"Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, от
„Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“
1 Кор 10:13
Учителя:
„Ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство (Двете Братства първоначално да били едно, но впоследствие, когато е започнал да действа принципът на полярността, са се разделили — едните са тръгнали наляво и надолу, а другите – надясно и нагоре. Защо и за какво са се разделили, това е дълбока тайна. – бел. авт.). Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на Космичния човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство – с отрицателните сили, със Злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.“
„Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“.
Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часа, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часа, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“.
В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите.“
„Не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в добро, да изправите грешките си. Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам: Как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре? Дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето е олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.“
„Злото представлява разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път.“
„Когато запитали Хермеса, великия Учител на Египет, какво представлява злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, да разреже връвта, която свързва злото, и ще започне да говори. Не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устните си и ще мълчите, както Хермес е мълчал. Отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото не говорете за злото, но дръжте се за доброто и за красивото в света. Нека доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ни. Нека красивото и доброто бъдат вашите ръководни начала!“
„Злото представлява съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от пътя на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества винаги влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.“
„Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви принизи до своето ниво.“
„Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света.“
„Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци.“
„Според окултистите грехопадането е станало в астралния свят. И оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята.“
„Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото. Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с учението, което иде най-после. Научете първо Любовта. Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изучите първите три точки, последната ще ви донесе голямо нещастие.“
„Не може ли без зло и добро? Не може. Тъй както човекът е създаден, не може без добро и зло.“
„Някой път се оплаквате от дявола, но той не ви е крив. Половината от нещастията си причинявате сами, сами сте си виновни, защото дяволът може да ви даде само един проект, а изпълнителите сте вие – вие сте напълно свободни да го приемете или не. Той е търговец на дребно и на едро и винаги предлага стоката си, предлага ви да участвувате в сделката, а после, като ви вкопчи, взима всичкия ви капитал и вие почвате да плачете. Питам ви: Защо имате вземане-даване с такова същество?“
„Не се плашете от лошите хора. Плашете се от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат на този свят, защото, както в застоялата вода се образува жабурняк, така и у хората, оставени дълго на спокойствие, съществува опастността да изгубят своята активност, гъвкавостта на ума и бързината на реакциите си. Напротив, подвижната вода е полезна, плодотворна и здравословна.“
„Лош човек е оня, който има повече, отколкото му трябва и го задържа за себе си. Той е материалист.“
„Човек става лош, когато му даваш повече, отколкото трябва, или когато му даваш по-малко, отколкото трябва. Който е получил повече, отколкото трябва, не може да го носи и започва да търси човек или животно да му го носи. Така той създава злото.“
„Злото е бирник, който взима от човека всичко, което той е придобил по нечестен път. Богатство, знание и сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат.“
„Докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е началото на злото.“
„Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.“
„Защо съществува злото в света – това е въпрос, който и досега не е разрешен и няма да се разреши. Докато живее в разрез с Божите Закони, с разумните закони на природата, човек постоянно ще се натъква на злото. Докато човек се опитва да коригира законите и порядъка на великата Природа, злото винаги ще се промъква в неговия живот, както апашът в къщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря – ако то се осмели да коригира своя Създател, последният или ще го надроби на части, или ще го употреби като съд за нечистотии.“
„Злото и страданието не са от Бога. Който казва, че злото е от Бога – греши. И когато някого сполети някаква нещастие и той възроптае – греши.“
„Когато хората противодействат на Волята Божия, те създават злото. Иначе само по себе си злото не съществува.“
„Хората казват: “Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?” Как да го оправи? “Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.” Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора?“
„Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но, когато кажем: „Господи! Прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.“
“Няма тук никакъв дявол – това е един ученик, излязъл преждевременно от училището. А той си мисли, че е учен, че е много способен, че има много знания, че повече знания не му трябват – затова е и излязъл от училището и си мисли, че няма какво повече да учи, че всичко му е ясно. Мисли си, че това, което е научил за хиляди и милиони години, му е ясно и достатъчно; за сегашната култура не дава и пет пари.”
“На земята злото се проявява във формата на крайния човешки егоизъм. Който попадне в ръцете на този егоизъм, е осъден на смърт. Както вълкът изяжда овцата, така и егоизмът изяжда човека. Пазете се от злото, без да се страхувате от него. Не мислете, че можете да го преобразите. Помнете: злото отстъпва само пред доброто. Затова не се борете със злото, а поставете доброто срещу злото, за да го възпитава и укротява.”
