Индустрията за „борба с рака“

"За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, пр

„За раковата индустрия пациентът е източник на печалби. Действителните клинични и научни данни не подкрепят твърденията за ефикасност на терапиите, предлагани от нея. Конвенционалните антиракови лечения са наложени, защото те носят пари, а не защото лекуват. Десетилетия провеждащите тази политика ви държат в невежество по отношение на истината, и ще продължава да бъде така, ако не се събудите и да прогледнете какво се крие зад тяхната реалност.“

Д-р Лий Каудън

 

„Като химик, обучаван да интерпретира данни, за мен е непонятно как лекарите могат да игнорират доказателствата, че химиотерапията много повече уврежда, отколкото лекува…“

д-р Алън Никсън, бивш президент на Американското химическо общество

 

„Всеки рак с разсейки, който е бил нелечим през 1975 г., не е лечим и днес. Много онколози препоръчват химиотерапия за почти всякакъв вид рак, с чувство за безнадеждност, която обаче не е разубедена от този постоянен неуспех.“

д-р Албърт Брейбърман, онколог

 

„Ако един ден се разболея от рак, никога не бих се лекувал със стандартната антиракова терапия. Тези, които са вече болни, но живеят далеч от онкологичните болници, имат повече шанс.“

Проф. Чарлз Мати, онколог

 

„Лекарите са принудени чрез заплаха да прилагат методи, за които те знаят, че не действат. Един от най-ярките примери е химиотерапията, която няма ефект при повечето раково болни… Независимо от факта, че по-голямата част от лекарите са съгласни с безрезултатността на химиотерапията, те са заставени да я прилагат от групировки, които са особено зантересовани от това и които получават огромни печалби от лекарствената индустрия.“

д-р Алън Лъвийнщ

 

„За период от 100 г. лечението на рака на гърдата е еволюирало от пълната липса на лечение до радикално такова и отново назад към по-консервативна терапия, без това да се отрази на смъртността.“

Д-р Едуард Сканлън

 

„В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула – досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт… Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината, и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката – медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно.“

Д-р Г. Станков

 

“Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се причиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на СЗО най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др. Очевидни са големите възможности и перспективи на т. нар. първична профилактика на рака, насочена към премахване или намаляване на канцерогенните фактори.“

из „Вътрешни болести“, проф. Чудомир Начев

 

„Стандартните методи за лечение на рака не само не премахват раковите заболявания, но могат и да и да ги влошат.“

Д-р Макс Уича, изследовател на рака и основател на Общообразователния онкоцентър към Мичиганския университет

 

„Резултатите от анкетите и проучванията показват, че трима от всеки четирима лекари (75%) биха отказали да се подложат на химиотерапия, защото знаят, че е неефективна по отношение на болестта и има разрушително действие върху целия човешки организъм.“

д-р Тулио Симончини, онколог

 

д-р Продан Христов:

„Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по нареждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се наложат… са хората на индустрията… Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индустриалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване… И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците… Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно…. Собствениците на тези производства нямат интерес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува техните…

Учените…, които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията.“

„Човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората – това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести… с изкуствените торове се насилва клетката… Като отслабне клетката – отслабва целият орган. Като отслабва органът – отслабва целият организъм… Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена… тези изменения в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години… Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява заболяването… замърсяването на въздуха, на водите… Индустрията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията.”

Д-р Атанас Гълъбов:

„“Войната“ на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания. Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на „US Journal of the National Cancer Institute“, работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал. Според Франк Вийвел, директор на „Хора срещу рака“, в САЩ разходите свързани с това заболяване, са повече от 100 млрд. годишно „за лечения, които са едновременно неефективни и нехуманни“. Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огромни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение…

Според проф. д-р Самюел Ъпстейн, председател на Международната асоциация за превенция на рака, болестите трябва преди всичко да се предотвратяват. Според него от 50-те години до сега онкологичните заболявания са се увеличили рязко, като при някои видове рак процентът надвишава 300. За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустрията, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях. Роял Реймънд Райф е роден през 1888 г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего, САЩ, смятан от мнозина за най-разностранния гений, живял някога. Енциклопедичността на неговите познания и умения е действително впечатляваща. За научноизследователската си работа и постиженията си той получава 14 награди и титлата „почетен доктор“ на университета в Хайделберг! Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията…

