Модата в храненето: Суровоядство

"За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво." Учителя Петър Дънов (из „Акордиране на човешката душа“) Напоследък забелязвам интересна

„За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво.“

Учителя Петър Дънов (из „Акордиране на човешката душа“)

Напоследък забелязвам интересната тенденция да се цитира Учителя/Щайнер избирателно по дадена тема, но умишлено да се пропускат цитати, които му противоречат. По този начин доста успешно се създава едно лъжливо впечатление, че Великите Посветени поддържат една или друга идея. Много добър пример за това явление е суровоядството, което дори в духовните среди се представя като препоръчително, скривайки факта, че както Учителя, така и Щайнер, са казвали в прав текст, че то е вредно в дългосрочен план.

В следващите редове бих искал да разгледам по-подробно това течение от Ню Ейдж (храненето единствено със сурова храна) и да разбия някои от митовете около него. Може би е удачно да отбележа, че пиша следващите редове като човек, който е минал през дълъг път на проба и грешка в областта на „здравословното“ хранене. Много от експериментите се оказаха глупави и наивни, но пък чрез тях научих много и израснах. И точно те ми дават право да напиша следващите редове, без да съдя никого, тъй като сам аз далеч не винаги съм взимал от първия път правилното и най-мъдро решение. Не желая да критикувам, а само бих искал (ако мога) да помогна и да спестя нечие лутане като моето. Макар да знам, че обикновено човек, докато не премине сам през някои опитности, трудно ги разбира, мой дълг е да споделя размишленията си за суровоядството от езотерична гледна точка.

Един от основните принципи в Природата е, че когато тя твори не действа бързо и не прави резки завои (тя действа внезапно само когато се задействат разрушителни й сили като земетресения и урагани, но това е съвсем друга тема). Отнело й е милиони години, за да изгради тази храносмилателна система, която приемаме за даденост, а мнозина (увлечени по една още по-опасна крайност – слънцеядството) – дори за нещо излишно. В същото време, до преди 100 години сред нашите предци идеята за отказ от месо е била крайно непопулярна – дори сред учениците на Учителя през първите години храненето с риба е било нещо съвсем приемливо. И в Новия Завет виждаме, че преди 2000г. положението е било същото. Ние едва сега като общество успяваме малко по малко да прокараме пътя на вегетарианството, което само по себе си е една голяма промяна, като Щайнер изрично казва, че не всички са готови за него.

Защото както и да живеем, ние носим гените на много поколения, които са се хранили с месо и трябва да минат векове, докато тази наследственост бъде напълно заличена. И все пак тази промяна е допустима – милиони хора в Индия от хилядолетия се хранят по този начин. От много текстове научаваме, че кандидатите за посвещение, както и посветените, са живели дълги периоди почти без животински продукти, с изключение на мед, който макар да е произведен с помощта на животинския свят, не носи неговите астрални сили (т.е. животинските чувства и страсти) и е бил позволен в окултните школи. Когато обаче стигнем по-далеч и потърсим свидетелства за дългосрочно суровоядство (не говоря за експерименти от няколко месеца или години, а цели животи, поколения наред) такива просто липсват. Това, разбира се, не доказва нищо, тъй като Истината си е Истина, дори и всички да я отричат. Но ако действително сме пригодени за подобен начин на хранене, нямаше ли да срещаме подобни напътствия в религиозните книги или пък директно от Учителите на човечеството, а не от бизнесмени и мултимионери, които по някакво съвпадение имат сериозен бизнес със суровите „суперхрани“, за които проповядват?

Би било пълна липса на житейски опит да смятаме, че подобни хора са водени от желанието да спасят света или че биха излезли пред камерата, за да кажат нещо различно от това, което им носи огромни печалби. А ето и какво казва д-р Рудолф Щайнер по въпроса:

„Хората сами са дошли до идеята да готвят зърнените храни. Какво става, господа, когато си готвя зърнените храни? Когато си готвя зърнените храни, аз ги ям топли, а не студени. Ако искаме да преработим храната вътре в себе си, трябва да употребим топлина. Да се превърнат въглехидратите в скорбяла и захар, това не става без топлина; това се нуждае от вътрешно затопляне. Когато още вън загрявам хранителните продукти и ги правя топли, с това идвам на помощ на тялото; тогава няма нужда то да отделя топлина от себе си. Като готвим храните, те се поемат от огнения, от топлинния процес… С всички неща, които върша при готвенето, аз намалявам усилията на тялото и поднасям хранителното вещество в състояние, в което тялото по-лесно го смила.

