Позитивното (не)мислене

Ню ейдж уверено ни учи как да се справяме по-добре в материалния живот чрез „духовни практики“ – нещо като духовен материализъм. „Гурутата“ ни убеждават, че не са нужни нови ценности, нов морал, нови добродетели – нужно е само да спазваме определени правила (визуализиране, позитивизъм) и ще станем най-успешните хора на планетата. Подобен начин на мислене може да стъпи само върху изцяло подменени ценности, според които личният успехът не е свързан с израстване, с помъдряване, с живот, посветен на общото благо.

Това учение обаче отхвърля всички тези качества, които се развиват трудно, в продължение на цели години и животи, и ни дава бързо решение, което не изисква почти никакви усилия: представят ни набор от техники, които лесно можем да използваме за да утвърдим превъзходството си над другите, да натрупаме бързо и лесно блага.

Все същите заблуждения още от Адам и Ева досега:

„Изяжте този плод и всичките ви проблеми ще се решат от днес за утре – ще станете като Бога.“

Ето няколко красноречиви примера, които идеално описват тази лъжа:

Тони Робинс:

„Ако някога сте мечтали за по-добър живот, „Неограничена власт“ ще ви покаже как да използвате силата на ума си, за да имате, да постигнете и да създадете всичко, което си пожелаете.“

Джеймс Рей:

„Веднага, щом концентрирате мисълта си върху това, и… бум! Имате чисто нов Мерцедес. Толкова е просто.“          

Боб Проктър:

„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си създали.“

Освен че са съвсем неистинни и подвеждащи, подобни внушения водят към егоистични желания и жажда за „повече“. А също и до съвършено погрешната представа, че смисълът на живота се крие в личното щастие и материалните блага. Точно това обаче са основополагащите камъни на днешната култура и най-голямата опасност пред човешките души – потъването в чисто материални и сетивни желания. Учат ни да бъдем неограничени, преуспели, богати, известни. И ако може – веднага. Без усилия, без воля, без себераздаване.

Защо ли тези обещания са ми познати:

„И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Исус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.“

Лука 4:5-8

 

В този мироглед целият проявен свят се движи от закони, зад които няма никакъв морал, и ако ги спазваме, можем да „излъжем системата“ и да живеем щастлив благословен живот. Например ако си визуализираме нещо и го предизвикаме със силата на мисълта си, то ще се превърне в реалност. Учат ни:

„Представи си, че имаш 1 милион долара и те ще паднат от небето.“

Но никой не ни казва, че над нас има и закони, които се управляват от разумни същества, и когато нещо ни се даде незаслужено – по лесния начин и чрез своеобразна магия (егоистична, сиреч черна) – то става начало на цяла верига от причини и последствия, които да изравнят везните между заслуженото и полученото. Ако някой реши да си визуализира тези един милион долара, и е достатъчно упорит, е доста вероятно да ги получи по един или друг начин. Но още по-сигурно е, че ако това се случи, ще бъде „овъзмезден“ с някое друго събитие, но с отрицателен знак. Защото няма пряк път до мястото, до което си заслужава да стигнем. И Учителя на това ни учеше:

„Христос мина през страдания, защото разбираше смисъла им. Той пострада за хората, стана техен поръчител. Христос изпи горчивата чаша, но разбра дълбокия смисъл на страданието. Без Христа човечеството не би се спасило. Като знаете това, не ставайте отново роби на света. Вие търсите щастието на Земята, но не можете да го намерите. На Земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога.“

И още:

„Ако с леснотия се постига нещо, пръв Христос щеше да приложи тоя метод. Какво по-лесно от това, да дойдеше Христос като цар, да издаде един закон и да застави всички хора да приемат учението Му? Защо Бог избра толкова тежък път за Христа? Защо Го изпрати като син на едно семейство в незавидно положение, да няма къде глава да подслони? Труден е пътят на човешката душа. Още по-труден е пътят на великите души. Това, което душата желае, не се постига на Земята. Тук тя прави опитите си, копае, разработва, а плодовете жъне другаде. Земята не е място за щастие. Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. Тогава хората ще бъдат щастливи, но днес това е невъзможно.“

За съжаление обаче в наши дни все повече хора вярват, че „позитивното мислене“ съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позивитното мислене“ те спират да мислят и така духовното им развитие приключва още преди да е започнало. Те ентусиазирано посещават семинарите на застаряващи български и чуждестранни мотиватори и гурута, които периодично ги събират и срещу щедро възнаграждение са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Получава се следното: след поредния семинар новопосветените няколко дни буквално не стъпват по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите пърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи. След като са научили най-важната тайна, те се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, тъй като с това се решават всички проблеми. Позитивният период продължава, докато не се случи неизбежното – някакво събитие, което да ги принуди да се събудят от блажения унес с птичките и пчеличките и да погледнат трезво към света около тях. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да твърдиш, че всички проблеми са илюзия, а от теб се иска само да гледаш на живота позитивно, без да предприемаш каквито и да било действия за разрешаване на задачите на своя живот. Не и докато детето ти боледува, докато мъжът ти те бие, докато хората умират от глад и болести пред очите ти. И това осъзнаване бързо принуждава тези хора да забравят за малоумния призив, които и самите те са проповядвали при всеки удобен случай:

„мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…“.

Разбира се, прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен черноглед песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено. Но ако човек се стреми към това да види живота на околните по-хубав, вместо да го направи такъв, той е обречен на мрачен духовен застой.

Нека не забравяме Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря:

„Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!“

Нека не забравяме и древната мъдрост:

„И това ще премине.“

Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. Да отричаш всичко негативно в света около теб по никакъв начин не може да бъде наречено мислене, пък било и позитивно. Защото най-опасно е да си мислим, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

И в заключение: Имаме пълното право да си затваряме очите за всички проблеми, с които животът ни сблъсква, макар че от това те не само няма изчезнат, а и ще се задълбочат. Но позволим ли си да си затваряме очите за чуждите страдания, ние вече сме обърнали гръб и на Христа, и на Бога. И оттам насетне всяка крачка води към пъкъла.

* * *

„Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат злини, а от тези, които ги гледат без да правят нищо.“

 

„Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.“

Алберт Айнщайн

„Природата никога не спира движението си и наказва всяко бездействие.“

Гьоте