През 1920 г. конструира първия в света много мощен светлинен микроскоп. След повече от десетилетие усъвършенстване, през 1933 г., той завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп – изключително сложен уред, съставен от 5682 различни части и постигащ увеличение 60 000 пъти. Откритието на Райф има огромно значение – то дава възможност да се наблюдават в динамика репликационният цикъл при вирусите, жизненият цикъл на бактериите, как последните се изменят в различни форми, за да преживеят промените в околната среда, и как под влиянието на различни канцерогенни вещества някои от тях превръщат нормалната клетка в ракова! За сравнение бих искал да поясня, че със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние. Райф усърдно и неуморно документирал спектроскопския почерк на всеки микроб, който изследвал, и начина, по който се развивал в тъканните култури.

Той бил толкова напред от своите колеги, че те изобщо не можели да разберат същността на проучванията му. Затова мнозина пътували до Сан Диего, за да видят микроскопа и да придобият идея за това, което правел. Всъщност д-р Райф пръв идентифицира микроорганизъм, който е главна причина за развитието на ракови заболявания при хората, когато се създадат необходимите условия за това. Той го нарекъл „Cryptosides primordiales“. Райф видял и вирусите, които допринасят за развитието на полиомиелит, херпес, грип и много други болести, и документирал педантично всичките си изследвания със снимки, филми и подробни записки. За да унищожи микробите, Райф използвал същия физичен принцип, който му помогнал да ги наблюдава живи – принципа на резонанса. Атакувайки ги чрез специално създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет, той предизвиквал разрушаването им. По същия начин, по който ни е известно, че може да се използва звук с определена честота, но с голям интензитет, за да се счупи например само стъклена чаша, като същевременно предметите наоколо остават незасегнати. Това става именно поради факта, че молекулите й трептят с честота, хармонична на зададената. Методът на Райф унищожавал само вирусите без изобщо да засяга здравите клетки и тъкани. Ученият нарекъл съответната честота „смъртоносна осцилаторна стойност“.

На 20 ноември 1931 г. в имението на д-р Милбанк Джонсън в Пасадена 40 най-изтъкнати медицински специалисти от САЩ се събират на банкет, организиран в чест на д-р Р. Райф под мотото „Краят на всички заболявания“. Но само няколко години по-късно всички тези хора ще „забравят“ и изобретателя, и това събитие… След като в своите опити излекувал много раково болни животни, унищожавайки безболезнено съответния вирус със специфична електромагнитна честота, Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия. Какво ще стане с всички официално наложени терапии, след като хората разберат, че някой може да предложи безболезнено, без нежелани въздействия и много по-евтино лечение?

И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което „не можеш да откажеш“. Но Райф го отхвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози). През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията „Бърнет Лаб“ в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена. Единствената компания – „Бийм Рей Корпорейшън“, произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен процес била принудена да фалира. Последният удар за Райф обаче бил, когато полицията незаконно нахлула в лабораторията му и конфискувала цялата останала информация, обхващаща десетилетния му труд. Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на „Нортуестърн скул ъв медисин“, който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, „да се оттегли в пенсия“ и заминал за Мексико. Д-р Джордж Док, друг известен сътрудник на учения, също бил накаран да замълчи, получавайки голямо парично дарение заедно с най-големите почести, които можела да му предложи АМА.

Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. – годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило „война на рака“. Какво чудовищно лицемерие! … И така този изключителен, но много скромен учен, отдаден на своето дело за благото на човечеството и чужд на слава и фалшив блясък, никога не получил полагащите му се признание и известност за откритието, което направил! Медицинската индустрия и нейния антураж се постарали добре името му и работата му да потънат много бързо в забрава, като никъде в научните списания не се допускали статии от него или за неговите разработки.

И така поколения студенти по медицина са завършили, без да чуят нищо за откритията на д-р Райф, а и на мнозина като него. Ето това е един от начините, по които се осъществява манипулацията на лекарите! Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството. За да разберете за какви пари става въпрос и чии „права“ се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!

