Спиритизъм и медиуми

„Горко на света поради съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда.“

Матей 18:7

Учителя:

„Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят.“

„Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание (напр. ангелите се явиха при Авраам при Данаил в човешка форма и посред бял ден – бел. авт.), посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето.“

Рудолф Щайнер:

„Често съм ви казвал, че през 19 век много братства експериментално въведоха спиритизма, за да разберат дали могат да направят с човечеството това, което искат. Те се надяваха, че хората ще си помислят, че на спиритическите сеанси работят висши природи сили. Левите братя (в мистицизма методите на Черното Братство се наричат още „Ляв път на Посвещение“, а на Бялото – „Десен път на Посвещение“- бел. авт.) бяха разочаровани, когато много хора, вместо това, предположиха, че се проявяват духовете на умрелите. Това беше най-горчивото разочарование за тези посветени, защото това резултатът беше точно онова, което не искаха. Те искаха да лишат човечеството от вярване, че смъртта се надживява. Ефикасността на мъртвите и техните сили трябваше да си останат, но правилната и важна мисъл, че тези прояви идват от мъртвите – това трябваше да бъде държано в тайна.”

Влад Пашов:

„В първите години от живота на Братството в София имало един спиритист, който много се занимавал с викане на духове, а същевременно бил във връзка и с Учителя. Един ден той му изпратил бележка по някой брат да му се обади. Спиритистът отишъл при Учителя, когато той държал беседа. Човекът пристигнал пред салона, но видял, че на вратата стоят много хора, изправил се и зачакал. След малко отвътре излязъл един брат и му предал, че Учителя го вика. Щом влязъл, Учителя строго го сгълчал: „Ти докога ще се занимаваш с твоя спиритизъм? Духовете си имат друга работа, трябва да ги оставиш на мира!“ Човекът останал изненадан и почнал да се оправдава, а после обещал, че ще престане и няма повече да прави сеанси. Но нали бил свикнал, не можал да удържи обещанието си и продължил сеансите с движение на молив върху букви. Една вечер след спиритическия сеанс заспал. В съня си видял, че при него идва Учителя и му казва строго: „Ти нали обеща да не правиш повече сеанси, защо не удържа обещанието си?“ Взел му молива от ръката и го счупил, след което си излязъл. От това мъжът се стреснал, събудил се, спомнил си съня, погледнал и видял, че моливът действително е счупен. Разбрал, че Учителя дошъл по време на съня му, материализирал се и е счупил молива, като направил строга забележка. От този момент човекът престанал да прави сеанси.”