Медиите като оръжие на Злото

 „Благодарни сме на вестниците „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“, на списание „Тайм“ и други списания и на директорите им, които взеха участие в наши

 „Благодарни сме на вестниците „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“, на списание „Тайм“ и други списания и на директорите им, които взеха участие в нашите срещи и удържаха думата си да мълчат почти 40 години. Щеше да бъде невъзможно да разгърнем нашия план, ако бяхме изложени на ярката светлина на гласността през всичките тези години. Но сега делото ни е много по-усъвършенствано и готово да се придвижи към световно правителство.“

Дейвид Рокфелер, 1991 г., на среща на Трилатералната комисия

 

„Нашата работа е да дадем на хората не това, което те искат да научат, а това, което ние решим, че трябва да знаят.“

Ричард Селънт, бивш директор на „CBS News”

 

„Едно от най-добрите възнаграждения за това, че работя от 15 години като репортер, е че успях да видя по какъв начин оперира тази машина, наречена „медии“, за който иначе никога не бих и помислил, че е възможен… Има един шаблон, който винаги се проявява. И той се състои в това, че винаги се появява и се избутва на преден план някаква история за прикритие, когато нещо се разкрие. Това става много бързо и всичко, което не пасва с тази скалъпена история, се отхвърля.“

Джон Рапопорт, американски разследващ журналист

 

„Няма такова нещо, като независима преса в Америка, освен в малките градове. Вие го знаете и аз го знам.

Знам, че много от вас, искат да напишат своето честно мнение, но ако го направите вие предварително знаете, че то няма да бъде издадено.

Аз получавам по 150 долара на седмица за да държа моето истинско мнение извън страниците на вестника, с който съм свързан. Други от вас получават същото заплащане за да вършат същата работа. Ако искам да разреша честно мнение да бъде отпечатано в моя вестник, след по-малко от 24 часа, с моята длъжност ще бъде свършено.

Работата на журналиста от Ню Йорк е да унищожава истината; да лъже изцяло; да изопачава; да клевети; да се подмазва в краката на Мамона; да продава своята страна и своя род за прехраната си. Ние сме инструментите и дърдорковците на богатите мъже зад сцената.“

Джон Суинтън, редактор на Ню Йорк Трибюн от 19 век

 

“Възникването на масмедията прави възможно използването на пропагандни техники в общонароден мащаб. Дирижирането на пресата, радиото и телевизията за създаването на една непрекъсната, трайна и цялостна обстановка прави така, че влиянието на тази пропаганда да остане незабелязано, именно защото се проявява в толкова непроменлива обстановка. Масмедията осигурява съществената връзка между индивида и изискванията на технологичното общество.”

Жак Елул

 

“Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мненията на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което има истинската ръководна власт в нашата страна. Ние сме управлявани, нашите мозъци – обработвани, нашите вкусове – формирани, нашите идеи – вменявани, най-вече от хора, за които никога не сме чували. Това е логическа последица от начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромни бройки човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако ще живеят заедно в едно гладко функциониращо общество. Нашите невидими управители в много от случаите дори не знаят кои са техните сподвижници от вътрешния кабинет.”

Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

 

„Знаете, че средствата за масово осведомяване изцяло се притежават и контролират от управляващия елит. Макар да намаляват като бройка, още има хора, които вярват, че всичко, съобщавано от „авторитетните медии“, има тежестта на Евангелие. Това важи и когато тези хора всъщност знаят, че информацията се купува и продава от кукловодите. И все пак – критичното мислене може да съществува само ако разбираме много добре, че масмедиите не са нищо друго, освен пропагандна машина и средства за мисловен контрол.“

Activist Post

 

„Трябва да отвлечете вниманието на „обърканото стадо“, защото ако то започне да забелязва какво става, може и да не го хареса. Възможно е да се окаже, че гледането на Суперкупата и комедийните сериали не е достатъчно. Налага се да го стреснете с врагове. На всеки една-две години се измисля по едно чудовище, срещу което трябва да се браним… Сега това са международните терористи, наркотрафикантите, пощурелите араби и новият Хитлер – Саддам Хюсеин, които заедно са тръгнали да завладяват света. Вие стряскате населението, изпълвате го с ужас, наплашвате го до такава степен, че да трепери и да се бои да пътува. След това спечелвате една „великолепна“ победа срещу Гренада, Панама или някоя друга беззащитна армия от Третия свят. Това носи облекчение – „Ние сме спасени в последната минута“. Ето един от начините, чрез които можете да отвлечете вниманието на „обърканото стадо“, да го държите под контрол и да му попречите да се огледа и да види какво наистина става около него.“

