Невидимите светове

Учителя:

„Извън физическия свят има друг разумен свят, който взима участие във всичко, което хората вършат. Та понякога вие се обезсърчавате, като мислите, че никой не се грижи за вас, че сте изоставени като някой кораб в пространството и трябва сами да се грижите за себе си. Не, това не е вярно. Това е едно заблуждение!“

„Сега ще ви представя 4 свята: Единият свят го наричам Божествен, другият свят го наричам свят на светлината, един свят имаме на тъмнината и друг един свят имаме на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е свят на хората. Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни същества, в които морал няма. Казват: Право е само онова, което ние правим. Те вярват, че е право само това, което те правят и че добро е само това, което те правят. Другите – на светлината са, които проповядват, че знание и светлина трябва на хората. Най-после иде Божественият свят. Ще оставим човешкия свят. Сега аз ще охарактеризирам с по едно качество трите свята. Тия трите свята са непознати за нас. Ние имаме тяхното проявление. Нас ни обгръща тъмнината. Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества. Те са майстори да произвеждат тъмнина. Светлината произтича от света на светлите същества. Сега тия същества на тъмнината и светлината имат голямо влияние върху нас. Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Ние сме роби на тях, техни поданици. И по какво се отличават. В своите проявления тия същества са интелигентни. Както виждате, Данаил има работа с едно същество, че като го хванало, сила не останала у него. Сила не остана, не мога да говоря. То го укрепи и му разправя за работи, които има да станат за далечното бъдеще. Казвам признаците, по които може да познаете на кои от тия същества служи човек. Тия същества на тъмнината употребяват хората тъй, както съвременните земледелци впрегатните животни, както коларите употребяват конете, както употребяват кравите, доят ги, както употребявате вашите овци и тях доите, по същия начин и те употребяват човека. Нищо повече. Те започват добре, свършват зле всякога. Най-първо ще те примамят с торбичка боб, това-онова, като туриш главата в ярема и оттам насетне целия живот ще ореш и ще копаеш. То е характерна черта…

Идеята за тия два свята, че съществуват трябва да бъде ясна. Ние живеем заобиколени със същества. Ние не сме господари на земята. Господари са други. Ние си представяме, но фактически не сме ние ни най-малко. Онези, които управляват света, те женят хората, те ги венчават, развенчават, те ги карат да се раждат, да умират, интернират ги на общо основание в другия свят тия, които не се подчиняват, – хайде казват в другия свят, понеже, сме под властта на царството на тъмнината.“

„Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в този свят, на тия светове, в които ние трябва да минем. Трябва да минем в тъмнината и в светлината, да влезем в света на тъмнината и в света на светлината, от света на светлината да влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла. Тия светове на светлината, техните отношения са такива, както на сина и на дъщерята към бащата и майката. Ти веднага ще идеш при светлите духове. Ние в света не можем да бъдем господари. Всички сме господари на земята, ние само предполагаме. Ако служим на светлите духове, имаме отношение като синове. Синът трябва да служи на бащата. По какво се отличава синът? И слугата, и синът работят, само че синът работи без пари, а слугата работи с пари. В света на светлината нещата започват зле и свършват добре. В света на тъмнината най-първо започват добре и свършват зле. Божественият свят се отличава с друго качество, нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е Божествена. Щом започва зле и свършва добре, тя е под ръководството на светлите духове, на тия светлите същества. Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагноза. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Аз не искам да вярвате. Ако намерите, че е правдоподобно, добре, ако намерите, че не е, свободни сте. Ако така не разбирате, вие ще хвърлите вината там, където не трябва.“

„Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества аз ги наричам напреднали човешки същества. Тия същества са най-светли, понеже са живели в друга една епоха милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество и са завършили една особена еволюция. Когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се намирал в стадията на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божите закони. Жертвуват всичко, за да изправят своите погрешки да ни научат да не грешим. Казват: Не правете нашата погрешка, защото ако ги правите, ще ги изкупвате. Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използували за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях. Тия, тъмните сили, те имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го върнат, за да могат да се въплътяват и чрез въплътяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да върнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не се върнат в уровена, в който се намират, не могат да се въплътят. Ако не върнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби. Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване да обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората, да даде светлина да вървят напред, да не би да се върнат назад, да им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината.“

„Та казвам: Трябва да вярвате в този свят. Може да бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта. Пред тях никога не трябва да лъжете. Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка мисъл трябва да бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл да нямате. Може да дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата да няма помен да напакостите някому. Ще кажете: „Да бъде Волята Божия.” Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите. Ако се безпокоите, да бъде съвършено външно. Ако се безпокоите, работите няма да се поправят.“

„Благодарение, че има един възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този свят е невидим, но той е пълен със същества, умовете на които са отворени. Този свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят.“

„Тази велика философия ни свързва със светове, които седят високо в нашето съзнание. Ще кажете, къде са тези светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват.“

„Когато се говори за онзи свят, трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш, привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате, приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек.“

„Цялата Вселена, която Бог е направил, е пълна със Същества, които са много по-културни от нас, много по-организирани. На Слънцето има Същества от ангелската йерархия. Те живеят в един етерен свят. Там няма никаква гъста материя както на Земята. Там материята е в етерно състояние.“

„На Сириус и на другите небесни тела живеят напреднали Същества. Човешката култура, в сравнение с културата на Сириус, е още в своите пелени.“

„Има три вида слънчеви системи: Едни изразяват материалния свят, други са направени от фин духовен елемент – те спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато вашите духовни очи започнат да се развиват, ще видите всички светове. Засега астрономите виждат само материалните светове. Третият вид слънчеви системи това са Божествените светове, които са създадени от най – фин Божествен елемент. Човек ще мине през всичките слънчеви системи. Нашата слънчева система е на границата на космоса. Тъй щото, един ден, когато съзнанието ви се повдигне и мине от една слънчева система в друга с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.“

„Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света.“

„Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? – Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. – Какво да направим, за да се отворят очите ни? – Влезте в живота на любовта. Любовта отваря очите на човека. Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме любовта. Не иска ли да излезе от обикновения живот, никой не може да му помогне. Докато човек сам не пожелае да възстанови отношенията си с Бога, отвън никой не може да го застави да направи това. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това той възстановява отношенията си и със своите ближни. Човек не може да има правилни отношения към ближните си, ако няма правилни отношения към Първата Причина на нещата.“

„Има един човешки свят, дето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил.“

„Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на Небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земния живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това.“

* * *

Учителя е имал високо мнение за Емануел Сведенборг и за нещата, които е писал. Дейвир Лоримър казва в една от своите книги:

„През 1989г. Отидох в България и участвах в летния лагер в Рила. Там се запознах с Весела Несторова, която тогава беше на почти 80 години. Тя ми разказа как Беинса Дуно я посъветвал да прочете съчиненията на Сведенборг, за да разбере по-добре неговото учение.“

Рудолф Щайнер също казва, че този шведски ясновидец е достигнал до величествени истини и е видял много в свръхсетивните светове, макар че в някои частни случаи, поради липсата му на посвещение и езотерични познания, е изтълкувал определени аспекти от живота на Небето според своите разбирания. Например е видял ангелите с дрехи поради своите земните схващания. По тази причина трябва да се чете с разбиране и будно съзнание.

