Илюзорната сигурност

„Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но стремежът към сигурност е твърде илюзорен. Всяка обвързаност (с пари, вещи и пр.) е признак за несигурност. Този, който се стреми към сигурност, я преследва цял живот и никога не я постига.“

Дийпак Чопра

В тази тема помествам кратък откъс от книгата “Как да оцелеем след края на света такъв, какъвто го познаваме“ от Джеймс Уесли Роулс. Много съм далеч от мисълта, че трябва на всяка цена през идните времена да се стремим преди всичко към физическото си оцеляване, но не мисля и, че когато на един човек му кажат „Влакът идва, премести се от релсите!“, той трябва да каже „Ако е рекъл Господ, ще оживея“. Защото Бог е рекъл през устата на пророците (в следващия раздел е разгледан този въпрос), а от нас се иска разумност, за да разберем какво се иска от нас и да го свършим. А ако не сме достатъчно предвидливи и сами скочим в устата на лъва, преди да ни е дошло времето, ще си провалим цялата мисия на Земята.

„Живеем във време на относителен просперитет. Разчитаме на богат асортимент от пресни храни в магазините, телекомуникационна мрежа, обществено здравеопазване, пенсионни осигуровки. Разполагаме с евтин транспорт, сложна и сравнително добре поддържана мрежа от шосета, магистрали, железопътни релси, канали, пристанища и летища. За първи път в човешката история по-голямата част от населението на света живее в градовете.

Недостатъкът на това изобилие е свръхсложността, свръхспециализацията и прекалено дългата верига на снабдяване. В развитите страни по-малко от 2 % от населението са ангажирани със селско стопанство и риболов. Замислете се: само 2 % от нас изхранват останалите 98%. Храната на масата ни често идва от стотици и дори хиляди километри далеч. Отоплението и осветлението обикновено се осигурява от източници, намиращи се на стотици километри разстояние. Дори питейната вода изминава дълъг път, преди да достигне до мнозина. Всеки ден средностатистическият американец се прибира у дома и намира добре зареден хладилник, надеждно осветление, чиста вода от чешмата, тоалетна с течаща вода, изпразнени контейнери за боклук, стабилна интернет връзка. Изградили сме една Голяма машина, която досега работи забележително добре, само с някои малки пропуски. Но това може невинаги да е така. Но дългите вериги на снабдяване и комуникация са крехки и уязвими. Някой ден Голямата машина може да изскърца и спре.“

Кратък коментар: Причината за това спиране може да бъде една от следните, а още по-вероятно няколко накуп:

• Глобална икономическа криза – такава се предвижда от много водещи финансисти, които са наясно с начина, по който е изградена цялата финансова система и това, че тя в този си вид не може да съществува въз основа на постоянното печатане на нови пари, а чрез тях и нов дълг до безкрайност. Това рано или късно (по-скоро рано) ще доведе до невиждана досега световна криза, най-вероятно съпътсвана от хиперинфлация, при която всички настоящи пари ще изгубят стойността си. Това може би ще се използва и за преминаване към глобална безкешова система за разплащания, в която всички ще започнат „от нулата“ и ще могат да си купят хляб само, ако са част от робите на Системата. Всички спестявания ще изчензнат безвъзвратно. При тази криза цялата снабдителна мрежа на градове ще рухне, тъй като никой работник няма да работи за пари.
• Военно положение, например подготвяната Трета световна война
• Големи земетресения, каквито също се очакват
• Глобална епидемия

Авторът пише още:

„Достатъчно е да вземете един средностатистически жител на големия град, да го накарате да се почувства измръзнал, мокър, уморен, гладен и жаден; да му отнемете телевизията, бирата, лекарствата и останалите залъгалки, за да видите дивака в него.