Ноъм Чомски

* * *

В следващия цитат Ноъм Чомски говори за „Public Relations“ (PR) или „Връзки с обществеността“. PR се занимава с поддържането на публичния имидж на известни или публични личности, организации, правителства и т.н. Често се използва манипулация.

Зачатъци на PR се откриват и в древна Индия в описанията на задълженията на царските шпиони. Те трябвало да шпионират, но и да информират владетеля за общественото мнение, да изграждат имиджа му на велик водач, а също и да пускат слухове в подкрепа на властта. Продължавам с цитата:

„Хората, които работят в индустрията на PR … имат концепция каква трябва да бъде демокрацията: тя трябва да бъде система, в която „специалната класа” е обучена да работи за собствениците – хората, които притежават обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност, защото организациите причиняват само неприятности.

Хората трябва да седят сами пред телевизорите си и в главите им да бъде набивано посланието, че единствената ценност в живота е да имаш повече предмети за потребление или да живееш като това богато семейство от средната класа, което ти показват, и да имаш прекрасни морални ценности като хармонията и „американската мечта”. Няма какво повече да се иска от живота. В главата ти могат да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но като гледаш телевизия – а тя не ги показва – започваш да се убеждаваш, че си луд, щом мислиш така. И след като организирането не е разрешено – а това е страшно важно – няма начин да откриеш дали наистина си луд или само така ти се струва.

Това е идеалът. Огромни са усилията, които се полагат, за да бъде той постигнат. Очевидно зад него стои някаква концепция. Една от тях е концепцията за демокрация, която споменах. Проблемът е в „обърканото стадо”. Трябва да избегнем гнева му и опасността да бъдем стъпкани. Трябва да отвлечем вниманието му. Хората от стадото трябва да гледат Суперкупата, комедии или филми с насилие. От време на време трябва да ги призоваваме да скандират безсмислени лозунги от типа на „Да подкрепим нашите войски”. Трябва да бъдат постоянно наплашвани, защото, ако не са достатъчно уплашени и ужасени от всички видове външни, вътрешни и какви ли не още дяволи, току-виж започнали да мислят, а това е много опасно, защото те не са подготвени да мислят. Затова е важно да се отвлича вниманието им и да бъдат изолирани един от друг.”

Медиите неслучайно са наричани „четвъртата власт“. С тяхна помощ могат да бъдат сваляни президенти и правителства, да се изгради нечии бляскав имидж, да бъде съсипана репутацията на някой „неудобен“ човек, да се разпространяват лъжи и дезинформация сред огромни групи хора и т.н. С помощта на ПР, пропагандата и манипулацията, елитът в сянка налага своите идеи и насочва общественото мнение в желаната посока.

От една страна медиите предлагат добре цензурирана информация за местните и световните събития, а от друга – осигуряват достатъчно занимания и забавления за масите, на които не трябва да им остава време да вникват в политиката на управляващите.

Манипулацията лежи в основата на контролирането на мисленето на хората и на начина, по който те възприемат света и събитията. Чрез нея се изопчават идеи и събития и се внушават нелогични и подвеждащи интерпретации. Основният метод за разпространение на манипулативните послания са медиите, които чрез съвременните технологии вече са буквално навсякъде, досущ като в антиутопията на Джордж Оруел.

Немския социолог Херберт Франке казва:

„Под манипулиране в повечето случаи трябва да се разбира психическо въэдействие, което се провежда тайно и следователно в ущърб на лицата, към които е насочено.“

За да влияе върху съответната група хора, манипулиращият може да изпозлва аргументи, в които той самият не вярва, да заблуждава целенасочено, да не предоставя важна или точна информация и т.н.