Тук споделям няколко негови цитата, които съвпадат изцяло с разбиранията и на много други мистици, като представят Истината по един много точен и разбираем начин. Смятам, че биха били полезни, за да добиете по-пълна представа за законите, които действат във Всемира и за живота на Небето. Нали натам сме се запътили? 🙂

„Струва си да запомним, че колкото повече са ангелите в едно общество на Небето, колкото повече действат като едно, толкова по-свършен е човешкият лик на обществото, понеже разнообразието в небесните форми създава съвършенството, а разнообразие има там, където има множество. Всяко небесно общество нараства числено ден след ден и колкото повече нараства, толкова повече се усъвършенства; същевременно се усъвършенства не само то, а Небето като цяло, защото обществата изграждат Небето. От тук става ясно колко много се лъжат онези, които вярват, че Небето ще се затвори поради своята пълнота. Тъкмо напротив – Небето никога не се затваря, а неговата пълнота все повече го усъвършенства; поради това, ангелите не желаят нищо толкова силно, колкото при тях да идват все нови и нови ангели.“

 

„Приближаването на Небето е сходство във вътрешното състояние, а отдалечаването – различие. Близо един до друг са ангелите, които са в подобни състояния.“

 

„Всички на Небето се събират в общества според духовни родства, каквито са Добродетелта и Истината… По тази причина ангелите, които притежават една и съща Добродетел се познават едни-други като сродници и приятели, сякаш се знаят от ранно детство.“

 

„Онези ангели, които обитават духовните светове на Господ, също са предвождани от Него, но непряко. Затова там има наместници според нуждите на съответната общност, а също и закони, според които всички живеят. Наместниците управляват според законите и ги разбират, понеже са мъдри. Когато възникне някакво съмнение, Господ им изпраща просветление.“

 

„Наместниците повече от останалите живеят в Любов и Мъдрост – от Любов желаят на всички добро, а от Мъдрост знаят как да го осъществят. Като такива те не властват и владеят, а напътстват и служат… Те не се имат за по-висши от другите, защото поставят на първо място благото на общността и ближните си, а своето благо оставят на заден план.”

 

„В aда също има форми на управление, тъй като иначе нищо не би удържало жителите му, но там управлението е противоположно на небесното, тъй като се основава преди всичко на себелюбието. Всички там желаят да владеят другите, да бъдат над тях; мразят онези, които не ги хвалят; отмъщават им; държат се жестоко – именно това е същността на себелюбието. По тази причина именно най-злите духове стават началници, на които другите от страх се подчиняват.“

 

„Богослужението на Небето не се изразява в посещаване на църкви и слушане на проповеди, а в живот в Любов (към Бога), обич (към ближните) и Вяра. Проповедите в небесните храмове служат само като методи за наставление. Когато говорих с ангелите по този въпрос, им споделих: ‘На Земята вярват, че богослужението се състои единствено в ходене на църква, слушане на проповеди, причестяване 3-4 пъти годишно, спазване на обредите от църковния устав и отделяне на време за молитви и добро поведение.’ Ангелите ми отвърнаха, че това са външните действия на богослужението, които не ни помагат с нищо, ако не произтичат от вътрешната същност, която е животът според наставленията и ученията.“

 

„Ако на Небето има нещо, което трябва да се отстрани, понеже противоречи на Божествения Ред, ангелите го унищожават с едно движение на волята и погледа… Бях свидетел как стотици хиляди зли духове бяха подгонени и хвърлени в ада от небесните жители. Срещу ангелите мнозинството не значи нищо, нито някакви лукавства или съюзи, понеже те забелязват всяко зло и веднага го премахват. Те имат същата сила и във физическия свят, когато им е позволено – това може да се установи и от Библията – там са описани случаи как унищожавали цели армии или как изпратили чума, убила 70 000 души.“

 

„Важно е обаче да се знае, че ангелите не са сила сами по себе си – цялата им сила идва от Господ, а те са силни само доколкото признават това. Ако някой от тях помисли, че мощта му идва от самия него, става толкова слаб, че не може да се съпротивлява дори само на един зъл дух. По тази причина ангелите не си приписват никакви заслуги, не приемат възхвала за стореното от тях и отдават всичко на Господ.“

 

