Аскетизъм

Преди да споделя мнението на езотеричното християнство по този въпрос, бих искал да уточня значението на думата аскетизъм, а именно: начин на живот, характеризиращ се с лишения, пълно отричане на материалните удоволствия, и отшелничество. Факт е, че за кратък период от живота си аз също живях (и все още донякъде го правя) в подобни условия, но това си има своите причини, които са свързани с персоналните ми задачи в този живот. В дългосрочен план обаче всяка подобна изолация, дори да води до личен напредък, е в голяма степен егоистична и безполезна проява, която не помага особено за Христовото Дело. За разлика от това, животът в общности близо до природата и братството по дух между хората може да бъде точно обратното – изключително благоприятен за всеобщото развитие.

Учителя:

„В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. Проследете историята на човечеството и ще видите, че е така. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.

И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага.“

Рудолф Щайнер:

„Днес ние не можем да подражаване на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове: тогава човек се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се отделили от живота… В съгласие с нашия житейски възглед днес ние не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на своите крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение на което в по-стари времена се гледа като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение днес вече не може да бъде възглед.“

„Навсякъде интелектуалният елемент трябва да бъде основа. Основа трябва да бъде ясното мислене. Върху това ясно мислене трябва да надстроим онова, което трябва да ни отведе в духовния свят. В основана на цялото ни развитие трябва да залегнат съдържателни, ясни мисли със съдържание. Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие“

„Можем ли да погледнем към това, което трябва да бъдем след десет години да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи в нас и който е толкова голям; ако успеем да съберем целия този живот в нищожните размери на собствения аз, ако успеем така да съберем във волята на собственият аз тази сила, която иначе се разпростира като жизнено море, ако успеем сами да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо от себе си, тогава ние, изхождайки отвътре успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат нагоре от отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за Духовният свят. Ние трябва да засилим волята си, да засилим мислителната сила, за да станат те по-силни от тялото, което тяло трябва да продължава да извършва своите дейности. Ето така ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на духа. Ние правим тъкмо противоположното за това, което е правил древният аскет.“