Култът към греха

„Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.“

Йоан 3:19-21

„И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.“

Матей 24:12,13

В съвременния свят грехът не само е масово явление и приет за нещо съвсем нормално, но е дори издигнат на почит. За съвременните „цивилизовани“ хора е престижно да имат любовник/любовница, да лъжат убедително и без да бъдат разкрити, да печелят пари за сметка на другите (цялата съврменна търговия се основава на този принцип – да вземеш от своите братя и сестри колкото се може повече пари над реалната стойност на един продукт или услуга), да спонсорират милиони убийства на беззащитни същества по света дори да ходят да ги гонят с пушки, за да докажат своето „мъжество“ и „надмощие“. Дори и дарбите от Бога са превърнати в бизнес, което е връх на човешката неблагодарност, но това е друга тема.

От ранно детство „пари, коли, къщи и жени/мъже“ се превръщат в идеал и символ на успеха в живота. Примерите за подражание са спортисти, фолк-певици и бизнесмени.

Някога всеки в обществото е знаел кое е „правилно“ и кое — „грешно“ (греховно), даже и ако не са спазвали правилата. Но днес правилата са тотално обърнати надолу с главата.

Например ако изберете да живеете по аморален начин и да одобрявате греховния живот, обществото ви възхвалява, а ако изберете да говорите против сексуалните извращения, които стихийно се разпространяват навсякъде около нас, тогава ви смятат за „хейтъри“ и „тесногръди фанатици“. Масово се приемат закони против „речта на омразата“, които криминализират говоренето против сексуалните перверзии и други теми, които са неудобни за някои злонамерени среди. Така че, ако говорите грешните неща в грешното време и на грешното място, може да се озовете в затвора. Ако не днес, то в един недалечен ден, когато господарите в сянка решат, че вече няма нужда да се преструват, че ни мислят доброто.

Неотдавна 60 домове в Германия бяха щурмувани от полицаите в борбата им с „речта на омразата“. В Канада пък беше обнародван закон, който ще засегне с лишаване от свобода до две години всяка „реч на омразата“ към транссексуалните индивиди. В САЩ и други страни законите са сходни.

Kомисията за човешките права в Ню Йорк неотдавна предложи хората да бъдат глобявани с 250,000 щатски долара всеки път, когато обидят транссексуален индивид. А според новите правила, „обидите“ включват обръщение към такъв индивид с грешното местоимение или ограничаването на транссексуалните да използват (мъжка или женска) тоалетна по свой избор. Такива закони, правила и регулации ще продължават да се умножават, като ще се стигне до момента, когато на всеки ще е забранено да говори за какъвто и да било морал.

Хомосексуализмът само за няколко десетилетия от болестно състояние (каквото то действително е) се превърна в нещо нормално и дори достойно наричано „gay pride“ – от англ. „pride“ – гордост.

Цялата съвременна култура може да бъде определена като възхвала на разврата и развлеченията – секс, пошла музика, електронни игри с насилие и филми, обожествяващи животинската човешка природа. Тази култура за по-малко от век успя да измени целия „цивилизован“ свят.

Често съвременните хора казват, че в живота трябва да се опита от всичко. Чудно ми е обаче защо това „всичко“ обикновено означава наркотици, екстремни спортове и безразборен секс, докато твърде рядко „всичко“ включва шахмат, паневритмия и садене на дръвчета.

И това не важи само за светските хора. Примерите са милиони. Ето един от тях: През юли 2016 година представители на Обединената методистка църква избраха техния първи открито хомосексуален епископ, за да се противопоставят на църковните ограничения на хомосексуализма…

* * *

А в същото време, докато се грижим да процъфтяват извращенията сред хората, с бързи темпове унищожаваме Природата и никой не се замисля в какъв свят ще живеят следващите поколения.

Хубаво казваше Оруел:

„Нещото, за което съжалявам и ще се опитам да поправя някой ден, е че през целия си живот не посадих орехово дърво. Никой не ги посява в наши дни – когато видиш орех, той е изключително старо дърво. Ако пък посадиш орех, ти го правиш за своите внуци … а на кого ли изобщо му пука за неговите внуци?“

Всъщност нашите внуци сме самите ние. И ако цялото човечеството отиде по дяволите, ние сме с него. Затова ако днес ние сме съгласни да се убиват деца с ваксини, да им преподават секс уроци в училище, да се учи „Предприемачество“ в първи клас, да се разпространяват неконтролируемо ГМО и други погубващи практики, всичко това много скоро ще стане лично наш проблем.