Връзката между хора и ангели

Учителя:

„Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат какво да правите, какво да говорите.”

 

“При сегашните страдания, хората от целия свят трябва да си подадат взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свят, които са завършили своята еволюция, търсят съработници в новата култура – хора с чисти сърца и светли умове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще слязат на земята да уреждат човешките работи? Сами те няма да слязат, но ще се изявят чрез готовите за работа хора, които живеят на земята.”

 

“Сегашните хора не подозират, че над тях се намира една йерархия от възвишени същества. Те са завършили развитието си, поради което днес управляват слънчевата система.Те са предвидили нуждите на хората, както и условията, при които могат да се развиват. Те знаят, какви желания имат хората и ги задоволяват по нов начин. Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на разумните същества. В това се заключава и неговото бъдещо развитие. Разумните същества могат в пет минути да наложат волята си на хората, да ги заставят да вървят по техния път, но това е насилие, с което те не си служат.”

 

“Някой път думата „ангел” (в превод от гръцки означава посланик, вестител; и действително ангелът в голяма степен се явява такъв – задачата му е да поддържа постоянната връзка между нашия свят и по-висшите светове. – бел. авт.) се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото да означи естеството на тия същества. В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето (херувими – бел. авт.), са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума (серафими – бел. авт.). Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.”

 

„Ние трябва да бъдем скромни. Ангелите имат отлична култура – такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По някой път някой ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат. Не си правете илюзия! Ангелите слизат много рядко; не че не обичат да слизат, но имат много работа. Понеже човечеството е останало назад, те гледат да приготвят светии за тях. И ангелите, и те си имат еволюция, по която вървят; те приготовляват светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смях. „Светия“ значи проявяване, да можете да учите и да помагате.“

 

„Между нас има доста от тия паднали ангели; не са паднали ангели, но ангели без крила са те. Има едно предание, че когато хората паднали и дошли на Земята, изпратили 1 000 000 ангели тук, да дойдат да им помогнат. Те като дошли, видели човешките дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тях и останали на Земята. Та казва преданието: „Синовете Божи видели, че човешките дъщери са много красиви и се задомили на Земята“. И като дошъл Христос, дошъл да каже на ангелите: „Вашата мисия беше да помогнете на човечеството, пък хората като дойдат до съзнание, нека те да спасяват другите с тия връзки.“

 

“Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия, за да направи връзка с вас.“

 

“Питам: Кой подбужда учените хора към работа, към изследвания? Господ ги подбужда. Ако погледнете един учен човек, ще видите, че над главата му седят най-малко десет същества, които всеки ден хлопат отгоре му и казват: „Ще учиш! Ще работиш!“ Тези десет души хлопат само и само да го събудят.“

 

“Светът, в който живеете, не е свят на произволи. Той е разумен свят и ние сме заобиколени от множество разумни същества. Не мислете, че като ходите тук-там, вие сте свободни да вършите каквото си искате. Трябва да знаете, че каквото вършите и дето ходите, вие не сте сами. За всяка ваша работа са определени множество свидетели, които следят как и при какви условия вършите зададената ви работа. Определен брой от тези разумни същества взимат участие във вашата работа заедно с вас. “

 

„По отношение на Ангелите, човешкият живот е като тоя на растенията. За да влезете във връзка с един Ангел, той трябва да слезе на Земята и дълго време да ви бута, докато ви събуди и раздвижи мозъка ви. Вие се чудите защо ви събуждат. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.“

* * *

„Човек не може да бъде сам – дори в самоналожено заточение. Висшите духовни същества и тогава ни подкрепят. Не се бойте от самотата – Мойсей, Исус и Мохамед са намерили Бога в пустинята.“

Слава Севрюкова

Макар съвременните хора да си нямат и най-малка представа, връзката между ангелския свят и нашия е много по-дълбока и силна, отколкото можем да си представим. Тук ще опиша няколко от нейните аспекти, за да стане ясно, че без съдействието на напредналите същества ние не бихме могли да съществуваме дори и една секунда. За пример – целият ни физически организъм се оживотворява от тези светли същества – в нас буквално пулсира техният живот и всеки миг със съвършена прецизност се извършват дейности, чиято сложност многократно надхвърля всички наши човешки познания. Затова Учителя казва:

„Защо създаде човека с толкова вътрешни органи? Защо му са нужни мозък, бял дроб, сърце и стомах? Чрез тези органи човек се свързва с ангелите, с херувимите и със серафимите, от които черпи знания за своето повдигане… Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духове и за тяхната Мъдрост. Значи Мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен Разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – Същества на Благородството. Ето защо,като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него.“

Друг аспект от дейността на тези наши по-големи братя е, че според езотеричната традиция растенията са деца на ангелите, а животните – деца на архангелите. А човекът – венецът на Творението – в най-пълна степен обединява влиянията на цялото Небе. По този въпрос Учителя казва:

„Ангелите, за пример, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един Ангел не може да направи една коза, например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй, щото, всички същества имат свой район на действие, според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на Ангелите в свръзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях същества е ограничена.”