„Когато говорим за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи в природата, съществуването на които е необходимо…За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото.“
* * *
В следващите редове ще опитам да хвърля малко светлина върху цитатите от Учителя и да помогна да бъдат правилно разбрани. Важно е те да бъдат осъзнати, за да можем действително да помагаме Доброто да се разраства и да не попадаме в мрежите на злото.
На едно място Рудолф Щайнер описва Черната Ложа така:
„Има духове и Същества, различни от онези, които помагат на човешката еволюция да върви напред – те също се намесват. Става дума за духовни Същества, които противодействат на прогресивните сили. И за всяка епоха – Лемурийска, Атлантска, Следатлантска – е възможно да се посочи кои специфични духовни Същества внасят „пречките“, кои духовни Същества са противодействащи на онези, чиято единствена цел е прогресът на човечеството.“
Както от този цитат, така и от думите на Учителя, става пределно ясно, че злото е допуснато да действа само в определени граници, които да подтикват доброто да се прояви още по-силно. Защото така, както е устроен човекът в нашата епоха, без злото той не би могъл да се развива правилно. Колкото и парадоксално да звучи, то е силата, която ни пробужда всеки път, когато се отдадем на леност или на безпътен живот. Без него душите, които все още не са достигнали до етап, в който отвътре бликат сили и импулси за развитие, работа и взаимопомощ, биха прекарвали живота си в блажено бездействие. Ала закон е, че в духовния път няма ситуация, в която да стоим на едно място. Точно както в едно езеро, ако водата не тече, то се заблатява и всевъзможни буболечки и паразити се завъждат там, така и у човека, който се остави на течението, постепенно угасва Божествената искра, а с нея и всички дарби и таланти, които са му поверени да развива. Често в такива моменти едно нещастие учи повече от хиляда съвета.
Така стигаме до основната идея, която според мен най-точно обяснява ролята на тази сила в Мировата еволюция. Законът гласи следното:
Злото не е враг на Бог. Ако Той би имал враг, Той не би бил нито Бог, нито Всемогъщ, нито Единствен Творец на цялото Битие.
Злото е враг на самия застой: на човека, който не желае да се развива.
Чудесен пример за това, че злото се заражда само там, където доброто престане да се проявява и хората влязат в противоречие с Божията Воля, ни дава Учителя:
„Защо се подигнаха гонения против християнството? Християнството беше една окултна школа и християните като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени.
Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа, не се ползваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е вярно, както е вярно, че две плюс две е равно на четири.“
От тази мисъл научаваме, че злото не е нещо, което черпи сила от къде да е, а расте само чрез нашите погрешки и се явява като коригираща сила, която да ни покаже, че сме се отклонили от правия път. Рудолф Щайнер пък казва: “В света има точно толкова страдания и болка, колкото хората имат интерес само към физическото и материалното.“
Макар злото да се е зародило сред онези, които са се възпротивили на Божията Воля, Творецът със Своята безкрайна Мъдрост е направил така, че дори препятстващите сили, които желаят да спънат цялото развитие на Вселената, да съдействат за още по-висше добро. Затова и Гьоте във Фауст определя Мефистофел (Сатана) като „част от силата, която желае зло, а все добро твори“.
За това, че Бог стои над всичко и го използва за всеобщото Добро, свидетелства и Йоан (19:10,11):
„Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Исус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише.“
За ангелите такъв стимул е съвсем ненужен, но представете си, че хората живеят в един свят, в който всички въпроси са уредени и всички имат всичко. В един свят без трудности и изпитания, никога не може да има светии и герои.
Ако не разполагахме с ограничени блага, как бихме се научили да правим безкористно добро или да жертваме личното благо за общото? Какво би ни подтиквало да учим нови неща, ако сме в Райската Градина и те с нищо не биха допринесли нито за нас, нито за другите? Ако дори най-големият мъдрец няма с какво да помогне, защото всичко е отдавна уредено? Също така, ако има само добро, човек не може да се въздържи от неразумни и егоистични постъпки и вместо тях да прави добро по своя воля, а просто би бил заставен от обстоятелствата. Бог не иска роби, които като роботи правят определени неща само заради липса на алтернатива, а се радва, когато сами изберем да следваме Светлия Път на Истината и ден след ден да придобиваме Неговите „образ и подобие“. За мен лично такъв един свят, в който няма сложни проблеми, чакащи да бъдат разрешени, би бил крайно скучен и отегчителен.
