, за да се уверим, че може и да не е толкова безвредно, колкото ни го представят официално: http://nivabg.com/files/ueww14354115249%20PPP-889_2008-2-5%20VAR.pdf

В действителност биологичното земеделие просто позволява използването на препарати в по-тесни граници. Затова ако някой има възможност сам да си отглежда храната за собствени нужди (или чрез коопериране на групи от хора), това е най-високият идеал, към който следва да се стремим, ако търсим здраве, а един ден и независимост от Системата. А за хората от в големите градове, които нямат възможност да си отглеждат сами плодове и зеленчуци, на този етап най-разумното решение са фермерските пазари в по-големите градове, където може да бъде намерена прясна и чиста продукция с високо качество. Но дори и там е желателно да опознаем хората, на които в голяма степен поверяваме здравето си.

Тялото ни е Дар от Бога, чрез който да вършим земните си задачи, така че наша отговорност е да се грижим за него по най-добрия начин. И ако никой не би сипал в резервоара на колата си „каквото му падне“, колко повече това трябва да важи за нашите тела. И нека се знае, че ако си погубим живота по наша вина, това на Небето също се смята за  самоубийство.

Макар и трудно, в наше време все пак чиста храна може да бъде намерена.

„Който иска, получава, и който търси, намира.“ (Матей 7:8)

Затова нямаме никакво оправдание да занемаряваме собственото си здраве чрез отровна храна. Защото чрез болно тяло и чрез нечиста кръв Христос няма да се прояви.

***

Може да изгледате и видеото от поредицата ни „Градинарство за начинаещи“ – как да си направите разсад в домашни условия:

COMMENTS