Нужно е само да сравните каква е разликата, ако човек би ял сурови картофи и когато ги яде сготвени. Ако човек ядеше сурови картофи, стомахът би трябвало да отдели изключително много топлина, за да промени тези картофи, които са почти вече скорбяла. Дори както ги променя сега, това не е достатъчно. Така от стомаха те отиват в червата. Червата също трябва да употребят много сила. Поради това картофите дълго време остават в червата. Останалите сили не са вече годни да отведат картофите в останалото тяло. Ако човек яде сурови картофи, той или просто си напълва стомаха и червата не могат да захванат нищо повече с тях, или човек си напълва червата; но по-нататък картофите не отиват. Приготви ли картофите предварително, като ги готви или ги приготвя по някакъв друг начин, стомахът не трябва повече много да работи с тях, червата също; картофите преминават в кръвта и отиват чак в главата. Вие виждате, че като готви храната, особено като готви онези ястия, които съдържат въглехидрати, човекът има възможност да подпомага храненето.

Знаете, че в по-ново време се разпространяват всякакви глупости, особено по отношение на храненето. Глупостите днес всъщност са станали мода. Има «суровоядци», които не искат повече нищо да готвят, които искат всичко да ядат направо сурово. От какво иде всичко това? Понеже от материалистичната наука хората не знаят как стоят нещата, и не искат да опознаят духовната наука. Затова си измислят нещо. Пълното суровоядство не е нищо друго, освен едно фантазьорство. За известно време човек може да подложи тялото на това, бих казал, изтезание, но когато използва само сурова храна, тялото трябва да изразходва прекалено много сили и то толкова повече ще рухне след това.“

* * *

Изводът е един: Суровата храна е безспорно много полезна. Но ако 50% от менюто ни е сурово и това води до отлично здраве и дълъг живот, е заблуда да смятаме, че ако удвоим процентите, ще удвоим и живота. Суровоядството е полезно като лечебна диета, като метод за пречистване. Ала бъде ли приложено повече от няколко месеца, отиваме в крайност, която е твърде вероятно да ни навреди. Възможно е да има единици хора, при които и в дългосрочен план подобен режим да е благотворен, но те са изключения от днешното човечество и според мен не е редно да пропагандират една крайност като подходяща за всички, макар да го правят често с най-чисти и добри намерения.

И все пак – ако някой иска да бъде окултен ученик, а в същото време чете Учителя/Учителите си избирателно, според това което съвпада с личните му предпочитания, рано или късно ще се подхлъзне лошо.

Истина е, че суровоядството, както всяка друга пречистваща диета (с плодове, сокове, вода или пълен пост) носи едно чувство на лекота и спокойствие. Но всичко си има цена. Сега ще разберем и каква е тя.

Нека за начало си зададем няколко въпроса.

Ясно е, че зад всяко явление на физическия свят с подобен мащаб стоят скрити сили, които имат изгода от неговото проявление. А дали те не са същите, които вдъхновяват цялото New Age движение?
Знаете ли кой е най-големият консуматор на енергия в човешкото тяло? Мозъкът. А сега, познайте коя наша част страда най-много, когато в тялото ни има постоянен недостиг на енергия в продължение на години? Точно така, пак той.
И така стигаме до най-важния въпрос: Коя категория хора биха приели една такава идея?

Според мен това са именно онези, които са осъзнали, че това което им се говори от медиите, обществото, училищата и т.н. е тотална лъжа. И когато започнат да търсят сами, макар все още да не могат да различават истината, идва един „гуру“ и чрез тотално нелогични твърдения, включващи популярни ню-ейдж думи като вибрации, пробуждане, любов, подмладяване, квантов скок и т.н., успява да убеди обърканите души, че това, което проповядва е напълно доказано, безвредно и с гарантирано отлични резултати. Предлагам ви един блестящ пример от водещият проповедник на суровоядството и „суперхраните“, който само във Facebook има над 10 млн. почитатели: https://www.youtube.com/watch?v=Rv4wRtURwZw

„Chocolate lines up planetarily with the sun. Chocolate is an octave of sun energy. In fact it is the energy of the center of the sun. It’s a male energy that comes down off the sun. Actually, out of all the plants, the cacao is right on line target the center of the sun, which we call in our body, the heart, and actually cacao is right up with the center of the sun, which is the center of the heart, which is called the sacred heart. So the cacao is hitting that frequency of the sacred heart.“

Превод:

