Инволюция и Еволюция

Учителя:

“Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята, човекът за пръв път има самосъзнание.

Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен.

Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип. Тези хора са надраснали личния живот, служат на човечеството, на Цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.”

 

“Христос даде тласъка или подтика за еволюцията. Еволюцията на човечеството започва от Христа.”

 

“Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот.”

 

„По времето на пророците движението на цялото човечество и цялата култура е било в друга посока. Сега част от човечеството се повдига. Инак, човеците са още в пустинята, като израилския народ. Винаги, при прехода на една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.

Цялото съвременно човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари навици. Туй е много естествено. Пътят, който Христос е показал, е истинският път на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял. Той е бил добър за времето си, за всички, които са вървели по него. Сега човечеството трябва да поеме по един нов път. В света иде една нова раса, която ще има съвсем нови разбирания. Всичко ще се измени.

Новото сега няма да дойде по механичен път. Всички хора трябва да се родят отново. Предстои ни първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години и да остане само чиста кръв, т.е. чистата Божествена мисъл и чистото Божествено сърце. Ще изхвърляте едно, друго, трето, всичко, което е непотребно и ще почувствате, че сте оглупели. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашия съд.“

 

„Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т.е. тя слиза отгоре надолу, а нашата – западната култура, е еволюционна, т.е. върви отдолу нагоре. Следователно методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк процес, често намират противоречие. Следователно противоречието не е в културите, а в нашите разбирания.“

 

„Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикълът, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността.“

 

„Всеки език има свои особености. Например в еврейския език няма гласни букви. Евреите пишат само съгласни букви, а гласните се подразбират. Освен това евреите пишат отдясно наляво, а китайците пишат отгоре надолу. И двата начина на писане означават слизане, т.е. инволюционен път на движение. Българите, както и цялата бяла раса, пишат отляво надясно. Това е закон на еволюция, т.е. закон на възлизане.“

* * *

„Хората трябваше да слязат все повече и повече в материалния свят, да добият все по-голям интерес към физическия свят. Успоредно с това обаче, изживяванията им в Духовния свят (между смъртта и едно ново раждане) станаха по-сенкообразни, по-бледи. Колкото по-живо стана съзнанието на хората във физическия свят, колкото по-драговолно се чувстваха на Земята, колкото повече откриваха законите на физическото поле, толкова по-сенкообразно стана съзнанието им в Духовния свят. Съзнанието в Духовния свят стигна до най-ниското състояние по време на гръко-латинската епоха.“

Рудолф Щайнер

Лука 15:11-24:

„Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.“

Много нещо е казал Христос с тази притча. Всяка нейна дума разкрива тайни за тези, които имат уши да чуват.

Чрез нея той е описал целия път на човешката инволюция и еволюция. В тази притча бащата символизира Бога – нашият Баща. Блудният син пък е човешката душа, която е пожелала да напусне Баща си, за да тръгне по широкия свят да трупа опитности. Напускането на Бащиния дом – това е инволюцията. При своята инволюция човек изпада във все по-лоши и по-лоши условия, понеже се отдалечава от Великия център на Живота, от Божественото начало, и влиза в гъстия материален свят. Свинете, които пасе, са символ – те представляват животинската природа с нейните егоистични, нисши мисли и чувства, които синът храни в своите ум и сърце. Бедността му пък представя духовното обедняване на човека, когато достигне до най-ниската точка на слизането си в процеса на инволюцията. И едва когато вече е изгубил всичко, той най-сетне разбира, че с отдалечаването от своя Баща той се обрича на страдания и безпътен живот, синът се разкайва за постъпката си. В него настава една вътрешна криза, един душевен преврат. Решава да се върне при Баща си, но вече с изменено съзнание и придобито смирение – без да иска нищо, освен Баща му да го вземе за свой служител. От този момент именно започва неговата еволюция. Заколването на угоеното теле означава побеждаване на животинското начало в човека. Пръстенът, който турят на ръката му, е символ на новите сили, които се пробуждат в него. Това е посвещение, това е пробуждане на човека в един по-висок свят. Връщането на блудния син при баща си, това значи излизане от живота на отделността и влизане в Живота на Цялото, връщане към Цялото.

Можем да си представим този път като една крива с формата на U, в която най-ниската точка се изразява с Мистерията на Голгота. Във времето на Христа, само една много малка част от човечеството започва своята еволюция. Другите още продължават своята инволюция или слизане. Но подтикът, който дава Христос, работи вече в подсъзнанието на цялото човечество и поради него все по-голяма част от човечеството постепенно преминава от инволюция в еволюция. Тази смяна на посоката на развитие се проявява чрез едно духовно пробуждане, при което човек осъзнава, че е избягал от Баща си и с бавни крачки отново тръгва към Него. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция и „когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.“ Така и Бог, когато види, че се разкайваме и желаем отново да го познаем и да му бъдем верни синове и дъщери, той ни благославя и ни дава всички необходими условия за плодотворен и щастлив живот. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек неминуемо преминава през една вътрешна криза, през едно страдание, от което излиза като прероден и с ясно разбиране за смисъла на своя живот.

