Погазването на алтернативната медицина

Преди да представя два цитата от хора, които са дълбоко запознати с този проблем, бих искал да направя едно уточнение: това, на което днес казваме „алтернативна медицина“, включваща билколечение, хранителен режим, пост, акупунктура и т.н., хилядолетия наред е било стандартната медицина, а едва от около един век съвременната медицина е станала стандартна и общоприета.

Проблемът не е в различните методи, нито и че официалната медицина не е изключително полезна при критични случаи, но проблемът е, че тя иска да „превземе“ и всички останали области от здравеопазването, макар там да вреди много повече, отколкото да помага.

Свидетелство за това е, че малко по малко се обнародват директиви като 2004/24/ЕС, които забраняват и най-ефективните лечебните и естествени лечебни средства – билките. За посочената наредба БНР коментира, че от 1 май 2011 година „се забранява със закон всяка природна медицина, която не е била регистрирана по време на гратисния период. Процедурата по регистрация на билки обаче е неефективна. Освен скъпа и сложна, тя е била и неизвестна за голяма част от производителите на билкови лекарства. За последствията от евродирективата започват да разгласяват медиите в страните-членки на ЕС и други европейски държави, като Русия например, едва в края на 2010 година и началото на 2011-та.“

Тъй като става въпрос първо за много пари, а второ – и по-важно – за влошаване в здравето на хората, което ако продължи с това темпо би довело до цялостното израждане на човечеството, злодеите зад кулисите с всички сили се стремят да унищожат алтернативите. Например доктор Том Долфин (заместник председател на Британската медицинска асоциация) неотдавна заяви: „Хомеопатията е магьосничество. Позорно е, че Националната болница по хомеопатия се намира между Центъра по неврология и болницата на улица „Грейт Ормънд“ (в Лондон), като дори получава финансиране от Националната служба по здравеопазване.“

А каква е Истината?

„Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в известен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На „нестандартните“ терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефикасността им. Нерядко „доброжелатели“ подлагат пред студентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултатът? Ще ви покажа с един пример.

Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им занесох няколко книги и материали с клинични случаина излекувани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им.

Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. „О, това не е за мене“, „Като е толкова ефикасно, защо не се преподава в Медицинска академия?“ и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен и разбрах, че усилията ми са напразни. Корпоративни интереси разболяват и убиват хората. Моделът на медицинско обучение и обслужване, който е бил заложен и който все още продължава да действа, от една страна, поставя лекаря в подчинено положение да изпълнява нерядко и против волята си вредни за болния практики. С тях той може дори допълнително да влоши здравословното му състояние, но за това няма да бъде подведен под съдебна отговорност, защото това е „официалното“ лечение. От друга страна, ако реши да помогне на пациента по начин, който е различен от общоприетия, дори и да има успех, рискува да бъде изложен както на присмех от своите колеги, така и на тяхната завист и да влезе в сериозен конфликт с медицинските институции, а понякога дори и да изгуби правото си да практикува. Именно за да не си навлекат неприятности, много лекари на Запад, проявяващи интерес към естествените методи на лечение, не ги прилагат…

Хуманисти с енциклопедични познания не само в областта на медицината, но и извън нея остават неизвестни на лекарското съсловие. Например д-р Самуел Ханеман, основоположникът на хомеопатията като научна система в края на XVIII и началото на XIX в. Той е бил немски лекар, химик и полиглот (владеел е писмено и говоримо 8 езика). Благодарение на изследванията си в областта на химията Ханеман бил избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият „Аптекарски лексикон“ се превърнал в стандартен учебник за онова време и измежду всички лекари в Германия именно на него било възложено да стандартизира немската фармакопея. Но след като в един момент, разочарован от официално прилаганите тогава лечения, решава да се отклони от „правилната“ медицинска практика и започва да лекува и то успешно с хомеопатични лекарства, отношението към него става враждебно и той дори е принуден да напусне Германия. Друг немски лекар – Бьонингхаузен, през 30-те години на XIX в. спасил от бяс десетки хора и животни, много години преди Луи Пастьор да въведе съответната ваксина (1885 г.). Името и успехите му обаче също както тези на Ханеман, Херинг, Кент и други известни с постиженията си лекари хомеопати никъде не се споменават в алопатичната медицинска литература. Същото се отнася например и за нашия съвременник – специалиста по хранене и ирисова диааностика д-р Бернард Йенсен, помогнал на десетки хиляди хора да се отърват дори от много тежки и смятани за напълно нелечими заболявания, както и за други лекари и лечители, за които щестане дума по-нататък в книгата.