Водещо място в процеса на глобалната манипулация заемат средствата за масово „осведомяване“. Сами по себе си те не са нито добри, нито лоши. Проблемът е в това, че те са притежание на „елита“ и се използват за мръсни и потайни цели. Чрез тях на хората се внушава чувство за страх и безпомощност, като в същното време вниманието им се приспива, за да се превърнат в послушни, покорни и немислещи консуматори на това, което им се предлага за „тяхно добро“. Чрез ред манипулативни техники за внушение отделният човек бива подтикнат да приеме нещо, което при други обстоятелства би смятал за противно и отблъскващо.

Най-податливи към това са младите хора, тъй като те все още не са оформили своята идентичност, по-емоционални са и често са разочаровани от обществото, в което живеят.

До голяма степен въздействието на медиите се дължи на следния факт: доказано е, че лявата (логичната) половина на мозъка се „изключва“ при: силен афект (страх, гняв и др.), определена музика, потапяне във виртуална реалност чрез телевизия или комютърни игри. По такъв начин може лесно да се блокира реалната преценка и да се възпрепятства критичното мислене. Целта на манипулаторите е да „приспят“ лявото мозъчно полукълбо, отговарящо за логичното мислене, чрез атакуване на дясното, свързано с емоциите. След това човек е готов да приеме невярна и неточна информация и да му бъде внушена оперделена интерпретация на събитията, която той лесно би отхвърил в будно състояние на съзнанието.

Така например по новините ни представят образи, внушаващи страх и ужас, свързани с предполагаем тероризъм, а говорителят ни представя интерпретацията на тези кадри според това, в което се очаква да повярваме.

Разбирането и осъзнаването на този процес може да ни помогне да научим да филтрираме и приемаме критично посланията от медиите, като не позволяваме на емоциите да замъглят трезвата ни преценка. През последните две-три десетилетия обликът на най-важните социални стремежи до голяма степен беше определян не от истинското познание, не от фактите, а от журналистиката.

Народните маси пък наивно вярват, че както властите, така и медиите,  никога не биха си позволили да лъжат, дори това да е в техен интерес.

Вярата в непогрешимия авторитет е възпитавана още от най-ранна детска възраст. Първо от родителите, а после тази мисловна матрица се налага и от образователната система, като се натрапват разбиранията, диктувани от заинтересованите среди, искащи кротко и послушно население, което е невежо по основните въпроси. И чрез учебна програма, подготвена от корпорациите, поколение след поколение се възпитават все по-безкритични и немислещи консуматори.

По този въпрос Рудолф Щайнер казва:

„Съвременните хора твърдят, че не вярват сляпо в авторитета. Обаче това е само тяхното мнение. Практически вярата в авторитета е дълбоко заложена в човешката природа.“

Основен манипулативен подход на масмедиите е използването на бляскави определения и обобщения, предизвикващи силно положителни емоции по отношение на човек, идея или ситуация. Те вмъкват в речта си думи като „патриотизъм“, „демокрация“, „свобода“, „прогрес“, „грижа“, „деца“, „избор“, „отговорност“, „здрав разум“, „дълг“ и т.н. Често използват и изрази, които няма никакво конкретно значение и са просто безсмислена поредица от звуци, които разсейват слушателя от реалния въпрос и замъгляват възприятията му. Например „евроатлантическите ценности“.

Използват се често и евфемизми – например „мироопазваща операция“ вместо „война“ или „неутрализиране“ вместо „убийство“.

Още един пример, даден от Н. Чомски:

„Политическите термини по начало имат двойнствен смисъл. Единият се описва в речниците. Другият е необходим за обслужаване на власта.Той е доктриналният смисъл. Да вземем например думата „демокрация“. В обобщения й смисъл дадено общество е демократично дотолкова, доколкото хората могат да участват съзнателно в управлението на собствените си дела. Доктриналинят смисъл на думата „демокрация“ обаче е различен – става дума за система, в която решенията се взимат от определени среди на деловата общност и свързаните с тях елити. Публиката в случая е само „зрител, наблюдаващ действието“, но не и „участник“ в него, както ни обясняват водещи теоретици на демокрацията… Ако някои сектори от публиката излязат от апатията си и започнат да се организират с цел да се явят на публичната сцена, това вече не е демокрация. В техническия смисъл на думата това е заплаха, която трябва да бъде отстранена по един или друг начин.“

* * *

Масмедиите се състоят от различни медии, които са оформени така, че да достигат възможно най-голяма публика. Те включват телевизията, киното, радиото, вестниците, списанията, книгите, звукозаписите, видео игрите и интернет. Масовата комуникация е едно необходимо средство за функционирането на всеки диктаторски режим, и неслучайно се инвестират огромни средства и усилия в изграждане на глобални системи за проследяване и обмен на информация. Всичко това се подготвя, за да могат лесно да се защитават интересите на едно малцинство от милиардите бъдещи роби.