Макар че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава, Христос неслучайно дойде около близо две хилядолетия преди за целокупното човечество тя да удари дъното. Тогава Спасителят посади в човешкото подсъзнание подтика за един по-висш живот, та в наши дни, когато се намираме близо до най-ниската точка, все повече хора да намерят в душата си сили да се обърнат и да победят егоистичния живот. Ала ако човек се поддаде на животинските пориви в себе си и продължи своето слизане надолу, той рискува да се самоунищожи.

При инволюцията човек се облича във все по-плътни обвивки. Първоначално той е бил като царски син с относително голяма свобода, но после постепенно се е облякъл първо в астрално тяло, после в етерно и накрая и физическо. Можем да илюстрираме този процес и свързаните с него ограничения със следния пример. Представете си, че един виртуозен цигулар е принуден да си сложи чифт тънки ръкавици и да свири с тях. Това неминуемо ще му се отрази и на начина, по който се проявява. Представете си още, че по-късно към тях добавя още един по-дебел и плътен чифт, а накрая и трети, който съвсем препятства неговото свирене. По сходен начин и в гъстата материя човек губи все повече от своите Божествени дарби и може да си ги възвърне едва когато победи егоизма и низшата си природа. Разбира се, това навлизане в материята си има и своите добри страни – единствено по пътя на инволюцията нашия съзнателен Аз е слязъл от духовните светове чак в телата ни, и затова можем да се потопим изцяло в този свят. При животините, растенията и минералите, този Аз е в духовните светове и затова те действат по определен „модел“, без да имат каквато и да било свободна воля. Например, ако посадим две еднакви семена при еднакви условия, те ще се развият еднакво, без да проявят никакви индивидуални качества. Същото би се случило и в животинското царство, тъй като аз-овете (душите) на отделните животни са във висшите светове, а не в самите тела и оттам могат да влияят твърде слабо. За разлика от тях обаче, ако вземем две деца, заченати и отгледани при максимално еднакви условия, шансът да се развият като коренно различни индивидуалности е огромен. И само благодарение на този факт, че човекът е достигнал до такова ясно, предметно съзнание в сегашния си живот, той може да мисли и да се развива съзнателно. През инволюционният период, преди този Аз да се намести окончателно у хората, те са били до голяма степен подобни на животните (особено през епохата, когато са живели в Лемурия и в по-малка степен в Атлантида). Тогава те са имали чисто родово съзнание – чрез кръвните връзки индивидът се е чувствал буквално като клетка от своето племе и не е можел да разграничи ясно себе си от другите. Трудно е днес да си представим това, но това по никакъв начин не опровергава фактите. Преди 2-3 века също е било невъзможно за хората да си представят че могат да говорят (по телефона) с човек, който се намира на другия край на Земята, или пък че е възможно да се стигне до Луната.

Докато човек не разграничи ясно себе си от другите, и не бъде способен да каже съзнателно „аз“, е невъзможно човек да изпита любов по-висша от половата. Впрочем в онези времена тя също е била подчинена на същите връзки и е било предателство в най-висша степен човек да се ожени за някого извън своя род. С това са свързани много тайни, но с ще се отклоня прекалено много от темата, затова може би ще бъдат разяснени при друг удобен случай.

Та, човек не е свободен да отдаде доброволно Любовта като дар ако приема другите просто като част от себе си, както и е невъзможно да изпитваме безкористна любов към някой наш орган. Затова е било нужно хората да се обособят напълно като отделни личности и едва тогава биха могли да се научат да изпитват състрадание и да обичат в пълния смисъл на думата. В този смисъл Любовта е един свободен Дар, а не необходимост или задължение. Затова Азът трябвало да бъде наместен в троичното тяло (физическо, етерно и астрално), за да може човекът да изпълни своята земна мисия чрез Любовта.

В процеса на инволюцията се изграждат обвивките на човешкото тяло, чрез които се проявява човешката личност. В процеса на еволюцията се изграждат трите безсмъртни тела, с които трябва да се облече човешкия дух, за да добие Вечния Живот, свобода и гражданство във Вселената. Учителя ги нарича „тяло на Любовта“, „тяло на Мъдростта“ и „тяло на Истината“. Връзката между тях се осъществява именно от този човешки Аз, който до голяма степен може да бъде наречен и „душа“.

Учителя сравнява процесите на инволюцията и еволюцията с един винт, който като се движи отдясно наляво слиза надолу, а когато се завърти отляво надясно, той започва да се качва нагоре. Божественият Дух е онзи, който е задвижил този винт. И когато това движение стигне до определеното място, трябва да се спре по-нататъшното слизане, защото това сгъстяване на материята все повече ограничава възможностите на човешката душа. И моментът, когато това трябваше да се случи и да се обърне посоката на въртене, за да почне човекът да се издига и материята да започне да се „разрежда“, е слизането на Христос на Земята. Със слизането си на Земята, Христос обърна посоката на това движение и цялото земно развитие получи възходящо направление.

