Господарите в сянка

„Властниците всъщност са подчинени – слуги на икономистите. Човек не бива да си мисли, че политиците в съвременния свят са нещо друго, освен подчинени на икономистите.“

Рудолф Щайнер

„Това е, което искат глобалистите – епидемии, войни, мизерия, хаос и кризи, които те лесно могат да изфабрикуват и впоследствие да манипулират така, че да построят перфектния диктаторски строй на общество, управлявано от елитарната бизнес клика. В същото време обществото ще е превърнато в маса обеднели, оскотели, дърлящи се за дреболии, силно зависими крепостни селяни. Те ще бъдат управлявани изкъсо чрез сложни Big Brother технологии и ще са загрижени много повече откъде ще дойде следващото им ядене, отколкото как да надмогнат новите си поробители.“

Пол Джоузеф Уотсън

 

„Дами и господа, самата дума „потайно“ е противна на едно свободно и отворено общество, а ние по наследство и исторически като народ се противопоставяме на тайните общества, на тайните клетви и на тайните заседания. А съществува огромна смъртна заплаха, която явно налага да засилим нашата вътрешна сигурност. За да не бъдем завладени от онази тревога, която те държат да разширяват до крайната степен на цензура и укриване [на истината].
С всички средства под мой контрол не ще позволя това да стане… Защото по целия свят ние сме изправени пред една монолитна и безскрупулна конспирация, която, за да разшири своето влияние и страха, който налага, преди всичко разчита на нарастващата алчност: на проникване, вместо на агресия; на подривна дейност, вместо на избори; на сплашване, вместо на свободен избор; на нощна партизанска война, вместо на [армейски] военни действия през деня.
Това е система, която мобилизира огромни материални и човешки ресурси, за да изгради една силно сплотена, високоефективна машина, която съчетава военни, дипломатически, разузнавателни, икономически и политически операции. Подготовката на тази система е засекретена и не е публично достояние. Нейните провали биват погребвани, а не огласявани. А несъгласните с нея биват принудени да млъкнат…“

из реч на Джон Кенеди, 2 години и половина преди да бъде убит

“Политическата и икономическата власт в Съединените щати са концентрирани в ръцете на “управляващ елит”, който контролира повечето от намиращите се в Щатите мултинационални корпорации, главните комуникационни медии, повечето влиятелни фондации, главните частни университети и голяма част от обществените организации. Основан през 1921-а, Съветът за чуждестранни връзки е ключовият мост между големите корпорации и федералното правителство. Наричан е още “училище за държавници” и е близо до това, което Чарлс Райт Милс нарича Властнически елит – група хора със сходни интереси и възгледи, оформящи събитията от неуязвими позиции зад (кулисите на) сцената. Създаването на ООН беше проект на Съвета, както това важи още за Международния валутен фонд и Световната банка.”

Стив Джейкъбсън

В началото на 19 век Томас Джеферсън – третият президент на САЩ и един от авторите на Декларацията за независимост – казва:

„Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите права и свободи, отколкото въоръжените армии. Ако американците някога позволят на частните банки да контролират парите в обращение, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите около тези банки ще отнемат цялата лична собственост на хората. Един ден децата ще се събудят бездомни на континент, завладян от техните бащи.“

„С демокрацията е свършено, когато започнете да отнемате от хората, които искат да работят, за да го давате на тези, които не искат да работят.“

„Да насилваш човек да плаща с данъците си за разпространението и приложението на идеи, в които той не вярва или ненавижда, е престъпление (грях) и тирания.“

„Историята сочи, че тези хора винаги са ползвали всяка възможна форма на злоупотреба, интрига, измама или насилие, за да задържат контрола си върху правителствата, като контролират парите и тяхното емитиране.“

* * *

„Ако се вслушате внимателно, световния елит ни казва точно това, което възнамерява да прави. А ако осъществят замисъла си, в не много далечно бъдеще нашият свят ще изглежда много по-различно. Тези властолюбци имат общата мечта за един антиутопичен, устойчив социалистически рай, в който индивидуалната свобода ще бъде жестоко ограничена в името на общественото благо… В този бъдещ свят буквално всичко, което правите, се наблюдава и контролира до малките детайли от обезумели бюрократи, търсещи пълна власт, но представяйки я като „устойчиво развитие“, съгласно целите на тяхната „зелена програма“.