Уолтър Липман например сравнява човешките маси с “огромен звяр” и с “объркано стадо”, което има нужда да бъде ръководено от управляваща класа. Той описва управляващия елит като “специализирана класа, интересите на която са наднационални.“

А това хаотично “объркано стадо” има само една функция – да бъде зрител на действията и решенията на елита, но не и активен участник в тях.

Когато говорим за манипулация и пропагадна, не може да не споменем Едуард Бърнайс, известен още като “Бащата на PR и на рекламата“ и е използвал концепции, разработени от чичо му Зигмунд Фройд, за да манипулира обществеността чрез подсъзнанието. Той е споделял възгледа на Липман за общото население, намирайки го за нерационално и подвластно на “стадния инстинкт”.

Маркетинговите кампании на Бърнайс изградиха консуматорската култура, в която американците вече купуваха за удоволствие, а не по необходимост. Според него пропагандата се стреми да постигне публично одобрение и подкрепа на определени идеи и изводи, а не да стимулира логическия анализ на ситуацията.

Сливането на медийните компании през последните десетилетия създаде една малка олигархия от медийни корпорации. 90% от телевизионните сериали, които следим, музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, и вестниците, които четем, се създават от общо шест корпорации. Собствениците на тези конгломерати са в близки отношения със световния елит и в известен смисъл всъщност те са елита. Притежавайки всички възможни средства за достигане до масите, тези корпорации имат властта да разпространясват своите внушения сред всички народи едновременно, като ги подготвят за идеите, които трябва да бъдат приети от тях.

Всички инакомислещи безпощадно биват отхвърляни и пренебрегвани от тези медии, и така в голяма степен гласът им в публичното пространство бива заглушен.

Само една медия не може да окаже траен ефект върху човешката психика, тъй като би породила съмнения от липсата на други гледни точки. Масмедиите, обаче, тъй като присъстват навсякъде и притежават всички основни телевизионни и радио канали, ежедневници и т.н., създават жива обстановка, която хората възприемат като съвсем достоверна. Така масмедиите определят нормите и изключват нежеланото, а хората – като коне с капаци – биват поведени да гледат само натам, накъдето световният елит желае, и да виждат само това, което няма да обърка нечии планове.

Друг желан ефект от медиите е разпалване на любопитството към клюки, сензации, скандали, новини, вместо стремежа към Мъдрост и Истина.

Днешната пропаганда почти никога не се позовава на рационални и логически аргументи. Тя директно задълбава в най-първичните човешки нужди и инстинкти, за да предизвика емоционална и нерационална реакция. Ако винаги разсъждавахме разумно, може би нямаше да сме купили и 50% от това, което притежаваме. Бебета и деца непрекъснато се появяват в реклами, насочени към жените, поради една специфична причина: изследванията показват, че детските образи отпушват у жените инстинктивни грижовни и защитни реакции, което предизвиква и благоразположено отношение към рекламираните продукти.

За продуктите, насочени към мъжката аудитория, пък се използват образи на привлекателни жени. Този похват е особено популярен и за новинарски емисии, където трябва да бъдат съобщени политически или икономически новини, които могат да предизвикат критични реакции.

Не е случаен и фактът, че сексът присъства навсякъде из масмедиите. Той привлича и задържа вниманието на зрителите, тъй като директно въздейства върху животинската природа на човека и инстинкта за размножаване, който често засенчва всички други рационални мисли в нашия мозък, освен при сериозна окултна подготовка и дисциплина.

