Езическите обичаи

„Но Исус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и гледа назад, не е годен за царството Божие.“

Лука 9:62

„В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“

Учителя

В стари времена, когато хората все още са имали твърде примитивни разбирания за живота, е било невъзможно да проумеят дълбоките закони, според които смисълът на живота е Любовта, саможертвата, служенето на по-слабите. Затова са били давани методи, които можели да бъдат обяснени на едно ниско ниво на съзнание, като първа стъпка към по-висшето. Например, за да се научат не само да получават, но и да дават, били научени, че ако пожертват малка част от своите блага, Бог ще им въздаде десетократно, и така се родила идеята за жертвоприношенията и десятъка. Но ако в наши дни продължаваме да принасяме животни в жертва, това сериозно би спъвало нашето развитие.

Затова Алберт Швайцер казва:

„Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко са вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-нисше същество. Ако не правим това, си навличаме беда, която нищо не оправдава.“

Същото важи и за Мойсеевия закон „Око за око, зъб за зъб.“, който през варварските времена е бил необходим, за да се съхрани еврейския народ и да изпълни своята мисия. Но веднага след като това беше изпълнено, дойде Христос и го замени с нов, коренно различен и много по-съвършен:

„Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.

Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. На този, който ти проси, давай, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.

Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.

Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“

Матей 5:38-48

Други примери за езически ритуали, които са надживели времето си, са кукерските игри или пък мартеничките. Защо? Ами защото едно време хората са развивали друга част от своята същност и чрез тях те съзнателно са противодействали на силите на мрака. Но тази умисъл, воля, и разбиране за всеки елемент от тези традиции, която те са влагали, ги е превръщало действително в един магически акт за всеобщото добро. В наше време обаче те са просто една мода, сензация, част от живота без духовна стойност. Но всъщност не това е основната причина те са вредни са съвременния човек. Истината е, че ако преди векове той правомерно е можел да разчита на определени ритуали да го пазят и закрилят, днес от него се очаква нещо повече. Вече всяка наша мисъл, чувство и действие трябва да бъде свещена, да бъде ритуал. Дадено ни е знание, воля, и всички нужни условия, и ако ги използваме разумно, самият праведен живот се превръща в щит срещу всяко зло. Без него пък с колкото и украшения, амулети, пентаграми и червени конци да се накичим, няма да има голяма полза. Пък и от вековете живот със старите методи и обичаи не изглежда да сме цъфнали и вързали.

Според някои тълкуватели името Пенда идва от потъмняването на „Б“ в „П“ на името на тракийската богиня Бендида, Бенда в Пенда. Ако това е така и чрез Баба Марта почитаме тази богиня и нейния ритуал или друг езически култ, то напразно е било делото на ап. Павел, който пръв е проповядвал Християнството по нашите земи. В такъв случай ние още сме си езичници. Ако чакаме от Баба Марта (или от нейния символ) здраве, плодородие, сили, успех; да ни пази от проклятия и злощастия – къде в цялата тази работа е Христос?

Защото ако претендираме, че сме християни, нека се държим като такива. Не ни е нужен амулет от конци или какъвто и да било друг. Нужна е вяра. Но не голата вяра на нашите предци, а Вяра, подпътена със знание. Вяра и знание, че само и единствено Бог може да ни даде благоденствие, здраве и живот.

В подкрепа на тази идея споделям един цитат от Щайнер:

„Друга тенденция в съвременния живот, която е от полза на Ариман в неговата подготовка, е всичко това, което е ясно видимо в национализма. Всичко, което може да раздели хората на групи, което ги отчуждава и ги противопоставя един на друг, подсилва импулса на Ариман… Времената, през които кръвната връзка играеше главна роля, вече са отминали и ако тези износени понятия продължат, ние ще попаднем директно в ръцете на Ариман.“

Всъщност на много места Щайнер говори за това колко вреден е днес национализмът и всичко, което води до разединение на отдените народи и хора. А според мен всяка традиция, която е валидна за едни народи, но отхвърляна от други, е силно разединяваща и по никакъв начин не стимулира естествената еволюция на човечеството към единство.

На друго място в същата лекция основателят на Антропософията говори за определени древни езически традиции, макар и значително различаващи се от мартеничките:

„…Ако правилно разберем това древно езичество, ще установим, че то съдържа величествена, дълбокопроникваща мъдрост, но не и морални импулси за човешките действия.“

Отново според мен: идеята, че ако си закичим мартеничка, ще сме здрави и щастливи, без значение от начина си на живот, е в пълен синхрон с неговите думи. Т.е. в миналото един такъв обред е бил полезен, но подобни практики днес не виждам как биха могли да подпомогнат общия напредък.