Транснационална управленска структура е централизирала глобалния контрол над всяка човешка дейност. Какво ядете, какво пиете, къде живеете, колко студен или топъл може да бъде домът ви и колко гориво може да използвате, се определя от тези властници. Всеки, който е несъгласен или се разбунтува, се изпраща за „превъзпитание“. В това бъдещо общество човешкото население е с 90% по-малобройно от днешното, а оцелелите хора са натикани като говеда в строго контролирани градове, управлявани като затвори.

Днес сме по-близо от всякога до осъществяването на тази елитарна мечта. Дори в някои от най-консервативните области на Съединените щати „зелената идея“ се прокарва под прикритието на „устойчиво развитие“. Глобалният елит никога няма да спре, докато не постигне всичко, което е намислил.

Постоянно ни се казва, че трябва да правим жертви „за доброто на планетата“. Но истината е, че техният план ще отвори вратите за всеобхватна тирания, каквато повечето хора дори не допускат, че е възможна.

Наместо социалистически рай, ще получим антисоциален кошмар. А мнозина няма да осъзнаят истината, преди да е станало твърде късно.

Либералните закони за развод премахнаха необходимостта да работим върху взаимоотношенията си. Лесните отговори премахнаха необходимостта да задаваме въпроси.“

Майкъл Снайдер

“Със знанието за човешкото същество, неговите тенденции, неговите желания, неговите нужди, неговите психически механизми, неговите автоматизирани действия, а също и с познанията в областта на социалната психология и аналитичната психология, пропагандната машина усъвършенства своите техники.”

из “Пропаганда”, Жак Елул

„Тези, които задаваме въпроси, не само дразним властолюбците, но всъщност сме много опасни. Защото най-опасното занимание днес е да помагаш на другите да се пробудят за нещата, които реално се случват около тях.

Думата „пробуждане“ е толкова силно мразена от мрежата корпорации, политици и медийни клакьори, че те биха направили всичко по силите си да предотвратят каквото и да било пробуждане. Стабилността на Матрицата, както знаем, зависи от вярата на хората в илюзиите.

От друга страна, много по-лесно можеш да властваш, ако хората просто вярват на всичко, което им кажеш. Лековерните хорица са най-добрите гласоподаватели и перфектните роби. Но пък са отвратителни събеседници.“

Майк Адамс

Отдавна не е тайна фактът, че Федералният резерв, както и международните централни банкови картели, са източникът на нашите икономически проблеми. Финансовите дългове, а не някоя временна марионетка в политиката, са робство и представляват тоталитарната сила, която застрашава цялото човечество. И тази сила е в ръцете на шепа банкерски фамилии – Рокфелер, Ротшилд, Медичи, Морган и няколко други.

Тази малка група хора печата и контролира всички пари в света и е в състояние да създава богатство от нищото, както и да изисква лихва върху него. Те не само са в състояние и да поробят цялото човечество, ами и са твърде близо да успеят. Тяхната власт става все по-голяма и наднационална, тъй като дори отделните правителства са подчинени да обслужват интересите им.

Ето как Дейвид Айк описва ситуацията с банките, които печатат пари и после ги дават под наем на правителствата и на народа, а после си ги очакват с лихви, които реално не съществуват напечатани:

„Извънредно много хора не разбират, че когато им зададеш въпроса…

„Как се създават парите? Откъде идват всъщност?“

…те си мислят…

„Ами правителствата ги правят, нали така?“

…но отговорът е…

„НЕ! Определено НЕ са правителствата тези, които ги правят!“

Частните банки правят парите. Ако проучите въпроса, това са банки, които са собственост на едни и същи хора или цяла мрежа от собственици, само дето са под различни имена. Те са тези, които произвеждат това, което наричаме пари, и то от въздуха – без покритие, като на всичкото отгоре ни слагат и лихви. Как става работата?

