Правилният избор на книги и Учители

„Лошите книги могат да ни покварят също така, както и лошите другари.“

Х. Филдинг

„Който вярва на всяка книжка, по-добре нищо да не чете.“

Японска пословица

„Полезни са преди всички тези книги, които повече от другите ви заставят да мислите.“

Т. Паркер

„Нека добре избраната книга ни бъде другар, приятел, противник, нека разговаряме, разсъждаваме и спорим с него; само при това условие можем да извлечем полза от четенето.“

Дидро

„Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.“

Франсис Бейкън

„Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителя. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исая с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителя прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Йоан, правим интимна връзка с Йоан, но не само с него, но и с Христа, защото Словото на Христа преминава през цялото Евангелие.“

Боян Боев

Учителя:

„И след всичко това ще дойдат невежите да разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят. Какво им говори Бог? – Че трябвало да се раздава жито за заминалите. Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито да ядат, положението им не е много добро. Който иска да яде жито, да дойде на този свят! Житото не може да се раздава от този свят за онзи. Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат да успяват в работите си, трябвало да й палят свещи и кандила. Какво пророчество е това? Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила. Това са заблуждения! Не се пророчества така. Някой измислил нещо и хората го считат за пророк. И в старо време е имало пророци, и днес има много пророци, но истинският пророк коренно се различава от лъжепророка. Питам: каква е разликата между истинския пророк и лъжепророка? Лъжепророкът е като бозаджията – той върви по улицата и вика: “Боза, боза!” Щом изпиете една чаша, той веднага казва: “Платете сега!”… Минавам покрай дюкяна на един от тия търговци и чета надпис: “Пророчески дюкян.” Казвам: в такъв дюкян не влизам! Ако пророкът става бакалин, той е лъжепророк. Търговията не е за пророка.“

* * *

В наши дни потокът от информация, която „звучи логично“ е толкова голям, че мнозина започват да смесват действителността с илюзията. Чудесен пример за това е книгата нa Неда Антонова „Съвършената“, която според самата авторка е определена като „роман“ и дотук няма нищо нередно. Притеснителното обаче идва от там, че един роман няма никаква тежест от гледна точка на Истината, но за сметка на това попаднах на цитати от него в езотерични статии и лекции по сериозни въпроси, където тази книга се цитира редом с източници като Учителя и Щайнер.

Аз лично не намерих нито едно свидетелство, че описаното е нещо различно от художествена измислица, пък дори и да звучи съвсем правдоподобно. Ако някой е открил свидетелства за ясновидски способности у авторката или други сигурни източници, които позволяват да тълкуваме написаното като думи на Преподобна Стойна, ще се радвам да ме уведоми. Ако обаче се окажа прав, нека го имаме предвид, че когато проповядваме чрез използване на материали със съмнителен произход, носим отговорност и може да се превърнем в проводници на невинаги добронамерени към нас сили.

Тъй като разполагаме с ограничено време и енергия в този си земен живот, което не би било достатъчно да прочетем, разберем и приложим дори половината от словото, завещано ни от Учителя, а в същото време наличната информация нараства експоненциално, важно е да се научим да отсяваме вярното от грешното, полезното от безполезното и по-полезното от по-малко полезното. За да не се окаже един ден, че сме си пропиляли живота в разглеждане на най-различни (често грешни и мракобесни) гледни точки, докато Истината, предадена от истинските Учители, е била пред нас през цялото време.

Затова, когато става въпрос за книги, няма логично обяснение да четем такова, които са със съмнителна достоверност – ченълинги, сензационери като Ернст Мулдашев, или пък нечии интерпретации на христовото учение като „Изгревът“ и т.н.

Например в книгите си Мулдашев по-скоро преследва сензации, отколкото Истината. Той представя отдавна отминалите цивилизации като атлантсите и лемурийците по чисто материалистичен начин, сякаш са живели при същите условия като нас и са били устроени подобно на нас. Който обаче е навлязъл в мистицизма и чел нещо сериозно по темата (например „Из хрониката Акаша“ на Щайнер) лесно може да види доколко е изопачена езотеричната традиция в неговите книги.  В действително през изминалите епохи от развитието на човечеството нито Земята е била толкова твърда, нито телата на тези предци на човечеството са били като сегашните. Първите човешки раси са били с плътност, подобна на днешните мекотели, и при тях не можем да говорим дори за наличие на кости и обособени органи.

Защото когато става въпрос за най-важното – нашата вяра и развитието на нашите души – от всеки наш избор и всяка прочетена страница често зависи дали правим крачка напред към Бога или крачка към пропастта.

Колкото до различаването на Учителите – това е една от най-важните задачи за съвременното човечество. Макс Хайндел дава един добър критерий за това:

„Никой истински окултист не се хвали със своите способности, не ги излага на показ, не парадира с тях, нито пък продава окултни знания или уроци поотделно или в курс. Той никога не би се съгласил на театрални демонстрации и парадиране. Неговата работа се върши по възможно най-безшумен начин, и то единствено когато трябва законно да се помогне на другите, без всякакви егоистични мисли.“

Така че ако някой „Учител“ проповядва и в същото време на лекциите му има сергия с продукти, а на сайта му – „пазарска количка“ и секция „артикули“, е наивно да вярваме, че той служи на Бога, а не на Мамона. Защото Сам Христос ни учеше:

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете.“ (Матей 6:24,25)

Бизнесът с духовни знания (неслучайно наричан още „духовна проституция“) чрез семинари, платени лекции и други начини за извличане на лична изгода от това, което ни е дадено от Бога (чрез истинските Учители) е подигравка с всичко свято и никога не остава безнаказан.

Също така, ако „Учителя“ се величае сам или изрече дори една лъжа, за която сме уверени, че е такава – не заслужава нашето доверие и за всичко останало. Още първият критерий обикновено разкрива повечето съвременни „благодетели на човечеството“ и „Божи служители“.

Такива хора не заслужават дори да ги слушаме, тъй като времето ни е твърде ценно, беседите на истинските Учители – твърде безкрайни, и само концентрираното следване на Пътя и жаждата за Истината, вместо за „сензационни разкрития“, задоволяващи любопитството ни, ще ни отведе до желаната цел.

Всеки компромис и незачитане на тези правила води до прахосване на енергия и време в безплодни начинания и лекции, за които един ден ще трябва да даваме обяснение.

И един братски съвет към всички екстрасенси, лечители, ясновидци и други, които (претендират че) имат специална Дарба: Окултен факт е, че който търси печалба от даровете на Духа, вместо да ги използва за общото повдигане – бял ден няма да види. Хубаво казваше Петър Димков:

„За дар от Бога пари не вземам.“

И Учителя на това ни учеше:

„У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни.“

Закон е, че всеки човек, който има нещо, което да предложи на другите и го прави безкористно, Бог никога няма да го остави гол и бос, а дали чрез дарения или по друг начин винаги ще му предоставя всички необходими условия да се прояви и да подпомогне Христовото дело. Започне ли обаче този „Учител“ да поставя бизнеса редом със служенето – изгубен е.

Бог знае най-добре как да се грижи за Своите послушни деца, а Учителя казва дори:

„Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен.“

Само вяра ни е нужна.