 

“Понеже цветята са изложба на Ангелите, не трябва да ги късаме, за да не разваляме изложбата. Когато се свърши изложбата им, може да късаш. Когато минаваш през такава изложба, трябва да знаеш, че разумни същества са я устроили, и да се отнасяш с почитание и уважение. А ти минаваш и късаш цветята – това не е никакво възпитание. Зад всяко цвете стои едно разумно същество. Уханието, което усещаш, не е на цветето, но на разумното същество зад него. Цветята са връзка между Ангелите и хората. Изобщо, растенията са връзка между Ангелите и хората.“

 

„В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание.“

* * *

От друга страна, всяка от отделните йерархии отговаря за различна част от живота на Земята. Така например Господ е изпратил на всеки човек по един ангел-хранител, който да се грижи за неговия напредък. Този ангел става толкова тясно свързан с нас, че от нашето развитие пряко зависи и неговото собствено. За него Учителя говори:

„Писанието казва: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, ще им се превърне на добро.” Това подразбира, че сте свързани с това същество, с този Ангел, който се интересува от вашия живот. Вие казвате: „Как се интересува?” Между многото работи, които той има, нему му е приятно да се занимава с теб. И по някой път Ангелите, когато искат да имат развлечение, пращат ги на Земята. Като дойде тук, обикне някоя душа и се занимава с нея, и работи върху нея. И когато човек се намира в мъчнотии, ако го слуша, ще се оправят работите му. И ако не го слушате, ще загазите.“

Но освен от този ангел, ние сме заобиколени и от много други негови братя, които всячески ни подкрепят в трудния път нагоре. И колкото по-голямо желание проявяваме да работим за нашето лично усъвършенстване и за благото на нашите ближни, толкова по-голямо внимание ни обръщат. Това е и съвсем логично, понеже те също имат свои мисии за земната еволюция, които обаче няма как да изпълнят сами без посредничеството на някой човек. Затова щом видят нашите усилия, те с радост ни помагат още повече да се превърнем в инструмент в Божите ръце и чрез нас да се изливат Божите блага към човечеството. Много често, когато нашите ангели имат да ни кажат нещо важно, те използват устните на хората около нас, за да ни предадат своите послания.

Архангелите пък имат за задача да ръководят отделните народи и подготвят необходимите условия за тяхното развитие, като в същото време тласкат отделните индивиди към развитие, съобразно Божия Промисъл. Рудолф Щайнер коментира въпроса така:

„Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически… Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души. Същото бихме казали и за онова, което се нарича „духът на една епоха“ или „дух на времето“. Да, по този начин духовният поглед се разширява, обхващайки множество други, по-низши и по-висши свръхсетивни Същества, които живеят в обкръжението на човека. Хората, притежаващи способността за духовно виждане, възприемат тези Същества и могат да ги описват.“

Третият чин в ангелските йерархии се представя от Началствата, наричани още Архаи или Духове на Времето. Те ръководят големите епохи в развитието на живота на една планета, респективно епохите в развитието на човечеството.

На останалите шест по-висши чина няма да се спирам поотделно, тъй като в нашия живот те се проявяват преди всичко чрез трите вида Същества, които стоят непосредствено над човека (ангели, архангели и архаи) и изпълняват възложените им задачи.

Важно е, обаче, когато разглеждаме тези светли и напреднали същества, да заем, че всички същества се намират в постоянно развитие. Рудолф Щайнер казва:

„Ние живеем в епохата, когато Михаил, най-главният от ранга на архангелите, преминава в ранга на архай. Той постепенно заема ръководна позиция, става водещо същество, дух на епохата, ръководещо същество за цялото човечество. Това е значителното, невероятно важното за нашата епоха, защото разбираме, че това, което още не е било тук през всички предшестващи епохи, не е било тук за цялото човечество, сега може и трябва да стане достояние на цялото човечество. Което досега се е проявявало при отделни народи – духовното задълбочаване – може вече да бъде нещо за цялото човечество.“

И още:

„Михаил се издига от народностен дух на по-висока степен, до дух на епохата чрез това, че от посланик на Яхве става посланик на Христос. Той е същото същество, което дава тон за подготовката на Мистерията на Голгота и в наше време дава тон за разбирането на Мистерията на Голгота. Михаил се изкачва от ранга на архангел в ранга на архай. Мястото му се заема от друго същество, което ще го замести.“

За арх. Михаил Учителя казва:

„Сега Архангел Михаил е на сцената, от известно число години той е поел ръководството на епохата.“

 

“Сега първият помощник на Христа е архангел Михаил, той е активният. Ангелите се сменят на дежурство, което трае няколко века.”