През 40-те години на миналия век Джон Хокеи, ветеринар от Илинойс, случайно открил билки, които оказвали благоприятен ефект при някои ракови заболявания. Как станало това? Когато неговият любим жребец заболял от рак, той решил да остави животното да умре на свобода. Хокеи забелязал, че конят започнал да пасе растения, които не били част от обичайната му диета и след няколко седмици туморът започнал да се стабилизира. След една година конят бил вече съвсем добре. Ветеринарят започнал да експериментира с животни, като прибавял и популярни домашни лекове към билките. Той постигнал значителен успех и предал рецептите, които прилагал, на своите наследници.

Хари Хокси, специалист по хранене и правнук на Дж. Хокеи, отворил клиника в Илинойс през 1924 г. и използвал успешно формулите за лечение на тумори у хора. Това веднага му навлякло гнева на АМА. Наричан „най-големия мошеник на века“, той бил многократно арестуван, повече от когото и да било друг в историята на медицината – над 100 пъти за период от две години. Независимо от голямата опозиция, която срещнал, той успял да направи най-голямата частна клиника в света за лечение на раково болни хора в Далас, Тексас, където се преместил през 50-те.

Един от най-решителните преследвачи на Хокеи бил Д.А. Темпълтън, който искал да затвори клиниката. Хокеи бил арестуван толкова много пъти от него, че започнал да носи със себе си полици за стотици долари, за да плаща всеки път гаранцията за освобождаването си. Но понякога той решавал да остане в затвора за няколко дена, за да докаже правотата си. В такива случаи пациенти, които били излекувани от него, идвали на тълпи пред затвора, носели му храна и предлагали своите свидетелски показания в негова полза. Хокеи бил освобождаван набързо, за да избегнат властите конфузното положение. Когато братът на Д. Темпълтън заболял от рак и бил обявен за нелечим случай, той постъпил при Хокеи и оздравял. Тогава Темпълтън, който бил най-ожесточеният му преследвач, станал негов адвокат. Все пак след няколко години на продължаващ тормоз Хокеи се видял принуден да премести клиниката си в Мексико.

Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: „Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи… Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му.“

Като студент Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е открита терапия на кожената туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани – един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета.

През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си.

През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил „щастлив“, че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.“

По-нататък авторът дава още много примери за потъпкване на всеки, който наистина иска да помогне на човечеството да се справи с тази болест. Не смятам за нужно да се спирам на тях – механизмът на действие на Матрицата би трябвало да е станал достатъчно ясен. Д-р Гълъбов продължава:

„Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е създадено например Американското общество по рака. През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харвард клуб в Ню Йорк, за да основат организация във връзка с раковите заболявания. Целта ѝ, забележете, не е да допринася за излекуване или за профилактика на рака, а само за контрол -т.е. за поддържане на едно вечно статукво на „борба с рака“. Обществото е било спонсорирано от Дж. Морган и Дж. Рокфелер младши, а юристите на последния – Дебевойз и Плимптън, са избрани на водещи длъжности в административното му тяло… Всяка година се провеждат десетки конгреси и конференции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации, но какъв е резултатът? В САЩ още през 1972 бюджетът на Националния институт по рака е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години този бюджет е вече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991 з. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. NСI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г. 26,9 от всеки 100 000 жени са умирали от този вид рак, през 1988 те са вече 27,5! Както става ясно по целия свят броят на болните и умиращите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава. В обявената от медицинските институции „война на рака“ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал.”

* * *

А ето и думите на д-р Ралф Мое – бивш помощник-директор на службата за връзки с обществеността при един от водещите американски центрове за изследвания в областта на рака „Мемориъл Слоун Кетъринг“, Ню Йорк:

“В края на краищата няма доказателства, че химиотерапията в повечето случаи действително удължава живота. Това е голямата лъжа за този метод – че по някакъв начин има връзва между намаляването на тумора на пациента и удължаването на живота му.“

Друг виден доктор и автор и на книгата „Ракът – Защо все ще трябва да умираме, за да стигнем до истината“, д-р Филип Дей, цитира проучване, според което повечето онколози биха отхвърлили за себе си който и да е от официално предлаганите терапевтични методи, ако те самите имат рак.

Интересно е да видим и какво масмедиите възхваляват като човеколюбива „превенционна“ тенденция… Някои лекари вече препоръчват на пациентите, за които се смята, че са „по-податливи“ на определени ракови заболявания според генетичните изследвания, да отстранят хирургически частите от тялото, които биха могли да заболеят. Звучи откачено и варварско (то си е такова, де), но очевидно светилата в медицинското общество мислят, че е геройство да осакатяваш хората в името на илюзорната защита срещу ракови заболявания.

