Превръщането на хората в програмирани роботи

"Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в коет

„Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек, той е човек-автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък.“

Учителя

 

„По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.“

Рудолф Щайнер

 

Окултен факт е, че определени среди, които искат да вкарат човечеството в крив и пагубен път, се опитват да втълпят идеята, че хората са животни, макар и най-еволюиралите, и съответно за тях е нещо нормално да живеят според своите инстинкти и страсти, вместо да използват разума и волята си. В съвременния свят от малки ни учат да се подчиняваме и да изпълняваме команди без да задаваме въпроси. При военните пък от всеки се иска при сигнал от някой ненормалник с фуражка, да стреля по своите братя без да мисли и да задава въпроси. За разлика от животните, обаче, на човека му са му дадени свободна воля и разум, а от тях произлизат и множество отговорности, които малцина осъзнават.

Хората в нашия модерен свят ежедневно  биват моделирани и програмирани – вкарани в една илюзорна реалност чрез филми, игри, алкохол и интерактивни технологии. Всички те са така замислени, че не позволяват на човека да погледне навътре към истинската си същност и постоянно отвличават вниманието му. А това е точно обратното на Христовия призив:

„Внимавайте, будни бъдете и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.“ (Марко 13:33)

Свидетели сме как чрез постоянно стимулиране на сетивата хората стават пасивни консуматори и се потапят в ежеднедневния живот толкова, че губят всяка връзка със свръхсетивното. За мен лично настоящото ми прераждане е много интересно и полезно. Защото колкото и Учителите да са ни учили как се проявяват Доброто и Злото в света, как да се пазим от последното и да го превръщаме в Добро, в нашите времена всичко това е толкова ярко изявено, че е достатъчно да се огледаме, за да видим капаните, които ни дебнат, и да се поучим от тях. А след това да опитаме да предпазим и другите.

Част от стратегията за отнемане на свободната воля на човека и превръщанего му в робот, действащ по зададени инструкции, е идеята за „глобални решения“ и криворазбраната деморакция. Тя превръща отделния индивид в някого, от когото привидно нищо не зависи, просто една овца от стадото, една от милиардите пионки на игралната дъска „Земя“. И колкото повече наивни хора вярват на тази заблуда, толкова по-малко значение има отделния човек за посоката, в която се движи цялото човечество. Но това не е вярно.

Всички ние не само имаме право на глас, ами и всеки ден, с всяко наше решение, упражняваме това право и заздравяваме властта на сегашната Система или даваме решения и пример за един нов ред на нещата. Моите идеи ще бъдат изложени по-нататък в книгата. Засега е по-важно да разберем в дълбочина какъв е проблемът. А той е много сериозен.

Чрез посочения пример с омаловажаването на отделния индивид и неговото мнение, както и внушаването, че каквото се случва по света, е решение на „цялото човечество“, властта за всяко решение се връчва в ръцете на шепа хора, докато пред обществото се пропагандира идеята, че ако индивидът вярва в нещо различно от общественоприетото, като например конспиративни теории за отровните ваксини, той е егоист, ненормален и заплаха за всички останали — с други думи: той е престъпник, а все по-често съвременните закони в западния свят го представят и като потенциален терорист, над чиито живот или смърт държавата има пълна власт.

В резултат на това хората все повече се страхуват от своето уникално и различно мнение или начин на живот, който може да стане причина да бъдат отхвърлени. На народа му се пробутва алтернативата: „Или се вписваш и доброволно се отказваш от правата си на избор, или насилствено ще ти бъдат отнети.“. Не в прав текст, разбира се, но всеки, който мисли, лесно ще види това във всяка сфера от политическия, икономическия и обществения живот. Че дори и в духовния – ако в църквата някой служител си позволи да проповядва Истината, дните му там са преброени.

По този въпрос Кришнамурти казва:

„Да бъдеш отлично приспособен към едно тежко болно общество изобщо не е признак за добро здраве.“

Тази диктатура, която се налага под воала на глобализацията и „общото благо“ ни води към концепцията за великото „Ние“ — сбор от безлични части, всяка от които е индивидуалност в състояние на духовна амнезия. И това “Ние“ се управлява много по-лесно, отколкото всички тези частички поотделно. Това е крайната цел, към която се стремят враговете на човечеството, докато ни омайват с приказки за социална справедливост и равенството.

COMMENTS