В миналото, когато са били налагани нежелани промени, населението е излизало на улицата, протестирало е, а нерядно е прибягвало и до преврат. Главната причина за подобни сблъсъци е в обстоятелството, че промените са били ясно оповестявани от управляващите и съответно ясно разбирани от населението. В онези времена промените са били внезапни и ефектът им е можел да бъде точно осмислен и оценен. Днес, когато елитът има нужда част от намеренията му да бъде приета от обществеността, той върши това на малки стъпки, както по-рано стана ясно. Намеренията, които може да са срещу интересите на общността, бавно, постепенно и неуморно биват въвеждани в света чрез филми (включване в сценария), чрез музикални клипове, или чрез новините (които представят съответните намерения като разрешение на днешните проблеми). След няколко години постепенна обработка на масите елитът открито представя на света своята концепция и благодарение на осъщественото ментално програмиране, тя се посреща с общо безразличие и се възприема пасивно.

Целенасоченото програмиране често може да се намери и в жанра на научната фантастика. То дава определена представа за бъдещето – желаната от елита – като в крайна сметка тя придобива в съзнанието на хората един неизбежен характер. Преди едно десетилетие публиката беше обезчувствявана за война срещу арабския свят. Днес населението постепенно е изложено на идеите за съществуване на мозъчен контрол и елит от илюминати – група Посветени, управляващи тайно света. А също и за едно глобално правителство.

Невежеството в обществото не е грижа и проблем на управляващите: дори напротив, то е желано и всъщност необходимо за осигуряването на тотално господство. Едно невежо население не знае правата си, не търси по-дълбоко разбиране на проблемите и не поставя под въпрос властите. То просто следва насоките.

Тази машина за пропаганда действа във всички сфери. Например през 2012г. изтъкнатият естественик и смятан за национална гордост на Великобритания сър Дейвид Атънбъро обяви човечеството за „чумата на Земята“, а по-късно открито призова развитите страни да прекратят изпращането на храни за гладуващите народи, за да се намали световната популация. В интервю за Daily Telegraph той разкри възгледа си, че „човешката чума“ трябвало да се посече в световен мащаб. Едно посичане, което според него действително започвало с гладната смърт на по-бедните държави.

Отдавна не съществува „обективна журналистика“ в масмедиите, те вече не разследват новините. Вместо това, те едностранно представят събитията и атакуват всеки, който се осмели да повдига въпроси относно официалната им версия. А тази „официалната версия“ е почти винаги оплетена манипулация в полза на световния елит.

Никой, смятащ се за интелигентна личност, не трябва да приема официалната версия на каквото и да било безкритично и от пръв поглед. Важно е да мислим върху нещата, които ни се казват, да правим собствени проучвания или да изследваме първоизточниците. Не проучим ли сами фактите, могат да ни заблуждават както си искат. И го правят.

Още Хитлер е казал:

„Обикновените хора вярват повече на голямата лъжа, отколкото на малката. Те знаят, че в малкото и те могат да излъжат, но да излъжат на едро – това вече ще ги засрами. Една голяма лъжа просто няма да им дойде в главите. Ето защо масата не може да си представи, че и другите могат да са способни на прекалено чудовищна лъжа. И дори когато им обяснят, че става дума за лъжа с чудовищни размери, те все още ще продължават да се съмняват и ще са склонни да мислят, че все пак тук има зрънце истина.“

И още:

„Само непрестанното повторение, в края на краищата, успява да впечата една идея в паметта на тълпата.“

Днес сме свидетели как продажните журналисти повтарят едни и същи лъжи, докато нашето съзнание не се слее с тези внушения, а съвкупността от тези тях не се превърне в нашия цялостен мироглед, който да ръководи живота ни.

Журналистът Иван Стаменов посочва някои от „стандартните изисквания“, които трябва да покрива в материалите си за медиите:

  1. Самоцензурирам се, за да не разсърдя с някоя „неточна“ дума „партньорите“ (разбирайте спонсорите) на изданията, които ми плащат заплатата.

  2. 90% от текстовете ми не отиват за печат, преди да са получили „одобрение“ от „партньорите“.

  3. Имам инструкции да пиша „като за леймъри“, така че материалите ми да са „четивни за възможно най-много народ“.

И допълва:

„Няма как да не спомена и за т.нар. събития, на които „журналистите“ сме ухажвани именно като елитни компаньонки и получаваме подаръци от „партньорите“. Най-добрите от нас са възнаграждавани и с възможност за присъствие на важни събития в чужбина и нощувки в скъпи хотели. Разбира се, всичко това е изцяло за сметка на „всичките гледни точки“.“

COMMENTS