Отиваш в банката и заемаш, да речем, 50000 долара. Какво прави банката? Мести ли ценни метали от едно място на друго? Наистина, какво прави? Това, което банката прави, е просто да напише на сметката ти „50000 долара“, върху които ти започваш да плащаш и лихва. 50000 долара, които никога не ги е имало, няма ги и няма да съществуват. Пари от чист въздух – теоретични пари, наречени кредит. И това е възможно, защото, ако направите проучване, мрежата от банкови собственци контролира и отделните правителства и си прокарва закони, свързани с икономиката. Затова са приети закони относно заемите при частични банкови резерви – тези закони позволяват на банките да дават заеми, които са най-малко (и то най-малко) ДЕСЕТ пъти повече от това, което имат в авоарите си (с което реално разполагат). Така че, като вложите един долар в дадена банка, тази банка след това може да раздава заеми от 10 долара, които всъщност НЕ притежава. Чист въздух! Числа върху компютърен екран!

И не само това, ами когато вземете 50000 долара от банка, какво прави банката? Пише на сметката ви 50000 долара. Добре! На тези пари плащате лихва. Но да речем, че отделите 10000 долара от заема, за да си купите кола. Давате 10 хиляди долара на собственика на колата. Сега човекът, който е получил тия 10000 долара, създадени от НИЩОТО с предишните 50000 долара, ги влага в неговата си банка. Тази друга банка оттук нататък може да раздава заеми върху тези 10000 долара на стойност ДЕСЕТ пъти по толкова, т.е по нищото, от което са създадени и самите 10 хиляди. Така стоят нещата и ако проследите дори само един заем, 50000 долара или колкото там решите, ще видите, че този заем позволява на банковата система да създава феноменални количества несъществуващи пари, наречени кредит, базирани на първоначалния несъществуващ кредит… „заем“.

По този начин банковата система, дами и господа, е превзела света! И защо да не го направи, след като може? Тук обаче има още една врътка (далавера). Тя е заложена в системата, хладнокръвно е пресметната и с определена си цел. Когато влезете в една банка и заемете 50000 долара, банката създава по този абсурден начин 50000 долара. Да, ама вие не плащате 50000 долара обратно, ами 50000 долара плюс някаква лихва. Тази лихва въобще не е съществувала някога в реални материални пари или ценности. Дори като кредит. А това означава едно простичко нещо: хладнокръвно е пресметнато, че никога в обращение няма достатъчно обменни средства, реални пари, за да се изплати полицата, а камо ли и лихвата върху нея. Затова хората си губят къщите, бизнеса и Бог знае още какво, за което са се трудили – това е част от системата.

Когато сме в икономически разцвет и несъществуващите абсурдни пари, наречени кредит, се раздават щедро, тогава това, че можеш да си платиш сметката на кръчмаря, прикрива факта, че сме в ситуация, в която дължимото плюс лихва не може да бъде изплатено обратно, та поне и донякъде, защото няма достатъчно обменни единици в обращение, за да го сторим! Но щом навлезем в упадък и криза, а абсурдните обменни единици в обръщение намалеят съвсем, тогава става болезнено очевидно, че не можем да изплатим капитала по дълга и лихвата. И ставаме свидетели на сътресения, като сегашното, в които хората си губят домовете, предприятията, земята, земеделските стопанства и т.н… Ставаме свидетели на „палатковите градчета“, дето никнат по света.

И така, имаме една система, в която частните банки, контролирани от една и съща мрежа, примерно Дом Ротшилд (в Англия), а също и фамилията Рокфелер в Америка, са получили тази степен на власт – да създават пари и да управляват глобалната икономика – изцяло необезпокоявани от правителствата. Затова банките са в състояние да предизвикват растеж и упадък по собствено желание. И затова, когато решат да предизвикат криза като сeгашната, какво правят? Отказват да издават предишните количества абсурдни кредитни обменни единици и… как го наричаме това? „О, банките са в кредитна/валутна криза!“