Ако човек живее в пълно блаженство, без ежедневни предизвикателства, той би дегенерирал до състоянието на паразитите. Защото няма такива радости и наслади, които не биха ни втръснали, ако се получават лесно и в изобилие. Когато човек е ял много и медът му горчи.
А нима стремежът към все по-голямо съвършенство, към все по-висши светове и към все по-голяма възможност да бъдем полезни за нашите ближни и за целия Всемир, не е най-мощният подтик за израстването на душата? Именно затова тя доброволно се ограничава и лишава от своята небесна светлина и слиза във материалните светове, за да може един ден да се върне още по-мъдра, по-любяща и по-добра. Великият Посветен Платон стига дори още по-далеч – той казва така:
„В борбата за щастието на другите ние намираме своето собствено щастие.„
И наистина човек, който прави другите щастливи, не може да бъде нещастен.
Дори и фактът, че много ангели идват на Земята и се отказват от радостния и красив живот на Небето, за да помогнат на земните жители, говори ясно, че Животът във всички свои форми, дори и тези, които днес ни изглеждат неприятни, се ръководи от един Висш Разум, който прекрасно знае от какво имаме нужда, за да напредваме в безкрайния път към съвършенството. Защото човек израства най-много именно тогава, когато е принуден да надскочи собствените си граници. Молитвата, на която Христос ни е научил, гласи:
„Да бъде Твоята воля.“
А когато тази Воля ни изправя пред някакъв проблем, тя ни помага да открием и решението. Особено, когато го прави в името на Цялото. Окултен факт е, че най-трудните задачи се дават на най-талантливите ученици. А те ги приемат с радост и ентусиазъм. Защо ли?
Ето какво ни казва Учителя за ползата от трудностите и страданията:
„Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете. Ако светиите не бяха имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота, която имат.“
„Всяко страдание е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Никой в света не се е повдигнал без изпитания.“
“Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен.”
„Болестите, страданията са методи, чрез които Природата иска да застави човека да мисли. Те са възпитателно средство за хората и носят благословение за тях… Те смекчават човешкия характер.”
“Всеки, който не прави добро, прави зло.“
“Злото в света съществува като условие да се прояви доброто.”
„Страданията са необходимо условие за развитието на човека. Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания.“
„Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е Закон на Природата.“
Когато човек разбере това, той вече е готов да разбере и дълбокия смисъл на умиването на нозете на Христовите ученици:
„Исус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? Исус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.“ (Йоан 13:3-7)
Ето как Рудолф Щайнер ни описва значението на тази случка – заслужава си всеки дълбоко да помисли над него:
„Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
А издигнем ли се до животното, то би трябвало по същия начин да се обърне към растенията и да каже: Наистина, аз съм на по-горно стъпало от растенията, но на това по-низше царство дължа моето съществуване.
И ако по същия начин се издигнем до човека, би трябвало всеки, който заема по-високо социално положение, да се поклони пред низшестоящия и да каже: На теб дължа моето съществувание!
И всичко това продължава нагоре до Христос Исус. Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте. Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание.“
На същия принцип никой от нас никога не би могъл да се прояви, ако нямаше по-млади и по-неопитни души сред нашите братя и сестри, за чието развитие бихме могли да спомогнем така, както (независимо дали го осъзнаваме или не) нашите Небесни Учители постоянно ни помагат чрез импулси, мисли, стечение на събития и по всевъзможни други начини.
Същото ни загатва и Учителя:
„Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото си. Тук удари с чука си, там удари, или оттук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа. Той не може да изкърти цялата канара, но поне част от нея. Някой казва: «Трябва да се изправят лошите хора!» Ако всички лоши хора се изправят, тогава ти няма да имаш работа и ще те уволнят като каменар. Радвай се, че в света има много камъни, за да имат каменарите работа.”