Неотдавна лаконично беше съобщено в нашата преса, че българските учени проф. Е. Гъбев и доц. Е. Гъбев, баща и син, са открили и патентовали принципно ново лекарство, което помага много ефикасно на хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). Според информацията не са установени нежелани въздействия от страна на медикамента. Познатите западни препарати, използвани в тези случаи, са изключително токсични и предизвикват много сериозни странични ефекти, а според много учени и лекари именно те правят живота на болния по-тежък и го съкращават. Българското лекарство обаче едва ли ще получи признание и широко разпространение, независимо че може да се окаже много по-ефикасно и безвредно от всички използвани досега средства, защото западната фармацевтична мегаиндустрия не би го допуснала. Доколкото става ясно от публикациите, фирмата, която е субсидирала лечението, вече е прекратила отношенията си с Инфекциозна болница в София и няма кой да плаща за консумативите и другите разходи по клиничните изпитания. Не е ли нормално да се запитаме: Нима е възможно при такова откритие българското правителство да не прояви интерес и загриженост и да не отдели пари за продължаване на изследванията и опитите, при положение, че това би могло да донесе освен известност на българската медицина и милиарди долари приходи за страната ни?

Спомням си едно събитие от времето, когато работех към голяма столична болница. Един ден ми се обадиха от библиотеката и ми съобщиха, че е пристигналакато дарение голяма пратка с хомеопатична литература. Там знаеха, че се интересувам от и прилагам „нестандартни“ лечебни методи, и затова ме потърсили. Уведомиха ме, че става въпрос за около 40 комплекта, всеки с по четири от най-необходимите за практикуване на метода хомеопатични книги на английски език. Още на другия ден отидох, за да ги видя и евентуално да уредя да бъдат дадени на колеги, обучаващи се в момента. Каква беше моята изненада, когато бях посрещнат сдумите: „Директорът на болницата каза, че тук никой не се занимава с подобни глупости и нареди да ги предадем на вторични суровини.“(!) И те го бяха направили, запазвайки само един комплект за мен.

Преди няколко години колега ми се оплака, че искал да практикува акупунктура в спешното отделение, където работи, но началникът му категорично отказал и го предупредил недвусмислено, че ако това стане, ще трябва да си събира багажа. Не е желателно хора, които се избират на отговорни ръководни постове в здравеопазването да имат самостоятелно мислене и въобще да могат да мислят извън поставените рамки; важното е да се подчиняват на системата и на тези, които я контролират!

Медицината е област, в която се изисква конформизъм и се проявява силна нетолерантност към мнение, което е различно от „официалното“. Самите лекари нямат достатъчно информация за това, което в действителност става зад кулисите в здравеопазването, а когато не са съгласни или пък знаят истината, в повечет ослучаи са принудени да премълчават. Постановката е такава, че не дава възможност за инициатива извън стандартите, особено в болниците. На тези, които се осмеляват да критикуват системата и да изразят различно мнение или положително отношение към „алтернативните“ терапии, не се гледа с добро око.“

Д-р Атанас Гълъбов

* * *

„Можете да сте сигурни, че има пъклен план зад поредната лъжа. Този план цели не само атаки срещу правилното хранене, резултатът от което ще е непълноценно хранене и зачестяване на раковите заболявания. Реалната цел на тази т.нар. Здравна служба и нейните лъжливи глашатаи е да си постелят за предстоящата забрана на витамин D.