… Цялата парична система от самото си начало е създадена с цел да се заробят хората, да се контролират и да бъдат потискани. Така че окупационните протести трябва да се съсредоточат върху проблема, че частните банки са в състояние да създават пари от въздуха – като въвеждат цифрички на компютърния екран и изискват лихва върху тях.  Един въпрос да задам: Защо правителствата не създават собствена безлихвена валута и не я разпространяват безлихвено, за да върши работата, за която е създадена. А именно – да бъде обменна единица, преодоляваща ограниченията на стоковата обмяна? Защо?! Ами аз вече отговорих… Защото същите групи, които контролират банките, контролират и правителствата…

Както казах, дали ще сме в икономически разцвет или в криза, се решава от банковата система. Защото те се движат по един, както го наричат, икономически цикъл. Това понятие е тотално извращение и пълна манипулация. Първо на първо, те пускат голямо количество обменни единици – кредит: „О, работиш по шест дни на седмица? Ето ти едно добро предложение – тази къща за 1 милион паунда. Да, тук са парите, вземи ги!“ И после пускат много обменни единици в обращение. И така имаме разцвет, създаден изкуствено, а знаете, когато хората имат пари и са сигурни в работните си места, натрупват повече дългове: правят по-голяма къща, купуват по-голяма кола… с всички останали екстри. А когато се стигне до една пределна точка – както стана през 2008-ма година – банките си създават претекст да изтеглят парите от обращение. Щом парите намалеят, икономическата активност става невъзможна.

Хората не си губят домовете, защото ги мързяло да работят. Губят ги, защото икономическата активност е намаляла до степен да не могат да си плащат ипотеката. Предприятията не се разоряват, ей така, за разнообразие… Разоряват се, защото хората няма как да изкупуват продуктите им при намалено количество пари в обръщение. Какво се получава? Банките, причинили проблема, отнемат домовете, бизнесите, земята… Завземат реално богатство, защото не са им върнати пари, които никога не са съществували реално и няма да съществуват. Това е властта, която правителствата, контролирани от частните мрежи, са дали на банките, за да владеят планета Земя.“

* * *

Тези хора смятат себе си за богоизбрани, а всички останали хора – за низши представели на човешката раса, които трябва да бъдат използвани според нуждите на „елита“. Те държат ключови позиции в правителствата и държавните агенции, медиите, индустрията, профсъюзите, университетите.

Известни са в обществото с някои от техните организации – Билдербергския клуб, Трилатералната комисия, Римския клуб, масонските ложи и др. Няма да се спирам подробно на тях, тъй като има достатъчно информация по въпроса в интернет.

Крайната цел на всички събития е централизираният контрол над цялото земно население чрез глобално управление, безкешово общество с единна валута, обединени международни военни сили и т.н.

Тези злодеи от хилядолетия са се подготвяли за нашето време, когато вече технологично може лесно да се извърши глобално управление, а в същото време и човечеството е достигнало до такава духовна криза, че е готово да се хвърли охотно в казана на дявола, само и само да получи по-лесен и спокоен живот. В действията на този властващ елит можем лесно да различим похвата, известен като „Ефекта на сварената жаба“. Той се основава на факта, че ако пуснем жаба в гореща вода, тя веднага ще изскочи. Но ако сложим жабата в тенджера със студена вода и започнем да я затопляме много бавно, тя ще се свари неусетно, а когато разбере какво се случва вече ще е прекалено парализирана, за да реагира и да се спаси.

За да се осъществява успешно контрол върху отделния индивид и върху обществото като цяло има няколко важни принципа, които се прилагат.

Първото е да бъдат държани масите в невежество чрез задържане или фалшифициране на информация от различен характер. Най-общо казано, хората не трябва да познават технологията на манипулацията и не трябва да знаят кои са кукловодите, дърпащи конците на политическите марионетки и режисиращи събитията зад кулисите. Истинската история на човечеството и важните открития, които биха променили в позитивен план живота на Земята, също остават скрити за обществото.

Второ, съзнанието на масите трябва да бъде отклонявано от същинските проблеми по всички възможни начини. Например това се осъществява чрез осигуряване на разнообразни занимания за ума и сетивата – телевизия, радио, компютри, кино, алкохол, наркотици, порнография и др. Едно сигурно средство, чрез което се блокират духовните търсения и интелектуалното развитие и се отвлича вниманието на народа от сериозни, стратегически въпроси, е да бъде държан в мизерия и да му се създава изобилие от битови и всевъзможни други проблеми. (Това да ви изглежда познато?)

