"Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата
„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“
Ефесяни 6:11,12
„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.“
Откровение на Йоан 12:7,8
Учителя:
„На Черната ложа трябва да се даде отпор! Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на Черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви – ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на два крака, кожата ви ще бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо.
(Реплика на брат Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?)
Никакъв неутралитет! С Господа или против Господа!“
“Сегашната култура подготвя пътя за една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. По отношение на нас в него има добро и зло, но ние трябва да се стремим към усъвършенстване, без да правим компромис между доброто и злото, да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
Когато правиш нещо, което е приятно само на тебе, това е зло; когато вършиш нещо, което е приятно и на другите, това е добро. Злото има предвид отделния човек; доброто има предвид всички хора, т. е. цялото. И тъй, чрез злото вършиш това, което е угодно на тебе; чрез доброто – това, което е угодно на другите, а чрез Любовта – това, което е угодно на Бога.”
„Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира доброто. Съкровището – това е доброто, което човек е извършил на Земята.“
„Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Божествената книга, понеже е Любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена.“
„Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на Злото. Човек, у когото Злото господарува, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си. Когато пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че Злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към Злото му придава сила.“
„Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош.“
„В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека.“
„Ученикът трябва да си дава всеки ден отчет, в коя посока се движи – наляво или надясно. Лявата посока подразбира отдалечаване от Бога, а дясната – приближаване.“
„Според разбиранията си хората се делят на добри и лоши. Трябва обаче да се определи какво значи добро и какво значи зло. Добро е това, което служи за растенето, за цъфтенето, за вързването и за узряването както за отделния индивид, така и за семейството му, за народа му, за цялото човечество и за Небето. Зло е това, което в даден случай спъва развитието както на отделния индивид, така и на цялото човечество.“
„Доброто и злото са две велики мощни сили в природата, които творят. Целият космос, както е поставен в материалния свят, е подложен на действието на тези две сили. Тези сили съществуват в една или друга форма – не само в тези форми, които виждате в човека. Те се заплитат във всички други форми, които виждате. Сега аз засягам въпроса другояче. Човек е абсолютно свободен. Злото и доброто са вън от човека и следователно по свободата на своята воля той възприема едната или другата сила. В този смисъл никой не може да се оплаква от злото и от доброто. Злото съществува вън от нас, а не и вътре в нас. Влиянието иде отвън, но вътрешно ние сме абсолютно свободни кое от тях да избираме. И ако някой приеме злото вътре в себе си, това вече е друг въпрос.“
„Доброто се отличава от злото по това, че винаги съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което винаги съгражда и освобождава човека, е Любовта. Това, което винаги съгражда и освобождава човека, е Мъдростта. Това, което винаги съгражда и освобождава човека, е Истината.“
“Факт е, че злото и доброто съществуват. Защо и за какво – не е важно. Важно е, че тези две сили са станали причина човек да съществува, тоест да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви. Ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви.”
“Ангелите са велики души. Някой казва: ангелите не са като хората. Да, не са като хората. Грях няма в тях. В тях има една велика душа, която изпраща своята светлина към хората, да изправят техните криви възгледи. Някой път като ви слушат как мислите за Бога, те се чудят. Защо мислите така за Бога? Защо сте изпъдили Бога от сърцето, от ума си и от волята си. Като последствие на това, вие сте изгубили живота, светлината и свободата. Изпаднали сте в една вътрешна борба и затуй страдате. И какво ви остава тогава? Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината.”
“Силният човек се познава по това, че при възможността да направи зло, се въздържа. Злото и доброто са допуснати от Невидимия свят само, за да се покаже кои са силните хора и кои са слабите. Онзи, който може при злото да се въздържа… Да се въздържаш, когато в тебе бушува злото, бурята, и тогава да искаш да извършиш добро, тогава ти си силен, ти си благороден човек. От тебе всичко може да стане. Когато при най-малкия зов ти си готов да помогнеш някому, ти си готов да напуснеш положението си, хубавото си разположение, тогава ти си благороден човек. Това е практическата страна на доброто и злото в света.“
“Разликата между злото и доброто е в това, че злото расте, без да дава плод, и затова то е временно. Ту се явява, ту изчезва; а доброто расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената си навсякъде и вечно живее. И най-малкото добро следва човека през вековете. Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто до тисящи родове.“
“Това, което осакатява и изопачава човешкия ум, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърцето и волята, е добро. Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание.”
