Мултимедийните технологии

„Най-великият хипнотизатор на Земята е една правоъгълна кутия, стояща в ъгъла на стаята ви. Тя постоянно ви казва кое да възприемате като истина.“

Дейвид Айк

“Американските филми са най-подмолният преносител на пропагандна в днешния свят. Те са чудесен разпределител на идеи и мнения. Филмите могат да уеднаквят идеите и навиците на една нация. Тъй като са създавани, за да посрещнат изискванията на пазара, те отразяват, подчертават и дори преувеличават широките обществени тенденции, вместо да стимулират създаването на нови идеи и мнения. Филмите печелят само от идеи и факти, които са модни. Както вестниците се стремят да разпространяват новини, така и киното се стреми да разпространява развлечение.“

из “Пропаганда“, Едуард Бърнайс

„Докато читателят чете, той неизбежно развива своите способности, а докато гледа филми, може само да гълта кренвирши или да чопли семки.“

Николай Хайтов

 

„Намирам телевизията за много образоваща. Всеки път, когато някой включи телевизора, аз отивам в другата стая и чета книга.“

Граучо Маркс

„Идеята за бягството от реалността е дори още по-основателна днес при възхода на онлайн видеоигрите, 3D филмите и системите за домашно кино. Масите, непрекъснато търсещи последния връх в развлекателните технологии, закупуват скъпи продукти, които само най-големите медийни корпорации в света могат да си позволят да произвеждат. Тези продукти съдържат внимателно пресметнати съобщения и символи, които ни повече, ни по-малко са една пропаганда. Обществеността е дресирана да обича тази пропаганда до такава степен, че е готова да харчи трудно спечелените си пари, за да бъде изложена на пропагандата.“

The Vigilant Citizen

„Един от най-обезпокоителните знаци, че нашата цивилизация е пред падение, се явява значителното затъпяване на хората. Тези, които имат интерес към безсмислени теми, както и зомбитата, които гледат CNN, преобладават в пейзажа и не допринасят с нищо за света. Те са „безмозъчните консуматори“, които бързат да се ваксинират, гледат телевизия и ядат фабрични боклуци, наричани храна. Освен това са дрогирани с психиатрични лекарства и вярват на всичко, което им кажат властите. Повечето от тези хора, разбира се, няма да преодолеят тежкия преход между двете епохи.“

Майк Адамс

“Телевизията е като огъня. Ако се използва разумно, тя може да стори чудеса, но ако се гледа безконтролно, тя може да причини огромна вреда. Вероятно най-лошото при телевизията е, че тя отвлича децата от по-съществени занимания. А има толкова безкрайно полезни неща, които детето може да научи или направи само. Вместо това в много семейства то е просто залепено на екрана”

Самуел Паркинсън

* * *

Съвременните хора от малки биват моделирани и програмирани – вкарани в една илюзорна реалност чрез разнообразни шоу програми, сапунени сериали, порнография, компютърни игри, спортове и интерактивни технологии, които не позволяват на човек да погледне навътре към истинската си същност. Чрез постоянно стимулиране на сетивата хората отвикват да мислят задълбочено и се превръщат в пасивни консуматори.

От друга страна, всичко, което виждаме на екрана, се запечатва в съзнателната или подсъзнателната ни памет и ни оказва въздействие дълго след самата случка. И Учителя обръща особено внимание за този ефект:

„От чисто практична гледна точка човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнитизират и той загубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Виждаш ли, че бесят или убиват някого, не гледай, не петни душата си. Помоли се за този човек и се постарай да създадеш в ума си някакъв красив образ, някаква красива форма. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от Невидимия свят и да отворят път на душата му.“

Конфуций е учил на същото:

„Да гледаш и слушаш покварата вече е началото на покваряване.“

В същото време съзнанието на децата и юношите е постоянно атакувано от насилие във всякакъв вид. Според проучване в САЩ за една седмица американското дете може да наблюдава по различните телевизионни канали средно 18 400 убийства или сцени на насилие. Едва ли положението в България е по-различно, а това неизбежно банализира смъртта по начина, по който филмите правят това с междуполовите отношения. Не може и не трябва убийството и страданието да се превръщат в обикновена случка от ежедневието, предизвикваща безразличие. А може би точно това е целта…

Доказано е, че докато хората гледат филми, мозъците им излъчват вълни със същата дължина, както когато сънуват. Истината е, че пред екрана хората сънуват будни и докато са в това състояние мозъкът не може да различава кое е реално и кое – виртуално. Затова когато човек гледа един страшен филм, при него се задейства автономната нервна система със съответните физиологични реакции така, както това би станало ако опасността е действителна.

