"И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; но ново вино трябва да
„И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.“
Лука 5:37-39
В тези Христови думи се крие един дълбок мистичен закон, който стои в основата на цялото общочовешко развитие. Той гласи следното: Злото се ражда от това, че нещо, което по-рано в своята първоначална форма е било добро, е запазило тази остаряла форма и в по-късни времена, когато еволюцията е отишла напред.
Под „форма“ можем да разбираме учение, духовна практика, определена диета и т.н. Защото Истината е една, но през различните времена, тя трябва да се проявява съобразно степента на съзнание на човечеството и този негов аспект, който трябва да бъде развит и усъвършенстван през дадената епоха. Така в някои епохи се е наблягало повече на методите за каляване на волята чрез аскетизъм и живот в големи доброволни лишения, а през други – когато е трябвало да бъде развит ума, са били пращани съотвените импулси чрез пратеници на Бялото Братство като Нютон, Бейкън, Айнщайн и т.н.
Естественият ред е формите да се изменят успоредно с напредъка на човечеството, да прогресират съобразно еволюцията. Така че всичкото зло, всичката тъмнина иде от това, че едни същества или прояви, които по-рано са имали благотворно въздействие върху развитието ни, остават неизменни и в по-късни времена. И когато се сблъскат една такава пренесена от миналото форма и друга, която е предвидена да се прояви именно в настоящето, се заражда злото. Така че, в известен смисъл, борбата между доброто и злото не е нищо друго, освен борба между това, което в настоящето има своя правилна, прогресивна форма и това, което пренася своята стара форма в настоящето и не желае да отстъпи позицията си на Новото.
Принципът, от който произхожда злото, не е лош сам по себе си, но злото се ражда от това, както казва Христос, когато ново вино се налива в стари мехове. В Писанието това е изразено с думите: „И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.“ Но старото не иска да даде властта и хората се държат здраво за прояви, които са били градивни преди векове или хилядолетия, и не искат да се откажат от тях и да приемат новото.
Същото е било и по времето на Христа, когато всички са отричали яростно новото, което има да дойде. Това е изразено особено ясно в Йоан 9:28,29:
„Ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Този не знаем откъде е.“
Друг пример е съвременната църква, която първоначално е имала много градивна роля, тъй като езотеричния импулс не е било възможно да бъде предаден и разбран от мнозинствата. Но вече все по-голяма част от човечеството е способно да възприеме Истината и няма нужда да му се говори в притчи, и още по-малко с изопачени вярвания за мъртъвци, излизащи от гробовете.
Тъй като този принцип е особено важен за да разберем по-цялостно цялата Земна еволюция и да работим съобразно Божия План, следващите няколко теми ще бъдат посветени на примери за подобни въздействия от миналото, които погрешно биват приемани като благоприятни в настоящето.
COMMENTS