„Шоколадът се нарежда планетарно в една линия със Слънцето. Шоколадът е октава на слънчевата енергия. В действителност той е енергията на центъра на Слънцето. Той е мъжката енергия, която слиза от центъра на Слънцето. Всъщност, от всички растения, именно какаото е точно на линията, сочеща към центъра на Слънцето, което в нашите тела отговаря на сърцето, и всъщност какаото е насочено право към центъра на Слънцето, което отговаря на центъра на сърцето, наричан още „свещено сърце“. Така че какаото оцелва честотата на „свещеното сърце“.“

Никога не съм вярвал, че за 30 секунди могат да бъдат казани толкова много безумия, на които най-вероятно „стадото“ около него да вярва безрезервно. Например че „шоколадът се нарежда планетарно“, сякаш е планета. Може би ако допълним, че Дейвид Улф има сериозен бизнес с редица какаови плантации, горните думи ще придобият все пак някакъв смисъл.

Но да се върнем на темата за потенциалните жертви на това движение. Хората, които търсят, но още нямат житейски опит, за да знаят, че често там, където има интерес от много хора, става въпрос и за много пари. А също и че в такива случаи малцина от тези „водачи“ се опитват наистина да им подарят здраве и щастие. Тези невинни жертви са обикновено от най-будната част от човечеството и очевидно притежават силна воля, за да могат да се откажат от много удоволствия в името на едно (макар и илюзорно) бъдещо благоденствие. Тук се намесва и егото (което дори при най-духовните хора понякога заглушава гласа на разума) и казва:

„Аз не ям вредните (готвените) неща, дори и да ми се ядат! Аз съм по-силен, имам воля, мога да контролирам тялото си, но ако се откажа от този начин на живот всички ще ме помислят за безволев, или пък че съм сгрешил с този режим… Няма да допусна това, аз знам каква е истината, а всички други се заблуждават.“

Ако пък нещо не се случи както го описват „добронамерените“ и „гарантиращи успех“ проповедници, ни е по-лесно да приемем, че ние нещо не сме направили както трябва, отколкото че сме се поддали на заблуждение.

Предполагам започва да става ясно колко опасно за целия напредък на човечеството би било, ако голяма част от хората с най-голям потенциал си вредят по следните начини:

Прекарват огромна част от времето си в избор на определени храни и проучване на техните качества, обикновено по чисто материалистичен и научен път, който рядко води до някаква съществена истина. (Основната полза е само разумният отказ от рафинираните „храни“ като вафли, чипсове, бисквити и т.н. в търговската мрежа.)
В дългосрочен план си съсипват здравето, или в най-добрия случай поддържат едно относително здраво състояние с ниски нива на енергия
Тъй като най-много от всичко гладува мозъка и все по-често мислите блуждаят, това води и до по-трудна концентрация на мисълта.
Всеки човек, който се захваща с подобен експеримент без да е особено внимателен към начина, по тялото му го приема, лека-полека се отдалечава от всичко плътско, земно, материално и преминава към духовно, по-висше, по-чисто съзнание. Докъде накрая не премине съвсем в духовния свят…

Пиша тези думи основно въз основа на размишления и личен опит в ранните ми години – сам аз в своето непознаване на духовните закони минах през много месеци на суровоядство и плодоядство и не мога да кажа, че ме направиха по-здрав и по-енергичен. Вярно, бях в едно постоянно полу-медитативно състояние и в духовен план ми се отрази особено благоприятно (поне първоначалано), но цената беше, че трудно ставах от леглото, вършех си ежедневните задачи (умствена работа) със значително по-ниска ефективност и по-голямо разсейване. Липсата на енергия достигаше дотам, че още в следобедните часове ми беше трудно да си фокусирам погледа при четене. А не е като да съм ял малко – 3 кг плодове на ден бяха нещо съвсем нормално в онзи период. Може би тези отдавна отминали години в експерименти укрепиха волята ми, но вярвам че има и по-разумни начини за това – например цялостното въздържание от храна и вода за ден или няколко.

И тъй като днес вече се чувствам някак по-улегнал, не смятам дори че веганството е полезно за всички. Напротив – убеден съм, че в разумни количества млякото от здрави, свободно-пасящо животни, е една прекрасна храна за съвременните хора. С важното уточнение, че онова, което се предлага в магазините с надпис „мляко“ е чист коктейл от антибиотици и бавнодействаща отрова.

Освен това, много от специалистите по храненето, проповядващи чисто веганство и най-вече суровоядство, препоръчват задължително приемане на добавки от витамин B12, който изобщо не е гарантирано по-чист и качествен от неговите естествени източници. От друга страна това е притеснително, тъй като превръща дори хората, които сами си отглеждат храната, в зависими от Системата и от бизнеса с хранителни добавки, което трудно може да се приеме като крачка към едно по-свободно общество.