В същото време в САЩ е абсолютно незаконно да се продават естествени препарати срещу ракови заболявания – дори и в случай, че са доказано ефективни. Раковата индустрия умишлено потулва многобройните практически и лабораторни успехи на алтернативните и натурални средства за лечение на рака. Някои лекари и всепризнати учени са наясно, че борбата с рака, която води раковата индустрия, е обречена на провал, особено при използването на химиотерапия. Но тези лекари и учени също са заставяни да си мълчат.

И все пак в обществото сякаш преобладава мнението, че алтернативните и природни лечения на рака са шарлатанство – единствено големите фармацевтични компании и техните отровителски терапии можели да ви помогнат, ако имате рак. Оказва се, че двуличието на раковата индустрия се проявява в две направления: алчност и удобно невежество.

И неслучайно химиотерапията се смята за успешна даже когато агонията на пациента е удължена само с 2 години. Дори когато ракът се завърне скоро след обявената ремисия, това не се брои за провал.

Онколозите обаче не предписват промяна в начина на хранене, което е съществено за успеха на всички алтернативни лечения. Причината е, че онколозите не са обучени за важността на храненето, затова те просто не вярват, че правилното хранене е ключово. Много от тях дори не препоръчват на пациентите си да избягват захарта. А още преди десетилетия нобеловият лауреат Ото Варбург открива, че раковите клетки оцеляват, като ферментират глюкозата, а умират от кислорода. Но разбира се, откритието на Варбург също не е част от официалната програма зад медицинското образование.

Преди няколко години Майк Адамс алармира, че онкоболните с рак на щитовидната жлеза, които са лекувани с радиоактивен йод, продължават да са много опасни и след като напуснат болницата. Те облъчват не само болничните стаи, но и други пациенти, а също собствените си приятели и семейства. Радиационните нива са толкова високи, че тези хора понякога задействат антитерористичните аларми за радиация, както се разбра от наскоро разпространен конгресен доклад.

Част от тяхното „лечение на рака“ включва изпиването на радиоактивна течност, съдържаща йод-131 (радиоизотоп на йод), която отива до тяхната щитовидна жлеза и я изгаря отвътре с радиация. Вярвате или не, на това му казват „научна медицина“. Също като флуоризацията на водата, химиотерапиите, мамографиите, противогрипните ваксинации и тем подобни токсични, отровни процедури – все натрапвани на човечеството в името на “модерната медицинска наука”.

Йод-131 между другото е причината аварията в съветската атомна електроцентрала Чернобил да бъде смятана за толкова смъртоносна. Той е продукт от деленето на уран и извънредно допринася за появата на мутации в клетките и смърт. Периодът му на полуразпад е 8 дни – това означава, че за 8 дни количеството излъчвана радиация спада наполовина.

Според конгресния доклад, съставен от конгресмен Ед Марки от Масачузетс, един радиоактивен пациент се качил на автобус в Ню Йорк и задействал детекторите за радиация в тунела „Линкълн“. От щатската полиция направили блокада на автобуса, тъй като били убедени, че в него има терорист, но се оказало, че става дума за пациент с рак на щитовидната жлеза.

Проблемът, разбира се, изобщо не е в страдащите от рак на щитовидната жлеза, а в начина, по който биват лекувани чрез убийствена радиация! В много случаи този рак може да се избегне (или излекува) с помощта на малки количества селен и йод (от водорасли, не от ядрени отпадъци), правилна диета и излагане на слънце. Важно е да се знае още, че често се поставят неоснователни диагнози за рак на щитовидната жлеза, като съответно и лечението се оказва излишно. Повечето хора преодоляват т.нар. тироиден рак със собствени сили и без каквато и да било терапия.

Тироидните онкоболни се нуждаят от качествена храна и холистична медицина, а не от радиация, която е заплаха и за самите болни, и за здравите около тях. Шарлатаните на медико-фармафията сега разполагат с оръжия за масово унищожение и дори ги използват срещу болни от рак на щитовидната жлеза. Тези болни хора заслужават нещо по-добро: природна медицина, която изцелява тъканите, вместо да ги довършва.

Завършвам тази важна тема с един цитат от двукратният лауреат на Нобелова награда и „баща“ на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина “Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа.“

COMMENTS