Алкохолът

По аналогичен начин на месоядството, и виното е играло положителна роля в развитието на човечеството, когато е било нужно съзнанието на хората да се потопи изцяло в материалния свят, а алкохолът прави именно това – прекъсва връзката с Духа. Това е описано в Битие 9:20-21:

„Ной почна да обработва земята и насади лозе;  и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.“

Тук се загатват два факта – първо, че преди това алкохолът е бил непознат за човечеството от атлантската епоха, и второ, че именно след въвеждането му човек е „оголял“ (обеднял) откъм духовни опитности и единствената реалност за него е останало физическото му тяло. А Рудолф Щайнер хвърля още светлина по въпроса:

„Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. „Виното предизвиква забрава“ – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, малко по-малко, хората загубиха своето инстинктивно знание за прераждането, когато започнаха да пият вино.

Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот. Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.

Когато наближи ерата на Християнството, за човекът бе предопределено да навлезе в епоха на концентриране върху земните усилия; той щеше да работи в посока подобряване на земното същестуване, за развитието на интелекта, на логическото и научно разбиране на Природата. Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел.

Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос „Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали“, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.“

„А сега искаме да говорим за храненето във връзка с нашия духовен стремеж. Определено, упражненията за медитация и концентрация са главно нещо, но не е маловажно как се храни един стремящ се човек, когато започва преобразуването на астралното тяло. Преди всичко е важно да се избягва алкохол във всякаква форма; дори сладките бонбони, пълни с алкохол, имат много разрушителен ефект. Алкохолът и духовните упражнения водят до най-лошите пътища. От гледна точка на науката разрушителното влияние на алкохола върху функционирането на мозъка вече беше видяно. Толкова повече трябва хората, чиито цялостен стремеж е насочен към духа, да се въздържат от удоволствие, което напълно изключва познанието за Духа. Приемането на месо и риба не е препоръчително. В месото ние приемаме също и цялата страст на животното, а с рибата и цялата световна Карма.“

„Той (алкохолът) се получава, когато е спрял собственият растителен процес, престанал е процесът, протичащ под чудното въздействие на светлината… Тогава започва процес, който се разиграва на по-ниско равнище и който затруднява човека още повече, отколкото животинската храна.“

„Kогато мъжът пие, се увреждат нервната и когнитивната система на детето му. Когато жената пие, ще бъдат повредени вътрешните му органи. Цялата деятелност на детето, когато израсне, ще бъде увредена, а иначе би трябвало да бъде наред.“

„Не е ли истина, че когато едно дете се роди с „вода в мозъка“ (хидроцефалия), по правило човек не прави проверка, дали оплождането е станало точно в нощта, в която майката е била на вечеря и е пила червено вино; защото истината ще бъде прекалено непоносима, ако детето се роди с хидроцефалия. А когато, от друга страна, детето се роди с тикове на лицевата мускулатура, отново по правило не се проверява, дали бащата е пил нещо силно през вечерта, когато е извършил оплождането. Нещата, които са малки, бих казал, са нещата които човек не проверява. И заради това хората вярват, че пиенето не оказва никакво влияние. А влиянието е винаги там. Това са напълно вредните влияния, които стават при навика да се пие.“

„Да кажем, че на 22 януари сте яли картофи, че сте яли боб и сте пили алкохол. Хубаво. Ако не бяхте пили алкохол, главата щеше да остане трезва. Картофите и бобът съдържат скорбяла и захар; главата щеше да има силата да предотврати нормално ферментацията на скорбялата и захарта. Поемете ли алкохол, тогава главата загубва способността да възпрепятства ферментацията на скорбялата и захарта, които сте получили с картофите, а картофите и бобът, също така и другите продукти, като зърнените храни например, започват да ферментират във вас. Следователно, вместо да бъде предотвратена ферментацията в човека, тя се появява. И тя настъпва поради неспособността на главата, която неспособност настъпва вследствие на алкохола, така че сега човекът се изпълва със сили на ферментацията.“

„Медитацията извежда духа от тялото, алкохолът го вмъква в тялото. Месната храна дава възможност на тялото да увисне на духа.“

„Действието на алкохола е, че това, което иначе става по свободното решение на Аза, сега става чрез алкохола… Той оставя кръвта си да се проникне от силите на алкохола; на чуждото възлага това, което самият той трябва да извърши. Може да се каже в известен смисъл, че алкохолът чувства и усеща в такъв човек. Като предоставя на алкохола това, което трябва да е подчинено на неговия Аз, човекът се поставя под властта на един външен фактор.“

* * *

По сходен начин на описания в последния цитат, и атавистичните (остарели и неправомерни за сегашната епоха) практики като регресии, хипнози, трансове и прием на халюциногенни (психотропни) вещества за достигане до изменено състояние на съзнанието и изместване на Аза, са изключително вредни за съвременния човек, особено за бялата раса.

За да акцентира върху вредното влияние на алкохола върху духовните стремежи Учителя казва следното: „Ако е за предпочитане, по-добре е да се изяде една кокошка печена, отколкото да се изпие едно кило вино.“