А за това, че дори и Учителя не е бил тъй краен, както мнозина проповядват, свидетелстват много негови мисли:

„Млякото е добра храна, но да го вземате от здрав човек и от здраво животно.“

„Преди години ме викаха при една болна млада мома, едно лекарство ѝ дават близо 6 месеца. Казвам: „Вие ще отровите тази мома. Сменете туй лекарство, не ѝ го давайте, да си почине организмът.“ Разправям това на лекаря, той е съгласен. „Какво може да ѝ се даде? Тя не иска да взема мляко.“ Казвам: „Дайте ѝ житен сок. Житеният сок ще замести млякото.“ Само житеният сок може да бъде толкоз полезен, колкото и млякото.“

„Добре е устните да бъдат червени естествено, а не червисани. Чистата кръв, дълбокото дишане, веселостта, яденето на череши, пиенето на чисто прясно мляко могат да ви направят устните червени.“

„Под „вегетарианска храна“ аз не разбирам непременно чисто растителна храна или плодоядна, но онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули, т.е. на органическата материя. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие, или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна е именно вегетарианска.“

„Понеже праната е различно складирана в разните видове храни, едни от тях се отразяват благоприятно, а други неблагоприятно върху човешкия организъм. Оттам идва разположението или неразположението на човека. Храните са светлина, складирана в различните органи по различен начин. За да е здрав човек, трябва да употребява такива храни, които да съответстват на неговия организъм. Всеки трябва да намери храната, която ще му действа най-добре. Овцата сама избира храната, която трябва да яде. Човек прелиства хиляди томове, за да намери указание каква храна му е подходяща. Природата е вложила в човека вътрешен инстинкт за разпознаване, коя храна ще е най-добра за него.“

Щайнер пък казва:

„В подробности би могло още много повече да бъде доказано, но с два примера идваме до извода, че човек не бива да е едностранчив. Един едностранчив вегетарианец би могъл да каже: «Не трябва да ядем мляко, масло и сирене». Но млякото е продукт, при чието производството в животното е участвало предимно етерното тяло. Астралното тяло взема минимално участие. В първите периоди на живота си като кърмаче човекът може да живее само с мляко. Вътре в него има всичко, от което той се нуждае.“

„За да не станем прекалено стремящи се към душевно развитие като самотници, за да не станем чужди на другите човешки чувства, на човешката дейност на Земята, ще бъде добре ако ние приемем в себе си известна тежест чрез млечната храна, да използваме млечните продукти въобще. Това може да бъде даже систематическа задача на човека (окултиста) … да не бъде строг вегетарианец, но да употребява също мляко и млечни продукти“

Въпреки всичко, казано дотук, на много места Учителя в прав текст казва, че “Засега най-чистата и хигиенична храна е растителната.” – т.е. за хора, които са посветили живота си на духовна работа, с това те развиват особени сили в организма си и са готови да усвояват всичко необходимо от растителната храна. Това е най-високият идеал за тези, които са готови за него. Колкото до чистото суровоядство/плодоядство – то може да бъде наистина чудодейно (временно) ако човек живее в изолация, пост, молитва, медитация, и не се занимава с други проблеми, а също и за цялостно пречистване на тялото. Всичко отвъд това е ню-ейдж пропаганда.

Накратко: всеки изминал ден, в който подобни идеи се ширят свободно, хората бавно но сигурно помагат на малка група хора, която умело манипулира обществото в най-различни направления, за да отслаби съпротивителните му способности и да го отдалечи от истинските проблеми на съвременния свят. А както ще стане ясно в следващия раздел – пред нас има много по-важни задачи за разрешаване от това дали ядковото мляко е по-полезно от кравето. Учителя дори казва:

„Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения, по-близки до природата, например вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна.“

Тоест, дори вегетарианството да е една огромна стъпка към здраве и просветление, всеки от нас е уникален и има уникални потребности, така че за един човек с животинско мислене едно такова ограничение може да избие в още по-животински прояви. Затова ако някой предпочита вместо да мисли, да следва нечии инструкции като единствено верни, той никога няма да стигне далеч в своя път. И още по-зле, ако си позволи да вменява и на другите своята гледна точка като неоспоримо най-вярна и приложима за всички.

Няма нищо лошо в това да правим грешки, ако се учим от тях и не позволяваме да станат причина да изгубим условията (живота и здравето), които са ни подарени. И ап. Павел в Коринтиани 13:11 загатва, че заблужденията са неизбежна част от процеса на израстване: