Властващият материализъм

„И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Исуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Исус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.“

Лука 10:38-42

„При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете: душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото. Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците! Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото? Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци! Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.“

Лука 12:15-31

„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“

Матей 6:19-21

„И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. Исус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.“

Лука 4:5-8

„Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.

А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.”

Първо послание на ап. Павел до Тимотей 6:6-11

„Живях достатъчно, за да разбера без колко много неща мога да мина… По-близо до Бога е онзи, който има нужда от по-малко.“

Сократ

„Ако купуваш това, което не ти е нужно, скоро ще продаваш това, което ти е нужно.“

Бенждамин Франклин

„Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото чрез добродетелите им.“

Наполеон

„Трябва да преобразим „културата на нуждите“ в „култура на желанията“. Хората трябва да се научат да търсят нови неща, още преди старите да са изчерпани. Човешкото желание трябва да засенчи човешката нужда.“

Пол Мейзър от Леман Брадърс, 1930 г.

Материализмът (от латински: materialis – веществен) e философско учение, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.

Материализмът, в широк смисъл на думата, представя консуматорското отношение на хората към материалните блага и приемането им с по-висок приоритет от Духовното. На това разбиране се основават безнравствените приниципи като „Целта оправдава средствата.“, „Веднъж се живее.“ и „Смисълът на живота е в личното щастие.“

Последната заблуда е особено опасна, понеже често хората я свързват с още една, а именно – че личното щастие може да бъде постигнато само с цената на чуждото нещастие, както и че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите. Това е пълно неразбиране на житейските закони. Още Буда е казал:

„Хиляди свещи могат да се запалят от едничка свещ и животът й няма да се съкрати. Щастието никога не намалява от това, че е споделено.“

За съвременното общество Ремарк казва:

„Можеш да се превърнеш в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да разбере това. Но ако ти липсва едно копче, всички ще забележат.“

 

„Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот.“

За съжаление обаче днес от всички страни ни заливат с внушението: „Използвай тези продукти, подкрепяй тази кауза и ще бъдеш преуспял, значим, щастлив и обичан.“

За тези тъмни цели се използват множество техники, сред които:

• Съобщения за медиите. Новинарските агенции са информирани за новите разработки и продукти, сякаш те наистина са нещо важно, а не новини като всяка друга.
• Създаването на „независими организации“. Тези формирования най-често са създадени предумишлено с цел да вдъхват доверие в предлаганите продукти – били те пазарни, или политически.
• Използването на фотомодели, обществени личности и знаменитости за реклама на продукти. По този начин се внушава на хората, че те също могат да станат известни, значими и секси, ако си купят даден продукт.

А консуматорското (не)мислене е достигнало дотам, че мнозина си купуват електроуреди за процедура, която със същия успех (дори по-добре) се върши с едно одеало или пуловер – подквасването на кисело мляко. И все по-често смятаме за сложна наука неща, които бабите ни са можели да правят още като малки деца като отглеждането на плодове, зеленчуци или животни. Всички тези умения ще се окажат твърде ценни в един бъдещ момент. Защото без тях сме зависими и то много зависими от няколко големи корпорации, които „се грижат за нашето светло бъдеще“.

В днешно време повечето хора се превръщат в роби на лукса, на показния лукс. Те избират да водят един живот, който не са избрали сами, но някой е успял да ги убеди, че е най-добрият за тях. Така се оставят на течението на еднаквите си дни и нощи, в които думата „приключение“ съществува единствено на екрана на вечно включените им телевизори, а думата „развитие“ е свързана само с представата за повече пари, материални придобивки и власт. Почти всички наши съвременници са станали алчни, егоистични, горделиви, агресивни, злопаметни, отмъстителни. Зависими са от удоволствията и приятните неща, които могат да си купят, като са готови да продадат и душата си за тях. А от всичко на света най-много се боят от промяната, която би разтърсила света, с който са свикнали. Затова и самотата се е превърнала в срамна болест. Защото самотата ни кара да мислим. А днес никой не иска да бъде сам, защото така му остава прекалено много време за мислене.

Тези хора смятат, че любовта се доказва с пръстен, знанието с тапия, а  вярата с кръстче. Продават живота си за голяма къща, за скъпа кола, за малко слава и уважение, и накрая си мислят, че вече са успели хора. Максимата на тези хора е „Всичко за нас и нищо за другите.“ А един ден неизбежно се озовават пред лицето на смъртта и чуват онзи вътрешен глас:

„Синко, беше ти дарен цял един живот, кажи ми как го използва: какво научи и какво даде на света?“

А Него още никой не е успял да Го излъже.

Затова, братя  и сестри, ако можете да устоите и да проявите силна воля, както нашия Учител преди 2000 години ни показа със своя пример, не позволявайте вашата истинска същност да загине бавно под ударите на консуматорските желания, които в крайна сметка ще ви превърнат в егоистична машина, копнееща за щастие и поддържаща илюзията, че щастието може да съществува едновременно с лесния и пълен с удоволствия живот. Защото това, което ни предлагат, е само едно бягство от реалността, което ни позволява да заглушим виковете на душата ни, страдаща от начина ни на живот. Защото истинското самоусъвършенстване е труден и дълъг процес, но това е единственият път, който води към  истинското щастие, дори бих казал блаженство – да изпълним Волята на нашия любящ Баща.

Ала къде са днес всичките силни мъже и жени, готови да поставят Бог, народ и семейство преди себе си? Къде са силните мъже и жени, готови да отстояват справедливостта, дори да им коства всичко?

Предстоят ни тежки години, особено за тези, живеещи само за себе си. Те ще бъдат напълно разтърсени и доведени до пълно отчаяние. А това е и най-голямата цел на Злото. Защото отчаяният човек е най-податлив на внушения и е готов на всяко душепогубващо действие. Наш дълг е не само да не бъдем сред тези нещастни хора, а да подадем ръка на колкото можем повече от тях, преди да е станало твърде късно. Защото не е далеч времето, когато всеки опит за будителска дейност ще бъде репресиран с всички средства. Ала тези с по-висок идеал от животинското съществуване, посветено на оцеляване и размножаване, най-вероятно ще намерят дни, пълни с приключения и значимост, през 20-те и 30-те години на този век.

Христос вече чука на вратата на сърцата и умовете ни. От нас зависи дали ще го приемем и как ще ни запомни историята. Като братя и сестри, изпълнени с Любов към Бога и към всички живи същества или като фарисеите преди 2000 години: „Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.“ (Йоан 19:15)

Имаме само един живот в тази изключителна епоха. Нека накараме Христос да се гордее с нас – Неговите ученици.