Опити, проведени от Хърбърт Кругман, показват, че при хора, гледащи телевизия, активността на дясната мозъчна хемисфера е два пъти по-голяма от тази на лявата. За да установи обхвата на внимание при малки зрители, психофизиологът Томас Мълхоланд от „Ветеран’с хоспитал” в Бедфорд, Масачузетс, направил следната постановка: той свързал електроенцефалограф, който следял промяната в мозъчните вълни при децата, към телевизионния приемник, така че последният да се изключи, когато при повечето от тях се появи алфа-ритъм. И въпреки че на децата им казали да се съсредоточат максимално, при по-голямата част от тях телевизорът се изключвал до 30-тата секунда!

След няколко минути пред монитора и възрастните зрители вече са в полухипнотично състояние. Да се задълбочи този транс, е лесно. Един от начините е да се сложи празен кадър на всеки 32 кадъра от филма, който се прожектира. Това създава пулсация, възприемана само от подсъзнателната част на ума и поражда идеален ритъм, за да се провокира хипноза. Рекламите или каквито и да са внушения много по-лесно биха стигнали до ума, ако се подават след като човек вече е изпаднал в подобно състояние.

Огромна част от децата в САЩ например до 16-годишната си възраст прекарват между 10 000 и 15 000 часа пред телевизора, който в средностатистическия американски дом е включен средно почти по 7 часа на ден – 3 пъти повече, отколкото през 70-те. Не е чудно, че може би скоро ще дойде времето на света, предречен от Оруел в известната му книга „1984” – безволеви, със стъклен поглед хора, реагиращи послушно на инструкциите, които идват от мониторите.

Едно изследване, направено в САЩ от Фредерик Цимерман и Димитри Христакис от Вашингтонския университет, имало за цел да проучи 1 797 деца за способността им да се концентрират, да четат и да разбират думи, както и за математическите им възможности. Установило се, че децата под тригодишна възраст са гледали 2,2 часа телевизия дневно, а децата между 3 и 5 години – 3,3 часа. При сравнение на децата, гледали под три часа и над три часа, излезли огромни разлики. Тези, които са седели над три часа, показвали значително по-забавено развитие и по-притъпени умения от връстниците си, които са гледали по-малко от три часа телевизия. За развитието на децата в ранна възраст е от изключителна важност контактуването с възрастния човек, от когото те усвояват езика, който пък е в основата на логическото мислене. Поставено обаче пред малкия екран, детето копира готови модели на поведение и постепенно губи възможността си за по-продължителна концентрация и съсредоточаване, тъй като то е придобило навика да получава светкавично и бързо сменяща се информация. С увеличаване времето на седене пред телевизора (прогресивно нараства до 11-12 годишна възраст), детето очаква всяка информация да му бъде поднасяна с непрекъснато увеличаващи се темпове. В същото време от децата в училищна възраст се очаква да могат да се концентрират за 30-40 минути, което за повечето от тях е непосилно. Всичко с умствено напрягане и усилие ги изтощава.

За разлика от телевизията, четенето на книги има обратен ефект. То създава предпоставка за продължителна концентрация, за по-дълбоко вникване в контекста на съдържанието, в емоциите, в речта.