„Най-древните жители на нашата Земя общували с ангелите като със себеподобни – Земята и Небето тогава били едно цяло. По-късно обаче хората постепенно се отдалечили от Небето, защото заобичали себе си повече от Господ, а света повече от Небето.“

 

„Господ е говорил с Библейските пророци чрез духове, които им пращал и изпълвал със Своя Образ… Такъв дух, изпълнен с Божественост от Господа, си мисли, че сам той е Господ докато разговаря с пророци (бел. авт: т.е. неговият Аз бива изместен от Христовия, донякъде по подобен начин на Павловото „Не живея аз, а Христос живее в мен“, само че без никакво осъзнаване от страна на „проводника“). По тази причина в Писанието се казва, че е говорил Йехова, дори самите духове се наричат Йехова.“

 

„Мислите на ангелите не се свеждат до земното и материалното, нито биват прекъсвани от житейски грижи и нужди; те не разсейват ангелите от щастието на мъдростта, както става нашите мисли в света. Господ им дава всичко даром… а освен това им се даряват и радости, и наслади според Мъдростта, приемана от Господ.“

 

„Любовта на ангелите е такава, че всеки иска онова, което е негово, да принадлежи и на останалите. Ето защо на Небето никой не приема своето благо като благо, ако не може да го сподели с друг. Оттук произтича небесното щастие.“

 

„Няма обаче мир за онези, живеещи в злото. Вярно, след като са успели, при тях има нещо, което изглежда като почивка, спокойствие и радост, но то е само външно, без вътрешно съдържание: вътре в тях горят враждебност, омраза, отмъстителност, жестокост и много други зли страсти.“

 

„Всички на Небето копнеят за мъдростта и се стремят към нея почти така, както човекът, когато е гладен, се стреми към храна; науката, разумността и мъдростта са духовна храна.“

 

„При човека има такива духове, какъвто е сам той спрямо чувствата и Любовта, като добрите са му пратени от Господ, а злите духове човекът сам призовава. Духовете в човека се менят според промените на неговите чувства.“

 

„Има духове, които все още не са се съюзили с Ада… Те обичат несмилаеми и вредни вещества, като остатъците от храна, гниещи в стомаха и затова се лепват към местата в човека, където намерят такива вещества, защото им доставят удоволствие. Там те разговарят помежду си според своята любов към злото и оказват влияние върху човека… Опитът ме научи, че от тях произтичат чувствата на душевна тревога и тъга.“

 

„Когато телесното и светското са обожавани толкова, колкото в наши дни, умът се изпълва с мрак.“

 

„Онзи, който живее морален живот заради Бога, бива воден от Бога, а онзи, които живее морален живот заради другите хора, сам се води… Който не върши зло на ближните си, понеже това е срещу религията, а от тук – срещу Бога, в своето духовно начало се въздържа от зло. Онзи пък, който не причинява зло на другите само заради страха от закона, от притеснение за своята репутация, чест или изгода – т.е. поради любов към себе си и към света, се въздържа от зло по светски причини и сам се води. Животът на единия е светски, докато животът на другия е духовен.“

 

„Беше ми дадено да разговарям с ред учени след тяхното напускане на физическия свят: някои бяха прославени и познати в целия научен свят със своите съчинения, други не бяха толкова известни, но имаха в себе си много научни знания. Онези, които отричаха Божественото със сърцето си, колкото и устно да Го признаваха, бяха тъй оглупели, че едва ли можеха да разберат някоя светска истина, а още по-малко да разберат някоя духовна истина. Усещах, та дори и виждах, че вътрешните начала на техния дух бяха затворени дотам, че бяха като черни (такива неща в духовния свят са видими) и нито можеха да понасят небесната светлина, нито можеха да приемат каквото и да било въздействие от Небето; чернотата, която обвиваше вътрешните им начала, беше по-тъмна и по-голяма при онези, които се бяха утвърдили срещу Божественото чрез своята научна начетеност. В другия живот такива хора приемат с наслада всяка лъжа, попиват я, както гъба попива вода и отхвърлят всяка истина… Такива духове са потопени в бездни, които изглеждат като блата, където биват измъчвани от видения, в каквито се обръща тяхната лъжовност… Ето на какво се обръща всяка светска ученост, която не приема в себе си небесната светлина чрез признаване на Божественото.“