Ето едно мислено упражнение. Поставете се на мястото на господин Джо Американски – хипотетичен, но типичен жител на покрайнините. Представете си го в големия град, край който живеете и вие. Той не е готов за криза. В кухнята му има храна за по-малко от една седмица. Разполага само с половин резервоар гориво в минивана. И тогава настъпва Краят на света такъв, какъвто го познаваме. Електрозахранването е прекъснато, работата му остава в миналото, тоалетната не работи, водата вече някак си не тече магически от чешмата. Съпругата и децата му изпадат в паника. Рафтовете в супермаркета са обрани до шушка. В града започват безредици. Местните бензиностанции остават без гориво. Банките са затворени. Той е отчаян. Къде да отиде? Какво да прави?

Най-вероятно Джо ще си помисли… „Трябва да отида някъде, където да мога да отглеждам храна”. Затова ще се напълнят и всички места като Империъл Вали, Уиламет Вали и Ред Ривър Вали. Ще има толкова много отчаяни Джо Американски и всички те ще прииждат, докато тези местности не се превърнат във фронтова зона. Много грозна картинка, при това доста опасна за всички.

Колелото се завърта: електрозахранващите мрежи

Всеки сценарий на криза значително ще се утежни, ако се срине електрозахранващата мрежа за повече от една седмица. Помислете само. При продължително прекъсване на електрозахранването:

– Повечето малки и големи градове ще останат без централно снабдяване с питейна вода;

– Най-вероятно ще се стигне до тълпи от бежанци от големите градове;

– Вероятно ще има масови бягства от затворите;

– На практика всички комуникации ще бъдат прекъснати. Телефонните централи разполагат с аварийно захранване: огромни модули с течни акумулатори, които обаче могат да издържат само една седмица. В повечето телефонни централи няма инсталирани генератори, тъй като никога не се е очаквала ситуация, която би могла да прекъсне електроподаването за повече от седемдесет и два часа (ето на това му се казва лошо планиране). По този начин, ако и когато настъпи срив в електрозахранването, едновременно ще спрат телефоните, мобилните комуникации и интернет. А когато едновременно няма ток и комуникации, най-вероятно ще се провокира бум на престъпността. Няма да работят нито алармените системи, нито охранителните камери и осветление, няма да има и надежден начин човек да се свърже с полицията или пожарната служба, и тъй нататък, и тъй нататък;

– Дори печките на пелети с електрическо запалване изобщо няма да работят;

– Няма да има телефон 911, нито друг, на когото да се обадите за помощ. Вие, вашето семейство и вашите съседи ще трябва сами да посрещнете всяко беззаконие, което ви сполети;

– Във всеки по-голям град ще има проблем с канализацията. На практика всички ще бъдат принудени да черпят вода от открити източници, а междувременно съседите им неволно ще ги замърсяват. При прекъснато електричество и централно водоснабдяване тоалетните няма да се почистват, а в повечето градски и крайградски жилища няма да се направят външни тоалетни и ями за боклук. Само за седмица сривът на електрозахранването ще се превърне в кошмар за общественото здраве в метрополисните области.

Дългите и неустойчиви вериги на снабдяването

… В съвременната търговска мрежа се използват сравнително малки площи за складове, като компенсират това с редовни доставки… Недостатъкът е, че така компаниите стават уязвими за всяко прекъсване в снабдяването. Ако се обърка транспортът или възникне проблем с комуникациите, или ако служителите на доставчиците обявят стачка, или ако има затруднение в производството на части, поточните линии ще спрат. Липсата само на една част означава нито един завършен продукт… Паническото пазаруване може да опразни рафтовете за броени часове. Важната поука от всичко това е, че човек трябва да се подготви предварително. НЕ РАЗЧИТАЙТЕ, че ще можете да купите каквото и да било за семейството си след края на света такъв, какъвто го познаваме… Колко дълго, мислите, ще оцелеят складовете за храна след съобщението за нов, смъртоносен, лесно предаващ се от човек на човек грипен вирус? В момента цените са ниски, а складовете – пълни. По-добре е човек да подрани с година, отколкото да закъснее дори с един ден.