Във връзка с казаното дотук, важно е да се знае, че Източната традиция е дадена при слизането на човека в материята, при отдалечаването на човека от Бога. При това слизане духовната Светлина постепенно се намалява, докато накрая сме се намерили в пълната тъмнина на материята относно духовните светове. За източната традиция материята е майя, илюзия, и човек трябва да я игнорира, да се стреми към Духовното, което стои зад тази майя. Това става по различните системи на йогите. Те са били изключително необходими и благоприятни за хората, живели преди няколко хиляди години, но оттогава човечеството много се е променило – както като физическо устройство, така и като духовност и способност за разбиране, чрез усъвършенстваното мислене през последните векове. Западната традиция обаче изхожда от това, че човекът отива към Бога и природният свят не е нещо, от което да искаме да избягаме, а напротив – той е едно училище, в което Бог временно ни е поставил да се учим по време на своето пътуване към нашия Дом. Затова Посветените знаят, че физическият свят е Въплътено Слово, въплътена духовност. Всички процеси и явления в този феноменален свят са азбука, език, чрез който Духът ни се разкрива.

Затова всички древни Посветени и пророци от хилядолетия насам са говорили, че към Земята иде един Велик Дух, за да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. И това, което те казваха, стана – Христос, Слънчевият Дух, дойде на Земята. Малцина обаче разбраха какво изобщо се случи.

Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това също е загатнато в Новия Завет (Матей, гл. 2):

„А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним… Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.“

В тези стихове виждаме как красиво е описан един мистичен факт – тримата мъдреци от изток символизират трите предходни епохи – древноиндийска, древноперсийска и египетско-халдейска. Те са представители на древната Мъдрост, която човечеството е добило през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа.

Мъдреците отиват да се поклонят на този Велик Учител, а след това пред разбиращите ясно се загатва за началото на еволюционния период („те заминаха по друг път за страната си.“) „Страната“ е Царството Божие, а “другият път” – дясната половина от пътя с форма на U .

Учителя казва, че във Витлеем те не са видели просто едно бебе, а са говорили с Христовия Дух и са приели Новото Учение. Това Учение е езотеричното християнство и, ако си свършим възложените задачи, един ден ще обхване цялата Земя.

Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена чрез теософското общество и други популярни движения, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплътен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното:

„Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме.“

Продължителката на нейното дело Ани Безант написа книга под заглавие „Езотеричното християнство“, а Ледбитер написа „Християнско верую“, но те се помъчиха да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без изобщо да разберат Христовия импулс. Ала Истината рано или късно излиза наяве. Затова Учителя казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, произхождащи от тях. Той казва още:

„Нас ни трябва нов начин на разсъждение… Източните народи вървяха по друг път, западните народи вървят по друг, противоположен път. Новата раса, която иде, тя върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде, то иде по друг път, но нов път – то не е старият път. Старите методи, старите разбирания, всичко туй служи като параван на съвсем нови работи. Ако така разсъждавам, че чрез Мойсей Бог ни говори, ако беше съвършено мойсеевото учение, имаше ли нужда от Христос?“

* * *

„Дерзайте, Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

А светът, казва Учителя, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. До времето на Христа те бяха господари на физическия и астралния свят. И затова е казано още: „Целият свят в лукаваго лежи“. Но със слизането на Христа на Земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова Христос казва: “Князът на този свят ще бъде изхвърлен навън.” (Йоан 12:31) Значи, Христос води една война с тъмните сили за освобождаването на човечеството от тяхната власт. И затова Той премина през смъртта, за да победи смъртта и да възкръсне.

Досега, до началото на 19 век, астралният свят е бил крепостта на Черната ложа. Но сега те са изгонени от там, като той вече е очистен и преобразен. И Щайнер още по-конкретно казва, че в астралния свят се е водила война между Бялото и Черното братство, която е завършила през есента на 1879 година, в която Черното братство е било победено и изгонено от астралния свят. Тази война, между Бялото и Черното братство е започнала още в рая, при съгрешаването на първите човеци. Тогава Черното братство е победило. Борбата е продължила през цялата човешка история, минавайки през Лемурия и Атлантида и стига до Голгота, където Бялото Братство дава генерално сражение на Черното и го побеждава. И в един разговор Учителя е казал: „По време на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега ние два пъти грешка не правим.“ Той казва още, че след като те са изгонени от астралния свят и са свалени на земята, където сега се води последната борба, ще бъдат пратени в центъра на земята – в техния център. Това е изразено с думите:

„Дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро “ (Откровение 20:10)

И тази голяма борба, противоречията, които съществуват сега в света, се дължат на черните братя, които сега на земята водят отчаяна борба за властта си над хората. Но Учителя казва:

„Христос сега е решил да оправи света и няма сила в света, която да Му се противопостави.“