Трето, чрез тактиката „Разделяй и владей!” хората биват разединявани, за да не се допуска възможността те да се организират, тъй като в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието, което им се предлага.

Прилагайки тази техника, манипулаторите, които са многократно по-малко от контролираните, имат неограничени възможности да настройват едни срещу други различни групи хора, цели народи и дори раси и да осъществяват своята политика. Дейвид Айк пише:

„Човешкият род е дотолкова свободен, доколкото е свободно едно стадо овце зад оградата на кошарата. Свободен да мисли така, както му кажат да мисли, и да живее така, както му кажат, че е „правилно”.“

Системата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат какво да мислим, а не как да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме „жертва” на външни обстоятелства и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани ефикасно чрез различни институции и организации – политически, военни, религиозни, медицински и други.

Четвърто, за манипулиране на съзнанието се използват основно емоциите на хората. В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост. Затова на обществото непрекъснато се поднася „подходяща” информация за събития, които стимулират точно тези емоции.

Внушава ни се страх и несигурност, свързани с определени проблеми, като решенията им се натрапват отвън. Фокусът на общественото внимание целенасочено се измества от истинските причини, породили проблемите, като се предлагат неадекватни мерки за разрешаването им.

Дейвид Айк дава добро обяснение за схемата, по която се извършва манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Той пише:

„Причината, поради която ние сме контролирани не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: „Какво те ще направят за това?” При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане като предлагат „решение” – още по-голяма централизация на властта и отнемане на свободи.

Ако искате да дадете повече власт на полицията, службите за сигурност и военните, и ако искате хората сами да настояват за това, то тогава осигурявате възможности да се ширят престъпност, насилие и тероризъм и така постигането на целта ви е в кърпа вързано. След като хората започнат да изпитват страх да не бъдат обрани, нападнати или взривени, те сами ще поискат вие да им отнемете свободата, за да ги защитите от това, от което всъщност те са манипулирани да се страхуват…

Това е техниката, която аз наричам проблем => реакция => решение. Създавате проблема, стимулирайки реакцията „Нещо трябва да бъде направено” и тогава предлагате решението… Хората в състояние на страх, безсилие и отчаяние в края на краищата изключват и се превръщат в овцете, които са окуражавани да бъдат, люшкайки се по течението на живота в състояние на вцепенено подчинение…

Глобален физически контрол върху цялото население на планетата е невъзможен. Но това не е и необходимо щом като можеш да направляваш начина, по който хората да мислят и чувстват и то до положение, че те „решават” да правят това, което всъщност ти желаеш те да правят и искат да въведеш закони, които всъщност ти желаеш да въведеш. Стара пословица е, че ако искаш някой да направи нещо, накарай го да повярва, че това е негова идея.”

Международните банкери и наднационални корпорации са експерти по създаването на психо-епидемии и с помощта на политическите марионетки и подчинената им медийна машина имат възможността да предизвикат каквато и да е криза – независимо дали в областта на икономиката, селското стопанство или здравеопазването и след това да наложат решението, което предварително са планирали, че трябва да бъде прието от обществото.

Пето, промените, които се налагат, се правят на малки стъпки. Чрез „метода на сварената жаба“ нежеланите от хората недемократични закони се въвеждат почти незабелязано и поетапно, така че масите лека-полека да свикнат, докато накрая не разберат твърде късно, че са „сварени”. А като имаме предвид и многобройните способи за отклоняване на вниманието на обществеността, не е чудно, че „елитът” успява в своите планове.

Така се налагат репресии, ограничения, средства за следене на хората и т.н., докато в един момент целият механизъм не е толкова подготвен, че всеки наш опит за противодействие не бъде уловен почти мигновено. Това е целта, а дали ще успеят – зависи от нас.

Иска ми се да вярвам (и ще работя за това докато дишам), че един недалечен ден нужната критична маса от хора ще се пробуди от този кошмар, в който сме потопени още от самото ни раждане и човечеството ще осъзнае колко е глупава идеята да оставим такава огромна власт в ръцете на малка група хора. Дано тогава не е твърде късно.