В своята книга “Педагогически аспекти на масовите комуникации“ Борис Ангелов обобщава особеностите на пасивното поведение, което поражда телевизията в децата така:

1. В сравнение с четенето на печатни материали, гледането на телевизия не изисква свободен избор. Необходими са много по-малко усилия;
2. В много случаи гледането на телевизия е за разсейване;
3. При гледането на телевизия зрителят следва нейният установен ритъм;
4. Разшифроването на образа изисква много по-малко усилия, отколкото разшифроването на напечатаната дума;
5. Гледането на телевизия парализира или намалява чувствителността към ценностните норми.

Освен това, времето прекарано пред екрана, когато това не е действително наложително, ни вреди по много начини. Този ефект е особено опасен за правилното детско развитие. Джефри Грийн описва някои негови аспекти:

1. Недоспиване

Няма съмнение, че електронните екрани на много устройства водят до лишаване от сън за всички възрастови групи. Но недоспиването е най-вредно за децата. Те се нуждаят от повече сън, отколкото възрастните, тъй като телата и умовете им се развиват. Едно дете се нуждае средно от около 10-12 часа сън на денонощие, за да расте и да се развива нормално, но стоенето пред екрана отнема от времето за сън. Съвременните деца постоянно не си доспиват, като им се събират не повече от 6-8 часа сън на денонощие.

Синята светлина мъчи очите и пречи на човек да заспи. Децата, които спят с електронни устройства в спалните си, спят по-малко, отколкото онези, които оставят устройствата в друга стая за през нощта. Те не само си пускат игри и си пишат, когато би трябвало да спят, но синята светлина от екраните пречи на съня дори когато джаджите са изключени. Всяка електроника, включително клетъчните телефони, таблетите и телевизорите, излъчва синя светлина от дисплея си. Тялото разпознава тази синя светлина като дневна и мозъкът изпраща сигнали за разсънване. Така, вместо да им се доспива, децата се разсънват.

Едно дете, което страда от недоспиване, обикновено е раздразнително, има склонност към напълняване, трудно се съсредоточава, липсват му умения да взима решения, зачестяват здравословните му проблеми, чувства се летаргично и се справя зле в училище. Прекомерното стоене пред екрана има роля във всички тези симптоми.

2. Затлъстяване

Използването на всяко устройство с дисплей изисква сядане или поне стоене на едно място, докато се използва. Застояването, съчетано с рекламите на висококалорични вредни храни, често води до напълняване на подрастващите.  Децата природно са пълни с енергия и имат вродена нужда да тичат, да скачат и изобщо да са активни. Когато нормалното им желание за активност се потиска, за да седят с часове пред екрана, натрупването на излишни килограми не закъснява.

3. Проблеми със зрението

При продължително гледане в дисплея очите се зачервяват и почват да болят, а в дългосрочен план могат да се появят и трайни последици.

4. Загуба на умението за общуване

Всяко дете се нуждае от общуване на живо с хора. На деца, които прекаляват с електрониката, им липсват социалните умения, необходими за израстването им като нормален възрастен. Макар децата да ни впечатляват с чевръстото използване на клавиатурата, те не знаят как да говорят с други хора. Социалните умения, поддържането на приятелства и възможността за взаимодействие с други хора на всякакви възрасти — всичко това липсва при деца, прекарващи повече време с електронни устройства, отколкото сред хора.

Ако не се развият уменията им за общуване лице в лице, след като пораснат, децата ще изпитват затруднения. Ще са затруднени да намират работа, интимен партньор и приятели, а когато успеят, ще изпадат в неловки ситуации. Понякога ще липсва елементарна социална етикеция, ако детето не развие нормалните си социални заложби.

5. Агресия

Попитайте някое дете коя е любимата му видеоигра и по всяка вероятност ще се окаже, че тя залага на насилие. Дори много малки деца се увличат по игри, в които се използват оръжия. Колкото по-жестока и кървава е играта, толкова по-голяма обикновено е нейната популярност.

Това се преобразува в агресия, когато детето стане юноша. Проучвания показват, че тинейджърите, които прекарват много време в гледане на ТВ предавания с насилие или играят на видеоигри с насилие, са много по-склонни да бъдат агресивни както у дома, така и в училище. Тези агресивни юноши се бият с братята и сестрите си, спорят с учителите и родителите си, и като цяло винаги са готови да избухнат.