“Ако през ума на човека е минала една Божествена идея и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро.”“Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват вече да дойде този свят, очакват го да дойде преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си, то има още работа.”
“Ако Бялата Ложа победи, ако ангелите победят, войните ще изчезнат; ако не – колкото и конференции да се правят, нищо няма да стане.”
В окултизма борбата между доброто и злото от дълги векове се е представяла чрез една легенда, според която в света съществували две царства: царството на светлите Елфи и царството на тъмните (нощните) Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но достигнали до границата между двете царства и не могли да сторят нищо повече. За това поражение те трябвало да бъдат наказани, но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могли да наложат зло на неприятелите си, затова те решили да ги накажат с добро. Тогава те влели в царството на тъмните Елфи част от своята светлина и тя подействала като квас, чрез който злото било победено и преобразено в добро.
Тази легенда изразява истината, че само Любовта е способна да стопи всичко нечисто, да го освети, преобрази и превърне в свое обиталище.
Същата битка се води и във всеки човек. Гьоте я изразява с думите:
„В мене живеят две души. Едната ме тегли към възвишеното и благородното, а другата ме тегли надолу към земята, към нисшите удоволствия.”
Злото по силата на законите в Битието се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по-голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто, защото те са полюси. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва в Доброто. В края на краищата то поглъща злото в себе си и го облагородява. Доброто се изявява чрез Христа, а злото се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Разликата между тях е, че доброто е вечно, тъй като е способно да твори и да се разраства до безкрайност, докато злото е безплодно – то може да живее единствено, ако паразитира. И ако няма подходяща почва за неговото развитие, то незабавно би загинало.
Друга легенда ни загатва за произхода на тези две противоположни сили. Тя разказва, че в началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години, из недрата на Битието се пробудило едно величествено и могъщо Същество, което озарявало със светлината си цялата Вселена. То помислило, че няма нищо по-велико от него в света и си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негова най-голяма изненада, от този миг неговата Светлина започнала да намалява и то постепенно изгубило силата си, като се чувствало все по-ограничено. Това същество е известно под името Луцифер.
Пак по същото време из недрата на Битието се появило и друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, знание и мощ, ала нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество съзнавало, че е само проводник, проявление на тази Светлина на Твореца на Битието и отдавало себе си напълно в служба Нему. То нямало стремеж да прояви себе си, но напълно се себеотдавало да прояви Великото в света. И с него се случило обратното явление: започнало да се чувства все по-силно и по-мощно, и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата Вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.
Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на първи план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на първи план стои въпросът за личното благо.
И на взаимодействието между тези две сили се основава световното развитие. Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използва всичко за добро. Тя, която работи за осъществяването на Божия Промисъл, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. Чрез борбата между Бялата и Черната ложа се извършва развитието на човечеството. Тези две сили взаимно се отблъскват и затова Учителя казва, че неутралитет по отношение на злото не е възможен. Не работим ли за изпълнението на Божията Воля – съзнателно или несъзнателно работим против нея. Кришнамурти изказва тази идея със следните думи:
„Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от здравия разум.“
Една хубава притча илюстрира това още по-добре:
Стар мъдрец разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото нахраниш – отговорил мъдрецът.
* * *
Ако се вгледаме по-дълбоко в проявите на тези две сили ще забележим, че цялото щастие, което има на света, произлиза от желанието за щастие на другите; а всичкото нещастие, което съществува, произлиза от стремежа към лично щастие. Човешкият живот не би бил нищо, ако на човека не беше позволено да върши зло или ако човекът не беше свободен. Никой не би могъл по принуда да върши добро, тъй като всяко дело, сторено по принуда. не трае дълго; докато благото, което човек приема свободно, пуска корени в неговата воля и става сякаш негово собствено.
Рудолф Щайнер:
„Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото.“
„Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода.“
„Ние виждаме как Силите работят заедно в света, как всичко, което сякаш се противопоставя на напредъка на човечеството, по-късно се оказва, че е било благословение… Всяко нещо във великия Световен План е добро, а злото трае само известно време.“
COMMENTS