* * *
Всичко казано дотук далеч не означава, че трябва да се примирим със злото в живота си, а още по-малко да го толерираме. Трябва единствено да го разберем и да приемем факта, че то ще съществува докато има хора, които имат нужда от неговите уроци. Христос ни каза:
„Не се противете на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“ (Матей 5:39)
С това Той ни даде и единствения метод, който може да победи злото и да го превърне в добро – Любовта. Не красотата, а само Любовта и Доброто ще спасят света. Затова можем да се смиряваме пред страданията в нашия живот, но нямаме право да се примиряваме пред тези в чуждия. Макар да знаем, че хората учат най-важните си уроци, когато правят най-горчивите си грешки, наш дълг е, ако не друго, поне да ги подкрепяме и да бъдем до тях, когато събират сили, за да се изправят. Но само ако действително желаят да се изправят. В противен случай просто нямаме работа с тях и е грях да си губим енергията там, вместо при други, които биха я заслужили и оценили. Учителя казва:
„Освен Бог, никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора – помнете това! Оставете ги настрана, не се занимавайте с тях!“
А Бенджамин Франклин съветва:
„На хора, които не се вслушват в съвети, не трябва да се помага.“
В беседите си Учителя дава много методи за защита и ограждане от тъмните сили. Два хубави примера са описани от Влад Пашов:
“Един брат споделил с Учителя, че по време на бомбардировките го било толкова страх, та не могъл да чете 91 псалом наред, а го забравил и го казвал разбъркано. Учителя му рекъл: Няма нищо, 91 псалом е с толкова голяма сила, че една дума само да произнесеш от него, пак ще подейства.“
„През Втората световна война, по време на големите бомбардировки над София брат Д-ски бил при Учителя на разговор и когато си тръгнал, той му поръчал: „Ще ти дам окултни формули, написани на листчета, които ще поставиш на различни места в града, в къщи на твои познати.“ Братът не полюбопитствал да види и прочете формулите, но останал с впечатление, че са стихове от псалмите. Учителя му казал още: „Следи да видиш, че къщите, в които поставиш тези формули, няма да бъдат засегнати, дори около тях да падат много бомби и много други къщи да бъдат разрушени.“ Братът направил това, поставил листчетата с формулите в къщи от различни места на града и след бомбардировките сам проверил – нито една от тях не била пострадала, макар че около тях всичко било разрушено. Била доказана голямата магическа сила срещу злото и разрушенията, която притежавали окултните формули на Учителя.“
По време на Втората световна война, по поръчение на Учителя, са отпечатани листовки с „Добрата молитва“ и „91 псалом“, които всеки в Братството да носи със себе си. Според Учителя, обаче, препоръчително е всеки собственоръчно да си ги напише на едно картонче, за да се свърже с тези свещени текстове и чрез своята енергия и мисъл да увеличи още повече силата им. Препоръчвам силно този метод.
В заключение споделям една хубава притча и няколко ценни мисли, които вярвам още повече ще обогатят казаното дотук.
Бог поглежда свой ангел и го пита:
– Кажи, какво те мъчи?
– Ами човекът, за когото отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е щастлив. Надява се на нещо.
– На какво?
– Трудно е да се каже. На два пъти му показвах щастлив сън, но не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
– А как е на работа?
– Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
– Строг ли е началникът?
– Ами, началник като началник. Като навсякъде. Но не знам защо се бои от него…
– Помогна ли му да се освободи от страховете си?
– Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.
– Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
– Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
– И как е?
– Ами, никак. „Извинете“ и пак се задълбава в черните си мисли.
– А след работа?
– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
– Ами, развали ли му телевизора?
– Разбира се. Но, той си купи нов…
– Изключва ли му интернета?
– Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
– Така. А през почивните дни?
– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
– А тя?
– Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
– Сблъска ли ги на опашката?
– Да, разбира се. И извън инструкциите – срещнах ги „случайно“ в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
– Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
– Не се отчайвай! Донеси списъкът за тежки ситуации?
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
– Прочети Ми страница първа.
– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
– Мини на втора страница, ако обичаш.
– Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
– Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
– Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: „Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности…“
* * *
„И след като бурята свърши, няма да си спомняш как си се измъкнал, как си успял да оцелееш. Дори няма да бъдеш сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който е влязъл в нея. Това е всичко, за което е тази буря.“
Харуки Мураками
„Неудоволетвореността (да не се бърка с неблагодарност – бел. авт.) е първото условие за прогрес. Покажете ми напълно задоволен човек и аз ще ви разкрия в него един неудачник.“
Едисон
„Когато корабът не се подчинява на кормилото, подчинява се на подводните скали.“
Анатол Франс
„В живота няма грешки, има само уроци. Не съществува такова нещо като негативно преживяване, а само възможности да растеш, да учиш.”
Робин Шармa
“Ако искаш да следваш целта си, често се налага да промениш нещо в живота си и Бог може да използва всякакви хора и ситуации, за да те насочи към тази промяна.”
Джон Гордън
„Не винаги несправедливостта е свързана с някакво действие. Често тя се проявява и с бездействие.“
Марк Аврелий
„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравнение между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е живота.“
Александър Дюма
COMMENTS