Нека ви опиша само един вид обстоятелства, които могат да доведат до това.

Представете си най-мащабната грипна пандемия, разпространявана чрез обикновен контакт – толкова вирулентен щам, че убива повече от половината заразени. Представете си как болестта обикаля земното кълбо за по-малко от седмица. (Не е ли чудесно, че разполагаме с такъв въздушен транспорт?) Помислете си за жадните за „горещи новини” световни медии, които не могат да устоят на изкушението да показват репортажи с хора в скафандри и гумени ръкавици, изнасящи от разни къщи носилки с тела в чували. Тези сцени се повтарят толкова често, че няма начин мнозинството хора да не решат да не ходят на работа, докато нещата не се успокоят. Само че като не ходят на работа, важни механизми от Голямата машина спират да функционират.

Какво става, когато липсват части от Голямата машина? Складовете не успяват да обработят навреме поръчките. Камионите не правят доставки. Бензиностанциите остават без горива. Полицаи и пожарникари не идват на работа, защото решават, че опазването на собствените им семейства е приоритет номер едно. Бури разрушават далекопроводи, но няма кой да ги поправи. Реколтата гние по нивите и градините, защото нито може сама да се събере или транспортира, нито като с вълшебна пръчица да се превърне в пуканки или да се нареди по рафтовете в магазините. Голямата машина се поврежда.

Звучи ли страшно? Не се съмнявам: наистина е страшно. Последиците от подобна криза са невъобразими. И положението става все по-лошо. Средностатистическото семейство от градските покрайнини разполага с храна за около една седмица в килера. Какво ще ядат хората, ако пандемията продължи седмици или месеци, след като няма перспектива за скорошно възстановяване на запасите? Магазините са изпразнени. Изправени пред дилемата дали да гладуват вкъщи или да излязат навън и да се сблъскат с господин Инфлуенца, милиони американци са принудени все пак да отидат на „лов” за храна. Първите жертви на набезите са ресторантите, магазините и складовете за храна. Със задълбочаване на кризата мародерите започват да крадат малкото, което е останало на съседите им. После се прехвърлят към фермите в близост до градовете. Някои създават мобилни и въоръжени банди, които нападат ферми все по-навътре в страната, използвайки подозрително набавени горива. Рано или късно обаче късметът им изневерява и те умират от грип или натравяне с олово, като преди това обаче са нанесли огромни щети.

Трябва да бъдете готови за бедата. Животът ви и този на вашите близки зависи от това.

Ако и когато се разрази пандемия (или терористична атака, масово обезценяване на валутата или друга немислима криза), това силно ще засегне целия свят. Помислете за всички последици от нарушаването на ключови механизми от съвременната ни технологична инфраструктура. Трябва да можете да осигурите вода, храна, отопление и осветление за семейството си. Същото важи за безопасността и законността, защото във време на пандемия човек може да разчита единствено на себе си…

Поради силната урбанизация на американското население, ако цялата електрозахранваща мрежа в източните или западните части бъде повредена за повече от седмица, градовете бързо ще станат невъзможни за живеене. Предвиждам една почти непрекъсваема верига от събития:

– Прекъсване на захранването, последвано от;

– прекъсване на водоснабдяването, последвано от;

– нарушения на снабдяването с храна, последвани от;

– срив на реда и законността, последван от;

– пожари и масови безредици и мародерства, последвани от;

– „Златна орда” и повсеместно изселване от големите градове.

Докато комфортът на живота в градовете бързо спада до нулата, хората от големите градове и техните покрайнини масово ще се изселват към дълбоката провинция. Това явление покойният ми баща Доналд Роулс, физик в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор” в Калифорния, полушеговито наричаше „Златната орда”. Естествено, говореше за монголската орда от XIII век в съвременен контекст. (Монголските управници били избирани от „Златния род” Темуджин, откъдето идва и названието „Златна орда”.)“