 

„Един дух вярвал, че сам твори своите мисли, без никакво общуване с ангелите, които са извън него. За да му покажат, че греши, му отнели общението с тях – по този начин той не само бил лишен от мисъл, но паднал като безжизнен и замятал ръце като новородено.“

 

„На Небето има групи от ангели, чиято задача е да се грижат за децата (Тук би трябвало да става въпрос за душите, които в ранна възраст са преминали през прага на смъртта и, както стана ясно в предишната глава, прекарват един кратък период на Небето преди новото си въплъщение. – бел. авт.); други се занимават с тяхното образование и възпитаване, докато пораснат… също има групи, които обучават простите добросърдечни хора от християнския свят и ги водят по пътя към Небето; други пък вършат същото с различни езически народи (Тази идея ни насочва към окултния факт, че душите, приели още през своя земен живот Христовия Импулс, се проявяват горе по различен начин и са с много по-дълбоко разбиране за живота. – бел. авт.); други защитават новодошлите от нападките на злите духове… Общо взето, ангелите от всички небесни общества биват пращани сред хората да ги пазят и отклоняват от зли чувства и зли помисли, да им внушават, доколкото те свободно ги приемат, добри чувства. Чрез тези внушения, както и отдалечавайки злите намерения от хората (доколкото това е възможно), ангелите в известна степен насочват делата на хората.“

 

„На Небето службите, задачите и дейностите са толкова много, че не могат да се изброят; сравнени с тях, земните са много малко. Всички ангели, без изключения, изпитват наслада от своята работа.“

 

„Небето е толкова пълно с наслади, че разглеждано като такова, то не е нищо друго освен място на безкрайно блаженство и удоволствие, понеже е изградено от самата Божия Любов.”

 

„След отделянето от тялото душата запазва желанията, които е имала приживе и (в много случаи) жадува за благата на другия и се стреми към тях, и колкото повече добива от тях, толкова повече наслада изпитва. От това може да се види, че любовта към себе си и любовта към света разрушават небесната радост и са напълно противоположни на Небесната Любов, която се стреми да споделя своите блага.“

 

„Когато душата на добрия човек напусне тялото, любовта му става много по-чиста, докато накрая се превърне в ангелска любов, което значи да обичаш другите повече от себе си, понеже на Небето насладата идва от това, че вършиш добро за други.“

 

„Всеки човек след смъртта си е толкова по-красив, колкото по-силно е обичал Божите истини и е живял според тях.“

 

„След смъртта всички измами, кражби и други злодеяния се показват пред злия дух, извличат се от самата му памет и го осъждат. Няма място за отричане, понеже всички обстоятелства стават видими. От паметта на един дух, осветена и направена видима от ангелите, чух и разбрах какво бе мислил той ден след ден цели месеци – припомнено така, сякаш сам той беше се върнал в онези дни. От тези примери става ясно, че човекът носи със себе си цялата своя памет и че нищо не е толкова скрито на света, че да не стане явно след смъртта ни и то пред всички, според думите на Господ: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се нe узнае; затова, каквото сте казали в тъмното, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.“

 

„Ангелите ми казаха, че всичко, което човек е мислил, желал, говорил, вършил и преживял се отпечатва в духовната му памет, а това, което веднъж е попаднало в нея, никога не се заличава от нея, понеже се записва в духа.“

 

„Господ не постъпва еднакво с всекиго, защото злите дела отслабват и дори отхвърлят Неговото Божествено въздействие. Те са подобни на черни облаци, които се разполагат между Слънцето и човека, и скриват ярката светлина. В случая Слънцето е Господ, а светлината – Божията Любов.“