Родството по кръв

„И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.

А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.“

Матей 12:46-50

„А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.“

Йоан 19:26,27

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на Земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни.

Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“

Матей 10:34-38

С горните два цитата Христос ясно дава един нов Импулс в пътя на човечеството и на отделния индивид. До онзи момент единствената връзка между хората е била кръвно-родовата, но от онзи момент нататък у хората е посадено семенцето на родството по дух, от което ще израсте бъдещата култура на братство и единство между всички хора. Само тогава можем да говорим за Любов, проявена като дар към другите, а не като сила, която по отношение на някаква необходимост тече у нас чрез кръвта.

Пътят на кръвта е старият път, в който любовта се предава по кръвно-родова линия, когато физическото е основание с по-голямо значение. Но след Мистерията на Голгота, и особено от 19-ти век нататък (както ще стане ясно от цитата по-долу), е време да приемем и приложим новото, а именно – да обикнем всички наши братя като деца на Единия наш Баща.

* * *

Учителя:

„Някои ме питат: «Как е баща ти и сестра ти?» Баща ми е на Небето, и всеки, който изпълнява Божията Воля, той е баща ми, брат ми, сестра ми. Никакви кръвни връзки… Това не е Духът Господен и аз искам да се противопоставя на всички спънки, които ми пречат. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбиш ближния си, както себе си. А да давате предпочитания на домашните ми заради мене, това е една грешка, защото е спънка, с която съм спъван от 7-8 години. От вас аз искам да любите Господа. Ако имате любов към Господа, покажете я към нуждаещите се, а за себе си аз нищо не искам. Ако искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближните си, както себе си.“

„Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа.“

„Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.“

* * *

Рудолф Щайнер:

„Събитието, върху което говорих в досегашните лекции, а именно отхвърлянето на определени духовни Същества, наречени от мен Духове на Мрака, от духовния свят и свалянето им в царството на човеците през есента на 1879, е от огромно значение. Ние непрекъснато трябва да си даваме сметка за следното: В духовния свят се състоя една война, която продължи няколко десетилетия. Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като „подстрекатели“ в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция. Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти. И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление…

Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени…

Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака – макар и по свой начин – също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода – нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.

Духовете на Светлината отговориха с една противоположна сила; и тази противоположна сила се състоеше в това, че точно тогава човекът беше отблъснат от духовния свят и изпратен на Земята, нещо което Библията символично описва като изгонването от Рая…

Луцифер и ариманическите Същества апелираха към неповторимата индивидуалност на всеки отделен човек. Те искаха да предизвикат едно ускорено одухотворяване на човешките същества. Обаче това не биваше да се случи…

Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките отношения според кръвните връзки, Духовете на Мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост. И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения – естествено, те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха инспирирани от Духовете на Мрака – всичко, което въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове. Тези времена се простират до 15 век…

От последната третина на 19 век имаме един пълен обрат на всички отношения. Продължаващите да действуват Духове на Светлината положиха достатъчно усилия за утвърждаването на кръвните, племенни, расови връзки и т.н., защото в хода на еволюцията всичко си има своето точно определено време. Онова, което беше постигнато за утвърждаване на кръвните връзки, не беше никак малко. Ето защо с настъпването на новото време Духовете на Светлината се промениха по такъв начин, че сега именно те инспирираха хората с новите импулси на свободата, с едни или други свободни идеи, сега именно те си поставиха задачата да утвърдят индивидуалността на човека. А Духовете на Мрака, които са родственици с древните духове на Мрака, сега получиха задачата да работят в областта на кръвните връзки.

Всичко онова, което беше „добро“ за древните времена, или по-добре казано, което се ръководи от Духовете на Светлината, след 19 век то е предоставено в ръцете на Духовете на Мрака. Така че от тогава насам древните импулси, основаващи се на расовите, племенни и народностни връзки, с една дума, основаваща се на кръвта, преминаха под властта на Духовете на Мрака; от тогава насам Духовете на Мрака, които по-рано бяха „подстрекатели“ в името на свободата, започнаха да влагат в човека именно регламентирането на кръвните връзки.

Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки. И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на Мрака. И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично, докато всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова, което беше изградено върху господството на кръвта,
означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на Мрака то се превърна в едно упадъчно явление.

Тук ние отново стигаме до една точка, при която трябва да запазим пълна будност на съзнанието. И ние никога не бихме могли да разберем настоящия момент, ако не знаем каква смяна на функциите настъпи тъкмо през последната третина на 19 век. Ако един човек на 14 век говори за идеала на расите, за идеала на националностите, той изхожда от прогресивните качества на човешкото развитие; ако един човек днес говори за идеал, свързан с расовите и племенни връзки,той изхожда от ретроградните, от упадъчните импулси на човечеството. И когато той вярва, че под формата на тези така наречени идеали, той предлага на човечеството нещо добро, нещо прогресивно, това е една неистина. Защото нищо друго няма да тласне към упадък съвременното човечество така, както идеалите, опиращи се на кръвните, наследствени и расови връзки. Нищо друго няма да смути истинския напредък на човечеството, както обстоятелството, че идеалите на един или друг народ ще попаднат под влиянието на голи фрази, чиито корени са скрити в миналите векове, където те са били един вид „консервирани“ от луциферическо-ариманическите Същества, докато истинските идеали следва да бъдат онези, които можем да извлечем не от кръвта, а от самия духовен свят…
Както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие…

Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ…

Днес съществуват достатъчно много хора, които отхвърлят такива общочовешки истини, понеже те са в разрез с установените наследствени и кръвни връзки. Обаче това са общочовешки истини и те не са дошли от Земята, а са извлечени от духовните светове…

И скоро ще се види, дали поне един малък кръг хора ще се издигне над кръвно-родствените предразсъдъци, над фразеологията, която се шири по света, и която не означава нищо друго, освен видимия израз на духовното събитие от Ноември 1879.

Съвременните събития бяха предсказани от посветените духове на всички народи. Да, те бяха предвидени и предсказани, и беше обърнато внимание върху следното: най-реакционните възгледи ще бликнат именно от кръвта, понеже ще се наложи убеждението, че тъкмо тези реакционни възгледи са най-висшите! Обаче ние трябва да обхващаме тези неща с верен поглед и да не бъдем повлиявани от фразеологията, която се шири по света. Трябва да се издигнем поне малко до там, че да разбираме знаменията на времето. Естествено, хората могат да изберат и другия път, който се определя от предразсъдъците на кръвта: Тогава те ще се присъединят към ретроградните, низходящи течения, чиито предвестници са вече тук.
Спрямо тях, ние сме длъжни да останем в пълна будност на съзнанието и да им противопоставим силите, които са възходящи. Защото низходящото идва от само себе си.“