„Чакай малко! – ще си кажете. – Властите никога не биха забранили витамин D, това е просто нелепо.“

Ще отговоря на едно такова възражение, като обърна внимание, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) от десетилетия е наложила забрана на сладката билка стевия. Тази Агенция поръчваше обиски на компаниите, внасящи стевия, изземваше инвентар за отглеждането на стевия, като нареди и унищожението на книги с готварски рецепти, в които стевията се препоръчваше като заместител на захарта.

Опитите на FDA да криминализира хранителните добавки и природните лекарства не са от вчера – те имат дълга история. Агенцията се прочу и с криминализирането на един китайски цяр – билката ефедра – а през последните три години е движещата сила зад репресиите над домашните производители на прясно мляко; репресии, на които станахме свидетели в Калифорния, Уисконсин и другаде.

Преди да забранят нещо обаче, това нещо по-напред трябва да се „докаже“ като „опасно“. Използва се похватът проблем-реакция-решение, където властите създават изкуствено създаден проблем, в случая „витамин D ви вреди“, след което вдигат дирижирана олелия в медиите, а накрая идва желаното решение: забрана на витамин D.

Защо им е да забраняват хранителните добавки с витамин D?

С каквото и да се храните, нищо не може да ви осигури необходимите дози витамин D, както го прави слънцето.

Витамин D е най-важният бранител на здравето в наши дни. Защо е така? Защото повечето хора живеят на закрито. Те работят в затворени помещения, спортуват в затворени салони, вкъщи също са под покрив… В резултат на това почти не се излагат на слънчева светлина, което причинява и хроничния недостиг на витамин D.

Почти всеки орган в телата ни разполага с рецептори за витамин D. Мозъкът, бъбреците, черният дроб, храносмилателната система, сърцето… всички те се нуждаят от витамин D, за да ни служат безпроблемно. Без витамин D в телата ни подмолно започват да се развиват най-различни изгодни и доходоносни болести…

Тези болести, както загатнах, означават благодатен валеж от приходи за фармафията, която, разбира се, е корпоративният господар на FDA. Казано инак, криминализирането на витамин D ще доведе до несметна печалба за фармацевтичните картели…

Само неосведомените и безнадеждно наивни хора не могат да разберат какъв е интересът на фармацевтичните корпорации от заговорите за разболяване на колкото се може повече хора – става дума за интереси, възлизащи на много милиарди. Всичко, което прави фармафията, се ръководи изцяло от егоизъм и алчност. Тази индустрия е готова да използва деца и затворници за „медицински“ експерименти, да фалшифицира „научни“ данни, да инжектира десетки милиони хора с канцерогенни вируси, обединени под названието „полиомиелитна ваксина“…

Забраната на витамин D ще е манна небесна за криминалната фармацевтична индустрия.

Достатъчно е да се излагаме само 15 минути на ден под лъчите на Слънцето, което ни дарява с жизненоважния витамин D, за да оздравим организма си и да си осигурим добър тонус.

Оглеждайте се и се ослушвайте за нови атаки срещу този витамин през идните седмици и месеци. Фармафията ще направи всичко по силите си, за да вкарва хората в заблуждения за здравословната диета и да цензурира неудобните истини.

Властите, техните медии и ортаците им от фармафията заговорничат заедно, за да ви държат болни и невежи. Всички заедно имат интерес да умрете, преди да сте взели и десет пенсии. Те искат и да нямате достъп до истинна информация, която ще ви помогне да живеете независимо, включително да се предпазвате сами от появата на рак и да лекувате правилно това заболяване.

Живеем във времена, когато лъжите и измамите са в токсична концентрация. Дори с груба сила опитват да ни откъснат от полезното знание и мъдростта. Разпространението на текстовете, осведомяващи за силата на витамин D и изобличаващи онези, които искат да извършат покушение над този витамин, е от извънредна важност за цялото човечество.“

Майк Адамс

* * *

Силно пресилено е твърдението, че изкуствено приеман витамин D може достойно да замести излагането на слънце поне 2-3 часа седмично, но все пак е по-добре от нищо, а разсъжденията на автора са право в целта.