Според Рудолф Щайнер епохата на Михаил е започнала през 1879 г. и ще продължи до 2300г. Интересно е, че началото на неговата епоха съвпада точно с освобождението на България от турско робство, с което се предоставят условия за изпълнение на духовната мисия на този народ.

За епохата на арх. Михаил Щайнер казва още:

„От ноември 1879 г. Михаил отново се появява и може да се прояви в човешкия душевен живот, ако човек потърси пътищата към него. А тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Но точно от времето, когато Михаил встъпва по този начин в отношения с човешките души, за да бъде отново непосредственият им инспиратор в течение на три столетия, демоничната противодействаща сила се надига насреща с най-голяма сила, след като преди това се е подготвяла.“

Връзката между хора и ангели обаче съвсем не е еднопосочна. Нашите чувства и мисли са „храна“ за ангелите и според това дали тя е изпълнена с любов или омраза, ние буквално привличаме определени групи Същества. Затова и ангелите на мрака ни изкушават и подстрекават към злодеяния – колкото повече зло творим, толкова повече жизнена енергия те добиват от нас за личните си цели.

Окултен факт е, че ако злото би било докрай изкоренено, тогава и те биха изчезнали, тъй като са прекъснали своята връзка с Божественото, от което извира Животът постоянно. В следствие на това те могат да живеят само като паразити за сметка на правилното развитие на човека. И докато хората вървят в пътя на злото, те ще бъдат използвани по начин, сходен на този, по който ние използваме домашните животни – доим ги, стрижем ги, а накрая и ги погубваме. За да не се случи това, със свободната воля и Христовия импулс на хората е дадена силата да се освободят от своите слабости, като по този начин допринесат за пречистването на сферите на злото. По такъв начин те един ден отново ще засияят в изначалния си блясък и ще бъдат обиталище за Ангели на Светлината. Подобен пример е даден и от Учителя:

„В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в ада и им даде възможност за развитие.“

Днес е от огромна важност да бъде разбрано правилно, че човечеството, макар и да изглежда отделено и изолирано от другите светове, всъщност в известен смисъл се явява самият център на цялото Битие. Щайнер го описва така:

„Съдбата, която се разиграва между антропософи (Антропософията, наричана още духовна наука от създателя си Рудолф Щайнер, представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. В дадения пример под „антропософ“ се разбира всеки човек, стремящ се към правилно духовно развитие и проявление на Божествените принципи. – бел. авт.) и неантропософи, хвърля своето отражение и в света на ангелите. Това довежда до разделяне на духовете в света на ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващата инкарнация, се научава още по-дълбоко да навлиза в духовните светове, отколкото е могъл преди. А ангелът принадлежащ към другия, който изобщо не се интересува, потъва надолу.“

Така че всеки от нас следва да знае каква отговорност носи, както към това определено същество, което може да пропадне или да се издигне благодарение на нашите усилия, така и към всички още по-висши същества – чак до Христос, които логично на свой ред са обвързани с йерархиите под и над тях. По този начин при всяко наше дело, мисъл или чувство се получава една „верижна реакция“, която отеква в целия Всемир. Рудолф Щайнер изразява важността на нашата роля по следния начин:

„Животното и човекът са зависими от растението, така и боговете са зависими от хората. Това е хубаво изразено в гръцката митология: Боговете получават нектар и амброзия от смъртните. И двете означават любов. Любовта, създадена от хората, става храна за боговете. Това е много по-действително от например електричеството, колкото и невероятно да изглежда. Любовта се появява първо като любов между половете и се развива до най-висшата духовна любов. Но всяка любов, низша и висша, се вдишва от боговете.“

 

„Те се потапят в океана на човечеството и чувстват топлината на любовта. Да, ние знаем, че нещо липсва на боговете, когато хората не живеят в любов, така да се каже, боговете имат своята храна в любовта на хората. Колкото повече е любовта на хората на Земята, толкова повече храна имат боговете на небето — колкото по-малко любов, толкова повече глад за боговете. Жертвата на хората всъщност не е нищо друго освен това, което се излъчва нагоре към боговете, като произведена в хората любов.“

 

„Възловата точка, същевременно повратният момент в човешкото развитие е времето на раздялата на полове. Чрез това разделение в света се появява новият, мощен елемент: любовта. Между човешкия свят и божествения свят става нещо подобно, както между човешкото царство и растителното царство. Човекът вдишва кислород и издишва въглерод. Както растителното царство издишва кислород, така човешкият свят издишва любов — от времето на разделянето на половете — и боговете живеят от тези излъчвания на любов.“

A висшите същества са дотолкова изпълнени с Любов и добронамерени към нас, че са готови да се откажат дори от своя собствен напредък, за да подпомогнат нашия като се заемат с важна духовна мисия. Хубав пример за това ни дава Щайнер:

„Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Архай? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез Розенкройцерството.

Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето.“